С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
65 24 дек 2014, 10:12, 17510 прочитания

Пет неща, които не забелязахме през 2014 г.

А трябваше, защото те ще се развиват през 2015 г. и отвъд нея

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg


Китайското проклятие "Дано живееш в интересни времена" застигна света през 2014 г. Русия взе Крим и взриви глобалния ред, установен след края на студената война. В Газа отново имаше война, а групировката "Ислямска държава в Ирак и Леванта" (ИДИЛ) заплашва да преначертае границите в хаотичния Близък изток. Ебола сее разруха в няколко държави в Африка и паника в много други. Усещането е, че светът отива по дяволите. На този фон България изглежда относително спокойно, макар и позастояло място, в което се говореше основно за избори и банки. Без да претендира за пълнота или изчерпателност, "Капитал" подбра няколко теми в развитие, които трудно се забелязваха в бурния поток на 2014 г., но ще продължат да се развиват и през 2015 г.

Краят на безсмислената политическа конфронтация


А беше време, когато конкуренцията между партиите непрекъснато раждаше скандали. Някога беше съвсем нормално Ахмед Доган да нарече Бойко Борисов "мухльо" и сегашният премиер тутакси да му отговори: "Ако има куражеца, да ми го каже, когато е близко до мене."

Историята през последните години прелива от примери за изключително остра политическа конфронтация - скандали, обвинения, взаимно преследване, компромати, нагласени и не чак дотам прокурорски проверки и дела в съда.

Това свърши толкова рязко тази година, че ако се возехме без колани в автомобила на историята, инерцията щеше да ни изхвърли през предното стъкло.



Резултатите от последните парламентарни избори показаха, че нито една партия няма особени шансове да управлява самостоятелно в близко време. Гласовете на хората са толкова фрагментирани, че дори коалицията от две партии изглежда малко вероятна.

Това предизвиква промяна, която може да има историческо значение. За да запазят възможно най-голяма свобода на действие, партиите повече не могат да си позволят сериозна конфронтация помежду си. Вместо да стрелят непрекъснато една срещу друга, сега те не трябва в нито един момент да забравят, че утре може да им се наложи да си стиснат ръцете. Днес партиите не се чувстват ограничени от никакви политически предразсъдъци. Кой вчера можеше да предположи, че в сегашната управляваща коалиция ще застанат заедно десни формации като ДСБ с партията на Георги Първанов? А изглеждаше ли възможно националистите от ВМРО и Патриотичния фронт да управляват заедно с напусналите ДПС Касим Дал и Корман Исмаилов?

Краят на конфронтацията между партиите не означава само смяна на тона. Това има отражение и върху начина, по който партиите работят. Участието на няколко партии в управлението може да се случи по два начина. Единия го видяхме по време на тройната коалиция - парцелиране на държавното управление и ресурсите между трите партии. Другият вариант е те взаимно да се контролират - страхът от това някой от партньорите шумно да се компрометира и да завлече със себе си останалите кара всички да бъдат нащрек. Последната възможност, разбира се, е по-добра, като единственият риск е дали в по-сложната конфигурация може да се постигне съгласие за по-радикални мерки като така нужните реформи.

В света на отрицателните лихви

Банките са едно от малкото места, където давате нещо на съхранение и вместо да плащате за услугата, получавате възнаграждение. Това си и има причина - за разлика от обикновен склад, който просто пази стоката, банките ползват парите ви, инвестират ги и печелят от това.

Фотограф: reuters

Има обаче странни периоди, когато банките наистина се превръщат в подобие на склад. И това е, когато лихвата стане отрицателна. През 2014 г. в опит да стимулира кредитирането Европейската централна банка на два пъти понижи лихвата, по която приема депозити от банки в еврозоната, и сега нивото й е -0.2%. Това е безпрецедентно, защото за пръв път се прави от централна банка, управляваща световна валута. Тепърва ще видим дали гамбитът ще е успешен, но той вече променя правилата на играта във финансите на целия континент.

На теория отрицателните лихви трябва да принудят банките, които имат пари, да ги дават като кредити. Те са изправени пред дилемата дали да губят от всеки цент, който държат, или да го предоставят на някого срещу лихва, като поемат риска кредитът да не бъде обслужван и да понесат по-голяма загуба. Има обаче и опасност лекарството на ЕЦБ да има странични ефекти. Най-големият страх е, че то може да убие паричните пазари, а също и че ако се задържи по-продължителен период, може да изяде рентабилността на банките и да ги направи още по-малко склонни да кредитират.

Макар и да е в периферията, това се отразява и в България. Допреди епохата на отрицателните лихви българските банки изнасяха ликвидност към банките си майки от ЕС. Сега процесът е напълно спрял и от статистиката на БНБ се вижда, че свръхрезервите им са почти изцяло депозирани в нейния баланс на управление "Емисионно". Нещо повече - банкери разказват, че вече посоката е обърната и сега централите им депозират пари, които те да влагат в БНБ. Причината е, че докато ЕЦБ предлага -0.2%, БНБ предлага 0%.

Така донякъде абсурдно българските банки успяват да печелят от това, че просто дават пари на склад в централната банка. И макар засега опасността да искат от вложителите си лихва за това, че са си дали парите, да изглежда далечна, можем да се подготвим за период на свръхниски лихви, който ще продължи и през 2015 г.

Реформатори по неволя

Гледката е зрелищна и до болка позната - улиците на Париж, залети от протест. В конкретния  случай в средата на декември из френската столица пламтяха огнища, в които гневни граждани хвърляха правна литература и хартиени копия на закона "Макрон". Той носи името на Еманюел Макрон, министър на икономиката и нова икона на реформаторския хъс. Предложеният от най-младия член на френския кабинет и бивш банкер в Rothschild Bank пакет промени предвижда доза отваряне в буквален и преносен смисъл - както на магазините в неделя, така и на някои твърде затворени професии като адвокати, нотариуси и съдия-изпълнители. Оттам и ритуалното горене на юридически сборници.
Пет неща, които не забелязахме през 2014 г.

Фотограф: reuters

Макар да не са революционни и да не докосват свещени крави като 35-часовата работна седмица, усилията на Макрон са стъпка в правилната посока. Но за да бъде френската икономика извадена от застоя, е нужно много повече, което няма как да се случи без решителна политическа подкрепа. В това отношение Франция е в сходна позиция с Италия. Две от най-големите икономики в еврозоната са се заели със структурни реформи, докато се мъчат да прогонят рецесията и молят Брюксел - или по-точно Берлин - за отпускане на фискалната хватка.

Италианският премиер Матео Ренци след дълга битка успя в края на годината да прокара през парламента промени на трудовите закони и сега се готви за следващите големи сражения - реформа на съдебната система и на Сената. На пръв поглед те нямат много общо с икономиката, но без отпушване на съдилищата и законодателния процес други важни промени, които да освободят растежа, трудно могат да бъдат прокарани. Мерките във Франция също изглеждат не особено впечатляващи, но целят към точния проблем - бюрократичния корсет, който задушава иновациите и растежа. От това как ще се справят с реформите италианският премиер Матео Ренци и френският президент Франсоа Оланд през 2015 г. зависи дали еврозоната ще успее да излезе от тлеещата криза и капана на стагнацията.

Арабска трагедия

Помните ли какво правихте на 17 декември 2010 г.? Тогава 26-годишният тунизиец Мохамед Буазизи се самозапали. От неговото отчаяние пламна цял Тунис. След по-малко от месец протести президентът Зин ел Абидин бен Али, управлявал страната 24 години, бе свален. После беше Египет. А след това Либия, Йемен, Сирия. Семената на арабското пробуждане прехвърчаха
от Ирак, Бахрейн и Оман до Западна Сахара. В статия за сп. Foreign Policy проф. Марк Линч сравни случващото се с европейските революции от 1848 г., наричани "пролетта на народите".

Фотограф: reuters

На четвъртата година дълбока зима е сковала региона. През 2014 г. Либия на практика се разпадна на кланови владения и трудно може да бъде наречена държава. Египет прави пълен кръгом към миналото - 86-годишният свален диктатор Хосни Мубарак бе оправдан по дело за масови убийства на демонстранти, армията държи властта в Кайро, доскоро управлявалите ислямисти излежават в затвора поредните си присъди, а преследването срещу тях прерасна в потискане на всякакво несъгласие и алтернативно мнение. В Сирия жестоката гражданска война прогони милиони от домовете им и пусна демона на ислямизма. Пред заплахата от "Ислямска държава в Ирак и Леванта" дори кланът на диктатора Асад не изглежда толкова кръвожаден. Това принуди Барак Обама да стане четвъртият президент на САЩ, обявил в тв обръщение, че заради "интересите на нацията" започва мисия в Ирак. Великобритания също се завръща и изгражда първата си военноморска база в Персийския залив точно 33 години след като напусна региона. В статия за Politico със заглавие "Варварите зад нашите порти" публицистът Хишам Мелхем написа, че арабската цивилизация е рухнала и затънала в хаос, от който няма да излезе скоро.

И само в един ъгъл на региона същата малка държава, от която всичко започна, устоява на разрухата. Там пролетта дотолкова е успяла да пусне филизи, че сп. Economist избра Тунис за държава на годината. През 2014 г. страната прие модерна конституция, ислямистите загубиха парламентарни избори и признаха поражението си. Страната има и нов президент, 88-годишният Беджи Каид Есебси, бивш външен министър при "бащата на Тунис" Хабиб Бургиба. Но останалата част на арабския свят ще продължава да бълва нестабилност и през 2015 г.
 
Надпреварата за Арктика

Когато през 2007 г. подводницата "Мир" достигна дъното на Северния ледовит океан и демонстративно заби руския флаг на дълбочина 4 км под морската повърхност, опасенията бяха, че Арктика става арена на нова студена война. Или поне на замразен конфликт. Оттогава обаче нещата се успокоиха и Арктическият съвет (в който влизат Канада, САЩ, Русия, Дания, Финландия, Исландия, Норвегия и Швеция) дори остана една от малкото структури, където Москва и Западът имат добри отношения.

Фотограф: reuters

И така до 15 декември 2014 г., когато Копенхаген официално предяви пред ООН претенциите си към 900 000 кв. км северно от Гренландия (самоуправляващата се част от Дания). Исканията на Дания влизат в конфликт с тези на Русия и Канада, които също имат апетити към един от най-големите късове ничия земя в света. САЩ също могат да се присъединят към кандидатите за северните богатства, стига да ратифицират Конвенцията на ООН за морското право, по която се уреждат те.

Залогът в арктическата игра е голям - предполага се, че там се намират една осма от неоткритите залежи на нефт в света и една четвърт от тези на газ, а глобалното затопляне отваря търговски маршрути и възможност за риболов. Искът на Дания ще бъде тест дали всички държави около полярния кръг, и особено Русия, която обновява военните си бази в региона, ще се придържат към правилата. Ако ги прекрачат, студеният полюс бързо може да се превърне в гореща точка.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Поп културата на 2014г. 20 Поп културата на 2014г.

Кои бяха най-популярните теми, най-четените книги и най-слушаните песни през отминалите 12 месеца

23 дек 2014, 11795 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Преди 1 година" Затваряне
Кратък речник на 2014 година

Думите и фразите, които влязоха в употреба през гласовете на политиците и медиите

Още от Капитал
Песимизъм печели, оптимизъм - губи

Създаването на къс ETF фонд върху SOFIX отваря възможност за печалби при падащ пазар

Накъде след Венеция

Управляващите, президентът и БСП имат различни идеи за реформата на прокуратурата

"Светкавична война" увеличи отново парите за партиите

Увеличението на държавната субсидия ще разхлаби финансовата примка за опозицията

Походът на електробусите

През 2020 г. се очаква доставката на близо 300 превозни средства на ток за градския транспорт в големите градове

20 въпроса: Даниел Ненчев

Телевизионният водещ издаде "Идеи без граници", първата си книга

Пича с фотоапарата

Фотографският проект на актьора Джеф Бриджис

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10