Алхимия на предприемачеството

Кирил Петков търси секторите, които по принцип не си говорят, за да ги срещне с нови продукти

   ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА
   ©  НАДЕЖДА ЧИПЕВА

В България има група хора, за които никой не задава въпроса "а откъде дойде първият милион". Или когато продадат бизнеса и спечелят N на брой милиони, обичайната злост сякаш ги подминава. Те са направили всичко с много работа, идеи (естествено и с малко късмет) и се целят в световния пазар. Повечето са млади, енергични, често говорят малко по-бързо от необходимото и се оглеждат, за да видят кога ще свърши срещата, за да правят нещо по-предизвикателно от това да говорят за успехите си.

Кирил Петков, Петър Митев и Райчо Райчев са част от тази все още малка, но изпълваща с енергия и ентусиазъм група на предприемачите, които търсят новото, а не се държат за семейното наследство или обичайните бизнес практики. Единият вече разраства бизнеса си на няколко континента, другият търси нови ниши за иновативни инвестиции, а третият, ни повече, ни по-малко, се е прицелил в космоса. Общото между тях е търсенето на предизвикателства, в които парите не са водещата сила. "За да вземеш едни пари, трябва след това да знаеш какво да ги правиш", казва Митев и изобщо не се замисля как разчупва клишето на известната фраза с акъла. Петков вижда основна мотивация в бизнес партньорите си в това "да избутат границата на човешкото познание". А Райчев възстава срещу идеята, че все някой е виновен за неуспехите ни - "средата си я правим ние", казва младият предприемач.

Така че, дори да не се захванете утре с космически ракети или биотехнологии, малко предприемачeски ентусиазъм не е излишен в часа, в който си обещавате да спрете цигарите, да промените живота си утре или да започнете нещо ново.

Добре дошли в света на Кирил Петков. Там има място за управление на Jumbo Plaza - ритейл парк с 30 хил. кв.м търговска площ, за Proviotic - стартираща компания, продаваща пробиотик в Ню Йорк и опитваща да навлезе в Европа и Канада, за про боно преподаване в така известните Харвардски курсове в Софийския университет, за гражданска активност в MoveBG, за опити да се спаси къмпинг "Корал" от застрояване и за семейство с три деца.

Как всичко това се побира в стандартна 168-часова седмица ли? Нямаме точна идея, но отговорът вероятно се корени някъде във визията на Кирил за предприемач. А тя не е като за човека-оркестър, който движи всичко сам, а по-скоро за като за координатор на мозъци. Един вид

Куратор на таланти

И наистина, като изключим първия му малко или повече стандартен проект в имотния сектор, след като се връща в България с диплома от "Харвард" и осигурено финансиране от американския си партньор -  Майкъл Карш, който управлява хедж фонд с над 1.5 млрд. долара активи, следващите му начинания са именно това: технологични фирми в области, където Кирил сам по себе си няма кой знае какви познания. Но някак той успява да срещне експерти от индустрии, които "по-принцип не си говорят", и така заедно да създадат иновация с потенциал в ниша, където световните гиганти не са успели да се позиционират.

Такъв е вторият проект на Кирил - "Волаком". Това е компания, която разработва система за предотвратяване на сблъсъците на птици с вятърни перки, самолетни турбини и т.н. - нещо, което е огромен разход в тези индустрии не само заради аварии, но и заради съдебни дела с екологични организации. За целта се срещат няколко български нишови инженерни компании, биолози и мозъчни хирурзи, които успяват да създадат устройство, засичащо приближаващи се птици и излъчващо насочен звуков сигнал, който ги отблъсква, без да им вреди и без те да привикват към него.

"Първо влязох сектор, в който влизаха всички - недвижимите имоти. Там се научих, че дори и в един момент да биеш всички, като си мислиш, че си купил по-евтино от тях, пак може да се окаже, че си бил в един балон заедно с тях. Тук шансът ни беше, че заложихме на лидерите в сегмент, който обслужва клиентите с ниската покупателна способност. Така не загубихме от кризата", разказва Кирил. И допълва: "Във втория си бизнес осъзнах, че е по-добре да инвестираш не в сектори, които се движат по големите макровълни, и да се опитваш да ги биеш с по-ниска цена, а да намериш ниша, нещо иновативно, така че да не зависиш толкова от цикъла."

Кирил вече не е част от "Волаком", но не го счита за неуспех и дори си удвоява инвестицията - основният създател на технологията откупува дела му и опитва сам да развие компанията, като в момента инвестира в нов завод в технопарка в Божурище.

Не по-малко стиковане на гении, както ги нарича Кирил, изисква обаче и настоящата компания "Провиотик". Това е производител на вегански пробиотик, базиран на щам от бактериите в българското кисело мляко и отгледан в изцяло зеленчукова среда. Историята започва от търсенето на решение за нюйоркската верига за свежи сокове JuicePress, където Карш е инвеститор, как без изкуствени консерванти и добавки да елиминират риска в тях да се развъдят патологични бактерии като ешерихия коли, салмонела и листерия, които причиняват тежки заболявания. Така постепенно се сформира екип от изследователи на българските лактобацили, микробиолози от БАН и външна фармацевтична компания, за да се стигне до продукт, който може да се похвали, че е без алергени, глутен и всичко, което потребителите на чисти биосокове в Манхатън не желаят да докосват. А благодарение на това може да се похвали и че се продава най-скъпо сред конкурентите си.

Предприемачеството според Кирил е

Малко като игра на покер

"Всеки следващ проект изисква да вкараш отново всичко - няма значение, че предишния път си си удвоил вложението. Малко странна игра, защото уж си напреднал и си натрупал капитал, а рискът е същият, защото пак всичко си сложил на масата."

По думите му учебниците по предприемачество не са много прави, че винаги можеш да фалираш и да започнеш отново. "Всеки провал ти отрязва възможностите да стартираш нещо ново. Едно е да можеш да вложиш печалбата си, друго е да трябва да набираш финансиране отново."

Това обаче не значи, че за него предприемачеството е непременно по-рисково. "Когато завършвах и исках да направя фонд, с който да инвестирам в България, се срещах с директора за дялово инвестиране на Lehman Brothers. Той ме попита майка ти и баща ти ще инвестират ли в този фонд. Казах не и той ми обясни, че няма как да стане. Каза ми ела да работиш за мен десет години и ако си добър, на десетата година имаш шанс да ти дам сериозни средства да инвестираш в някакъв развиващ се пазар. В този момент ни презентираха Lehman като една от най-стабилните работи, които може да има, докато предприемачеството беше най-рискованата възможна опция. Това беше ценен урок, защото много мои съученици избраха "безопасния път" и една година след това бяха без работа."

Кирил обаче си дава сметка и за рисковете в своите проекти. Когато проектът е изтъкан от "мозъци", винаги стои опасността да изгубиш ключови хора, без които развитието блокира. Затова и ключовата съставка е да успееш да ги мотивираш, че това е обща цел. Според Кирил поне в сферата на иновациите хората не са движени само от финанси, даже често не основно от финанси, а от това да видят това, което правят и което им е страстта, реализирано - да избутат границата на човешкото познание напред. И може би това е още повече така в България, където опциите пред един учен да се разкрие талантът му не са толкова, колкото в САЩ. Това е и нещото, което сплотява екипа около проекта. "В Provitoc, без да преувеличавам, сме инвестирали десет пъти повече в наука, отколкото в маркетинг. И вярвам, че като направим печалба, това съотношение ще се запази. А докато се запазва според мен е честна сделка за всички участници", казва той. "Но това е рискът, когато работиш с много умни хора. Не можеш да кажеш, че си създал перптуум-мобиле - всеки ден трябва да се балансира и всички да са удовлетворени. Важно е да се ограничат еготата - всеки в компанията, включително и аз, да не гледа какво е направил и дали е повече от другите, а да се преследва общата цел."

В кой друг сектор можем да чакаме някой следващ "Волаком" или "Провиотик"? Според Кирил потенциал за иновации има навсякъде, но отговорът е в това къде България има някаква история и опит, така че вече да има група от хора, специализирани в това. Да го наречем

клъстър от мозъци

"Ако ги няма, шансът ти да си конкурентоспособен днес е супер малък. Най-добре е да има вече работещи фирми, които изнасят в тези сектори. Тези традиционни за мен са едната предпоставка за каквото и да започна, а другото е да има търсене на световно ниво", разказва Кирил.

Според него един такъв е биологията, медицината и целият този кръг, който се обединява под името life sciences. И тук има някои заложби, като изгради клъстери във фармацевтичната и хранително-вкусовата промишленост. Ключовото за него обаче си остава да се съчетаят два или няколко сектора и така да се стигне до иновация, защото само в отделна област е невъзможно да се победят световните гиганти. "Това е предимството на малката компания - да си гъвкав, да си малко алхимик. Защото това е именно, което мултинационалните компании се страхуват да правят", съветва Кирил.

Още от Капитал