Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
65 24 дек 2014, 14:34, 28376 прочитания

Защо България е тъмна Индия

За да "светне" страната, са необходими около 500 млн. лева. Това е инвестиция, която си заслужава

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"В една тъмна, тъмна нощ". Така обикновено започват онези истории, които не завършват добре за имуществото, здравето и живота на героите. Така могат да започват и почти всички разкази за случки в България, станали след залез слънце. Достатъчно е да прекосите която и да било от държавните ни граници в посока съседна държава - било то Гърция, Румъния, Сърбия или Турция, за да установите, че осветлението на градовете и селата тук е като извадено от тъмните векове, а България наподобява полуосветено, заплашително място, върху което само от време на време хвърля бледа светлина малка, древна лампа.

Може би именно защото (буквално) не се набива на очи, уличното осветление остава една от най-неглижираните теми. Това е странно, защото значението му е ясно на всички, при това доста отдавна. В книгата си "Империя на нощта", в която хроникира как европейските градове постепенно се измъкват от прегръдката на тъмнината, Крейг Кослофски твърди, че това става заради активното желание на властите да превземат нощните улици от онези опасни групи, които дотогава върлуват по тях, и да позволят на "почтените граждани" да се радват на спокойствие и активен живот. Светлината променя облика на всеки град, възприятието на хората за него и съответно качеството им на живот. И не на последно място - направено умно, то би подобрило и сметките на общините за ток за улично осветление и поддръжка на мрежата.


България би могла да продължи по пътя на просветлението, като използва това, че 2015 г. е обявена за международна година на светлината. Европейските фондове предвиждат средства за улично осветление, така че вечният аргумент с липсата на пари не може да бъде използван на общо основание. Основен проблем обаче остава начинът, по който се изразходват средствата, и дали се търси най-правилното и дългосрочно от икономическа гледна точка решение, или по-скоро проектите се правят заради идеята "да се усвоят едни пари".  

За да светне
За да разберем къде искаме да стигнем, да започнем оттам къде се намираме. В числа, за да светне България, според експерти от бранша сметката изглежда по следния начин. В страната има 1 100 000  улични и паркови осветители. За подмяната на цялото тяло плюс светодиодно осветление на всички светещи точки ще са необходими около 250 млн. лв. От всичките 1 100 000 70% трябва да са под 25 вата и обслужват междублоковите пространства и събирателните улици и 30% - с по-голяма мощност, тъй като са разположени по големи улици и булеварди. За подмяната на стълбовете са необходими още 100 - 150 млн. лв., а още толкова ще трябват и за подмяната на кабелите. Накрая идват и системите за управление, които според експерти биха стрували около 30 млн. лв. Или общата сметка за цялото упражнение, направена съвсем грубо, възлиза на 500 - 600 млн. лв. без ДДС. Готови сме да спорим с всеки, който твърди, че това не е смислена инвестиция или не заслужава отделна глава в капиталовите разходи на българските общини и министерства да се посвети на нея.

Подмяната на осветлението не е каприз, а инвестиция с възвращаемост. Уличната осветителна мрежа в страната е силно амортизирана. Това на свой ред води до все повече и все по-сериозни аварии, което усложнява и оскъпява поддръжката и не позволява да се работи ефективно. Богатите страни не си позволяват да чакат лампите да изгарят една по една, защото смяната струва 8 пъти цената на лампата, а се работи на принципа на груповата замяна, т.е. сменят се всички лампи в една зона, когато е изтекъл 80% от живота им. В България обаче смяната на светеща лампа се счита за загуба, въпреки че в края на живота й светлинният добив на една крушка пада с 20-30%, тя става неефективна, консумира повече енергия, а и вече не отговаря на изискванията. Това обяснява защо едва мъждукащата лампа е често срещана гледка в малките квартални улички.



Светлин(к)ите на града
От всичките 1 100 000 осветителни тела едва около 30 хил. вече са светодиоди. Проектите за подмяна на осветлението се правят основно с пари по програмите на Европейския съюз поради липса на средства в общините. За малките населени места пари за осветление има по фонд "Земеделие", мярка 322, а за по големите по програмата за регионално развитие, енергийна ефективност и фонд "Козлодуй". Идеята на проектите би трябвало да бъде съществуващото осветление да се замени с по-енергоефективно, за да може дадената община да намали разходите си за електроенергия. Инсталираните осветители трябва да са с гаранция от минимум 5 години, а осветлението да бъде с добра равномерност, за да няма тъмни петна.

Трябва да се избират източници с добро цветопредаване, т.е. добра способност да възпроизвеждат реалистично цветовете. Това е важно, защото през нощта светлината е единственото, което определя облика на един град - жълтата светлина например прави листата да изглеждат повехнали. Друго условие е да са с подходяща цветна температура. За възрастните хора, при които макулата на окото вече на е в същата форма като на млади години, не се препоръчват осветители със 7000 келвина, т.е. синя светлина, тъй като това ще намали възможността им да виждат на 25%. И на последно място - да бъдат с добър дизайн, тъй като са част от екстериора.    

Като станем богати, ще свети...
Извън факта, че на много места нищо не се подменя дълги години, а разходите за поддръжка са сведени до минимум, експерти коментират, че не липсват нови проекти, при които общините не се съобразяват със способностите си да поддържат мрежата впоследствие. Това е по-характерно за малките населени общини, където разходът на жител за улично осветление на година е по-голям, отколкото при един голям град, поради по-малкото жители. Една от общините, възползвали се от фонд "Земеделие", е Сливо поле, където при проекта за 1.3 - 1.4 млн. лв. е подменено напълно цялото осветление в общината, кабелната мрежа и ел. таблата. Сега обаче системата работи на икономичен режим, т.е. свети през стълб. "Идеята е, като станем по-богата община, да работи на максимална мощност", обяснява кметът Георги Големански.   

Друг пример са големите градове, където проектите се правят на парче. Въпреки че още през 2011 г. София изрази намерението си да обнови осветлението си, проектът все още е на трупчета. Това, което се знае към момента, е, че в София стълбовете са 70 хил., осветителните тела - 90 хил., а около 40% от лампите са остарели и ниско ефективни. В някои части на София пък е необходимо и ново изграждане на уличното осветление, тъй като по някаква причина е било разрушено. В момента тече цялостно засменане на мрежата на уличното осветление, като проектът ще приключи до май и едва тогава столицата ще има по-ясна представа за необходимите инвестиции. Дотогава всичко се изчерпва с проекта за 6.5 млн. лв. по фонд "Козлодуй" плюс още 1 - 1.5 млн. лв. на общината, като въпросните 8 млн. лв. обезпечават едва 10 - 20% от необходими инвестиции. 
 
Все пак на тъмната българска карта има и добри примери. Летница, Ловешка област, е с население 3000 души. Цялата община свети необичайно ярко на фона на останалите населени места в областта и най-вероятно няма да намерите неработеща крушка. Кметът на Летница Красимир Джонев (с три поредни мандата) подменя осветлението още преди 14 години. Дотогава в общината има 1100 осветителни тела с 400- и 125-ватови крушки. Те са заменени с лампи от по 22 и 36 вата и 70-ватови живачни крушки, след което консумацията на електричество пада драстично, а месечният разход за осветление е 3000 лева. Сега само преди седмица общината подписва договор за доставка на 1000 LED лампи, с които ще бъде подменено цялото осветление. След тръжна процедура доставката е възложена на български производител, който е дал цена от 82 хиляди лева с ДДС, т.е. за по-малко от 100 хиляди лева малката община ще има още по-качествено и енергоспестяващо осветление.

Ако трябва да избираме, бихме избрали Летница пред Сливо поле. Защото, както книгата на Кослофски показва, със светлината идва развитието. Обратното е по-трудно. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Преди 3 години" Затваряне
Еволюцията на професиите

Четири истории за това как времето и технологиите промениха как и какво работим

Още от Капитал
В енергетиката всичко върви надолу

Блокирането на икономиката заради COVID-19 доведе до най-драстичния спад в цените на електроенергията и природния газ

Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Тяхната първа криза

Финтех компаниите са изправени пред нови предизвикателства заради COVID-19 и първия им сблъсък с икономически проблеми

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Инстатерапията на Беловски

Художникът Станислав Беловски смесва световната история и българските теми на деня в колажите си

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10