Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
EU flag Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

Основни тези - Трябва ли по-голяма част от европейското подпомагане на земеделието да се обвърже с екологични изисквания след 2020 г.?

Снимка

Да

Стоилко Апостолов

Управител на фондация "Биоселена"

Сега действащата ОСП предлага ограничени решения за счупена система. Насочена основно към конкурентоспособността, ОСП допринесе за това европейското земеделие не само да задоволява хранителните нужди на населението, но и да бъде водещ износител на храни по света. Но добрата храна не достига до всички хора! През 2015 г. 43 милиона граждани на ЕС (8,5%) не са били в състояние да си позволят качествена храна всеки втори ден. В същото време в ЕС около 20% от цялата произвеждана храна (88 милиона тона) се изхвърля годишно на прогнозна стойност от 143 милиарда евро. Важна цел на ОСП е да гарантира доходите на фермерите, тъй като те са зависими от променливите условия на пазара, който унищожава поминъка им. Тази цел очевидно не се постига или ефекта е незначителен, защото 1 от всеки 4 ферми в ЕС е изчезнала между 2003 и 2013 г. Масовото изселване се изостря поради насърчаването на все по-големи и по-специализирани ферми от ОСП. Това води до по-голяма зависимост от външни ресурси, до използването на синтетични пестициди и торове, до внос на фуражи и все по-малки възможности за заетост.

Основна теза
Снимка

Не

Таня Дъбнишка

изп. директор на Асоциацията на земеделските производители в България

Последната реформа на ОСП (Общата селскостопанска политика на ЕС) от 2013г. със засилен елемент на "екологизиране" се прилага вече трета поредна година, а отговор на този въпрос търси и самата Комисия, на прага на стартиралата подготовка за ОСП след 2020г. В края на 2017г. и през 2018г. очакваме официални резултати от излседванията на ЕК, касаещи жизнеспособното производство на храни, опазването на околната среда и балансираното териториално развитие.Във връзка с представените резултати от последното онлайн допитване на ЕК, от които се открояват различните мнения на фермерите/техни организации и потребителите, АЗПБ също защитава тезата, че ОСП трябва и в бъдеще да бъде предимно политика, подкрепяща доходите на стопаните. Ние считаме, че най-важните цели за ОСП трябва да бъдат осигуряване на приемлив стандарт на живот на земеделските производители, подобряване на конкурентоспособността, осигуряване на доставка на храни на разумни цени за потребителите, развитие на селските райони, като същевременно се полагат грижи за природната среда, насърчаване иновациите и приемствеността на поколенията. За нас най-важните приоритети, по които трябва да се направи повече в рамката на ОСП са стимулиране на инвестициите, растежа и заетостта, икономическо/социално и териториално сближаване и солидарност между държавите членки, смекчаване въздействието и адаптиране към измененията на климата, както и конкурентно участие на ЕС в глобалната търговия като по-силен играч на световната сцена.

Основна теза

Резултати от гласуването на този етап

78%28 гласа
 Благодарим за вашия глас!
22%8 гласа

Деница Ватева

Модератор
През настоящия програмен период една от големите цели на Общата селскостопанска политика е подкрепа на дейности, ограничаващи вредното въздействие върху околната среда и борбата с измененията на климата. Така 30% от директните плащания са "зелени", а част от средствата по програмата за развитие на селските райони са отделени за практики, свързани с дейности като опазване на почвите от ерозия, запазване на биологичното разнообразие, ограничаването на вредното въздействие върху водите и др. И макар да расте делът на фермерите, които подкрепят мнението, че дейностите в селското стопанство трябва да носят повече ползи за околната среда, все още различията между тях и гражданите са сериозни.

През последните години в обществения дебат по тази тема се сблъскват две различни тези: от едната страна са земеделските производители, които смятат, че субсидирането на земеделието трябва да запази облика си на политика, подкрепяща доходите на фермерите, тъй като това ще осигури жизненоспособно производство на храни и развитие на селските региони. От друга страна, съществува и мнението, че подпомагането на селското стопанство трябва да бъде на база произвежданите от него обществени блага, включително и в сферата на екологията.

Последното мащабно онлайн допитване на ЕК за бъдещето на Общата селскостопанска политика, резултатите от което бяха представени на конференция по-рано през юли в Брюксел, също показа разминаване на позициите. Данните показват, че 92% от гражданите на ЕС искат бъдещата Обща селскостопанска политика да носи повече ползи за околната среда, докато такова твърдение подкрепят само 62% от фермерите. Нещо повече - според същото допитване гражданите определят опазването на околната среда и климатичните промени като най-важната цел на Общата селскостопанска политика (33% от всички анкетирани), докато сред земеделските производители тя е едва на четвърто място след други приоритети като жизнеспособно производство на храни, предлагането на продукти и свързаното с него осигуряването на продоволствена сигурност и развитие на селските региони. Затова дали трябва да се обвърже по-голям дял от европейското финансиране с повече зелени практики и изисквания през новия програмен период след 2020 г, "Капитал" провежда дебат на тема "Трябва ли по-голяма част от европейското подпомагане на земеделието да се обвърже с екологични изисквания след 2020 г.?". Аргументи в двете посоки ще представят Таня Дъбнишка, изпълнителен директор на Асоциацията на земеделските производители в България, и Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена".
Снимка

Стоилко Апостолов

Позиция Да
Сега действащата ОСП (Обща селскостопанска политика на ЕС) предлага ограничени решения за счупена система. Насочена основно към конкурентоспособността, ОСП допринесе за това европейското земеделие не само да задоволява хранителните нужди на населението, но и да бъде водещ износител на храни по света. Но добрата храна не достига до всички хора. През 2015 г. 43 милиона граждани на ЕС (8,5%) не са били в състояние да си позволят качествена храна всеки втори ден. В същото време в ЕС около 20% от цялата произвеждана храна (88 милиона тона) се изхвърля годишно на прогнозна стойност от 143 милиарда евро.

Важна цел на ОСП е да гарантира доходите на фермерите, тъй като те са зависими от променливите условия на пазара, който унищожава поминъка им. Тази цел очевидно не се постига или ефектът е незначителен, защото 1 от всеки 4 ферми в ЕС е изчезнала между 2003 и 2013 г. Масовото изселване се изостря поради насърчаването на все по-големи и по-специализирани ферми от ОСП. Това води до по-голяма зависимост от външни ресурси, до използването на синтетични пестициди и торове, до внос на фуражи и все по-малки възможности за заетост.

Интензивното земеделие играе важна роля за изтощаване на планетата. В световен мащаб повече от 90% от сортовете са изчезнали от полетата на фермерите и 75% от храните по света се произвеждат само от 12 растителни и 5 животински вида. Нещо повече - изобилието от хранителни вещества в резултат на прекомерното торене замърсява въздуха и водата и унищожава екосистемите. Неустойчивото използване на земята също застрашава ключови екосистемни услуги и увеличава нашата уязвимост към изменението на климата. Земеделието причинява 10% от емисиите на парникови газове.

Днес по-малко от 30% от разходите на ЕС за земеделие отиват за екологични и климатични дейности, а инвестициите в устойчиви земеделски системи са едва 1,5%.

Така структурирана и финансирана, ОСП не е в състояние да посрещне предизвикателствата, пред които е изправен секторът хранително-вкусова промишленост - от продоволствената сигурност до развитие на селските райони и изменение на климата. Всичко е за сметка на здравите ферми, хората и околната среда, които са от решаващо значение за устойчивото развитие.

Искаме ли още от същото?

Голяма част от гражданите на ЕС (които с данъците си финансират ОСП), както и част от фермерите искат земеделски и хранителни системи, които са честни, чисти, здравословни и безопасни, в цяла Европа и по света. Трябва да преминем към селскостопанско производство, което е съвместимо с природата, като се насърчава естественият капацитет на почвите, растенията и животните, което прави фермите по-устойчиви. Това може да се постигне само ако екологичните, социалните и здравните ползи от земеделието - до голяма степен пренебрегвани и често неправилно изчислявани - се отразяват по-добре в цената, плащана на земеделските производители и себестойността на храните.

Вместо да се разпределят пари на хектар или отделни действия, плащанията за земеделските стопанства трябва да бъдат взаимосвързани. Освен на пазарно ориентирана продукция трябва да се даде приоритет на често скрити екологични и социално-икономически услуги, които земеделските производители произвеждат и предоставят на обществото като част от цялостната земеделска дейност. Промяната на фокуса фундаментално ще подкрепи земеделските производители, чиито подходи по своята същност служат за социално-икономическата и екологичната устойчивост на техните собствени ферми, техните региони и гражданите. В края на краищата от това печелят и данъкоплатците и гражданите. А новата ОСП, приведена в съответствие с Програма 2030 на ООН за устойчиво развитие, която е насочена към най-осезаеми, екологични и обществени цели на селското стопанство, ще съдейства за поддържане на работещи ферми, предоставяне на висококачествени храни и ще допринесе за постигане на целите на ЕС по отношение на жизнеспособността на селските райони, изменението на климата и околната среда.
Снимка

Таня Дъбнишка

Позиция Не
Последната реформа на ОСП (Общата селскостопанска политика на ЕС) от 2013 г. със засилен елемент на "екологизиране" се прилага вече трета поредна година, а отговор на този въпрос търси и самата комисия на прага на стартиралата подготовка за ОСП след 2020 г. В края на 2017 г. и през 2018 г. очакваме официални резултати от изследванията на ЕК, касаещи жизнеспособното производство на храни, опазването на околната среда и балансираното териториално развитие.

Във връзка с представените резултати от последното онлайн допитване на ЕК, от които се открояват различните мнения на фермерите/техни организации и потребителите, Асоциацията на земеделските производители в България (АЗПБ) също защитава тезата, че ОСП трябва и в бъдеще да бъде предимно политика, подкрепяща доходите на стопаните. Ние считаме, че най-важните цели за ОСП трябва да бъдат осигуряване на приемлив стандарт на живот на земеделските производители, подобряване на конкурентоспособността, осигуряване на доставка на храни на разумни цени за потребителите, развитие на селските райони, като същевременно се полагат грижи за природната среда, насърчаване иновациите и приемствеността на поколенията. За нас най-важните приоритети, по които трябва да се направи повече в рамката на ОСП, са стимулиране на инвестициите, растежа и заетостта, икономическо/социално и териториално сближаване и солидарност между държавите членки, смекчаване въздействието и адаптиране към измененията на климата, както и конкурентно участие на ЕС в глобалната търговия като по-силен играч на световната сцена.

Има силна необходимост от стабилно финансово обезпечена ОСП, защото статистическите данни ясно показват, че приходите на земеделските производители все още са значително по-ниски от средните доходи в ЕС, фермерите в ЕС са изправени пред по-строги изисквания от тези извън ЕС и се нуждаят от инвестиции, за да бъдат жизнеспособни техните стопанства. От друга страна, земеделските стопани получават малка част от средствата, които потребителите плащат.

Икономическата, екологичната и социалната устойчивост са в основата на всички ферми и бизнеса, които са взаимозависими и взаимно се укрепват. От решаващо значение, за да могат да се постигнат екологичните и социалните аспекти на устойчивостта, за нас е преди всичко икономическата жизнеспособност и конкурентоспособност на фермерите. В тази връзка считаме, че бъдещата ОСП трябва да осигури балансиран подход между тези измерения.

Тъй като селскостопанското производство зависи от околната среда, земеделските производители са се ангажирали с приемането на нови управленски практики, които намаляват тяхното въздействие върху околната среда и подобряват устойчивостта. По този начин обществото извлича значителни ползи от екосистемните услуги, предоставяни от земеделските стопани, и те трябва да бъдат признати и подкрепяни за предоставянето на тези услуги и за по-ефикасно използване на природните ресурси. Това идва да покаже, че земеделските стопани като мениджъри на земи играят активна и релевантна роля в приноса към екологичната устойчивост.

В тази връзка АЗПБ е на мнение, че селскостопанската политика следва да осигурява повече ползи за справяне с изменението на климата, а по-добри резултати в тази посока могат да бъдат постигнати с финансови поощрения на доброволна основа, без да се увеличават задължителните нива за качество. Респективно, ако задължителните нива бъдат увеличени, фермерите се нуждаят от адекватна компенсация. Така, само чрез усилията на земеделските стопани за приспособяване към изменението на климата и смекчаване на последиците от него, можем да допринесем за устойчива и конкурентна хранително-вкусова верига, която осигурява безопасна и качествена храна на потребителите в Европа и другаде по света.

През последните години земеделците се сблъскват с по-големи колебания на пазара, както и със значително увеличение на рисковете, произтичащи главно от по-голямата променливост на пазара; повече болести по животните и растенията; увеличена проява на екстремни метеорологични явления, дължащи се на изменението на климата; прекъсвания на пазара, произтичащи от политически решения и пр. Честотата на подобни рискове оказва различно въздействие върху регионите, секторите на държавите членки и зависи от редица фактори, някои от които са взаимосвързани. Например изменението на климата може да доведе до промени в атмосферните метеоусловия и следователно до промени в екосистемите, което води до нови възможности за развитие на вредители, болести и пр. Всичко това в съчетание с все по-отворения пазар на ЕС доведе до смущения на пазарите в допълнение към ниските цени, резултиращи в изключително ниско ниво на паричен поток за земеделските стопани. Тези рискове увеличават несигурността за производството и със сигурност оказват влияние върху доходите на селскостопанските производители. Това аргументира защо директните плащания следва да бъдат запазени като форма, осигуряваща основно равнище на доходите, което гарантира стабилност, сигурна ликвидност за земеделските стопани и устойчивост при нестабилността на пазара.

"Управлението на земята играе ключова роля във взаимодействието между гражданите и околната среда", се казва в т. 4 на Декларацията от Корк и в контекста на тезата на гражданите и природозащитните сдружения от допиването на ЕК, че субсидирането трябва да бъде обвързано с предоставяне на обществени блага, каквито са опазването на природата и борбата с изменението на климата, следва да имаме обективния отговор на въпроса доколко потребителите на ЕС са запознати с всички изисквания, които фермерите изпълняват в своята производствена дейност. Земеделските производители са ангажирани с тези проблеми и са част от решението им, но знае ли обществото колко и какви задължения спазва всеки земеделски стопанин в своята дейност - производствените стандарти по отношение на качеството, безопасността на храните, хуманното отношение към животните, допълнителните ангажименти, свързани с опазването на околната среда (почви, води, въздух), биоразнообразието и пр.?

Тази теза за нас не е изненадваща, тъй като считаме, че обществото на ЕС не е достатъчно информирано и убедено, че устойчивите селскостопански практики в ЕС и понастоящем балансират различни нужди и осигуряват здравословна и безопасна храна, възобновяема енергия, подходящи за климата суровини за по-нататъшното развитие на биоикономиката на ЕС, екосистемните услуги, опазване на ключовите местообитания и природата и пр.

Резултати от гласуването на този етап

78%28 гласа
 Благодарим за вашия глас!
22%8 гласа
Този етап е приключил

4 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил А.Стоянова Рейтинг: 263 Неутрална
3 авг 2017 15:39 1
- +Оценка
-3 +3

Безспорно, България има прекрасна природа и трудолюбив народ. Той обича земята си и при наличие на нужните условия, може да осигурява чиста селскостопанска продукция, както за своите семейства и за ЕС, така и за износ.
Споделям мнението на г-н С. Апостолов с "Да" и наред с неговите доказателства, ще добавя и логичната връзка с тях, отнасяща се с ратификацията на търговското споразумение с Канада - СЕТА.
Известно е, че СЕТА не е обикновено търговско споразумение, а е със "смесен характер и е от тези, които предопределят развитието на държавата в дългосрочна перспектива". В тази връзка, г-н Президентът на Бг, "сезира Конституционния съд за ратификацията на СЕТА, с очакване да става с максимален консенсус".

 
Преглед на профил qlp12528761 Рейтинг: 8 Неутрална
6 авг 2017 15:16 2
- +Оценка
-1 +2

Всичко което се говори за опазването на екологията и за производство на натурални продукти е много хубаво. Но практически нещата стоят по съвсем друг начин. Никъде не се говори за цените, защото вие пак гледате само София и въобще не ви интересува така наречената от вас провинция

Вие всички гласуващи и подкрепящи давате ли си реална сметка, че всеки втори българин си брои стотинките, а огромните природни изисквания само биха довели до поскъпване на храните? Влизали ли сте в биомагазин да видите колко струват нещата там? Колко българи могат да си го позволят? Или ще направим по високи изисквания докато и последния български земеделец не бъде изтласкан от пазара от силно субсидираната и евтина турска стока, която и в момента залива цяла България? Това ли искате от нас, господин Апостолов? Да изчезнем от пазара и да има още нови бедни и безработни българи докато големите зърнени фирми въртят милиони? Господин Апостолов да влезе в един магазин в Пловдив "зеленчуковата градина на България" и да види колко български зеленчуци ще успее да намери и колко турски и тогава да си отговори на въпроса "Искаме ли още от същото" . Защото пак казвам: нито България е София нито средния българин има парите на шопите.

 
Преглед на профил Antoaneta PETROVA Ardashes Рейтинг: 436 "Да"
7 авг 2017 12:04 3
- +Оценка
-1 +1

Човечеството е пред прага на самоунищожение.Може ли с нещо да допринесем за отлагане на този завършек.Нашите действия вървят по стръмния път и само ясната мисъл и искане за спасение може да попречи на тези неразумни действия.От една страна войните, от друга възпрепятстване на нормалната урбанизация с необмислени действия. Трябва да обърнем колата и да тръгнем,макар на ръчна спирачка, на обратно.Не бива да залагаме на съществуващото развитие, а на това,което може да допринесе за намаляване на това, което сме унищожили, да се върнем към даденото ни от дедите, да се върнем към изконните земеделски ценности и да пазим земята и ресурсите И.
". Трябва да преминем към селскостопанско производство, което е съвместимо с природата, като се насърчава естественият капацитет на почвите, растенията и животните, което прави фермите по-устойчиви."

_____

mihala
 
Преглед на профил Петър Киров Рейтинг: 8 "Да"
24 авг 2017 16:10 4
- +Оценка
-1 +1

ние не сме наследили земята от нашите бащи, а сме я взели назаем от децата си

 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Още по темата

Трябва да се въведе принципа "обществени пари за обществени блага"

Стоилко Апостолов, управител на фондация "Биоселена"

Не бива да се задълбочава екологизирането

Таня Дъбнишка, изп. директор на Асоциацията на земеделските производители в България