Националната незаинтересована лига
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Националната незаинтересована лига

"Софийските мечки" играят само международни мачове по американски футбол

Националната незаинтересована лига

Защо американската спортна култура не проби на българска почва

Георги Филипов
23269 прочитания

"Софийските мечки" играят само международни мачове по американски футбол

© Георги Филипов


Когато преди години майка ми се опитваше да опише впечатленията си от бейзбола, казваше: "Един маха с една пръчка и след като удари топката, всеки започва да тича в различна посока." Неразбирането на правилата на някои от американските спортове едва ли е най-сериозната причина за липсата на отношение към тях в България.

След 45 години ограничен достъп до западна култура в последните 25 години трескаво попивахме от холивудските продукции, наслаждавахме се на последните американски хитове и класики от минали времена, а от поне от 15 години и на иновативните технологични решения. Но американската спортна култура така и не намери място в списъка. Американски футбол, бейзбол, софтбол, пък дори и баскетболът с марка НБА са твърде непопулярни в България. Няколко отбора от години държат фронта на българския бейзбол, софтболните отбори са дори по-малко, а едва отскоро американският футбол започна да се развива наистина целенасочено. За момента има един изцяло екипиран отбор и за да може да играе мачове, трябва да пътува до Сърбия или Румъния.

След години на опити да бъде популяризирана НБА, първите от които още в началото на 90-те години, сега нито една телевизия не излъчва на живо двубоите на "Лигата на извънземните". Нито пък някои от останалите три големи професионални лиги – американски футбол (НФЛ), бейзбол (МЛБ) или хокей на лед (НХЛ). "Всичко е въпрос на телевизионно излъчване. Когато го няма, хората няма как да разберат кои са звездите и да следят редовно представянето им. Когато не си на екран, теб практически те няма", казва за "Капитал" коментаторът на "Евроспорт" Йордан Божинов. В свободното си време като много други българи следи мачовете по американски футбол по интернет.

Благодарение на стотиците часове ефирно време мнозина вече знаят кой е Шон Мърфи или Нийл Робърстън. Знаят и подробности за почти всеки професионален колоездач. Но извън Алекс Родригес едва ли са чували за втори бейзболист. Една от причините за липсата на телевизионно излъчване е часовата разлика. Когато журналистът Методи Манченко организираше излъчванията на обзора на НБА в ранните години на 90-те, нямаше интернет и въпреки че касетите идваха с едноседмично закъснение, зрителите попиваха от уменията на Майкъл Джордан, Меджик Джонсън и компания. Сега да се показва спорт на запис изглежда нереално, но и живите предавания не правят рейтинг. Само най-верните запалянковци могат да стоят по нощите, за да гледат на живо. В Сърбия обаче, а и в почти цяла бивша Югославия се излъчват поне по четири мача американски футбол на седмица. Там проблемът с часовата разлика е сходен, но телевизиите са разработили този продукт.

"Въпреки че няколко частни телевизии излъчваха иначе нескъпите продукти НБА и НХЛ, те не успяха да направят от това продукт, който да прави рейтинг. А комерсиалните телевизии се интересуват от рейтингите и от възвращаемостта на инвестицията", коментира за "Капитал" журналистът от БНТ Камен Алипиев.

Наскоро той заедно с колегата си Иван Петров започнаха специализираното седмично предаване "Спорт Америка" по БНТ HD, което цели да развие познанията по американски спортове. "Смятам, че има глад за подобна информация, тъй като с изключения на каретата във вестниците за НБА и резултатите от НХЛ по националното радио въобще не се пише и говори по темата. Опитваме се да хванем хората, които наистина се интересуват от американски спортове. Такова предаване липсваше и пасва идеално на концепцията на да развием HD канала като спортно-развлекателен", коментира Алипиев.

В баскетбола поне правилата са ясни и би трябвало да е най-близък до българската спортна култура. В днешно време обаче повечето спортни запалянковци познават Леброн Джеймс просто по име, но не и като игра и възможности. Допълнителен плюс за развитието на баскетболния продукт би трябвало да е фактът, че все пак този спорт има традиции и в България. Но няма звезди за разлика от редица европейски държави, чиито спортисти играят или баскетбол или хокей в САЩ и Канада. Но дори и да ги имаше, не е сигурно, че щеше да има ефект. Колко души следят волейболните изяви на Матей Казийски и другите национали в първенството на Италия по "Ринг.бг"?

Алипиев има своята версия защо през 90-те години българинът гледаше в захлас репортажите от НБА и причината не е само в наличието на извънземни играчи. "Според мен в началото на 90-те години бяхме по-отворени за всякакви нови неща, включително и непознати спортове. В последните години се затворихме в себе си и се концентрирахме в злободневието си. Освен това вина имаме и ние, журналистите. Загърбихме образователната си мисия, концентрирахме се върху футбола и рядко се пише и говори за другите спортове", допълва той.

За бейзбол и американски футбол почти не се говори, защото на всичкото отгоре са и непопулярни като правилознание. Медийният интерес обаче никога не е бил основополагащ, когато хората, които се занимават с тези спортове, са започвали. "В началото беше ентусиазмът. Преди години се радвахме, че имаме една ръкавица или бухалка. Сега много малко деца или младежи изпитват наслада от подобни неща", коментира секретарят на Федерацията по американски футбол в България Борис Мутафчиев, който дълги години е играл и бейзбол. От години той активно работи по организацията в американския футбол, където вече има един изцяло екипиран отбор - "Софийските мечки".

Всъщност в началото винаги има някаква по-особена причина. Бейзболът започна да се развива благодарение на дългогодишните по-топли връзки с Куба и присъствието на много никарагуански студенти в България. Когато играчите от първия състав на "Академиците" завършиха образованието си и се прибраха в родните си градове, създадоха нови клубове. С годините обаче ръстът в създаването на нови отбори приключи и редица от тях вече не съществуват. В градове като Стара Загора и Ловеч повечето състезатели бяха в ученическа възраст, предимно от езикови гимназии, а след завършването на образованието си напускаха града и това създаваше дупка в поколенията. Само в Дупница и Благоевград успяха дълги години да поддържат високо ниво над 20 години.

В Благоевград разбирането за "американска култура" има своите особености. Американският университет в България би могъл да повишава интереса към американските спортове. В Германия например наличието на американски военни бази и множеството смесени бракове доведоха до траен огромен интерес към американския футбол. Германия може да се смята и за страната, в която този спорт е най-популярен в Европа. В Италия силната диаспора в САЩ повишава интереса към бейзбола и софтбола. В Испания влияят връзките с латиноамериканските държави. В Холандия, освен че първият официален мач по бейзбол се играе през 1922 г., след Втората световна война САЩ помагат с плана "Маршал" за възстановяването на страната. Присъствието на американски войски влияе положително върху развитието на спорта. И до днес Холандия е в топ 10 на световната ранглиста.

"Американският университет изигра и играе своята роля в популяризирането на американските спортове в Благоевград, но не като финансов стълб или подпомагане на спортовете. Той свързва институцията със спортовете. Американският футбол е част от университета, но съществуването му не е политика на университета", коментира за "Капитал" спортният директор на АУБГ Ясен Неделчев, който е и президент на федерацията по бейзбол. Ръководеният от него бейзболен отбор "Бизоните" е рекордьор по титли в България, създал е няколко поколения играчи и отскоро може да се похвали и с най-реализирания български състезател в чужбина. Мартин Андонов тази година влезе в тройката на младите питчери в Европа, след като миналото лято игра в колежанската лига на Европа. В края на октомври 20-годишният левичар беше избран в първия драфт на европейски играчи за лятната колежанска лига на САЩ и Канада – Нортуудс лийг, и през 2015 г. ще може да дебютира на най-високото ниво, достигано някога от български бейзболист.

Неделчев отчита помощта на университета в Благоевград за старта на проекта му. "Спомогна в началото със закупуване на първата екипировка и със съдействие за намиране на терен за бейзболен стадион. Косвено спомогна с взимането ми на работа като спортен директор с нормално заплащане. Така мога по-спокойно да се съсредоточа върху тренировките на нашия отбор", каза той.

Като президент на бейзболната федерация и той вижда, че географията на спорта не се разширява. След годините на растеж сега се е капсулирал в няколко клуба в традиционни центрове. Епизодичните опити на отбори от Варна и Русе също не продължиха дълго. "Винаги ми е трудно да отговоря защо не разширяваме географията си. Знам на мен какво ми коства да държим ниво. Мисля, че трябва да съвпаднат много фактори, за да има време и устрем един спорт като бейзбола да се развива в даден град. Несъмнено финансирането също е много важен фактор", коментира Неделчев.

Вероятно един от факторите, които спряха развитието на бейзбола, е в нестандартния терен. Когато спортът прохождаше, се играеше на запуснати футболни игрища. След като се появи изискване за специализирано оборудване, което е специфично за спорта, в някои градове като Ловеч и Стара Загора нямаха потенциала да се справят и това също допълнително усложни живота на местните клубове. Сега такива игрища има само на три места в България.

Същият проблем се очертава за американския футбол, който може да се играе на футболни терени, но пък екипировката е невероятно голям разход. Затова по-масовата версия е флаг футбол, в който няма контакти между играчите. "Страшно скъпо е да се оборудва един отбор от поне 15 играчи, като само каската може да струва 1100 лева", коментира Борис Мутафчиев. Той разказва, че е имало отбор от Силистра, на който два пъти федерацията му е поела разходите за турнири в София. До трети път не се стигнало. "Нашият спорт е свързан с голяма мотивация. Изисква много тренировки, освен това е много травматичен, така че не е за всеки", казва Мутафчиев.

Бюджетът на "Софийските мечки" е около 10 хиляди лева на година, като почти половината идват от членски внос. Всеки играч плаща по 30 лева месечно членски внос. Останалите са от спонсорство. "Реално ние сме аматьори в най-чист вид. Спонсори обаче няма как да се намерят, защото всеки е наясно, че няма да си върне парите под никаква форма. Другият вариант е някой да иска да изпере пари, но не се занимаваме с такива неща", добавя той. За да може да играе мачове, отборът трябва да пътува в чужбина или да кани чужди отбори в България. След като няколко години гостуваше чак в Унгария, сега участва в Балканската лига с един състав от Румъния и Сърбия.

Няма обяснение обаче защо в съседна Сърбия, която трудно може да бъде определена като най-американофилската държава, има 20 отбора по американски футбол в две дивизии. Американският футбол има силни традиции и в Унгария, в Словения и в Турция. "В Турция се развива на университетско ниво и е от много висока класа. В Сърбия голям дял имат и общините, тъй като помагат финансово, някъде осигуряват и заплати на играчи, пък дори и апартаменти на чужденците", коментира той.

Миналата година Александър Кенанов игра за "Роял краунс" (Кралево), но е единственият българин сред редица американци. Сърбия например дава възможност на колежани от САЩ да играят редовно. Те използват този шанс, правят си видеоклипове с изпълнения и след това се опитват да впечатлят отбори в родината си. "Практически в САЩ са едни от многото и никой няма да им обърне внимание. В Европа те успяват да доразвият своето CV", казва Мутафчиев. В България обаче няма как да дойдат, тъй като няма първенство. Едва наскоро се сформира втори отбор - "Вълците".

Мутафчиев вижда и друга разлика със сърбите – в тяхната набожност и българския атеизъм. В началото на 90-те години в България имаше мисии на "Атлети в Акция" (Athletes in Action) – организация, която още със създаването й през 60-те години на миналия век цели да "помага на хората чрез спорт да си отговарят някои въпроси за Иисус". "В момента в Сърбия по тази линия имат треньори, които са почти професионалисти. Но те могат да виреят в среда, която наистина има отношение към религията", коментира Мутафчиев.

Камен Алипиев обаче вижда проблем и в цялостното отношение към спортистите в България: "Години наред се набива в главите, че спортистите са тъпи, а футболистите са някакви ритнитопковци. Американската идея за спорт е неделима част от живота, а професионалният им спорт е забавление, шоу. Там спортът ражда примери за подражание. Спортистите са на особено уважение. Щом са се оправили в една сфера, ще се оправят и в останалата част от професионалния си живот. Това е и философия на живот."

Когато преди години майка ми се опитваше да опише впечатленията си от бейзбола, казваше: "Един маха с една пръчка и след като удари топката, всеки започва да тича в различна посока." Неразбирането на правилата на някои от американските спортове едва ли е най-сериозната причина за липсата на отношение към тях в България.

След 45 години ограничен достъп до западна култура в последните 25 години трескаво попивахме от холивудските продукции, наслаждавахме се на последните американски хитове и класики от минали времена, а от поне от 15 години и на иновативните технологични решения. Но американската спортна култура така и не намери място в списъка. Американски футбол, бейзбол, софтбол, пък дори и баскетболът с марка НБА са твърде непопулярни в България. Няколко отбора от години държат фронта на българския бейзбол, софтболните отбори са дори по-малко, а едва отскоро американският футбол започна да се развива наистина целенасочено. За момента има един изцяло екипиран отбор и за да може да играе мачове, трябва да пътува до Сърбия или Румъния.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

40 коментара
  • 1
    dzhigarov avatar :-|
    Angel Dzhigarov
    • -14
    • +111

    Миналия месец накарах един приятел, който дълго време е живял в САЩ да ми обясни правилата на бейзбола. Е, дори след като ги научих не съм си променил мнението относно въпросния "спорт" - пълна безмислица.

    Телевизиите не излъчват бейзбол, защото дори хората да научат правилата пак не биха гледали.

  • 2
    areta avatar :-|
    areta

    Амиии... американските спортове като цяло не са особено популярни не само в България, но и в Европа. Просто друга култура. Не е липсата на звезди единствената причина - ето имаме известен бг сумист, но в БГ няма интерес към сумото като спорт.

  • 3
    gesand avatar :-|
    gesand

    Аз имам друго обяснение. В БГ голяма част от спорта се крепи на хазарта, на това, че има залагания. И тъй като няма Евробаскет, Евробейсбол и т.н., няма и интерес към тези спортове. Сигурно имат някакви фенове и тук, но са малко и си гледат мачовете по лайвстриийм в нета.

  • 4
    naturebox avatar :-|
    nature_box

    Не съм съгласен с последния параграф. Спортът в Щатите е бизнес за милиарди долари. Развитието и прихващането на атлети, спортисти става в ранна възраст, още от първата година в колежа.

    "Там спортът ражда примери за подражание" - да така е и това е най-лошото. Скъпи коли, пари, жени, къщи..охолен начин на живот. Не мерси на такива модели на подражание.
    Тренирай, играй, но го прави за удоволствие. Ритнитопковци със заплати по 200 000 евро на месец...откъснати от реалния свят. Цялата система е тотално сбъркана. Световното по футбол в Катар 2022!?

  • 5
    sylvester avatar :-|
    sylvester

    Основните причини хората у нас да не се интересуват от американски футбол и бейзбол са три - непознаване на правилата, часовата разлика, която праща мачовете в безумни за нас часове и скъпата екипировка и нестандартни терени, които не дават възможност на тези, които познават спортовете, да ги играят на аматьорско ниво и да разширяват интереса към тях. Според мен НБА не се гледа по 2 причини - отново, късните часове на мачовете и ненужно дългия редовен сезон от 82 мача (!). За американците това е нещо нормално, но за менк, като зрител, разводнява продукта.

  • 6
    mano avatar :-|
    Svetoslav Pavlov

    за американският футбол и бейзбол съм много съгласен, че непознаването на правилата и странните игрища/екипировка са основната пречка.
    Но аз лично не мога да си обясня, защо спря да се излъчва NBA.
    Аз съм от хората, които чаках с нетърпение да пуснат мача на седмицата или NBA Action, преди повече от 20 години. Тогава имаше адски много деца, запалени по баскета. Всички училища бяха пълни с играещи баскет. Спряха да излъчват НБА и всичко замина... Преди 2-3 години като че ли пак имаше някакви излъчвания, но бяха за кратко и в безумни(за нас) часове. Аз лично с удоволствие бих гледал обзор на деня, където има по 6-8 мача и няколко минутни репортажи. Каквито има на сайта на NBA. Друг проблем в Баскета е изключително дългите мачове - 3 часа е съвсем реална продължителност.

  • 7
    mano avatar :-|
    Svetoslav Pavlov

    и да допълня, днешните млади (15-20 годишни) не се интересуват чак толкова от спорт, колкото техните връстници преди 20-30 години. Май прекарват повече време във facebookили да играят Game of thrones отколкото да следят представянето на Манчестър Юнайтед, Барселона, или Милан. Информацията, спортът, резултатите ... са станали толкова лесно достъпни, че не се ценят и като такива не се потребяват.

  • 8
    chicago514 avatar :-|
    chicago514

    Е,че то тук освен чалга култура,каква друга култура е пробила.

  • 9
    forsenx avatar :-|
    forsenx

    Спортът в Северна Америка е сбъркан изначално. Първо, всичките Tier 1 лиги са частни франчайз предприятия - някакъв странен хибрид между шоу и спорт, в който шоу-елемента надделява. Та въпросните лиги не само администрират даденото първенство, но си имат и собственици, които, нека не се лъжем, мислят единствено как да спечелят повече пари. Например няма изпадащи в по-долна дивизия (защото няма такава). Стига се дори до абсурдни ситуации когато един отбор няма шансове да се бори за плейофите, целенасочено да се стреми да завърши на последно място, защото това му дава правото да избира първи от драфта за следващата година. Второ, телевизионното отразяване е абсурдно. На пет минути продукт има пет минути рекламна пауза (имам предвид по време частта, когато трябва да се играе). Веднъж гледах на живо мач от NHL, но без реклами. По време на рекламните паузи живото предаване си продължаваше от залата - от публиката гък не се чуваше, играчите си стоят на мантинелата и чакат рекламите по телевизията да свършат, че да започнат играта, пълен абсурд. Такива прекъсвания са убийствени и за самата атмосфера - хората докато "загреят" и пак се влиза в рекламна пауза. Да не говорим за Супербоул - то не са пригейм шоу, миниконцерти на почивката, постгейм и всякакви други шитни.
    Аз лично на живо спорт от американските лиги гледам много рядко. И то не заради часовата разлика, защото когато съм си в Канада, пак гледам спорт на живо от дъжд на вятър. Следя NHL (Монреал Канейдиънс), NFL (Ню Инглънд Пейтриътс), но предпочитам да си дръпна мачовете от интернет и да ги гледам без рекламните прекъсвания.

  • 10
    philipotel avatar :-|
    Durruti

    То и там не се интересуват много от истински футбол, не виждам нещо странно или притеснително. Нито ние, нито американците например се интересуваме от критет или поло, които са много популярни във Великобриатания или Индия. Въпрос на традиции. Единствено баскетбола има потенциал да е интересен на феоновете и от двете трани на океана


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Опасна близост

Опасна близост

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK