Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
90 1 яну 2015, 13:00, 30236 прочитания

25 години преди и след 1989 в 6 графики

От икономическа гледна точка 1997 г. е много по-разломна за България от годината на падането на Берлинската стена

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Наследството на Соца

Признанието на БКП за състоянието на икономиката на България, изнесено на пленум на ЦК на БКП на 11 декември 1989 г.

15 яну 2015

Богатството не е безплатно удоволствие

Икономистът Георги Ганев пред "Капитал"

21 дек 2012

Истинските дилеми пред стопанската политика:

Леви-десни или бързи-бавни

16 окт 2004


Навършването на четвърт век от края на комунистическите диктатури с планова икономика в Източна Европа и конкретно в България стана основа за оживен публичен дебат. Ярко впечатление при неговото проследяване прави това, че фактологическата му основа е изключително бедна.

С цел публичното говорене по темата да се придвижи към зоната на базираното на знание говорене някои от обсъжданите данни описващи "преди" и "след" 1989 ще бъдат представени в тяхната пълнота. Разбира се, избраните тук шест показателя по никакъв начин не изчерпват цялата българска действителност, а само задават идеята въз основа на какви "факти" би било значително по-полезно да се води общественият дебат – и то не само по тази тема.

Основна цел на представените тук данни е те наистина просто да бъдат показани, без да бъдат товарени с обяснения и тълкувания, защото те винаги могат да бъдат обвинени в манипулативност. Доколкото съм си позволил коментари, те само посочват особеностите на съответните графики. Вярно е, че самият им подбор няма как да не страда от пристрастията на автора, но това няма как да се избегне в рамките на един ограничен текст.

Едно от важните неща, върху които стъпва представянето на данните, е съзнанието, че обществото е винаги в динамика и съответно описващите го данни също трябва да бъдат разглеждани в динамика. Затова изминалите 25 години след 1989 са представени заедно с данните за предходните 25 години и така се получава времеви ред от близо половин век.

Колко произвеждаме



Първата графика е изградена върху възможно най-обобщаващия икономически показател – реалния продукт на човек от населението, при това във възможно най-обхватното сравнение – с целия свят.

За периода след 1989 има спад докъм 1997 г., след това нарастване и нов спад след началото на световната криза.

Със сигурност по-неизвестни са данните за последния четвърт век до 1989. Там има два периода. Първоначално доходът в България спрямо световния нараства до средата на 70-те. След което има значителен спад до самия край на "реалния социализъм". Всъщност 1989 маркира не промяна в посоката, а само леко ускорение на спада.

Как спечелихме три години

Втората графика се съсредоточава върху един от най-важните синтетични показатели за което и да било общество – продължителността на живота.

От средата на 60-те до средата на 90-те продължителността на живота в България е почти непроменена и се колебае в тесни рамки. След 1997 г. започва процес на постъпателно нарастване на очакваната продължителност на живота, която днес е някъде с около три години по-голяма. Отново самата 1989 г. не е особено забележима нито като ниво на показателя, нито като някаква точка на обръщане на неговата динамика и обръщането е през 1997 г.

Има ли такова нещо като пълна заетост

Третата графика отразява нивото на заетост в обществото. Заетостта не е просто икономически показател, тя има важни политически и социални измерения.

Преди промените от 1989 приблизително и много постоянно около 53% от българското население работи. Въпреки битуващото убеждение, че при социализма "всички са имали работа", се вижда, че заетите в тогавашното "народно стопанство" са всъщност само малко над половината от цялото население. Това е ярък пример как едновременно микроикономическият спомен, че "всички имаха работа", и макроикономическият факт, че само малко над половината население е работело, могат да бъдат едновременно верни. Действително преди 1989 почти всички в трудоспособна възраст са били заети, а днес това далеч не е така. Но заедно с това кохортите от населението под и над трудоспособна възраст са били значително по-голяма част от населението, отколкото днес.

За 12 години след 1989 коефициентът на заетост на населението е с десетина процентни пункта по-нисък. Дъното е през 2000. След това има период от 9 години на постоянно нарастване и достигане до нива от почти точно 50%, т.е. малко по-ниски от тези преди 1989, като след това световната криза отново дърпа този показател надолу.

По отношение на заетостта е много важно да се отбележи една качествена разлика между периодите преди и след 1989. Преди 1989 има ясно институционализиран стимул да има фиктивно заети лица, които обаче всъщност само запълват място и не добавят стойност в производството. Обратно, след 1989 има ясно институционализиран стимул да има скрито заети (фиктивно незаети) лица. Затова сравнението преди и след тук трябва да се прави много предпазливо.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
24 часа 7 дни
 
Бавни Държавни Железници

До началото на март 80 жп гари, или 1/3 от всички, трябва да продават билети в реално време. Системата обаче напредва изключително бавно

Учебната година на Румен Радев

Къде успя и в какво сбърка в първите месеци от мандата си президентът

Фонд на Рокфелер продава ритейл парка в Пловдив на групата "Химимпорт"

Активът се оценява на над 35 млн. лв., но дълговете са почти толкова

Истории от двете Америки

Досега неизлизали на български разкази на Труман Капоти и Кларис Лиспектор

Портрет на художника като номад

Борис Праматаров за това как различните градове променят артиста

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 3

Капитал

Брой 3 // 20.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Данъчната оценка на Гара Пионер е едва 1.5 млн. лв., началната - тайна

Емисия

DAILY @7AM // 24.01.2018 Прочетете