Вечерни новини
Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"
"Може би си мислите, че информацията е сила. Грешите, споделянето на информация е сила", гласи една от крилатите реплики на Винтън Сърф, един от бащите на интернет. Преди малко повече от 45 години един калифорнийски студент на име Чарлз Клайн изпраща първото съобщение чрез ARPANET – прародителят на съвременната глобална компютърна мрежа. То е кратко, съставено е само от две букви и гласи LO. И не, това не е съкращение от Hello - младежът се опитвал да напише LOGIN, за да се включи към компютър в изследователския институт на университета "Станфорд". Машината от другата страна на линията обаче "забила", преди Клайн да успее да натисне клавиша G. Въпреки това 29 октомври 1969 г. остава в историята като официалния рожден ден на интернет. Трябва да минат обаче още около три десетилетия, преди глобалната мрежа да престане да е запазена територия за учени, инженери и програмисти и да влезе в домовете на обикновените хора.
Използването на интернет започва да нараства в геометрична прогресия някъде във втората половина 90-те години на миналия век. В този период се ражда първият масов онлайн браузър Netscape Communicator, позволил на хората да виждат интернет страниците по начина, познат ни и в момента. В отговор софтуерният мастодонт Microsoft решава да вгради своя конкурентен продукт Internet Explorer директно в операционната система, опитвайки се да монополизира интернет достъпа. За щастие щатското министерство на правосъдието успява бързо да спре тази офанзива. По това време американските телекоми също така за пръв път започват да предлагат на крайни клиенти комерсиален достъп до глобалната мрежа. Инвеститорите на Уолстрийт пък масово започват да инвестират астрономически суми в екзотични интернет компании, подхранвайки лудостта, наречена по-късно дотком балон, чието спукване срина фондовите пазари в началото на XXI век.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
30 коментара
Слаба статия. Първо, интернетът навлиза през първата половина на 90-те, а не втората. Второ, гугъл правят революция по съвсем друга причина - те търсят из интернета , докато другите търсачки тогава са всъщност директории и търсят единствено из собствените си списъци със сайтове. За това и гугъл дава толкова по-добри резултати и хората бързо се ориентират. Нататък в статията има още неточности, а като цяло липсва анализа - има просто изброени събития, без да се търси скритото
Публикувано през m.capital.bg
До коментар [#1] от "Батков-вън":
А да бе, всяка търсачка си има краулер за да индексира нета. И гугъл също търси в индексите си точно както всички други. Но го прави много по-добре и затова постепенно другите угаснаха. Според мен успеха на гугъ се дължи на това че те се стремят максимално да се вслушват в потребителите си. И в това че Дейвид и Сергей нямат МБА'а и съответно не знаят как "успешно" да управялват бизнеса си.
До коментар [#1] от "Батков-вън":
До коментар [#2] от "m17":
http://en.wikipedia.org/wiki/PageRank
Това прави Google значително по-добра от конкурентите си.
До коментар [#1] от "Батков-вън":
В началото на 90-те навлизаха BBS-те, което трудно може да се нарече реална интернет услуга.
Всъщност Гугъл дава толкова добри резултати защото е комбинация от паяк (кроулер) и изкуствен интелект. Персонализирайки търсачката и оставяйки АИ да се учи с времето става все по-добра и по-трудно да бъде победена от конкуренти. И това е било ясно на създателите и още в края на 90-те (според списание wired). Това обяснява и защо Гугъл изкупува толкова много компании в областта на АИ.
първият браузер е Мозаик, не Нетскейп
"Което автоматично поражда един съвсем резонен въпрос - ще може ли съществуващата онлайн инфраструктура да понесе подобна тежест, при положение че в момента само около 40% от световното население (около 2.9 млрд. души) имат достъп до интернет..."
Най-вероятно ще може, защото още не са навлезли оптичните компютри за които са се говореше по университетите преди 20 години. Оптоелектрониката все още не е добре развита и там информацията може да се преработва в огромни размери, защото не се използват електрически сигнали, а оптични.
Например в една холограма има доста информация при това тя може да бъде тризимерна, в смисъл че в едно малко кубче може да има милиарди холограми ама всяко нещо с времето си.
Забравих да кажа че светлината може да се модулира не с гигахерци, а с терахерци и даже с петахерци.
Наистина, не мога да повярвам, че са изминали само 10-15 години от времето, когато интернета прохождаше в България. Сега все едно живеем в друга вселена... А какво ще бъде след още толкова години не мога и да си представя дори...
До коментар [#1] от "Батков-вън":
"докато другите търсачки тогава са всъщност директории и търсят единствено из собствените си списъци"
Това беше вярно май само за Яху (оттам и името - йет анотхър йерарки ...), и то до един момент, още преди Гугъл да изгрее. АлтаВиста май първа пусна ботовете да обикалят. До гугъл бяха най-доброто.
Иначе си горе-долу прав. А смисъла на статията е да покаже в ретроспекция как станаха нещата. Особено пък за хора, които са родени около Гугъл :-) Те са вече тийнеджъри :-)
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.