С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email

Защитни тези - Ще върне ли Общата селскостопанска политика, и в частност Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, младите хора в селата?

Снимка

Програмата е инструмент, но как работи той зависи от администрацията

Мирослава Дикова

Нека не забравяме, че Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. е инструмент, но как се използва той и дали се оползотворява по най-добрия начин зависи от този, който работи с него, т. е. - администрациите на национално и местно ниво.

Основна теза Защитна теза
Снимка

Младите хора търсят не само работа, но и по-добър стандарт на живот

Юлия Григорова

Стимулирането на малкия и средния бизнес и разработването на програми за развитие на земеделски и неземеделски дейности с цел да се задържат младите хора в селските райони не е достатъчен стимул за това.

Основна теза Защитна теза

Резултати от гласуването на този етап

27%6 гласа
 Благодарим за вашия глас!
73%16 гласа

Мара Георгиева

Модератор
Със 78% гласувалите в първата част на дебата подкрепят тезата, че Общата селскостопанска политика, и в частност Програмата за развитие на селските райони 2014-2020, няма да върне младите хора в селата. Защитникът на тази - Юлия Григорова, експерт по земеделие и развитие на селските райони, посочва, че мнозина млади фермери и техни организации са изразили несъгласие и разочарования от правилата и критериите за оценка на проекти по мярката за стартова помощ за млади земеделски стопани в новия период на Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. Националното обединение на младите фермери в България например твърди, че много млади фермери са теглили кредити за инвестиции в стопанствата си, за да отговорят на критериите и да могат да кандидатстват за субсидии, но на първия прием по мярката само 64% от проектите са събрали достатъчно точки, за да стигнат до разглеждане във фонд "Земеделие". И причината е, че правилата и критериите за оценка по мярката са създадени с цел подпомагане и облагодетелстване само на определени хора.

Мирослава Дикова от Българското дружество за защита на птиците, ръководител на проекта "За Балкана и хората", е привърженик на обратна теза - че Общата селскостопанска политика и в частност Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 ще върне младите хора в селата. Основание за тази увереност са множеството мерки за подпомагане на младежите в аграрните райони, които предоставят нови възможности за бизнес и условия на живот в селата.

В своя коментар по темата читател, обозначил се като Ham, твърди, че "много стопани се отказват от бизнеса, защото не са стопани, а просто шмекери, или са истински стопани, но не са получили подкрепа заради шмекери". Читателят пише: "Свидетел съм на създадени трайни насаждения и веднага след това на изкореняване на същите трайни насаждения, при това биологично производство". "Няма проблем да правят каквото искат, но защо с европейски и мои пари", пита читателят.

Днес ви предлагаме заключителните тези на двете страни. Може да подкрепите една от тях чрез гласуване и коментари. Най-активните и конструктивни участници във форума ще получат едномесечен дигитален абонамент за "Капитал", изданието "ОСП 2014-2020 - По ефективна, по-справедлива, по-зелена" и покана за участие в земеделска конференция.
Снимка

Програмата е инструмент, но как работи той зависи от администрацията

Мирослава Дикова

Позиция Да
Нека не забравяме, че Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) 2014 - 2020 г. е инструмент, но как се използва той и дали се оползотворява по най-добрия начин зависи от този, който работи с него, т. е. - администрациите на национално и местно ниво. Те са тези, които при определяне на правилата, критериите за допустимост и оценка, на конкретните индикатори за определяне, например на стандартен производствен обем (СПО), и т.н. трябва да се съобразят с местните проблеми и условия – икономически, екологични, инфраструктурни, пазарни и дори политически по целесъобразност, които работят в полза на или заедно с ПРСР 2014 – 2020 за развитието на селските райони и за задържането на младите хора в тях. Ако някъде има изкривявания на програмата поради неразбиране и др. причини, които са в пряка връзка и с липсата на административен потенциал или капацитет, това е проблем не на ПРСР 2014 – 2020, а на съответното национално или местно ниво.

Одобрявайки ПРСР 2014 – 2020, Европейската комисия дава инструмента за развитие, но тя няма да работи вместо нас с този инструмент. Това е въпрос от приоритетно значение на националните и местните администрации заедно с бенефициентите и с всички, които имат отношение към развитието на селските райони и местните общности и към техния наличен потенциал и капацитет за изпълнение на съответните мерки и свързаните с тях проекти.
Снимка

Младите хора търсят не само работа, но и по-добър стандарт на живот

Юлия Григорова

Позиция Не
Стимулирането на малкия и средния бизнес и разработването на програми за развитие на земеделски и неземеделски дейности с цел да се задържат младите хора в селските райони не е достатъчен стимул за това. Все повече нараства значението и на услугите – социални, икономически и администратични, както и на средата и качеството на живот, които трудно се подобряват при липсата на население.

Намирането на работни места, инвестициите, включително наличието на детски градини и училища, паркове и места за отдих и спорт, са част от нещата, които младите търсят, за да останат и да живеят в малките населени места.

Чистият въздух, запазената природа и възможностите за развитие на туризъм, които по-голямата част от българските села притежават, не са достатъчен аргумент в полза на работата на село. От години България има сериозен демографски проблем с все по-намаляващ брой на населението. Младите хора търсят не само работа, бъдеще и развитие в други страни, но и по-добър стандарт на живот, който трудно ще се постигне в селските райони чрез Програмата за развитие на селските райони 2014-2020 и все по-намаляващите средства за това.

Резултати от гласуването на този етап

27%6 гласа
 Благодарим за вашия глас!
73%16 гласа

Това съдържание е създадено по проект, финансиран с подкрепата на Европейския съюз. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

Този етап е приключил
Няма коментари.

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Още по темата

Каква революция трябва на земеделието

Пазарите на селскостопанска продукция в България и Европа са акцентът в конференция на "Капитал" и ICT Media на 10 ноември

Зърното остава най-изнасяната селскостопанска култура

Това прави експорта силно зависим от глобалните тенденции в цените, сочи анализ на "ИнтелиАгро"

Иновациите в земеделието ще са винаги на мода

Прилагането им може да реши част от проблемите в отрасъла в България