Защо България е тъмна Индия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Защо България е тъмна Индия

Може би защото (буквално) не се набива на очи, уличното осветление остава неглижирана тема

Защо България е тъмна Индия

За да "светне" страната, са необходими около 500 млн. лева. Това е инвестиция, която си заслужава

Калина Горанова, Десислава Лещарска
28718 прочитания

Може би защото (буквално) не се набива на очи, уличното осветление остава неглижирана тема

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


"В една тъмна, тъмна нощ". Така обикновено започват онези истории, които не завършват добре за имуществото, здравето и живота на героите. Така могат да започват и почти всички разкази за случки в България, станали след залез слънце. Достатъчно е да прекосите която и да било от държавните ни граници в посока съседна държава - било то Гърция, Румъния, Сърбия или Турция, за да установите, че осветлението на градовете и селата тук е като извадено от тъмните векове, а България наподобява полуосветено, заплашително място, върху което само от време на време хвърля бледа светлина малка, древна лампа.

Може би именно защото (буквално) не се набива на очи, уличното осветление остава една от най-неглижираните теми. Това е странно, защото значението му е ясно на всички, при това доста отдавна. В книгата си "Империя на нощта", в която хроникира как европейските градове постепенно се измъкват от прегръдката на тъмнината, Крейг Кослофски твърди, че това става заради активното желание на властите да превземат нощните улици от онези опасни групи, които дотогава върлуват по тях, и да позволят на "почтените граждани" да се радват на спокойствие и активен живот. Светлината променя облика на всеки град, възприятието на хората за него и съответно качеството им на живот. И не на последно място - направено умно, то би подобрило и сметките на общините за ток за улично осветление и поддръжка на мрежата.

България би могла да продължи по пътя на просветлението, като използва това, че 2015 г. е обявена за международна година на светлината. Европейските фондове предвиждат средства за улично осветление, така че вечният аргумент с липсата на пари не може да бъде използван на общо основание. Основен проблем обаче остава начинът, по който се изразходват средствата, и дали се търси най-правилното и дългосрочно от икономическа гледна точка решение, или по-скоро проектите се правят заради идеята "да се усвоят едни пари".  

За да светне

За да разберем къде искаме да стигнем, да започнем оттам къде се намираме. В числа, за да светне България, според експерти от бранша сметката изглежда по следния начин. В страната има 1 100 000  улични и паркови осветители. За подмяната на цялото тяло плюс светодиодно осветление на всички светещи точки ще са необходими около 250 млн. лв. От всичките 1 100 000 70% трябва да са под 25 вата и обслужват междублоковите пространства и събирателните улици и 30% - с по-голяма мощност, тъй като са разположени по големи улици и булеварди. За подмяната на стълбовете са необходими още 100 - 150 млн. лв., а още толкова ще трябват и за подмяната на кабелите. Накрая идват и системите за управление, които според експерти биха стрували около 30 млн. лв. Или общата сметка за цялото упражнение, направена съвсем грубо, възлиза на 500 - 600 млн. лв. без ДДС. Готови сме да спорим с всеки, който твърди, че това не е смислена инвестиция или не заслужава отделна глава в капиталовите разходи на българските общини и министерства да се посвети на нея.

Подмяната на осветлението не е каприз, а инвестиция с възвращаемост. Уличната осветителна мрежа в страната е силно амортизирана. Това на свой ред води до все повече и все по-сериозни аварии, което усложнява и оскъпява поддръжката и не позволява да се работи ефективно. Богатите страни не си позволяват да чакат лампите да изгарят една по една, защото смяната струва 8 пъти цената на лампата, а се работи на принципа на груповата замяна, т.е. сменят се всички лампи в една зона, когато е изтекъл 80% от живота им. В България обаче смяната на светеща лампа се счита за загуба, въпреки че в края на живота й светлинният добив на една крушка пада с 20-30%, тя става неефективна, консумира повече енергия, а и вече не отговаря на изискванията. Това обяснява защо едва мъждукащата лампа е често срещана гледка в малките квартални улички.

Светлин(к)ите на града

От всичките 1 100 000 осветителни тела едва около 30 хил. вече са светодиоди. Проектите за подмяна на осветлението се правят основно с пари по програмите на Европейския съюз поради липса на средства в общините. За малките населени места пари за осветление има по фонд "Земеделие", мярка 322, а за по големите по програмата за регионално развитие, енергийна ефективност и фонд "Козлодуй". Идеята на проектите би трябвало да бъде съществуващото осветление да се замени с по-енергоефективно, за да може дадената община да намали разходите си за електроенергия. Инсталираните осветители трябва да са с гаранция от минимум 5 години, а осветлението да бъде с добра равномерност, за да няма тъмни петна.

Трябва да се избират източници с добро цветопредаване, т.е. добра способност да възпроизвеждат реалистично цветовете. Това е важно, защото през нощта светлината е единственото, което определя облика на един град - жълтата светлина например прави листата да изглеждат повехнали. Друго условие е да са с подходяща цветна температура. За възрастните хора, при които макулата на окото вече на е в същата форма като на млади години, не се препоръчват осветители със 7000 келвина, т.е. синя светлина, тъй като това ще намали възможността им да виждат на 25%. И на последно място - да бъдат с добър дизайн, тъй като са част от екстериора.    

Като станем богати, ще свети...

Извън факта, че на много места нищо не се подменя дълги години, а разходите за поддръжка са сведени до минимум, експерти коментират, че не липсват нови проекти, при които общините не се съобразяват със способностите си да поддържат мрежата впоследствие. Това е по-характерно за малките населени общини, където разходът на жител за улично осветление на година е по-голям, отколкото при един голям град, поради по-малкото жители. Една от общините, възползвали се от фонд "Земеделие", е Сливо поле, където при проекта за 1.3 - 1.4 млн. лв. е подменено напълно цялото осветление в общината, кабелната мрежа и ел. таблата. Сега обаче системата работи на икономичен режим, т.е. свети през стълб. "Идеята е, като станем по-богата община, да работи на максимална мощност", обяснява кметът Георги Големански.   

Друг пример са големите градове, където проектите се правят на парче. Въпреки че още през 2011 г. София изрази намерението си да обнови осветлението си, проектът все още е на трупчета. Това, което се знае към момента, е, че в София стълбовете са 70 хил., осветителните тела - 90 хил., а около 40% от лампите са остарели и ниско ефективни. В някои части на София пък е необходимо и ново изграждане на уличното осветление, тъй като по някаква причина е било разрушено. В момента тече цялостно засменане на мрежата на уличното осветление, като проектът ще приключи до май и едва тогава столицата ще има по-ясна представа за необходимите инвестиции. Дотогава всичко се изчерпва с проекта за 6.5 млн. лв. по фонд "Козлодуй" плюс още 1 - 1.5 млн. лв. на общината, като въпросните 8 млн. лв. обезпечават едва 10 - 20% от необходими инвестиции. 

 

Все пак на тъмната българска карта има и добри примери. Летница, Ловешка област, е с население 3000 души. Цялата община свети необичайно ярко на фона на останалите населени места в областта и най-вероятно няма да намерите неработеща крушка. Кметът на Летница Красимир Джонев (с три поредни мандата) подменя осветлението още преди 14 години. Дотогава в общината има 1100 осветителни тела с 400- и 125-ватови крушки. Те са заменени с лампи от по 22 и 36 вата и 70-ватови живачни крушки, след което консумацията на електричество пада драстично, а месечният разход за осветление е 3000 лева. Сега само преди седмица общината подписва договор за доставка на 1000 LED лампи, с които ще бъде подменено цялото осветление. След тръжна процедура доставката е възложена на български производител, който е дал цена от 82 хиляди лева с ДДС, т.е. за по-малко от 100 хиляди лева малката община ще има още по-качествено и енергоспестяващо осветление.

Ако трябва да избираме, бихме избрали Летница пред Сливо поле. Защото, както книгата на Кослофски показва, със светлината идва развитието. Обратното е по-трудно. 

"В една тъмна, тъмна нощ". Така обикновено започват онези истории, които не завършват добре за имуществото, здравето и живота на героите. Така могат да започват и почти всички разкази за случки в България, станали след залез слънце. Достатъчно е да прекосите която и да било от държавните ни граници в посока съседна държава - било то Гърция, Румъния, Сърбия или Турция, за да установите, че осветлението на градовете и селата тук е като извадено от тъмните векове, а България наподобява полуосветено, заплашително място, върху което само от време на време хвърля бледа светлина малка, древна лампа.

Може би именно защото (буквално) не се набива на очи, уличното осветление остава една от най-неглижираните теми. Това е странно, защото значението му е ясно на всички, при това доста отдавна. В книгата си "Империя на нощта", в която хроникира как европейските градове постепенно се измъкват от прегръдката на тъмнината, Крейг Кослофски твърди, че това става заради активното желание на властите да превземат нощните улици от онези опасни групи, които дотогава върлуват по тях, и да позволят на "почтените граждани" да се радват на спокойствие и активен живот. Светлината променя облика на всеки град, възприятието на хората за него и съответно качеството им на живот. И не на последно място - направено умно, то би подобрило и сметките на общините за ток за улично осветление и поддръжка на мрежата.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

65 коментара
  • 1
    e_mil avatar :-|
    tamada

    Грешна им е сметката на експертите с тия 500-600 млн лева. В София на много места е необходимо не ново осветление, а въобще изграждане на осветление. В голяма част от Лозенец, например и малките улички в центъра с тесните тротоари просто никога не е имало улично осветление.

    В България е пълна тъмница, просто защото няма достатъчно стълбове, а не защото са изгорели лампите или са амортизирани системите.

  • 2
    accidental avatar :-P
    accidental

    Защо ви трябва осветление!!!!
    Ето малко образование, тъмните нощи са полезни за вашето здраве, радвайте им се и си ги пазете :)

    "Limiting the impact of light pollution on human health, environment and stellar visibility, Journal of Environmental Management, Volume 92, Issue 10, October 2011, Pages 2714-2722 by Fabio Falchi, Pierantonio Cinzano, Christopher D. Elvidge, David M. Keith, Abraham Haim"

  • 3
    aspet avatar :-|
    aspet

    Ако обединим с една друга статия би се получило : Честито. В България ХХ век току що започна.

  • 4
    mitkopom avatar :-|
    mitkopom

    ами като няма светлина слагаме от онея инфрачервените очила за нощно виждане и готово :)

  • 5
    mitkopom avatar :-|
    mitkopom

    Иначе за светодиодното осветление напълно подкрепям - в къщи сложих лед осветление в една стая и светлината там е най приятна за окото.

  • 6
    wds23355772 avatar :-|
    wds23355772

    Във Варна като цяло е добре осветено, но има улички където просто няма стълбове за осветлението. ЛЕД осветлението все още е слабо и мъждиво, но до година - две ще е адекватно.

  • 9
    seniorbb avatar :-|
    джендър NATO generals

    Ако не е дАржавата да прави нЕкви инвИстиции, икономиката е съвсем замряла!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK