Дед Мороз срещу Дядо Коледа
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дед Мороз срещу Дядо Коледа

Дед Мороз срещу Дядо Коледа

25 години не се рушат митовете на носталгията по комунизма

44173 прочитания

© Shutterstock, Капитал


Евелина Келбечева е професор в департамента "История и цивилизации" в Американски университет в България. Завършва "История" и "Археология" в Софийския университет. Била е "Фулбрайт" стипендиант и преподавател в Калифорнийския университет, САЩ. Член на комитета за екологична защита на Русе. Основните й изследователски теми са митовете и фалшификациите в историята. Проф. Келбечева е автор на петицията за смяна на учебните планове и учебници по история в България.

През тези 25 години в българското общество, както във всяко общество, се разпространяват и репродуцират поне една дузина митове, свързани с комунизма. Разбирам ги като митове по щастливото определение на Клод Леви Строс: "Нещо, което никога не е било, но винаги ще бъде." Дълга е темата откъде се раждат тези митове, кой ги подхранва и разпространява, защо и доколко хората им вярват. Със сигурност медиите са главният им проводник, а организираното невежество чрез образователната система – всъщност липсата на знание – са главните източници, които определят силата на изкривените представи за близкото минало. Доста умни хора са изброили тези митове, някои са ги анализирали, но резултатът от просветеното изчистване на митовете е минимален. Отново повтарям, че за огромна част от българското общество като че ли няма никакво значение какво всъщност се е случило, важното е какво то вярва, че се е случило.

Eдин от най-интересните въпроси e как се променят митовете и какво се онаследява от предишния режим като обществена нагласа, като пропагандна лъжа и в края на краищата като неразрушим мит. Мисля, че много от пропагандните клишета на комунизма остават да бродят като тежки сенки и днес. А те са и елементарни на всичкото отгоре! Това са митологемите за огромната сила и размах на партизанското движение; за "освободителната роля" на Червената армия, чиито неразрушими чугунени и каменни тела доминират и до днес централното пространство на всеки голям български град; за "братската помощ", идваща от СССР (за която ние платихме с целия ни златен резерв, натрупан до 1944 г., но това е всеобщо неизвестен факт!); за ентусиазма, с който българският народ приема ТКЗС–тата (а хората все още си спомнят побоищата и репресиите по време на насилствената колективизация на земята!); за липсата на съпротива в България (защото истината за горянското движение видя бял свят едва в последните няколко години).

1. Митът за модернизацията след 1944-а

Започвам с един "структуриращ" мит – този за модернизацията на България след 1944 г. Втренчването на огромна част изследователи в парадигмата на модернизацията дойде в България много късно, но затова пък се превърна едва ли не в задължителна теоретична рамка. Първо, модернизацията на България започва много преди 1944 година – още през ХІХ век, като набира сила и резултати до 1944 г., и второ – комунистическата модернизация е в най-добрия случай "криворазбрана цивилизация". Под диктата на Съветския съюз се разрушават вековните традиции на българското селско стопанство и се създава огромна неработеща тежка индустрия. Ето го гласа на партията: "Борбата за повече метал е борба за по-хубав, по-щастлив живот."

Но помните ли каква беше първата точка, с която се обосноваваше изграждането на "Кремиковци"? Това беше "нуждата от подобряване на класовия състав на столицата"! Е, да, недоубитата буржоазия остана малцинство в София, както и във всички големи градове.

Така с един камък "бяха убити три птици" – създаде се тежко неработеща тежка индустрия, разруши се селското стопанство и природата пострада значително. Естествено камъкът дойде пак под диктата на СССР.

Самовъзхвалителната оценка на комунизма като модернизация напомня баналната фраза, с която близки на семейството лигавят децата, които не са виждали известно време: "Браво, браво, колко си пораснало, моето дете!" Тази парадигма показва и пълната откъснатост от разбирането за глобалните процеси след Втората световна война, когато целият свят преживява икономически бум и изключително силно развитие на новите технологии. В България модернизацията продължава, вярно – много ускорено – но нейните резултати са плачевни в края на периода. Комунизмът в крайна сметка беше регрес въпреки продължаващата модернизация на българското общество.

2. Митът за спокойствието и благоденствието при "социализъма"

Тук посткомунистическата пропаганда успя - и днес е крилата легендата, че това било най-хубавото време, период на възход, равенство, работа и сигурност за всички плюс почти безплатните почивки... ах, ах, морето... А фактът, че всичко това е построено "на глинени крака" и че всъщност България има три финансови банкрута между 1944 и 1989, т.нар. дългови кризи, е познат на един малък кръг от експерти и любознателни граждани.

Колко хора разбират, че икономиката при комунизма не работи, че без огромните и непрекъснати заеми режимът отдавна е щял да пропадне? Минимална част от днешното ни общество е наясно, че по принцип "социализъмът" е една абсурдна система и че той не може да бъде реформиран (както показа аргументирано Румен Аврамов).

3. Митът, че здравеопазването и образованието бяха безплатни

Може би най-устойчивият мит, повтарян и преповтарян, е този, че здравеопазването и образованието са били безплатни. Не и не, три пъти "не". Те са платени от бюджета, няма откъде другаде, и тегнат върху огромните данъци на всички български граждани. Тези данъци бяха увеличени осем пъти по времето на комунизма.

Да не забравяме, че имаше дори т.нар. ергенски данък от 10% за всички несемейни, както и за семействата без деца. Някой питаше ли какво им е на хората без деца да трябва да плащат нещо, което е тяхно нещастие, а не техен избор?

4. Митът за "бездуховния" преход

Нещо като мантра се носи из въздуха ни постоянно – това е думата "бездуховност". Бездуховно било сегашното време, разбирайте колко "духовно" е било при комунизма! Тази мантра не се отнася обаче до българската църква, нейните разколи и зависимост от ДС, нито пък практически липсващата й роля на духовен пастир в България. Не искам да споменавам, че и благотворителността й е минимална и засенчена от дейността на всички други религиозни общности в България!

Приказките за бездуховност в най-добрия случай могат да се основават на чалгализацията, която не е само музикален жанр, а и политика. Но най-вероятно това е мрънкането на отделни хора, които са силно носталгични към "златната копанка", в която се хранеше част от богопомазаната от Партията интелигенция.

През свободните години избуяха безкрайно разнородни млади творци. В България никога не е имало богат книжен пазар, никога не са се превеждали толкова бързо и толкова много книги от цял свят. Българските театри са отново препълнени и, слава богу, българските театрали тръгнаха по света. В България има великолепен модерен танц, музикалният афиш е все по-разнообразен и актуален. Ежегодно има форуми на авангардното изкуство, което беше мечта невъзможна по времето на комунизма. (Когато днес българските творци обикалят света, те не са ограбвани както преди от държавните дирекции, където отиваше по-голямата част от хонорара им.) Има и нещо ново и чудесно - десетки малки градчета и села създават свой собствен мъничък фестивал – било то рок, джаз, етно, било то фестивал на козето мляко или на фасула, или на спомените, или на кравата... хората се радват и привличат други хора в родните им краища.

Това, което Ани Илков нарича опростачването на българското общество и интелигенция, със сигурност не може да се подмине. Но приказките за "бездуховност" са пореден опит да се реабилитира "духовността на комунизма", което само по себе си е оксиморон.

5. Митът за разрухата

Няма да се спирам подробно на мита за разрухата, защото той е толкова всеобхващащ, че ще трябват страници и страници. Искам само да припомня, че усещанията за разруха – на държавата, на финансите, на икономиката, на културата, на морала – отново се моделират точно от средите, които подхранват носталгията по комунизма. Истината е, че всичко това е разрушено преди 1989 г., а не след това. Голямото разграбване на България се прави от висшестоящи дейци на комунистическата партия. Българската публика няма достъп до цялата информация, а и не иска да чуе някои от истините. Точно този отказ от познание е гнилата основа за разцъфтяването на всякакви митове, конспиративни теории или разкрасяващи комунистическото минало легенди.

6. Митът за умното и национално отговорно ченге

Друг унаследен мит от миналото е този за "умното, смело и патриотично ченге", което на всичкото отгоре е и по-кадърно от своите западни противници. Малко хора знаят кой точно беше Емил Боев може би, но неговият ореол се пренесе към все още изключително активните и днес негови колеги, които и изнесоха огромни капитали от България. Нагледахме им се и в парламента дори!

Истината обаче е точно обратното - в ДС се създава и консолидира на принципа на антимеритокрацията и назначенията изключително по "правилен социален произход" (според сполучливия анализ на Момчил Методиев) - и огромна част от кадрите там са слабо образовани в началото и не особено ефективни хора до края.

7. Митът за "Големия държавник" и наследниците му

Управлението и качествата на Тодор Живков (както и на семейството му) обраства с фалшива и ненужна слава и почит, които нямат нищо общо с историческата действителност. Тенденцията към героизация на ченгетата е паралелна с възвеличаването на Тато. Той не построи точно "комунизъма" и "социализъма", но успя да подготви достойни наследници... Малкият Тошко преди дни стана национален любимец след победата си във "Вип брадър".

Рециклирането на мита за големия държавник при всички положения върши работа на посткомунистическите елити и е прието с носталгична любов от немалка част от българското общество.

Нека кажа също така, че ромското малцинство го поставя на второ място по важност сред историческите фигури след Левски и следван от Исус Христос. Значителна група от турците в България и до ден днешен вярват, че Тодор Живков "е бил подведен" за "възродителния процес", а немалко от българомохамеданите са убедени, че той е спрял насилията по време на процеса на смяната на имената в Западните Родопи. Затова и неговото име фигурира сред най-важните исторически личности в нашите изследвания на историческата памет.

Едно коледно пожелание: нека вярваме по-малко на митовете, за да oпознаем по-добре себе си. А от митовете за Рождество Христово - предпочитам Дядо Коледа пред Дед Мороз!

Евелина Келбечева е професор в департамента "История и цивилизации" в Американски университет в България. Завършва "История" и "Археология" в Софийския университет. Била е "Фулбрайт" стипендиант и преподавател в Калифорнийския университет, САЩ. Член на комитета за екологична защита на Русе. Основните й изследователски теми са митовете и фалшификациите в историята. Проф. Келбечева е автор на петицията за смяна на учебните планове и учебници по история в България.

През тези 25 години в българското общество, както във всяко общество, се разпространяват и репродуцират поне една дузина митове, свързани с комунизма. Разбирам ги като митове по щастливото определение на Клод Леви Строс: "Нещо, което никога не е било, но винаги ще бъде." Дълга е темата откъде се раждат тези митове, кой ги подхранва и разпространява, защо и доколко хората им вярват. Със сигурност медиите са главният им проводник, а организираното невежество чрез образователната система – всъщност липсата на знание – са главните източници, които определят силата на изкривените представи за близкото минало. Доста умни хора са изброили тези митове, някои са ги анализирали, но резултатът от просветеното изчистване на митовете е минимален. Отново повтарям, че за огромна част от българското общество като че ли няма никакво значение какво всъщност се е случило, важното е какво то вярва, че се е случило.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

159 коментара
  • 1
    beriya avatar :-|
    beriya
    • -125
    • +54

    --------------------------
    и до днес централното пространство на всеки голям български град; за "братската помощ", идваща от СССР (за която ние платихме с целия ни златен резерв, натрупан до 1944 г., но това е всеобщо неизвестен факт!); за ентусиазма, с който българският народ приема ТКЗС–тата (а хората все още си спомнят побоищата и репресиите по време на насилствената колективизация на земята!); за липсата на съпротива в България (защото истината за горянското движение видя бял свят едва в последните няколко години).
    --------------------------
    Хубаво, че се пише за историята, но е важно пишещите да съпоставят събитията коректно и да търсят обективност. За пример като говорите за „онези" времена, то сравнете 2-та блока, и ако направите сравнение ще установите, че множество от това за което критикувате е било практика както в социалистическия блок, така и в капиталистическите страни. Като изключения не са нито САЩ, нито Германия, а още по- малко Япония в която редица подобни мерки, в много отношения по- тежки от тези тук и фактически дуално противоречащи на било то демократични или капиталистически принципи ликвидират фирми и конгломерати с по няколко стотин годишна история, ликвидират се и т.нар, зайбацу.

  • 2
    beriya avatar :-|
    beriya
    • -144
    • +69

    -----------------------------
    А от митовете за Рождество Христово - предпочитам Дядо Коледа пред Дед Мороз!
    ----------------------------
    Дядо Мраз си има Снежанка, а Дядо Коледа- джуджета, аз като мъж естествено предпочитам Дядо Мраз, г-жа Келбечева предпочита явно Дядо Коледа- въпрос на личен избор.

  • 4
    rdu55315348 avatar :-|
    S.Y.K
    • -59
    • +169

    Точно в десетката!
    Троловете в нета подържат точно тези митове, а народа се опиянява от тях и забравя истината.

  • 5
    angelan avatar :-|
    one4all

    Традициите са воденичния камък, тежащ на врата на младото поколение, което не желае да върви по криво утъпканите пътеки на своите родители. Митовете са значими за старото поколение, защото се разказват като приказки преди заспиване (успиване). Само, че да не забравяме един герой на Сервантес, който вярвайки на митове за доблестни рицари загуби разсъдък и въпреки това очарова света с вярата, че ... СВОБОДАТА Е НАЙ-ВЕЛИКОТО НЕЩО. Ето защо винаги е по-приятно да си спомняш младостта, когато си преживявал, а не немощта в която съществуваш сега.

  • 6
    ouzo avatar :-|
    оuzo
    • -156
    • +44

    Абе добре беше при баи Тошо!!!!

  • 7
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov
    • -131
    • +84

    Автора няма как да уцели десетката, защото е гръмнал във въздуха като свтабар, при това с дребни съчми. Целта е да произведе шум пред "дясно" настроените читатели на вестник "Капитал". Противопоставянето на Дядо Мраз и Дядо Коледа явно му се вижда като противопоставяне между добрите и лошите, между капитализЪма и социлизЪма и т.н. Това не е ли мит? Любознателния читател ще намери една по-смислена статия за Дадо Мраз във Википадия, но на сръбски, ето тук https://sr.wikipedia.org/wiki/%D0%94%D0%B5%D0%B4%D0%B0_%D0%9C%D1%80%D0%B0%D0%B7 (не на руски, още по-малко на английски!).

    Подминавам с усмивка патетичните изхвърляния от типа на

    "по принцип "социализъмът" е една абсурдна система и че той не може да бъде реформиран"

    или пък

    "Да не забравяме, че имаше дори т.нар. ергенски данък от 10% за всички несемейни, както и за семействата без деца. Някой питаше ли какво им е на хората без деца да трябва да плащат нещо, което е тяхно нещастие, а не техен избор?"


    Има такава поговорка: "от трън, та на глог". Едно време, като се изучеха в Москва, нашите деца се връщаха в България. Днес, тези които се изучат на Запад, там си и остават. В България се връщат само недоучилите - и тази статия май е илюстрация.

  • 8
    ss avatar :-P
    SS

    Имах късмета да хвана времето когато Дед Мороз и Дядо Коледа работеха рамо до рамо в здравословна конкуренция !

    По скоро дори не бяха конкуренция а се допълваха взаимно - Дядо Коледа подраняваше с около седмица и първи доставяше направен в Лапландия подарък , а около Нова Година дотичваше и Дед Мороз с нещо "сделано в СССР" !!

    Детското ми сърчице естествено казваше - колкото повече ,толкова повече , но за съжаление тези чудеса приключиха скоропостижно !!!

  • 9
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    И дядо Коледа е измислен.
    Толкова измислен и наложил се ,че вярващи казват :Честита Коледа,
    а не Честито Рождество, което е празника. Ето тук "...Едно коледно пожелание: ... " даже и Вие грешите.Трябва да е Рождественско .
    По света освен него измислени са и Дед Мороз и цяла поредица ,които няма нужда да изброявам. Защо пък трябва дед Коледа да се налага. Нали има Свобода ,на мислене ,на идеи. Да, но не.
    Мит : 7. Митът за "Големия държавник" ... Как така в 200 + милионна Америка не са намери друг държавник ,та един след друг управляваха баща и син Буш .
    Другите Ви митове няма да коментирам.Няма смисъл. Само един риторичен въпрос :
    За какво всъщност се бори светът ?
    За Демокрация, А какво е Демо крация ...
    Да живее Капитал изъм а ! Демо крация та ! Свободата , също !

  • 10
    gavrilov avatar :-|
    gavrilov

    По-долу едно мнение, изказано по друг повод, но за същата авторка:

    Автор: Виолчев 17 Ноември 2014 06:38:04
    Казва някои истини Келбечева,но прекалено "академично",под сурдинка,закъсняло и абстрактно до погнуса.Всички тези безобразия си имат конкретни имена и те се наричат например: "академик" Георги Марков,"професор" Андрей Пантев,"професор" Иван Илчев,"професор" Искра Баева... Но,тя сигурно е държала изпити при тях или е защитавала дисертация!И защо толкова късни прозрения? Нима това не се правеше преди 10 години,преди 20 или преди 25? Или тя не е била в България и сега идва? У нас,изглежда,да си професор,трябва да казваш простички неща с възможно повече чуждици и по възможност мъгляво и заобиколно.Явно,че имаме нужда и от Канадски университет,та дано от него някой професор да ни каже по-простичко нещата!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Опасна близост

Опасна близост

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK