Един от най-ярките, запомнящи се и коментирани медийни моменти от изминалата година безспорно ще остане поздравът до всички православни славяни по повод победата в "Третата кримска война", който отправи през март в ефира на БНТ депутатът социалист Николай Маринов. Така и не стана ясно какво е общото между тазгодишната руска анексия на черноморския полуостров и Кримската война 1853 - 1856 г. - сблъсък между царска Русия, от една страна, и Франция, Великобритания, Пиемонт и Османската империя, от друга, да не говорим за завоевателните кампании на императрица Екатерина Велика. Някои недоумяваха и защо православните славяни трябва да се радват на териториалната загуба на Украйна – страна, населена предимно с... православни славяни.
По аналогиите ще ги познаете
Бомбастичното изказване на Маринов има обаче едно достойнство. То ни напомни за кой ли път колко условен, избирателен и обвързан с политическите битки на съвремието може да бъде прочитът на историята. Азбучна истина е, че употребата на миналото и на историческите аналогии въобще е мощен инструмент, с чиято помощ се подхранва чувството за общност, гради се политически капитал, оправдават се властови решения.
Точно така стана и при кризата в Украйна. Кажи-речи, всички действащи лица прибегнаха към исторически паралели, за да спечелят симпатии както у дома, така и зад граница. Чрез лоялните си медии руският президент Владимир Путин продължава да представя падането на Виктор Янукович като ни повече, ни по-малко фашистки пуч, осъществен от следовниците на националистическия водач Степан Бандера. При това Кремъл взима на въоръжение паметта за Великата отечествена война, съпротивата срещу нацистка Германия и триумфа на Червената армия, която и до днес носи огромен емоционален заряд сред обществата в бившия СССР. За повечето руски медии "Руската пролет" в Донбас се асоциира с героичната победа над Хитлер.
За много от критиците на Путин, пък и за официален Киев, аналогията съвсем не е с 1945 г. и разгрома на нацизма. Дори не и със студената война, споменът за която като че ли никога не е угасвал напълно. Уместното сравнение за тях е всъщност това с моралния крах на Запада от 1938 г. Разбирането, че с частични отстъпки агресорът може да бъде опитомен, а военният конфликт избегнат, е илюзорно, казват ни те. В Мюнхен победителите от Първата световна война Великобритания и Франция буквално поднасят на тепсия Чехословакия на нацистите ("далечна страна, за която знаем твърде малко" по думите на британския премиер Невил Чембърлейн). Тогава двете тогавашни велики сили, вместо да застанат зад съюзника си, принуждават Прага да предаде на Германия Судетите - най-добре развитата чехословашка област, и отварят вратата за бъдещата окупация на цялата държава.
През 1938 г. т.нар. политика на умиротворяване е безкрайно популярна в Европа, едва отскубнала се от икономическата криза. Днес обаче в английския appeasement (умиротворяване) е синоним на престъпна наивност. Помни се репликата на Уинстън Чърчил към "умиротворителите": "Имахте избор между безчестието и войната. Избрахте безчестието, а ще получите войната." Но само времето ще покаже докъде се простират реваншистките амбиции на Путин. Най-малкото той като че ли не е готов да обяви Донецката и Луганската народна република за руска територия, а икономическите проблеми в Русия в резултат от санкциите и евтиния петрол биха могли да изиграят и сдържаща роля.
Другият важен проблем с 1938 г. е, че аналогията с Мюнхен е свръхексплоатирана, и то от доста време насам. И по време на Корейската война, и във Виетнам през 60-те, и когато войските на Саддам Хюсеин нахлуха в Кувейт през 1990 г., в американския външнополитически дебат навлиза темата за уроците от междувоенното пораженчество. Привържениците на военната сила атакуват застъпниците на дипломацията с възражението, че сделките с диктатори са илюзорни.
Днес например много твърдолинейни републиканци използват паралела с 1938 г. в критиките си по адрес на усилията на американския президент Барак Обама да постигне компромисно решение за иранската ядрената програма. С други думи, би трябвало да сме доста внимателни, когато споменаваме Мюнхен и твърдим, че настоящето ви напомня на 30-те години от миналия век. Десетилетия наред непрекъснато се връщаме в 1938 г. и това е неизменна част от репертоара на студената война, която сякаш никога не изглежда демоде.
2014 - година на годишнините
Историческите аналогии имат особена тежест и отзвук, когато съвпадат с кръгли годишнини. Съседите ни от бивша Югославия помнят и до ден днешен прословутата реч на Слободан Милошевич от 28 юни 1989 г. по повод 600 години от битката на Косово поле. Разпалените слова за героичното минало на сърбите и потъпкването на техните права и национално достойнство в Титовата федерация дадоха стартовия сигнал за войните на Балканите през 90-те години на миналия век. A когато пламъците на конфликта достигнаха Сараево през пролетта 1992 г., всички световни коментатори си спомниха мигом, че оттам бе дошла искрата, подпалила Европа и света през 1914 г. Tоeст историята следваше странните правила на неумолимия кръговрат.
По обясними причини 1914 г. дойде на мода отново тази година. На много места в Стария континент, включително в Босна и Сърбия, отбелязваха стогодишнината от "Голямата война". Юбилеят май отмина нашата страна, което е учудващо, имайки предвид огромното значение на този конфликт за политическото развитие на България (най-мащабния, в който сме участвали пряко), да не говорим за огромната му човешка цена – само убитите достигат 100 хил. души. Отвъд особеностите на българския случай честванията са повод да се замислим защо 1914 г. продължава да заема толкова важно място в колективната памет на европейците, или поне на мнозина от тях. Отговорът най-вероятно е свързан с гледището, че обединението на Западна Европа през втората половина на ХХ век, а след това и падането на Берлинската стена затварят печалната страница, отворена именно с избухването на Първата световна война.
Възможен е и друг, по-провокативен прочит. 1914 г. е в полезрението, тъй като и нашият свят като че ли е изправен пред подобен преломен момент. Голямата война бележи прехода от епохата на растящо благоденствие, икономическа глобализация, дирижирана от големите европейски държави, към унищожителния хаос на световните войни, излъганите надежди за световен мир, глобалната стопанска криза от началото на 30-те и разпада на колониалните империи. Няма да е преувеличено, ако кажем, че и в наше време витае подобно усещане – всичко изглежда така, сякаш светът утре ще е по-нестабилен и изпълнен с конфликти и икономически сътресения, отколкото светът вчера. Не са рядкост анализите, които правят директен паралел между ситуацията в навечерието на Първата световна война. Например в Азия, където икономическият ръст на гиганти като Китай и Индия разгаря и военно-политическите им амбиции, поставяйки на дневен ред и проблема със сигурността. САЩ от своя страна нямат нито желанието, нито възможността да налагат едностранно правилата. За жалост многополюсният глобален ред, за който бленуват мнозина (включително Владимир Путин), не носи обещание за стабилност.
Още преди години журналистът от списание Economist Едуард Лукас публикува книга под надслов "Новата студена война" и с подзаглавие "Как Кремъл заплашва едновременно Русия и Запада" (преведена и на български). Скоро се очаква и второ издание, вдъхновено от кризата в Украйна. Редица от някога спорните тезите на Лукас току-виж може и да излязат верни. Студената война обаче далеч не е единственият конкурент в надпреварата на исторически аналогии. Защото полиците в супермаркета на миналото са препълнени, а изборът – почти неограничен.
Един от най-ярките, запомнящи се и коментирани медийни моменти от изминалата година безспорно ще остане поздравът до всички православни славяни по повод победата в "Третата кримска война", който отправи през март в ефира на БНТ депутатът социалист Николай Маринов. Така и не стана ясно какво е общото между тазгодишната руска анексия на черноморския полуостров и Кримската война 1853 - 1856 г. - сблъсък между царска Русия, от една страна, и Франция, Великобритания, Пиемонт и Османската империя, от друга, да не говорим за завоевателните кампании на императрица Екатерина Велика. Някои недоумяваха и защо православните славяни трябва да се радват на териториалната загуба на Украйна – страна, населена предимно с... православни славяни.
102 коментара
Българите живеем в 2014 г и ще посрещнем 2015г. а на жителите на Русия ще честитим Новата 1937 г. Да стягат СибЛаг и БамЛаг...
Да се премести ли или да бъде временно опакован паметника на Цар Освободител на центъра на София след като Руската федерация се върна опасно в миналото?
+ Да се премести. За съжаление това вече не е паметник, защото не ни връща в миналото, а ни препраща в сегашно време символизирайки завоевателя на суверенни територии (Крим).
- Да бъде опакован. Така ще прави впечатление повече и ще открива и разпалва дебати и дискусии.
"... колко условен, избирателен и обвързан с политическите битки на съвремието може да бъде прочитът на историята."
Това ми напомня и за нашата история.Толкова неистинска и изопачена,че трябва отначало докрай да се напише отново.
"Според други ситуацията напомня навечерието на 1914 г."
Къде видяхте аналогия с 1914 година - Австро-Унгария (империя на има няма 100 години) напада Сърбия под предлог че, не спазили 2 от 10 поставени точки заради убийството на наследника на кайзера. Русия се включва на страната на Сърбия, защото имат договор за взаимо помощ, Германия заема страна на Австро-Унгария като предупреждава руснаците да не се месят и от там на сетне става мазало. Германия губи една спечелена война. За да си отмъстят тъпите французи налагат такива условия по Ньойският договор от 1919 година че, направо си плачат за война, която не закъснява точно 20 години по-късно. Така че до тук няма аналогия и с 1938-1939 година (да не намесват Полша, която е държава на има няма 20 години по това време).
Крим си е исторически руска територия по същият начин по който Македония е исторически българска територия.
Хайде цвъкайте минуси сега.
До коментар [#4] от "tom_sawyer":
Ако Крим е "исторически руски", значи и България е исторически турска, щото фесовете са имали 500 години "присъствие". Готов ли си да те анексират?
Май трябва да сме по-внимателни в драскането, а?
20-ти век е бил век на доста по-честни хора! Сега живеем във века на глобалните и национални измамници!
До коментар [#5] от "КЛЮЧАРЪ":
България я има и ще я има поне още 1300 години. Единствено България е запазила едно и също име от създаването си като държава. За 500 години турците не са успели да заличат българското - доказала го е историята и писанията в запазените книги и традиции през вековете. Ако питаш фесовете, те друго няма да ти кажат. Сърбия, Гърция и ние сме виновни че, оставихме Турция да имат излаз в Европа. Трябваше да ги изхвърлим още през 1912 по време на балканската война.
До коментар [#5] от "КЛЮЧАРЪ":
"Май трябва да сме по-внимателни в драскането, а?"
Апропо - на теб ти трябва малко повече четене. Весели празници.
Ние си живеем през 2014 година, а Путин - в началото на 20 век.
До коментар [#7] от "tom_sawyer":
Май бъркаш името "България" с държавата, която е липсвала за няколко века. А традициите са нещо съвсем различно. Интерпретираш историята като дявол - евангелието. В този смисъл: надявай се Султан Ердоган да не прати "вежливи" момчета в униформи без отличителни знаци в Северна Тракия и Родопите, че току-виж сме осъмнали с "референдум" за отделяне...
Да не говорим, че никоя международна спогодба не подкрепя анекса на Крим от Путлер.