Алхимия на предприемачеството
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Алхимия на предприемачеството

Алхимия на предприемачеството

Кирил Петков търси секторите, които по принцип не си говорят, за да ги срещне с нови продукти

Николай Стоянов
29818 прочитания

© НАДЕЖДА ЧИПЕВА


В България има група хора, за които никой не задава въпроса "а откъде дойде първият милион". Или когато продадат бизнеса и спечелят N на брой милиони, обичайната злост сякаш ги подминава. Те са направили всичко с много работа, идеи (естествено и с малко късмет) и се целят в световния пазар. Повечето са млади, енергични, често говорят малко по-бързо от необходимото и се оглеждат, за да видят кога ще свърши срещата, за да правят нещо по-предизвикателно от това да говорят за успехите си.

Кирил Петков, Петър Митев и Райчо Райчев са част от тази все още малка, но изпълваща с енергия и ентусиазъм група на предприемачите, които търсят новото, а не се държат за семейното наследство или обичайните бизнес практики. Единият вече разраства бизнеса си на няколко континента, другият търси нови ниши за иновативни инвестиции, а третият, ни повече, ни по-малко, се е прицелил в космоса. Общото между тях е търсенето на предизвикателства, в които парите не са водещата сила. "За да вземеш едни пари, трябва след това да знаеш какво да ги правиш", казва Митев и изобщо не се замисля как разчупва клишето на известната фраза с акъла. Петков вижда основна мотивация в бизнес партньорите си в това "да избутат границата на човешкото познание". А Райчев възстава срещу идеята, че все някой е виновен за неуспехите ни - "средата си я правим ние", казва младият предприемач.

Така че, дори да не се захванете утре с космически ракети или биотехнологии, малко предприемачeски ентусиазъм не е излишен в часа, в който си обещавате да спрете цигарите, да промените живота си утре или да започнете нещо ново.

Добре дошли в света на Кирил Петков. Там има място за управление на Jumbo Plaza - ритейл парк с 30 хил. кв.м търговска площ, за Proviotic - стартираща компания, продаваща пробиотик в Ню Йорк и опитваща да навлезе в Европа и Канада, за про боно преподаване в така известните Харвардски курсове в Софийския университет, за гражданска активност в MoveBG, за опити да се спаси къмпинг "Корал" от застрояване и за семейство с три деца.

Как всичко това се побира в стандартна 168-часова седмица ли? Нямаме точна идея, но отговорът вероятно се корени някъде във визията на Кирил за предприемач. А тя не е като за човека-оркестър, който движи всичко сам, а по-скоро за като за координатор на мозъци. Един вид

Куратор на таланти

И наистина, като изключим първия му малко или повече стандартен проект в имотния сектор, след като се връща в България с диплома от "Харвард" и осигурено финансиране от американския си партньор -  Майкъл Карш, който управлява хедж фонд с над 1.5 млрд. долара активи, следващите му начинания са именно това: технологични фирми в области, където Кирил сам по себе си няма кой знае какви познания. Но някак той успява да срещне експерти от индустрии, които "по-принцип не си говорят", и така заедно да създадат иновация с потенциал в ниша, където световните гиганти не са успели да се позиционират.

Такъв е вторият проект на Кирил - "Волаком". Това е компания, която разработва система за предотвратяване на сблъсъците на птици с вятърни перки, самолетни турбини и т.н. - нещо, което е огромен разход в тези индустрии не само заради аварии, но и заради съдебни дела с екологични организации. За целта се срещат няколко български нишови инженерни компании, биолози и мозъчни хирурзи, които успяват да създадат устройство, засичащо приближаващи се птици и излъчващо насочен звуков сигнал, който ги отблъсква, без да им вреди и без те да привикват към него.

"Първо влязох сектор, в който влизаха всички - недвижимите имоти. Там се научих, че дори и в един момент да биеш всички, като си мислиш, че си купил по-евтино от тях, пак може да се окаже, че си бил в един балон заедно с тях. Тук шансът ни беше, че заложихме на лидерите в сегмент, който обслужва клиентите с ниската покупателна способност. Така не загубихме от кризата", разказва Кирил. И допълва: "Във втория си бизнес осъзнах, че е по-добре да инвестираш не в сектори, които се движат по големите макровълни, и да се опитваш да ги биеш с по-ниска цена, а да намериш ниша, нещо иновативно, така че да не зависиш толкова от цикъла."

Кирил вече не е част от "Волаком", но не го счита за неуспех и дори си удвоява инвестицията - основният създател на технологията откупува дела му и опитва сам да развие компанията, като в момента инвестира в нов завод в технопарка в Божурище.

Не по-малко стиковане на гении, както ги нарича Кирил, изисква обаче и настоящата компания "Провиотик". Това е производител на вегански пробиотик, базиран на щам от бактериите в българското кисело мляко и отгледан в изцяло зеленчукова среда. Историята започва от търсенето на решение за нюйоркската верига за свежи сокове JuicePress, където Карш е инвеститор, как без изкуствени консерванти и добавки да елиминират риска в тях да се развъдят патологични бактерии като ешерихия коли, салмонела и листерия, които причиняват тежки заболявания. Така постепенно се сформира екип от изследователи на българските лактобацили, микробиолози от БАН и външна фармацевтична компания, за да се стигне до продукт, който може да се похвали, че е без алергени, глутен и всичко, което потребителите на чисти биосокове в Манхатън не желаят да докосват. А благодарение на това може да се похвали и че се продава най-скъпо сред конкурентите си.

Предприемачеството според Кирил е

Малко като игра на покер

"Всеки следващ проект изисква да вкараш отново всичко - няма значение, че предишния път си си удвоил вложението. Малко странна игра, защото уж си напреднал и си натрупал капитал, а рискът е същият, защото пак всичко си сложил на масата."

По думите му учебниците по предприемачество не са много прави, че винаги можеш да фалираш и да започнеш отново. "Всеки провал ти отрязва възможностите да стартираш нещо ново. Едно е да можеш да вложиш печалбата си, друго е да трябва да набираш финансиране отново."

Това обаче не значи, че за него предприемачеството е непременно по-рисково. "Когато завършвах и исках да направя фонд, с който да инвестирам в България, се срещах с директора за дялово инвестиране на Lehman Brothers. Той ме попита майка ти и баща ти ще инвестират ли в този фонд. Казах не и той ми обясни, че няма как да стане. Каза ми ела да работиш за мен десет години и ако си добър, на десетата година имаш шанс да ти дам сериозни средства да инвестираш в някакъв развиващ се пазар. В този момент ни презентираха Lehman като една от най-стабилните работи, които може да има, докато предприемачеството беше най-рискованата възможна опция. Това беше ценен урок, защото много мои съученици избраха "безопасния път" и една година след това бяха без работа."

Кирил обаче си дава сметка и за рисковете в своите проекти. Когато проектът е изтъкан от "мозъци", винаги стои опасността да изгубиш ключови хора, без които развитието блокира. Затова и ключовата съставка е да успееш да ги мотивираш, че това е обща цел. Според Кирил поне в сферата на иновациите хората не са движени само от финанси, даже често не основно от финанси, а от това да видят това, което правят и което им е страстта, реализирано - да избутат границата на човешкото познание напред. И може би това е още повече така в България, където опциите пред един учен да се разкрие талантът му не са толкова, колкото в САЩ. Това е и нещото, което сплотява екипа около проекта. "В Provitoc, без да преувеличавам, сме инвестирали десет пъти повече в наука, отколкото в маркетинг. И вярвам, че като направим печалба, това съотношение ще се запази. А докато се запазва според мен е честна сделка за всички участници", казва той. "Но това е рискът, когато работиш с много умни хора. Не можеш да кажеш, че си създал перптуум-мобиле - всеки ден трябва да се балансира и всички да са удовлетворени. Важно е да се ограничат еготата - всеки в компанията, включително и аз, да не гледа какво е направил и дали е повече от другите, а да се преследва общата цел."

В кой друг сектор можем да чакаме някой следващ "Волаком" или "Провиотик"? Според Кирил потенциал за иновации има навсякъде, но отговорът е в това къде България има някаква история и опит, така че вече да има група от хора, специализирани в това. Да го наречем

клъстър от мозъци

"Ако ги няма, шансът ти да си конкурентоспособен днес е супер малък. Най-добре е да има вече работещи фирми, които изнасят в тези сектори. Тези традиционни за мен са едната предпоставка за каквото и да започна, а другото е да има търсене на световно ниво", разказва Кирил.

Според него един такъв е биологията, медицината и целият този кръг, който се обединява под името life sciences. И тук има някои заложби, като изгради клъстери във фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост. Ключовото за него обаче си остава да се съчетаят два или няколко сектора и така да се стигне до иновация, защото само в отделна област е невъзможно да се победят световните гиганти. "Това е предимството на малката компания - да си гъвкав, да си малко алхимик. Защото това е именно, което мултинационалните компании се страхуват да правят", съветва Кирил.

В България има група хора, за които никой не задава въпроса "а откъде дойде първият милион". Или когато продадат бизнеса и спечелят N на брой милиони, обичайната злост сякаш ги подминава. Те са направили всичко с много работа, идеи (естествено и с малко късмет) и се целят в световния пазар. Повечето са млади, енергични, често говорят малко по-бързо от необходимото и се оглеждат, за да видят кога ще свърши срещата, за да правят нещо по-предизвикателно от това да говорят за успехите си.

Кирил Петков, Петър Митев и Райчо Райчев са част от тази все още малка, но изпълваща с енергия и ентусиазъм група на предприемачите, които търсят новото, а не се държат за семейното наследство или обичайните бизнес практики. Единият вече разраства бизнеса си на няколко континента, другият търси нови ниши за иновативни инвестиции, а третият, ни повече, ни по-малко, се е прицелил в космоса. Общото между тях е търсенето на предизвикателства, в които парите не са водещата сила. "За да вземеш едни пари, трябва след това да знаеш какво да ги правиш", казва Митев и изобщо не се замисля как разчупва клишето на известната фраза с акъла. Петков вижда основна мотивация в бизнес партньорите си в това "да избутат границата на човешкото познание". А Райчев възстава срещу идеята, че все някой е виновен за неуспехите ни - "средата си я правим ние", казва младият предприемач.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

45 коментара
  • 1
    chicago514 avatar :-|
    chicago514

    Браво на такива млади и предприемчиви българи.Пожелавам на тях и на всички като тях много здраве и късмет,да сбъднат колкото се може повече от мечтите си.България се нуждае от такива хора.

  • 3
    heliana avatar :-|
    Хелиана

    Е, това е една истинска Коледна приказка, при това съвсем истинска. Успех на Кирил и дано има и много други като него.

  • 4
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Успех!

  • 5
    112 avatar :-|
    Milen Krumov

    Да зъваршиш Харвард и да се върнеш в бг наистина е голямо предизвикателство, много успехи в бъдещите начинания. Дано повече хора да го правят и да се връщат тук след като са завършили в чужбина

  • 10
    t0d0 avatar :-|
    Pandipool

    До коментар [#5] от "112":

    Не се моля такива хора да трябва да проявявт геройство или да се изправят с предизвикателството да се върнат в България... моля се нашите тиквеници да им създадат условия и възможности, за да ги привлекат обратно.. Факт е, че има много добреобразовани и висококвалифицирани българи зад граница. Кирил Петков е един пример. - много добър пример.
    Браво и успех в бъдещите начинания! Дано имаме повече такива новини!

    Весела Коледа!:)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

От нищо - нещо

От нищо - нещо

На крилете на Хаос-а

На крилете на Хаос-а

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK