С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
EU flag Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

Финал - Читателите на "Капитал" подкрепят повече зелени изисквания към фермерите

74% 39 гласа
  Резултати от общо 53 гласували.
26% 14 гласа

Разпределение на гласовете по етапи

Етап 1 - 36 гласа
78%
22%
Етап 2 - 17 гласа
65%
35%
Снимка

Да

Стоилко Апостолов

Управител на фондация "Биоселена"

Сега действащата ОСП предлага ограничени решения за счупена система. Насочена основно към конкурентоспособността, ОСП допринесе за това европейското земеделие не само да задоволява хранителните нужди на населението, но и да бъде водещ износител на храни по света. Но добрата храна не достига до всички хора! През 2015 г. 43 милиона граждани на ЕС (8,5%) не са били в състояние да си позволят качествена храна всеки втори ден. В същото време в ЕС около 20% от цялата произвеждана храна (88 милиона тона) се изхвърля годишно на прогнозна стойност от 143 милиарда евро. Важна цел на ОСП е да гарантира доходите на фермерите, тъй като те са зависими от променливите условия на пазара, който унищожава поминъка им. Тази цел очевидно не се постига или ефекта е незначителен, защото 1 от всеки 4 ферми в ЕС е изчезнала между 2003 и 2013 г. Масовото изселване се изостря поради насърчаването на все по-големи и по-специализирани ферми от ОСП. Това води до по-голяма зависимост от външни ресурси, до използването на синтетични пестициди и торове, до внос на фуражи и все по-малки възможности за заетост.

Основна теза
Снимка

Не

Таня Дъбнишка

изп. директор на Асоциацията на земеделските производители в България

Последната реформа на ОСП (Общата селскостопанска политика на ЕС) от 2013г. със засилен елемент на "екологизиране" се прилага вече трета поредна година, а отговор на този въпрос търси и самата Комисия, на прага на стартиралата подготовка за ОСП след 2020г. В края на 2017г. и през 2018г. очакваме официални резултати от излседванията на ЕК, касаещи жизнеспособното производство на храни, опазването на околната среда и балансираното териториално развитие.Във връзка с представените резултати от последното онлайн допитване на ЕК, от които се открояват различните мнения на фермерите/техни организации и потребителите, АЗПБ също защитава тезата, че ОСП трябва и в бъдеще да бъде предимно политика, подкрепяща доходите на стопаните. Ние считаме, че най-важните цели за ОСП трябва да бъдат осигуряване на приемлив стандарт на живот на земеделските производители, подобряване на конкурентоспособността, осигуряване на доставка на храни на разумни цени за потребителите, развитие на селските райони, като същевременно се полагат грижи за природната среда, насърчаване иновациите и приемствеността на поколенията. За нас най-важните приоритети, по които трябва да се направи повече в рамката на ОСП са стимулиране на инвестициите, растежа и заетостта, икономическо/социално и териториално сближаване и солидарност между държавите членки, смекчаване въздействието и адаптиране към измененията на климата, както и конкурентно участие на ЕС в глобалната търговия като по-силен играч на световната сцена.

Основна теза

Деница Ватева

Модератор
Читателите на в. "Капитал" подкрепиха тезата, че след 2020 г. е необходимо по-голяма част от европейското подпомагане на земеделието да се обвърже с екологични изисквания в дебат, в който своите аргументи в двете посоки представиха изп. директор на Асоциацията на земеделските производители в България Таня Дъбнишка и управителят на фондация "Биоселена" Стоилко Апостолов.

Във финалната си теза Таня Дъбнишка аргументира позицията си "против" с наскоро приетата от 32 браншови сдружение в земеделието обща декларация за бъдещето на Общата селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., която Асоциацията на земеделските производители в България подкрепя. В нея се посочва, че въведеното от 2015 г. "екологизиране" в Общата селскостопанска политика трябва да бъде рационализирано и опростено чрез прилагане на практики, съответстващи на обичайните селскостопански дейности, извършвани от фермерите "без да се подкопава производствения потенциал" на отрасъла. Отделно от това в сектора смятат, че настоящото прилагане на зелените мерки е свързано със серъхадминистриране и с усложнено изпълнение на изискванията от страна на фермерите. Дъбнишка смята още, че не бива да се задълбочава повече екологизирането на ОСП, тъй като директните плащания вече са обвързани със сложни изисквания, а същевременно "това би противоречало на идеята за устойчиво развитие, която предполага да се вземат предвид както екологичния, така и икономическия и социалния аспекти".

Позицията "против" беше подкрепена от 22% от читателите на първия етап на дебата и от 35% от читателите на втория етап.

Стоилко Апостолов подкрепи финалната си теза "За" също с коментари, свързани с приетата от земеделската общност обща позиция за бъдещето на ОСП. По думите му разбираема браншовите организации от селското стопанство са най-активни в изготвянето й, но "екологизирането на ОСП за повечето организации е ненужна административна тежест и дори стигат до абсурдната теза, че екологизирането противоречи на устойчивото развитие". "За съжаление останалите заинтересувани страни (преработвателите, туристическия бранш, потребителите, жителите на необлагодетелстваните и планинските райони, общините и регионалната администрация в тези райони) изглежда не участват в тези дебати", смята още той, допълвайки, че "изглежда и никой не ги пита". "А би трябвало, защото макар и фокусирана основно към земеделците и към селските райони, ОСП се финансира с парите на всички данъкоплатци и би трябвало да носи блага и за обществото, не само на големите собственици на земеделска земя и на големите ферми, стопанисващи хиляди декари земя", казва още в тезата си Апостолов.

Позицията "за" бе подкрепена от 78% от читателите на първия етап и от 35% от тях на финалния.

По време на двата етапа от дебата, читателите, участващи с коментари и въпроси, се разделиха в мнението си. От една страна част от тях коментираха, че опазването на почвите и биологичното разнообразие е ключов приоритет, а същевременно навлизането на повече "зелени" изисквания в конвенционалното производство ще доведе и до по-високо качество на масовите храни. От друга страна обаче има притеснения, че допълнителни изисквания биха влошили конкурентоспособността на европейските фермери, биха довели до поскъпване на храните от ЕС, както и до повече внос на евтина продукция от трети страни.
74% 39 гласа
  Резултати от общо 53 гласували.
26% 14 гласа

Разпределение на гласовете по етапи

Етап 1 - 36 гласа
78%
22%
Етап 2 - 17 гласа
65%
35%
Подкрепете позицията си с коментар
Няма коментари.

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Още по темата

Какво мислят българските фермери

Запазване на директните плащания, повече пари за ПРСР и допълнително подпомагане на малките стопанства

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 38

Капитал

Брой 38 // 22.09.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 22.09.2018 Прочетете