С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
  • Facebook
  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
EU flag Тази рубрика е създадена по проект, финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Публикациите отразяват единствено мнението на автора и Европейската комисия не отговаря за съдържанието на информацията.

Защита на тезите - Повечето читатели подкрепят приципа "пари срещу законност"

Снимка

Искра Михайлова

Европейският проект се основава на постоянното зачитане на принципите на правовата държава. Това е предпоставка да могат гражданите да упражняват правата си по силата на правото на ЕС и за взаимното доверие между държавите членки.

Основна теза теза
Снимка

Марк Лайтай

Структурните фондове не са подаръци, давани от ЕС на по-слабо развитите държави членки. Както Гюнтер Йотингер каза в интервю през 2017 г., нетните донори са заинтересовани от структурни фондове. Той освен това посочи, че "от икономическа перспектива Германия не е нетен донор, а нетен получател". Това подчертава сложността на интересите, свързани със структурни, фондове и компромис може да се постигне само чрез диалог, основан на взаимно доверие.

Основна теза теза

Резултати от гласуването на този етап

80%45 гласа
 Благодарим за вашия глас!
20%11 гласа

Гергана Станчева

Модератор
На фона на засилващия се дебат дали върховенството на закона трябва да се обвърже с отпускането на еврофондове читателите на "Капитал" изглеждат по-склонни да подкрепят идеята. Позицията "За" е одобрена от 72% от гласувалите в първия етап на дебата.

Темата става още по-актуална заради продължаващите преговори за многогодишната финансова рамка на ЕС за периода 2021-2027 г. Позициите се втвърдяват – в началото на октомври унгарският премиер Виктор Орбан определи идеята достъпът до европейски фондове да се обвързва със спазване на демократичните принципи и върховенството на закона като политическа фраза, използвана за атака срещу членки на евросъюза.

Преди това финландският премиер Анти Рине, чиято страна е ротационен председател на Съвета на ЕС, каза, че всички държави в ЕС изглеждат готови да приемат, че уважението към демократичните принципи трябва да е условие за достъпа до евросредства, и това е един от няколко въпроса, по които всички страни в съюза се доближават до обща позиция.

Орбан същевременно заяви, че би било контрапродуктивно да се създават съмнения за идеологическата ориентация на дадена страна и климат, в който тя може да бъде нападана. Това "би довело до много неща, но не и до сътрудничество".

Според Рине обаче "целта не е да се притиска до стената която и да било държава членка" - въпросът е "как да се защитят обикновените европейци от деспотизма и неспазването на принципите на върховенство на закона".

Във финалната част на дебата двете страни ще представят допълнителни аргументи към тезите си.
Снимка

Искра Михайлова

Позиция Да
Европейският проект се основава на постоянното зачитане на принципите на правовата държава. Това е предпоставка да могат гражданите да упражняват правата си по силата на правото на ЕС и за взаимното доверие между държавите членки.

Върховенството на закона е добре утвърден принцип с ясно определен основен смисъл, основополагаща ценност на съюза и същевременно споделена отговорност за всички държави членки и институции на ЕС. Всяка държава членка носи основната отговорност за гарантирането на върховенството на закона като обща ценност. Въпреки различните национални идентичности, правни системи и традиции, които съюзът е поел ангажимента да зачита, този основен смисъл е един и същ във всички държави членки. Заплахите за върховенството на закона поставят под въпрос правните, политическите и икономическите основи на функционирането на ЕС.

Проучване на общественото мнение на Евробарометър от април 2019 г. във всички държави членки показва, че повече от 80% от гражданите признават важността на ключовите принципи на върховенството на закона, на тяхното зачитането и смятат, че върховенството на закона трябва да бъде укрепено.

Още веднъж бих искала да изтъкна, че резолюцията на Европейския парламент (ЕП) относно върховенството на закона въведе детайлна дефиниция на понятието "незачитане на принципите на правовата държава" и също така бяха предвидени защитни мерки за крайните бенефициенти на средствата от европейските фондове. (Всички дължими суми на крайните получатели следва да бъдат платени от държавите членки, дори и в ситуация на спрени еврофондове.) Именно незачитането на върховенството на закона може както, от една страна, да накърни финансовите интереси на ЕС, така и, от друга страна, да възпрепятства постигането на очакваните резултати и въздействие от инвестициите.

Зачитането на върховенството на закона беше и продължава да бъде важна точка в дебатите на Европейския парламент по време на мандата през 2014-2019 г. и в настоящия мандат 2019-2024 г., както и в програмите на председателствата на съвета. Укрепването на върховенството на закона в съюза е и трябва да продължи да бъде основна цел за всички. То е ключов политически приоритет и за Групата в ЕП "Обнови Европа", чийто заместник председател съм. В тази връзка Групата "Обнови Европа" настоя по време на изслушването в ЕП номинираната за председател на Европейската комисия г-жа Урсула фон дер Лайен да се ангажира за създаването на механизъм за върховенство на правото във всички страни на ЕС. В този контекст г-жа Фон дер Лайен изложи своя ангажимент за принципите на правовата държава, като обяви, че има за цел да установи механизъм за наблюдение на ниво ЕС.

Приветствам Съобщението на Европейската комисия от 17 юли 2019 г. относно укрепване на върховенството на закона и увеличаване на инструментариума, с който да популяризираме, защитаваме и прилагаме върховенството на закона. Комисията представя конкретни инициативи, групирани около 3 стълба: насърчаване на култура на върховенството на закона, предотвратяване на проблеми свързани с върховенството на закона и ефективно реагиране при нарушения на върховенството на закона, като се създаде цикъл за преглед на принципите на правовата държава, включващ годишен доклад за върховенството на закона, който обхваща всички държави членки.

В заключение бих искала да изтъкна, че зачитането на принципите на правовата държава е от съществено значение и за функционирането на единния пазар, за растежа на инвестициите и конкурентоспособността. Затова е необходимо да се насърчава обща култура и информираност за върховенството на закона във всички държави членки, да се създаде ефективен капацитет за справяне с проблемите и превантивни мерки на ранен етап, както и ангажимент за ефективни съвместни действия, когато е необходимо.

Във връзка с гореизложеното, ДА, обвързването на фондовете на Европейския съюз с върховенството на закона е логично, необходимо и справедливо.
Снимка

Марк Лайтай

Позиция Не
Напълно съм съгласен със значението на върховенството на закона за конкурентоспособността, както и за политическата и икономическата стабилност на държавите членки и като цяло – да се гарантира, че демокрацията, човешките права и всички други европейски ценности не са нарушени от никоя европейска институция или държава членка.

Но дебатът за понятието за върховенство на закона повдига някои фундаментални въпроси. Първо, както вече споменах, въвеждането на нови процедури с такова значение (които могат да доведат до санкции като спирането на кохезионни фондове) не може да се приема без изрична юридическа основа в договорите на ЕС. Ако резолюция на Европейския парламент или Европейската комисия замени договорите, това подкопава най-важната основа на ЕС.

Вече има съществуваща система, която да съблюдава за незаконни решения на публичните власти, отговорни за управлението на европейски фондове, която се състои от евроинституции като ОЛАФ. Освен това ЕК има правомощието да започва наказателни процедури, ако дадена мярка на националното правителство не е в съгласие с европейското законодателство.

Следователно предложената система за санкции, изглежда, изразява недоверие към системата на Лисабонския договор. В ситуация, в която една от държавите членки е в процес на напускане на ЕС, може да е изключително вредно, ако поставим под въпрос правомощията на нашите институции.

По отношение на неясното понятие за върховенството на закона - определението, за което говори госпожа Михайлова, не е универсално. То се състои основно от негативни елементи (видове нарушения на върховенствoто на закона), но не казва какви са самите елементи (или позитивни критерии) на върховенството на закона, а само дава примери какво го нарушава. Например може да се каже, че използването на прекомерна сила от полицията, за което можем да се сетим за някои скорошни примери от западноевропейски държави, е едно от най-сериозните нарушения на върховенството на закона.

Това води до концептуален проблем за тези прекомерни процедури за върховенство на закона. Те са създадени основно като инструмент за "дисциплиниране" на консервативни правителства в централноевропейски страни, в частност Полша и Унгария, а не като безпристрастни правни механизми за засилване на доверието сред държавите - членки на ЕС.

Госпожа Михайлова спомена правителства, които не искат да са част от съюза, но всъщност всички действащи (демократично избрани) правителства в ЕС-27 несъмнено подкрепят членството на страните си в ЕС.

Освен това е в интерес на новата комисия да засили сътрудничеството между държавите членки и Брюксел на основата на взаимно доверие. Важно е да се подчертае, че обществената подкрепа за еврочленството – независимо от партийните предпочитания – е сред най-високите в Унгария и Полша, където се твърди, че има сериозни проблеми с върховенството на закона.

Накрая, макар напълно да съм съгласен със забележката, че еврофондовете трябва да се харчат по прозрачен и подходящ начин, не трябва да се забравя, че структурните фондове не са подаръци, давани от ЕС на по-слабо развитите държави членки. Както Гюнтер Йотингер каза в интервю през 2017 г., нетните донори са заинтересовани от структурни фондове. Той освен това посочи, че "от икономическа перспектива Германия не е нетен донор, а нетен получател". Това подчертава сложността на интересите, свързани със структурни, фондове и компромис може да се постигне само чрез диалог, основан на взаимно доверие.

Резултати от гласуването на този етап

80%45 гласа
 Благодарим за вашия глас!
20%11 гласа
Този етап е приключил

2 коментара

Избор на тип:
Преглед на профил kdo52372883 Рейтинг: 1277 "Да"
4 окт 2019 11:20 1
- +Оценка
+2

Разбира се!!

 
Преглед на профил evpetra Рейтинг: 1577 Неутрална
4 окт 2019 20:10 2
- +Оценка
+1

Разбира се, че еврофондовете трябва да са обвързани с върховенството на закона. Не се учудвам, че Лактай като представител на Унгария иска неговата държава да не бъде наказвана за безцеремонното нарушаване на демократичните принципи. Не ми харесва фактът обаче, че именно представителка на ДПС се изявява като застъпник на законността. Безочливо лицемерие!

 

Искам да получавам известия за развитието на дебата.

Какво следва?

В следващия етап на дебата Искра Михайлова и Марк Лайтай ще изложат финалните си тези по въпроса "Трябва ли еврофондовете да се обвържат с върховенството на закона?".