Когато разоравахме пустините
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Когато разоравахме пустините

Бригадата на Радоил Христов от ГБС строи стойленския рудодобивен комбинат в Долни Оскол, Русия. Главболгарстрой е основана 1969 г. и е една от компаниите, които започват да строят по света, предимно в руските републики.

Когато разоравахме пустините

Защо България спря да помага на други държави и какво губи от това

Огнян Георгиев
25108 прочитания

Бригадата на Радоил Христов от ГБС строи стойленския рудодобивен комбинат в Долни Оскол, Русия. Главболгарстрой е основана 1969 г. и е една от компаниите, които започват да строят по света, предимно в руските републики.

© Главболгарстрой


В една вечер преди няколко години, български студент кротко чака на спирка на градския транспорт във френския град Гренобъл, когато е заобиколен от няколко заплашително изглеждащи младежи. Всички те имат чертите на хора с произход от Магреба и определено звучат като алжирци. В намеренията им няма съмнение - българския студент го чака бой и вероятно ограбване.

"Не харесваме французи", е нещото, което групичката му казва. "Аз не съм французин, а българин", отговаря им той. Това, изглежда, не прави особено впечатление на алжирците, докато на младежа не му хрумва спасителна версия. "Моят дядо", обръща се той към водача на групичката, "е карал с кораб оръжие на твоя дядо, за да се бие с французите". Това изненадващо твърдение хваща неподготвени алжирците и следва кратка дискусия, в която българинът им обяснява как по време на морската блокада, наложена от Франция на Алжир по време на войната за независимост, единствено български кораб успява да пробие и да достави оръжие на съпротивителното движение. Историята е уважена, а студентът - спасен.

Познаването на миналото е важно не само защото може да ви спаси в напълно неочаквани ситуации. Въпреки многото грешки, идеологически залитания и откровени глупости, които България е правила в последния половин век, тя е трупала ценен опит, който би било изключително неразумно да оставим неизползван - най-малкото защото ни е струвал изключително скъпо.

Подкрепата за трети държави, по-известна като "помощ за развитие", някога имаше своя соцвариант  - "помощ за братски страни", е един от онези складове, в които имаме много папки за четене и поуки за вадене. Досега от този склад се извадиха предимно тъмните папки - онези за безконтролно раздадените милиарди, за дълговете, които не можахме да си върнем и за странните проекти, в които сме участвали по поръчение, не по убеждение. Лошото е, че точно както "доброволното" бригадирско движение уби идеята за доброволчество години след края на комунизма, така огромните средства, хвърляни необмислено наляво и надясно за "братски държави", убиха идеята за помощ на по-бедни и нуждаещи се. А това е ангажимент, който България пое с влизането си в клуба на богатите - ЕС, и който е добре да спазва. Не защото някой я кара, а защото е полезно за самата нея - държавите са като хората и най-добрият инструмент, който една страна притежава, за да подобри имиджа си, е да помага на другите.

Кредити за ракия

Историята с Алжир всъщност е в началото на онова, което по-късно ще прерасне в помощ за "деколонизацията" и "братски държави от третия свят". Няколко кораба, натоварени с оръжие, наистина пробиват френската блокада и дори може би обръщат хода на съпротивителното движение. Разбира се, България не решава самостоятелно подобен ход. Той е поръчан от СССР и изпълнен от нас като член на Варшавския договор. Връзките с Алжир продължават - голяма част от военновъздушните сили на страната се обучават тук. През 1977 г. Политбюро отпуска кредит от 70 млн. долара на Алжир, а през 1982 г. - още 300 млн. долара, които Алжир усвоява под формата на оръжие.

По този начин се развиват и връзките с останалите държави. През 50-те и 60-те години процесът на деколонизация и възникването на много нови държави позволява на соцблока да търси нови пазари, съюзници и източници на суровини. Проблемът на тези държави е, че са слабо развити, т.е., за да има партньорство, е необходима помощ, която да ги доведе до ниво, където търговията да е взаимноизгодна. Разделението в СИВ е такова, че на България се падат предимно Близък изток, Северна Африка, Азия и малка част от Латинска Америка. В задълбочения труд на Мартин Иванов, Цветана Тодорова и Даниел Вачков "История на външния държавен дълг на България 1878 - 1990" се отбелязва, че "за зараждащото се българско машиностроене пазарите от третия свят са отлична възможност да реализират продукция, без острото противопоставяне на свободната конкуренция. Срещу тези удобства се налага българската страна да отпуска изгодни условия за закупуване на кредит и дори като безвъзмездна помощ." С други думи, помощта често е само инструмент, с който българската индустрия да намери пробив и реализация: нещо, което е традиционен подход навсякъде и по всяко време. Това е добра идея, но е реализирана ужасно зле.

Стокообменът нараства непрекъснато - от 40,9 млн. долара през 1960, на 179,5 млн. долара през 1967 г. Това са преди всичко машини, а балансът за България е положителен. Но тъй като в замяна на съоръженията българската страна получава понякога многократно завишени като стойност стоки, всъщност предоставяме предимно безлихвени кредити за другата страна. Размахът тогава е шеметен - отпуснати са кредити на Гана, Мали, Алжир, Ирак, Сирия, Никарагуа, Судан, Иран, Етиопия и др. Само за 14 години, България предоставя над 40 кредита на 26 държави, на стойност над 500 млн. долара. Между  1981 г. и 1989 г., основно заради Ирак, Либия и Алжир, стойността на кредитите пораства до 2,8 млрд. долара.

Управлението на тези кредити и изобщо на "помощта за братски държави" е под всякаква критика. България не успява да оползотвори пълноценно никое от тези партньорства. "Ние нищо не внасяхме от тези държави. Другите като ГДР внасяха петрол, руда и други. Ние - нищо. Благородна работа", казва иронично дипломат, който е пряк свидетел на развитието на тези отношения. В доклада на БНБ за дълга се цитира казус от 1962-1963 г., когато от Ирак са внесени 10 хил. тона фурми. Тъй като в България няма техника за изсушаването им за фураж, те са... сварени на ракия и дадени на животногледачите.

Отношенията с партньори като Алжир и Ирак, които са големи износители на енергия, остават на ниво официални поздрави и визити, заедно с търговията на оръжие, която непрекъснато качва обема на раздадените като кредит средства. Тези кредити имат събираемост от едва 28% според БНБ - някои държави, като Никарагуа, никога не внасят нищо по тях. Те постепенно допринасят за фалита на държавата, която затъва прогресивно.

ЦК на БКП предоставя и безвъзмездни пари за оборудване на партийни централи на други комунистически партии, като например сградата на Сандинисткия фронт за национално освобождение "Фарабундо Марти", финансира вестника на Египетската комунистическа партия, финансира чужди конгреси - например пленума на Чилийската социалистическа партия, който се провежда през 1983 г. във Врана.

След 1990 г. прословутото дело N3 се занимава с тези пари и обвинява 22-ма членове на МС начело с Георги Атанасов и Андрей Луканов, който ръководи комитета по научно-техническо и икономическо сътрудничество.

Ог Лагос до Лимпопо

Всичко това обаче има и добра страна. Концентрацията на България в няколко области на земното кълбо носи след себе си последствия, които страната (или някои нейни служители) ще жъне като резултати години след това. Страната получава запазено място в комитета по деколонизация на ООН, създаден през 1964 г., а в дипломацията има бум на арабисти. Връзките с арабски и азиатски държави и не на последно място - притокът на студенти от тези държави в България, е следствие от това усилие. През 1963 г. в София е създаден Институтът за чуждестранни студенти (ИЧС), който подготвя идващите чужденци по български, преди да ги хвърли в различни области на науката. Българското висше образование започва да произвежда доктори, учители, фермери, инженери и дори музиканти от Виетнам до Куба.

Български строители издигат утаителите на завод в Архангелск. По време на помощта за "братски държави", български компании строят от Куба до Виетнам.
Фотограф: Главболгарстрой

В същото време български строители и агрономи отиват на място, като част от идеята да се помогне за развитието на партньорите, както и за да се създадат съоръженията, които ще използват български машини. През 1964 г. е създадена "Техноекспортстрой", която работи в Африка, година по-късно се появява и "Техноимпекс". "Главболгарстрой" е създадена през 1969 г. за извършването на строителни работи на територията на Русия, но работи и в третия свят. Български строители работят на най-различни места - от националния театър в Лагос, Нигерия (точно копие на "Двореца на спорта и културата" във Варна), до язовири в Куба. Строят се училища, подновяват се театри, прокарва се електропреносна система (тези в Либия и Нигерия например са частично изградени от българи). Подаряват се компютри и се обучават младежи в Зимбабве и Мозамбик. През 1983 г. над 200 млади агрономи отиват в Мозамбик, където трябва да създадат системи за напояване по долината на река Лимпопо. Проектът не е особено успешен, но следите от него явно остават дълго - десет години по-късно, през 1994 г., ГУСВ печели поръчката за строителство на нов мост над Лимпопо, който да свързва ЮАР и Зимбабве.

И тук размахът е зашеметителен и далеч надхвърля възможностите на българската икономика. Но останалото след него не е малко. Във Виетнам например има десетки хиляди завършили в България, които имат свой клуб и се срещат редовно. Този клуб включва вицепремиери, министри и шефове на големи компании. Същото съществува и в Судан, а вероятно и на други места. Тази година на посещение и за концерт в България беше най-известният етиопски класически музикант и композитор Гърма Ифрашеу, който е завършил Консерваторията в София. Дипломати неофициално посочват редица министри в различни държави, завършили в България.

Това е лоби, което се гради трудно, бавно и с много усилия. Веднъж вече направени, е жалко тези връзки да бъдат изхвърлени. А България към момента не знае как да използва тези връзки нито опитва - според дипломати, картотеката със завършилите тук чуждестранни студенти е изчезнала в началото на 90-те от дружеството "Иван Вазов", където се е съхранявала. С други думи, не знаем кого сме обучавали, нито поддържаме връзки с тях.

Да се върнем в света

Освен че сме захвърлили връзките от миналото си, ние изглеждаме неспособни и най-вече незаинтересовани да градим нови такива. В годините на прехода, логично, фалиралата и едва изправяща се България престана да обръща внимание на останалата част от света и се концентрира върху себе си. Разщихенията на комунизма и невърнатите милиони оставиха дълбока следа - България днес отказва да дарява за развиващите се страни. След влизането си в ЕС се очакваше тя да изпълни ангажимента до 2015 г. да отделя 0,33% от БВП за помощ за развитие - това са около 140 млн. евро (или малко повече от водния цикъл на един средноголям град). Оказа се, че тази сума е непосилна за страната.

Последният доклад на дирекцията за развитие на ЕК посочва, че България дава към момента между 30 и 40 млн. евро, при това не е ясно какво се включва в тази сума, защото числата се изпращат от Министерство на финансите, МВнР няма идея какви дейности ние броим като помощ за други държави, а ЕК също. В забележките под линия се казва, че България, Малта и Кипър са единствените три държави, които нямат двустранни програми за помощ с други държави, не участват в никой от процесите за взаимно отчитане на постигнатото, нито имат собствена система, по която да оценяват ефектите от помощта. България е единствената държава, която не е предоставила никаква информация за такива механизми (вероятно защото не съществуват). От догодина, казва ЕК, София е обещала, че ще започне. Ако е вярно, това би било знаменателно събитие - след като 45 години помощите за други държави бяха маскирани и крити, а 25 години подобни въобще нямаше, да започнем да мислим и работим открито и с ясни цели в такава посока би било истинско събитие.

То вероятно няма да се случи, или ще се случи много трудно. И това не е защото сме лоши, глупави или неспособни да отделим пари, за да помогнем. А защото просто сме отвикнали да гледаме на света като на място, където живеем. "Все по-малко и по-малко в България говорим за света - единственият ни ракурс е "ние сме най-бедни и сме най-зле". Забравяме че сме част от този свят и всичко, което става там, ни касае", каза тази година пред "Капитал" еврокомисарят Кристалина Георгиева. А причините да помогнеш на някого са както алтруистични, така и рационални: хората познават тези, които им помагат, а предпочитат да познават онези, с които правят бизнес. Следващият път, когато дадем с лека ръка 1-2 млн. за ново туристическо лого, може би е добре да помислим дали няма по-добри варианти за инвестирането им.

В една вечер преди няколко години, български студент кротко чака на спирка на градския транспорт във френския град Гренобъл, когато е заобиколен от няколко заплашително изглеждащи младежи. Всички те имат чертите на хора с произход от Магреба и определено звучат като алжирци. В намеренията им няма съмнение - българския студент го чака бой и вероятно ограбване.

"Не харесваме французи", е нещото, което групичката му казва. "Аз не съм французин, а българин", отговаря им той. Това, изглежда, не прави особено впечатление на алжирците, докато на младежа не му хрумва спасителна версия. "Моят дядо", обръща се той към водача на групичката, "е карал с кораб оръжие на твоя дядо, за да се бие с французите". Това изненадващо твърдение хваща неподготвени алжирците и следва кратка дискусия, в която българинът им обяснява как по време на морската блокада, наложена от Франция на Алжир по време на войната за независимост, единствено български кораб успява да пробие и да достави оръжие на съпротивителното движение. Историята е уважена, а студентът - спасен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

50 коментара
  • 2
    chicago514 avatar :-|
    chicago514

    Историята с "братските" държави отмина.Последен Путин се убеди,че във България не живеят никакви "братя",а свободни българи.Малоумното налагане от двете комунистически банди КПСС-БКП,че българи и руснаци са братя доведе до изкривена представа за съществуването на света.Ако искате господа от Москва да сключвате каквито и да е договори,моля заповядайте,но със зачитане на интересите на двете страни,номера с"братството" свърши.

  • 3
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#1] от "Oggie Petkov": да се чуди човек какво ли ще представлява Американската агенция за международно развитие, Корпусът на мира, Националните Демократически и Републикански институт - и това само в САЩ :-)

    в съкратен вариант, коментарът би гласил: О СВЕЩЕНА ПРОСТОТА!

  • 4
    kardinalat avatar :-P
    kardinalat

    До коментар [#2] от "chicago514": де е смисълът на статията,де на коментара ти!

  • 5
    smart_za_batkov avatar :-|
    Батков-вън

    Много точен анализ! Това с чуждестранните студенти е особено важно. Определено трябва да се възползваме повече от тези хора, както и да "набележим" държави, където да рекламираме образованието си сега за да градим бъдещи контакти.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    ss avatar :-P
    SS

    "Ние нищо не внасяхме от тези държави. Другите като ГДР внасяха петрол, руда и други. Ние - нищо..."


    За сметка на това соц.идеолозите се тупаха в гърдите ,че бай Тошо внасяше петрол от Брежнев с/у целувки ...

  • 7
    geoimg avatar :-P
    Geoimg

    До коментар [#1] от "Oggie Petkov":%"Поредното недоносче на неграмотен журналист"%
    "Грамотният" критика-рист, прочети я още веднъж и се опитай да вникнеш(ако можеш) в написаното :-)

  • 8
    subaru avatar :-|
    subaru

    До коментар [#5] от "Батков-вън":

    Чудесно! Това се нарича стратегия/разбира се, дългасрочна/. Но има един проблем. Сред управляващите/без значение кои/, няма стратези. Поне досега.

  • 9
    arsen avatar :-|
    arsen

    Хайде стига с тези залитания по социализма - помощта за братските страни ни струваше милиарди долари раздадени заеми, от които нищо не видяхме. На всичкото отгоре авторът явно не си дава сметка, че съвременният Близък Изток и Африка не са онова, което са били през 70-те и 80-те години и този "натрупан опит" не струва в момента и пукната пара - нито като експертиза, нито като някаква база за икономическо партньорство. Същото се отнася впрочем и за Русия и Средна Азия...

  • 10
    arsen avatar :-|
    arsen

    И ако все пак България трябва да дава някакви пари на някого от Третия свят си мисля, че ще е много по-добре тези пари да отидат за изготвяне на интеграционна програма за привличане на външни специалисти тук в страната. Тази програма може да обхване както българите в Украйна, Казахстан, Сърбия и Молдова, така и бежанците (особено качествените) идващи в България. Другото е гонене на михаля из пустините...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Опасна близост

Опасна близост

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK