Апелативният спецсъд остави Иванчева и Петрова в ареста, можело да се лекуват и там

Бившата кметица на "Младост" Десислава Иванчева и заместничката й Биляна Петрова остават в ареста. Апелативният специализиран наказателен съд (АСНС) отмени определението на съдия Иво Хинов от Специализирания наказателен съд (СНС), с което той на 16 ноември промени мярката им за неотклонение "задържане под стража" в домашен арест, като се позова на влошаващото се здравословно състояние на двете жени заради условията в ареста на ул. "Майор Векилски", което им пречи да осъществяват защитата си. Освен това според съдия Хинов прокуратурата не е представила никакви данни, че двете могат да се укрият или да извършат ново престъпление.

Съдът: В ареста депресията може да се лекува така добре, както и в домашни условия

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив

С определение от днес тричленен състав на АСНС е приел, че заболяванията на двете подсъдими могат да се лекуват в ареста. Нещо повече, съдът е опонирал на медицинското заключение на вещото лице, че промяната на мярката за неотклонение ще допринесе за подобряване на заболяванията на Иванчева - не само ендокринологичните, но и влошаващата й се депресия.

"Като се остави настрана, че този извод на вещото лице е необоснован, в Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) са създадени механизми за адекватен и навременен контрол на здравословното състояние на задържаните лица", пише съдът по повод ендокринологичното заболяване на Иванчева. И изброява - имало медицински центрове и специализирани болници за активно лечение, където са изградени диагностично-консултативен блок, лаборатории и др. Имало и възможност за изпращане във външна болница за лечение, както и за привличане на външни консултанти. По тази причина престоят в ареста не бил пречка за надежден контрол и лечение.

Извън това съдът прави и смайващото откритие, че престоят на Иванчева в ареста не влияе даже на депресията й, въпреки заключенията на съдебнопсихиатричната експертиза, че проявите на това заболяване биха намалели при изменение на мярката за неотклонение в домашен арест.



Депресията е хронично заболяване, лекува се с медикаменти, което може да става и в ареста, казва съдът. Тази диагноза не е нова, сочи съдът, на Иванчева тя за първи път е поставена през юни 2015 г., после три пъти е била констатирана в медицинските заключения в рамките на наказателния процес от юни т.г. досега. В заключението на последната експертиза от 14 ноември се казва, че депресията е "психично страдание с хроничен ход и малка вероятност за спонтанна ремисия, като се овладява с медикаментозна терапия. Тя се прилага и към момента спрямо Иванчева и и ще продължи независимо от мястото, където пребивава - в следствения арест или домашна обстановка".

Същевременно, от мотивите на съда се разбира, че при престоя на Биляна Петрова в ареста здравословното й състояние даже се е подобрило. Съдът подчертава онази част от медицинската експертиза на Петрова, в която се казва, че не е установено влошаване на здравето й, нещо повече - имало "подобряване на контрола на артериалното налягане и на жлъчната патология".

Продължаването на ареста съдът обосновава единствено с опасността двете жени да извършат ново престъпление, ако бъдат пуснати. Тази опасност е мотивирана само с факта, че двете са обвинени за тежко престъпление, наказуемо с много високо наказание. Макар че в мотивите си съдът няколко пъти повтаря, че опасността от извършване на ново престъпление не може да бъде доказана само с тежестта на наказанието, практически никакви други аргументи не се сочат.

Защитата: Съдът вече не може да обосновава задържането с тежестта на престъплението

Потърсена за коментар, защитничката на Биляна Петрова адвокат Ирен Савова коментира, че на етапа на съдебното следствие е недопустимо съдът да мотивира ареста единствено с тежестта на престъплението и размера на наказанието, което се предвижда за него.

"Съдът посочва, че "продължаване действието на най-тежката мярка за неотклонение е необходимо с оглед изключително високата степен на обществена опасност на престъпленията, вменени на двете подсъдими". Тази законова презумпция на чл. 63, ал. 2, т. 3 от НПК намира приложение при определянето на първоначална мярка за неотклонение, но на този етап вече е недопустимо съдът да се мотивира с тежестта на престъплението и на предвиденото за него наказание. Това е нарушение не само на българската конституция и закон, но и на чл. 5 от Европейската конвенция за правата на човека – да се приема като "презумпция", че винаги при тежко наказуеми престъпление лицето би се укрило, попречило на разследването или извършило ново престъпление. Подобно прехвърляне на тежестта на доказване върху подсъдимия е изцяло недопустимо. В случая произнасянето за пореден път е абсолютно бланкетно – не се сочи конкретно престъпление, което подсъдимите биха могли да извършат, не се сочи на кои конкретни доказателства по делото се основава този извод на съда. Същото важи и за становището на съда за наличието на обосновано подозрение, че подсъдимите са извършили престъплението, в което са обвинени. С всяко следващо заседание в рамките на съдебното следствие това предположение се разколебава все повече", заяви за "Капитал" адвокат Савова.

Здравка Калайджиева, бивш съдия в Страсбург: Съдът се е произнесъл като в началото на хилядолетието Апелативният специализиран съд се е произнесъл както съдилищата от началото на хилядолетието - без оглед на произнесените десетки решения на Европейския съд по правата на човека срещу България относно обхвата на съдебния контрол по продължаващата необходимост от задържане. Фактът че "няма промяна в обстоятелствата", при които първоначално е постановено задържането, не е достатъчно основание за продължаващото задържане. При нормални обстоятелства съдът е длъжен да вземе предвид и въздействието на условията на задържане върху психическото и физическото състояние на задържания, в това определение няма и дума за това. Нещо повече, според чл.5.4 от Европейската конвенция по правата на човека първоинстанционното определение би следвало да подлежи на незабавно изпълнение.