25 години преди и след 1989 в 6 графики
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

25 години преди и след 1989 в 6 графики

От икономическа гледна точка 1997 г. има много по-голямо значение от 1989 г. Засега протестите от 2013 г. не изглежда да носят подобен прелом

25 години преди и след 1989 в 6 графики

От икономическа гледна точка 1997 г. е много по-разломна за България от годината на падането на Берлинската стена

39188 прочитания

От икономическа гледна точка 1997 г. има много по-голямо значение от 1989 г. Засега протестите от 2013 г. не изглежда да носят подобен прелом

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


Навършването на четвърт век от края на комунистическите диктатури с планова икономика в Източна Европа и конкретно в България стана основа за оживен публичен дебат. Ярко впечатление при неговото проследяване прави това, че фактологическата му основа е изключително бедна.

С цел публичното говорене по темата да се придвижи към зоната на базираното на знание говорене някои от обсъжданите данни описващи "преди" и "след" 1989 ще бъдат представени в тяхната пълнота. Разбира се, избраните тук шест показателя по никакъв начин не изчерпват цялата българска действителност, а само задават идеята въз основа на какви "факти" би било значително по-полезно да се води общественият дебат – и то не само по тази тема.

Основна цел на представените тук данни е те наистина просто да бъдат показани, без да бъдат товарени с обяснения и тълкувания, защото те винаги могат да бъдат обвинени в манипулативност. Доколкото съм си позволил коментари, те само посочват особеностите на съответните графики. Вярно е, че самият им подбор няма как да не страда от пристрастията на автора, но това няма как да се избегне в рамките на един ограничен текст.

Едно от важните неща, върху които стъпва представянето на данните, е съзнанието, че обществото е винаги в динамика и съответно описващите го данни също трябва да бъдат разглеждани в динамика. Затова изминалите 25 години след 1989 са представени заедно с данните за предходните 25 години и така се получава времеви ред от близо половин век.

Колко произвеждаме

Първата графика е изградена върху възможно най-обобщаващия икономически показател – реалния продукт на човек от населението, при това във възможно най-обхватното сравнение – с целия свят.

За периода след 1989 има спад докъм 1997 г., след това нарастване и нов спад след началото на световната криза.

Със сигурност по-неизвестни са данните за последния четвърт век до 1989. Там има два периода. Първоначално доходът в България спрямо световния нараства до средата на 70-те. След което има значителен спад до самия край на "реалния социализъм". Всъщност 1989 маркира не промяна в посоката, а само леко ускорение на спада.

Как спечелихме три години

Втората графика се съсредоточава върху един от най-важните синтетични показатели за което и да било общество – продължителността на живота.

От средата на 60-те до средата на 90-те продължителността на живота в България е почти непроменена и се колебае в тесни рамки. След 1997 г. започва процес на постъпателно нарастване на очакваната продължителност на живота, която днес е някъде с около три години по-голяма. Отново самата 1989 г. не е особено забележима нито като ниво на показателя, нито като някаква точка на обръщане на неговата динамика и обръщането е през 1997 г.

Има ли такова нещо като пълна заетост

Третата графика отразява нивото на заетост в обществото. Заетостта не е просто икономически показател, тя има важни политически и социални измерения.

Преди промените от 1989 приблизително и много постоянно около 53% от българското население работи. Въпреки битуващото убеждение, че при социализма "всички са имали работа", се вижда, че заетите в тогавашното "народно стопанство" са всъщност само малко над половината от цялото население. Това е ярък пример как едновременно микроикономическият спомен, че "всички имаха работа", и макроикономическият факт, че само малко над половината население е работело, могат да бъдат едновременно верни. Действително преди 1989 почти всички в трудоспособна възраст са били заети, а днес това далеч не е така. Но заедно с това кохортите от населението под и над трудоспособна възраст са били значително по-голяма част от населението, отколкото днес.

За 12 години след 1989 коефициентът на заетост на населението е с десетина процентни пункта по-нисък. Дъното е през 2000. След това има период от 9 години на постоянно нарастване и достигане до нива от почти точно 50%, т.е. малко по-ниски от тези преди 1989, като след това световната криза отново дърпа този показател надолу.

По отношение на заетостта е много важно да се отбележи една качествена разлика между периодите преди и след 1989. Преди 1989 има ясно институционализиран стимул да има фиктивно заети лица, които обаче всъщност само запълват място и не добавят стойност в производството. Обратно, след 1989 има ясно институционализиран стимул да има скрито заети (фиктивно незаети) лица. Затова сравнението преди и след тук трябва да се прави много предпазливо.

Вече не ги лъжем, че работим...

Следващата графика връща към сферата на икономическите показатели, като показва динамиката на производителността на труда през последните 50 години.

В този случай подпериодите на последните 50 години са три. Първо, от средата на 60-те докъм края на 70-те производителността расте. След това има период от 16 години, в които показателят е практически в стагнация. След 1997 до днес има ясно изразена тенденция отново на нарастване на производителността.

Накратко, по този показател има две пречупвания на тенденцията - през 1979 г. към стагнация и през 1997 г. към нов период на ръст.

Доходите растат, но от ниско ниво

Отново, както и при първите два показателя, през 1989 г. няма пречупване на тенденция и тя е безинтересна от гледна точка на времевия ред. Важната в това отношение година отново е 1997.

Предпоследната графика отбелязва динамиката на реалните заплати и пенсии през последния половин век, което насочва погледа към данни, даващи идея за развитието в доходите на отделните стопански деятели.

Тези два динамични реда правят очевидни три неща. Първо, има добре очертани три периода - от 1965 до 1990 доходите имат ясно изразена тенденция към нарастване, последва срив до 1997 и след това отново ясна тенденция към нарастване.

Второ, реалните пенсии са много по-волатилни от реалните заплати – и когато растат, и когато спадат, го правят значително по-бързо.

Трето, двата показателя се движат почти винаги в една и съща посока. Изключенията тук са само две: периодите 1969 - 1972 и 2011 - 2012. И двата пъти в ущърб на пенсиите.

Преходът удари и домата

Накрая, последната графика показва контрастното развитие в рамките на един и същ сектор през последните 25 години – селското стопанство. Използвани са 3 показателя – производство на пшеница, на домати и броят отглеждани свине, представителни съответно за зърнопроизводството, зеленчукопроизводството и животновъдството.

За периода 1965 - 1990 пшеницата и свинете регистрират видим ръст, докато производството на домати поддържа приблизително едно и също ниво. От 1991 следва период на явен срив и в трите производства. Но докато при пшеницата той е овладян след катастрофалната 1996 и производството отново видимо нараства, то при доматите и свинете сривът продължава и до днес без никакви признаци на достигане на дъно.

В обобщение трябва да се подчертаят два важни аспекта на показаните тук времеви редове. Първият е, че периодът на последните 25 години на планова икономика в България далеч не се характеризират с равномерно подобрение на показателите. За някои от най-важните има ясно видими периоди на стагнация (например производителност на труда и продължителност на живота) и дори на влошаване (например реален доход на човек спрямо средния в света), особено през последните около 15 години преди 1989.

Вторият е, че за периода след 1989 г. има два ясни подпериода на разнопосочно развитие. Ясно влошаване на всички показатели до 1997 г. и рязко подобряване на голяма част от тях, включително най-обобщаващите за обществото като цяло, след 1997 г. Същевременно ефектите от световната и българската стопанска криза след 2008 г. са също ясно проследими, но мащабът на колебанията е сравнително малък.

Георги Ганев е програмен директор по икономически въпроси в Центъра за либерални стратегии, преподава в Стопанския факултет на Софийския университет. Той е доктор по икономика от Washington University в Сейнт Луйс, Мисури

Навършването на четвърт век от края на комунистическите диктатури с планова икономика в Източна Европа и конкретно в България стана основа за оживен публичен дебат. Ярко впечатление при неговото проследяване прави това, че фактологическата му основа е изключително бедна.

С цел публичното говорене по темата да се придвижи към зоната на базираното на знание говорене някои от обсъжданите данни описващи "преди" и "след" 1989 ще бъдат представени в тяхната пълнота. Разбира се, избраните тук шест показателя по никакъв начин не изчерпват цялата българска действителност, а само задават идеята въз основа на какви "факти" би било значително по-полезно да се води общественият дебат – и то не само по тази тема.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

90 коментара
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik
    • -13
    • +171

    Статистиката за заетостта трябва да се следи ръка за ръка със статистиката за безработицата. Ако не, информацията не е всеобхватна и осавя място за заблуждения. Преди около 1 година с изненада прочетох някъде, че Сърбия, държава с население колкото нашето, отчиташе 20% безработица спрямо 13% у нас, но в същото време броят заети е 1,6 милиона, спрямо 2,9-3 милиона у нас. Нещо подобно става и в Гърция, там пък при 1,5 пъти по-голямо население имаха само 20% по-голям брой заети от нас (3 млн. спрямо 3,4 - 3,5 млн.). Обратно е положението в скандинавските държави и Германия - там може да се каже, че всеки здрав и прав е изкаран на хармана. В Германия при население 83 милиона заетите са 42 милиона. За да стигнем този показател, трябва да имаме още 600 хиляди заети, а това значи не само всичките 350 хиляди безработни да работят до един, но и да се намерят още 250 хиляди и то ясно откъде - безсмислено дълго средно образование (до 19 г. у нас спрямо 16 г. в Англия), студентство в кухи специалности по 6 години, световният рекорд за платено майчинство от 2 години + 45 дена болничен, кухите инвалиди, ранното пенсиониране. Тази статистика ще стане още по-тъжна, ако заетите бъдат разбити на бюджетен сектор и държавни фирми от една страна, и частен сектор от друга.

    Изводът е ясен - у нас просто не се работи. Само за 1/4 от проблема с под-заетостта се дължи на безработицата. За другото са виновни прекалено дългото образование и прекалено ранното пенсиониране. За хора с технически специалности е пределно ясно какво следва, когато не се работи. Закон за запазване на енергията, Закон за запазване на масата. Не се ли работи - не се и заработва. За икономистите обаче не е така, УНСС и БАН имат архив от няколко цели сгради с научни трудове, които търсят проблема в управлението на лихвения процент, националната политика за насърчаване на производството, стохастичните модели за изчисление на оптимален курс на лева спрямо долара и спрямо еврото (несъврзани с курса долар-евро), системата от мита и експортни разрешителни. Всичко друго, но не и висока заетост.

  • 2
    chichka avatar :-|
    chichka

    Статията е нещо като халтура в изкуството. Нахвърляни данни / все пак резултат от много труд/.....но без ясна оценка и предложения за промяна.
    Виж първи пост на cinik и доста по-съдържателен. Поздравления. Приведените сравнения разкриват повече неща!
    Успешна 2015 г на всички.

  • adenauer

    Точно след падането на Берлинската стена група представители от Германия дойдоха на крака при така нареченото СДС ,за да да му дадат акъл как да организира и проведе избори и какво да реализира като основа на програма.Съвета им беше "Не пипайте структурата на земята и нейното управление ,както и това на цялото стопанство.ПЪРВОТО И НАЙ -ВАЖНОТО е да проведете Декомунизация на обществото ,Лустрация на повече от 1мил.червени и агентурни бандита ,Национализация на всичко ,което са заграбили комунягите и тяххната партиина собственост и на подопечнити им организации и Народен съд по германски модел.Нашите комунета от ДС в СДС направиха точно обратното и България тръгна по пътя ,който е доведе до там ,където е .-Последна по всичко.Всички държави ,които проведоха прочистване на обществата си от комунистическата чума -идеологи и персонален състав са далеч напред .Друго лекарство за спряване с комунетата няма .Вземат им се властовите възможности и парите и те сами умират.

  • 4
    rdu55315348 avatar :-P
    S.Y.K

    Добра статия и поздравления на г-н Ганев за труда.Явява се като продължение на статията от вчера, за митовете, но вече с реални цифри.Очаквам да се появят и троловете, за да ни убедят че нищо от горното не е вярно и всички които го подкрепяме сме "сорсоиди".

    П.С.
    Щастлива Нова Година на всички българи

  • 5
    mrvip avatar :-|
    mrvip

    До коментар [#1] от "cinik":

    Пропускаш и популярната теория, че работните места са константа и като пенсионираме някой на 50, "ще има работа за младите".

  • 6
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Колкото и поп да ти е теорията, [#5] "mrvip": , като ме пенсионират , има много които не искат да работят.
    Мн. пъти съм казвал. Продавам си бизнеса. вадя бруто 50 000 + БГ лв /годишно. поне 2 000 БГ лв чисти месечно.
    Давам му готов бизнес.Сяда и почва да печели. Ако знае как ?
    Да го запази.
    Да го разшири.
    Да го...
    Ако не знае, има си начин.
    Също така , може да седне до мен и да почне от 0,ооооооооо1.
    "Така е при К.апитал изъм а ! "

  • 7
    zully avatar :-|
    Zully

    Направи ми впечатление, че според една от графиките днес България произвежда стойност колкото е произвеждала през 1965. На фона на това би следвало да се разглеждат вички настящи проблеми в страната. Ако някой мечтае за стандарт на живот в България като този в Западна Европа, най-доброто за което може да мечтае е за западноевропейския стандарт от 1965.

  • 8
    tafe avatar :-|
    tafe

    Аз много не разбирам и за това да питам :
    Автора взел ли е на предвид инфлацията и демогравския срив

    Публикувано през m.capital.bg

  • 9
    mrvip avatar :-|
    mrvip

    До коментар [#7] от "Веселичко":

    Сравнението е със средното за света за съответната година, което е подвеждащо, ако не се замислиш. Дори само бумът в Китай, който докара 1.5 млрд души от ръба на гладна смърт до средно ниво малко по-ниско от това в България (колкото и да не им се вярва на много хора, GDP PPP per capita все още е по-ниско в Китай, отколкото в България) е вдигнал средното ниво в света неимоверно, да не говорим за трайните устойчиви ръстове в западния свят от 60-те досега.

  • 10
    oyh53308658 avatar :-|
    oyh53308658

    Не ти е виновен Комун изъм ът, [#3] "adenauer": ,
    Виновна е липсата на желание да се работи.
    Да учиш. Да опиташ . Да фалираш . Да се научиш да въртиш пари.
    Виновна е липсата на префесионал изъм .
    Малко са хубавите ,добре построени неща. Искаме с 5 дка домати да станем богати. С трактора да отиваме до нивата, с него да се върнем да обядваме...Пък ако може тракторът да е някой стар "Кировец" за 200 лв. или как се казваха Българските. За съжаление всичко спряхме да произвеждаме, [#3] "adenauer": че . Народът повярва на "Приказка за стълбата " . Казаха ни- спрете си производството на трактори , ние ще ви продаваме. И ги спряхме. Сега пълно с втора употреба .За "Кремиковци" стават ,за друго- дайте пари за части. И т.н.
    Спрете си производството на инсулин ,ний имаме по- хубав. Сега баби и дядовци се боцкат с вносен инсулин, който ние,останалите в България плащаме. И понеже ние останахме малко , за какво по-напред да даваме - за скъпи лекарства ли , за пенсии ли ,за хубава храна ли...
    Та като даде дедо ти пари за инсулина /Държавата ,де / , не остават пари за пенсия,та пенсийката муй мъничка. С нея осван да си купи солена сланина .Няма пари даже за дървените вносни ,скъпи домати.
    А той,инсулина де, на сланина как да действа. Че и холестерол имал мн. деде ти. Та и апове за ,олестерол му пишат .Че нема паре и за скъпи вносни ябълки. дет борят ,олестерола. тъй казаааа- не ви трее да праити ябълки ,ний зь ви продавами. Също и чесън дажиииииииии.
    Та ,такъй ми ти рапти, др. [#3]"adenauer":. ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ трее!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK