Извън това съдът прави и смайващото откритие, че престоят на Иванчева в ареста не влияе даже на депресията й, въпреки заключенията на съдебнопсихиатричната експертиза, че проявите на това заболяване биха намалели при изменение на мярката за неотклонение в домашен арест.

Депресията е хронично заболяване, лекува се с медикаменти, което може да става и в ареста, казва съдът. Тази диагноза не е нова, сочи съдът, на Иванчева тя за първи път е поставена през юни 2015 г., после три пъти е била констатирана в медицинските заключения в рамките на наказателния процес от юни т.г. досега. В заключението на последната експертиза от 14 ноември се казва, че депресията е "психично страдание с хроничен ход и малка вероятност за спонтанна ремисия, като се овладява с медикаментозна терапия. Тя се прилага и към момента спрямо Иванчева и и ще продължи независимо от мястото, където пребивава - в следствения арест или домашна обстановка".

Същевременно, от мотивите на съда се разбира, че при престоя на Биляна Петрова в ареста здравословното й състояние даже се е подобрило. Съдът подчертава онази част от медицинската експертиза на Петрова, в която се казва, че не е установено влошаване на здравето й, нещо повече - имало "подобряване на контрола на артериалното налягане и на жлъчната патология".

Продължаването на ареста съдът обосновава единствено с опасността двете жени да извършат ново престъпление, ако бъдат пуснати. Тази опасност е мотивирана само с факта, че двете са обвинени за тежко престъпление, наказуемо с много високо наказание. Макар че в мотивите си съдът няколко пъти повтаря, че опасността от извършване на ново престъпление не може да бъде доказана само с тежестта на наказанието, практически никакви други аргументи не се сочат.

Защитата: Съдът вече не може да обосновава задържането с тежестта на престъплението

Потърсена за коментар, защитничката на Биляна Петрова адвокат Ирен Савова коментира, че на етапа на съдебното следствие е недопустимо съдът да мотивира ареста единствено с тежестта на престъплението и размера на наказанието, което се предвижда за него.

"Съдът посочва, че "продължаване действието на най-тежката мярка за неотклонение е необходимо с оглед изключително високата степен на обществена опасност на престъпленията, вменени на двете подсъдими". Тази законова презумпция на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК намира приложение при определянето на първоначална мярка за неотклонение, но на този етап вече е недопустимо съдът да се мотивира с тежестта на престъплението и на предвиденото за него наказание. Това е нарушение не само на българската конституция и закон, но и на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека – да се приема като "презумпция", че винаги при тежко наказуеми престъпление лицето би се укрило, попречило на разследването или извършило ново престъпление. Подобно прехвърляне на тежестта на доказване върху подсъдимия е изцяло недопустимо. В случая произнасянето за пореден път е абсолютно бланкетно – не се сочи конкретно престъпление, което подсъдимите биха могли да извършат, не се сочи на кои конкретни доказателства по делото се основава този извод на съда. Същото важи и за становището на съда за наличието на обосновано подозрение, че подсъдимите са извършили престъплението, в което са обвинени. С всяко следващо заседание в рамките на съдебното следствие това предположение се разколебава все повече", заяви за "Капитал" адвокат Савова.