С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
16 2 яну 2015, 13:00, 9927 прочитания

Опасна близост

Танцът между медии и политици изкривява журналистическите послания

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация




Ружа Смилова е програмен директор на Центъра за либерални стратегии. Доктор по политология, асистент в катедра "Политология" на Софийския университет.

Имате си бизнес, но нещо не ви достига за пълно щастие – все ще се намери някой с политическо влияние да ви мъти водата. Има решение за проблема ви – направете си партия.

Нямате оригинални политически идеи, не сте популярен, няма организация, на която да стъпите? Спокойно! Купете си медия (ако имате повече амбиции и възможности – купете си мно го медии), намерете си популярен журналист с аудитория, по вкус изберете националис тическо говорене, анти-корупция, или комбинация от двете, бъркайте енергично до сгъстяване на сместа, и готово – имате партия и партиен лидер. Ако лидерът случайно се окаже неуспешен, както, да речем, в казуса с господин Бареков, не се отчайвайте – той винаги може да се откаже от собствената си партия.


Какво се случи с медиите през последните 25 години? За да се опитаме да дадем отговор на този въпрос, е нужно да разгледаме развитието на отношението между медии и политика: медийната сфера се развива в постоянен диалог именно с политическата среда. България след 1989 г.  преминава през два модела на взаимодействие между медии и  политика. Политическата и в частност партийната система структурира медийната система по особено силен начин в началото на прехода, когато държавните медии са важен властови ресурс, около който се водят ожесточени битки между двете доминиращи партии тогава – БСП и СДС.

Контрол над БНТ и БНР

Първият модел, характерен за 90-те години, може да бъде определен като агресивни мажоритарни опити на управляващите партии да наложат пълен  контрол над държавните електронни медии БНТ и БНР. Подобен контрол им е необходим, доколкото при отсъствието на ясни идеологически и социални разделения в обществото партиите не могат да разчитат на устойчива подкрепа за печелене на избори и формиране на стабилни кабинети. При такива обстоятелства те отчаяно се нуждаят от контрол над основните инструменти за пропаганда и формиране на общественото мнение – електронните медии, за да могат да изградят и наложат своя популярен образ в обществото, както и да попречат на опонентите си да направят същото. Доколкото до 1999 г. всички национални електронни медии са държавни, този контрол е наистина ключов момент от политическите битки в този период.



Развитието на частните медии в този период, обратно, е по-скоро резултат от общия порив от началото на прехода към по-голяма либерализация и дерегулация, смятани за оптимална среда за реализиране на такива ценности като свободата на изразяване и свободния достъп до информация. Централен проблем тук е, че дерегулацията не доведе до финансово устойчиви медии - фрагментацията и прекомерното насищане с неспособни да се самоиздържат частни медии станаха основните черти на медийния пазар в България в края на века.

От началото на новия век обаче политическите партии преминаха през период на криза, довел до забележимо отслабване на политическия натиск над медиите. Откритата политическа намеса изчезна и бе заменена от по-фини форми на политическо влияние, характерни за втория модел на взаимодействие между медии и политика. Партийната система започна да се разпада, като на политическата сцена навлязоха нови политически формации и до голяма степен изместиха бившите комунисти и демократичната опозиция -  процес, описан като "възход на популизма" в България. Под популизъм тук се разбира изграждане на успешни партии, обещаващи да служат на "народа", без да имат своя собствена идеология, управленска програма, членска маса или партийна организация.

Медийната среда в този период е вече значително по-разнообразна и има какво да даде на тези нови политически играчи. Идеологическата и организационната им "необремененост" ги карат да се обръщат към медиите за помощ в период, в който тежестта на PR-а и медийната презентация многократно нараства в стратегиите на партиите. Срещу осигуряването на "услуги", издатели и собственици на големи частни медии, съвместно с техните бизнес спонсори, получават възможност да упражняват натиск върху различни аспекти на държавното управление и върху държавните политики към медиите по-конкретно. Умелото използване на каналите на неформални зависимости доведе до това както медиите, така и държавното управление да се възприемат като обслужващи частни бизнес интереси за сметка на обществения интерес.

Нарасна и ролята на асоциациите на медийни собственици (за сметка на организациите на журналистите), които успешно ползват държавната медийна регулация за консолидиране на медийния си бизнес, лобирайки за по-малко регулация (не допускат въвеждането на специални антимонополни мерки срещу нарастващата концентрация на медийния пазар и нелоялната конкуренция там например). Нарастващата през последните 15 години у нас "медиатизация" на политиката сближи частните медии и техните бизнес спонсори с политиците и политическите партии, като направи от политиците доброволни сътрудници в лобистките усилия на медийната индустрия и бизнес спонсорите й.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Дед Мороз срещу Дядо Коледа 159 Дед Мороз срещу Дядо Коледа

25 години не се рушат митовете на носталгията по комунизма

31 дек 2014, 39399 прочитания

Когато разоравахме пустините 50 Когато разоравахме пустините

Защо България спря да помага на други държави и какво губи от това

30 дек 2014, 21389 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Преди 25 години" Затваряне
Националната незаинтересована лига

Защо американската спортна култура не проби на българска почва

Къде са ви енергийните спестявания

Крайните потребители може да получат допълнителни такси в сметките си за ток заради целите за енергийна ефективност

Тихият монопол в София продължава

Три различни поръчки, финансирани с пари от ЕС, за над 1200 информационни табла по софийските спирки са дадени на свързани фирми

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Ах, Мария

Излезе първата книга на създателката на блога Brain Pickings

Дивото зове

Трима утвърдени български приключенски фотографи и техните "работни дни" на открито

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 7

Капитал

Брой 7 // 16.02.2019 Прочетете
Капитал PRO, Чуждите инвестиции скочиха временно заради банкова сделка, Карина Караиванова напуска КФН

Емисия

DAILY @7AM // 20.02.2019 Прочетете