Последно изстискване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Последно изстискване

Последно изстискване

Предложените промени в пенсионната система не са реформа, а опит за закрепване на положението

Екатерина Попова
7757 прочитания

© Shutterstock/Капитал


Революцията в пенсионния модел се отлага. Поне засега. Консултативният съвет от експерти, създаден, за да реформира осигурителната система, избра еволюционния подход.

Той реши да запази и да модернизира сегашните три стълба на модела - първи солидарен, втори задължителен с индивидуални пенсионни сметки за родените след 1959 г. и трети доброволен. Основният аргумент за този избор: така се гарантира сигурност чрез многообразие на източниците на доходи за хората, след като излязат от пазара на труда. Основната критика към него - че така реална пенсионна реформа просто няма да се случи. Отново.

Положението в момента обаче е драматично - 4 млрд. лв. дефицит ма 2010 г., което е 60% от всички разходи за пенсии през годината, и бързо застаряване на населението. Въпреки това експертите се въздържат от радикални мерки и се опитват да закърпят положението с промени в отделни елементи на системата.

Идеята за повишаване на

Пенсионната възраст

срещна масов отпор миналата година. Тя продължава да е актуална, но паралелно с нея се лансира и нейна модификация: скок на изисквания осигурителен стаж и запазване на възрастта от 63 г. за мъжете и 60 г. за жените. От 2012 г. обаче, за да могат да се пенсионират, мъжете ще трябва да са се осигурявали 40 г., а жените - 37 г. Сега са достатъчни три години по-малко. Изискването за осигурителен стаж на жените ще продължи да расте с по шест месеца годишно от 2015 г., докато се изравни с това на мъжете. Все пак хората, навършили необходимата възраст, ще могат да се пенсионират с три години по-малък опит, но и с по-ниска пенсия. Намалението ще бъде с 2.5% за всяка недостигаща година стаж. Мисли се и върху вариант тази санкция да е различна зависимост от броя недостигащи години.

"Увеличението на стажа не е значително. Според статистиката на Националния осигурителен институт средният стаж на мъжете, пенсионирани през 2008 г., е 38.5 години, а на жените - 35.8 години", обясни идеята зам. социалният министър Христина Митрева. Повишената продължителност на живота също е важна причина - сега броят на пенсионерите е почти равен на броя на заетите. През 2040 г. около 35% работещи ще издържат 65% неработещи - пенсионери и деца. Има и силен аргумент от гледна точка на хората - по-дългият осигурителен стаж води до по-висока пенсия.

Лъчезар Богданов, управляващ партньор в Industry Watch, обаче се съмнява в ефекта от увеличението на стажа или възрастта: "Административните мерки не пораждат интерес хората да спестяват, а да излязат по-бързо от системата. Когато беше премахнато ранното пенсиониране, изведнъж имаше рязък бум на инвалидните пенсии." Според него "въвеждането на нови ограничения без стимули ще провокира едно безкрайно гонене на котка и мишка между държавата и хората. Всяка система, основана на насилствена солидарност, поражда стремеж към грабеж. Всеки се опитва да се облагодетелства на гърба на другия", категоричен е Богданов.

Румяна Георгиева от Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също определя усложняването на достъпа до пенсия не като усъвършенстване, а само като "максимално изцеждане" на сега действащия пенсионен модел. В условията на безработица тя смята предлаганото изискване за стаж за твърде голямо и в крайна сметка водещо до по-късно пенсиониране. "Принципно ще се стигне до увеличаване на възрастта", добавя Георгиева. Според нея това обаче трябва да стане не след пет, а след 20-30 години, за да могат да се приспособят хората чисто финансово.

Синдикатите по принцип реагират крайно негативно на всички предложения за увеличаване на стажа или възрастта за пенсия. КНСБ отказва всякакъв дебат за възрастта, а на предложението за стажа отвръща с контрамярка, премахната преди 20 години: "Ако стажът се увеличи, в Кодекса на труда трябва да се възстанови специалната закрила от уволнение за хората с три години преди пенсия", безапелационен е Чавдар Христов, изпълнителен секретар в конфедерацията. В същия дух са исканията за разширяване на периодите, признавани от държавата за трудов стаж, без да е положен труд. Сега такива периоди са майчинството, военната служба и времето, за което човек е получавал обезщетение за безработица.

"Да избирам между вдигането на възрастта и вдигането на стажа е като да избирам дали да ме обесят или да ме удушат. Тепърва ще търсим очевидно някакъв среден път, като обърнем повече внимание на важни периферни фактори, които влияят върху достъпа до пенсия, като например преизчисляването на годините стаж в първа и втора категория труд. Нещата трябва да се гледат в цялост", коментира вицепрезидентът на "Подкрепа" Димитър Манолов.

Има и трети, много по-гъвкав вариант, убедени са независими експерти. "Пенсионната възраст трябва да е в диапазон и всеки да може да избира сам. Например: пълен размер на пенсията ми се полага на 65-годишна възраст, но мога да се пенсионирам и на 62 г. с намалена пенсия или - живот и здраве - на 67 г. с увеличена", смята Любомир Христов, председател на Института на дипломираните финансови консултанти.

Георги Ангелов, старши икономист в институт "Отворено общество", вижда решението в автоматичното обвързване на пенсионната възраст с продължителността на живота - двете да растат или да намаляват едновременно. "Но според мен възрастта за пенсиониране трябва да се премахне и всеки сам да избира кога да се пенсионира. Ако тази промяна се съчетае с преминаване към капиталово натрупваща система, всеки сам ще може да избира какви суми да спестява и за какво време. Така хората ще имат стимул да не укриват доход", добавя той.

Впрочем предложенията за съдбата на втория,

Задължителния капиталов стълб

на пенсионната система продължават да са диаметрално противоположни. Те варират от заместването на задължителното осигуряване в индивидуални партиди с корпоративни пенсионни планове през увеличаването на вноската във втория стълб (в момента тя е 5%) до преминаването изцяло към лични пенсионни сметки и премахването на солидарността в модела. Повечето експерти подкрепят идеята цялата лична осигурителна вноска за пенсия (сега 7.1%) да отива в задължителните индивидуални партиди, а либералните икономисти говорят дори за 10%.

Григор Димитров, директор "Социално и здравно осигуряване" в Българската стопанска камара, посочва още един канал за увеличаване на парите в личните пенсионни сметки - чрез намаляване на таксите на пенсионните фондове. "Фондовете вече натрупаха достатъчно средства, структурата им е изградена, не са необходими толкова пари за квалификация на хората и информационни системи", аргументира се той. Сега за администриране отиват 5% от всяка осигурителна вноска и 1% от управлявания актив. Още при предишното правителство е внесено предложение за постепенно намаляване и на двете такси. "Това може да стане постепенно с 0.2-0.3 процентни пункта на година до достигане на приемливи нива", уточни Димитров.

Експертите виждат бъдещето на втория стълб и в т.нар. мултифондове, когато на хората се предлагат различни видове инвестиционни пакети - агресивен, балансиран и консервативен. "Така отговорността ще е поделена между фонда и осигурения. Всеки ще може да избере в какъв портфейл да се инвестират парите му в зависимост от възрастта си. Ако този модел работеше сега, при кризата хората близо до пенсионна възраст нямаше да загубят толкова пари", посочи Григор Димитров.

Дори ако обсъжданите мерки станат факт,

Дефицитът

във фонд "Пенсии" ще остане огромен. Като основна причина зам. социалният министър Христина Митрева посочва намаляването на осигурителната вноска - от 34.7% преди реформата в края на 1999 г. тя се е свила до 16% в момента. "За този период приходите от вноски са се увеличили с 68%, а разходите - почти два пъти и половина", каза Митрева. Тези данни наливат вода в мелницата на синдикатите - те са категорични, че намаляването на вноските не само трябва да спре, но и да се върне назад. За компенсация КНСБ предлага държавата да намали някои от данъците, например ДДС.

КРИБ вижда изход в оптимизиране на разходите на осигурителната система, както и в освобождаването на фонд "Пенсии" от плащания, които не са свързани с осигурителния принос на пенсионерите.

Социалното министерство предлага друг начин за стабилизиране на солидарния стълб - държавата да емитира дългосрочни облигации, които да бъдат изкупени от частните пенсионни фондове. "Те ще получат парите си обратно, когато започнат да изплащат пенсии от индивидуалните партиди през 2020-2022 г.", обясни зам.-министър Митрева. "Идеята за облигации би била добра, ако обществото бъде убедено, че рисковете, с които е съпроводена, няма да бъдат за сметка на осигурените лица. Това е емитиране на дълг, но ако се даде добра доходност на фондовете, защо те да изнасят парите си в чужбина, попита риторично Григор Димитров. Икономистите категорично отхвърлят пускането на нови дългови инструменти, защото ще доведе до дефицит в бюджета. Вместо това съветват да се използват средствата, натрупани в Сребърния фонд.

Любомир Христов очаква временно увеличаване или по-дълго поддържане на дефицита в системата заради плавното въвеждане на новите параметри. След като има ясни разчети, от там нататък въпросът за финансирането на дефицита е технически - или с ликвидиране на активи, или с дълг, смята той. "Но не със замитане под чергата, каквото беше решението държавата да се включи като трети осигурител. Защото държавата - това са моите данъци. Да ме осигурява и тя означава, че плащам двойно - един път с осигурителната си вноска и втори път с ДДС върху прясното мляко, с което закусвам", категоричен е Христов.

Всички промени трябва да отговарят на две условия - да са устойчиви и да са приети с консенсус, единодушни са всички страни в дебата за бъдещето на пенсионната система. За всеки случай, дали за да има достатъчно време, или за да се подсигури срещу обществено недоволство, правителството се готви да въведе новите мерки към края на мандата - от 2012 г.

"И този, както и предишният рунд на пенсионна реформа ще има краткотраен ефект, ако не е съпроводен с широка и ясна информационна кампания, чието основно послание е: "С какъв доход ще разполагам след пенсиониране зависи само от мен. Ако искам да го увелича, днес трябва да направя 1, 2 и 3", обобщи Любомир Христов.

Революцията в пенсионния модел се отлага. Поне засега. Консултативният съвет от експерти, създаден, за да реформира осигурителната система, избра еволюционния подход.

Той реши да запази и да модернизира сегашните три стълба на модела - първи солидарен, втори задължителен с индивидуални пенсионни сметки за родените след 1959 г. и трети доброволен. Основният аргумент за този избор: така се гарантира сигурност чрез многообразие на източниците на доходи за хората, след като излязат от пазара на труда. Основната критика към него - че така реална пенсионна реформа просто няма да се случи. Отново.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

24 коментара
  • 1
    john_3volta avatar :-|
    john_3volta

    1. Премахване на порочния и вече фалирал 1-ви стълб!
    2. Намаляване на таксите на фондовете във втория стълб!
    3. Прекратяване на рекламата на мултифондовете. Това в какво се инвестират средствата няма пряка връзка с размера им (или ако има, то никой не я знае). Нима някой вярва, че ако аз избера нискорисков фонд, а Григор Димитров - високорисков, след произволен период от време Григор ще има повече пари от Джон? Ако вярва, да вземе да се гръмне!

  • 2
    Avatar :-|
    Дракон

    С напредването на кризата и влошаването на икономическото положение на народа/гледайте страните от Прибалтика-те са няколко години напред/ , вероятно ще се водят все повече дискусии нуждаем ли се от режим на паричен съвет и от какъв режим точно, с цел ако е възможно да се премахне борда и държавата да раздаде натрупаните резерви на закъсалите "свои" бизнесмени и "пострадалите от кризата" граждани /държавни служители, безработни , пенсионери и никога не работили от малцинствата/ и някак настрани ще остават основните проблеми на страната които са:
    1. Бързо влошаваща се демография не само като количество, но и като качество.
    2. Неработеща полиция, прокуратура и съдебна система.
    3. Неефективно работеща държавна администрация, кадрувана на партиен прицип.
    4. Политически елит, който няма визия какво ще се случи дори до края на мандата му - поглед максимум до края на текущата година;
    5. Препятстването по всякакъв начин на образуването на средна класа състояща се от сравнително икономически независми /каква кощунствена мисъл!!/ и граждански активни /как смеят да протестират въбще овцете!/, индивиди, които да избират политиците, а не обратното - политиците да си купуват изборите.

    Докато някой не изготви план и не започне да действа за бързо подобряване поне на точки 2, 3 и 5, страната ще продължи да затъва, а за подледствията за тази територия не ми се мисли...

  • 3
    Avatar :-|
    Mартин Лутер

    Аз лично съм осигурен в УПФ Алианц. Отначало пращаха годишни извлечения за натрупването по партида, сега и това ги мързи да пращат. За какво тогава взимат 5% такса за управление? Сигурно защото трябва да се пести, а от всички държави най-лесно е да се пести от българите.

  • 4
    Avatar :-|
    Каквото и да си говорим

    Най-добре е е наистина с капиталонатрупване. Да се знае, че държавата няма да ти помогне. Тогава няма повече да си говорим за криене на осигуровки. Всеки да си прави сметка, дали го устройва договор 4-часов работен ден, на минимална заплата при това

  • 5
    Avatar :-|
    Стаксел

    Капиталонатрупващите да не забравят, че капиталите на фонда, в който са си вложили парите могат да се стопят и да поизчезнат. При случки като сегашната криза например. Питам тогава, какво ще правят ако го няма първия стълб? Справедливо ще е колкото им дава фонда, толкова да ползват. Ако не стигат за нищо - няма значение! Нали ако фонда беше спечелил и имаше големи пенсии за раздаване, тези пенсии щяха да бъдат раздадени. Значи, справедливо е, ако няма средства, държавата да не помага и да ги остави да гладуват ако трябва.

    Накратко: по-полека и по-внимателно с капиталонатрупващите системи. Не само защото Мадоф-ците не са свършили, а защото и без тях работата никак не е сигурна.

  • 6
    Avatar :-|
    Gone

    В България няма как "да могат да се приспособят хората чисто финансово." Заплатите са такива, че държат мнозинството в бедност. От много десетилетия се практикува тотално преразпределение на доходите, при което едни /малцинство/ здравата се гоят за сметка на други /мнозинство/, които едва свързват двата края - така неречените бедни-работещи.
    Криеница с държавата + огромен брой чакащи на държавната хранилка...
    Солидарността е хубаво нещо, но твърде много са тези, които апелират за солидарност и чакат, и все по-малко са тези, които да са склонни да "захранват" системата със своите пари, въпреки тоягата, която държвата размахва.
    Добре е управляващите от време на време да си преброяват стадото, което им носи дохода, за да не губят ориентация, защото стадо, подложено на такава експлоатация и оставено без грижи, бързо се топи.
    В системата и държавата, в която се осигурявам, само 15 години осигуровки са достатъчни, за да получа минималната пенсия, която е поне 8-10 пъти минималната българска пенсия.

  • 7
    Avatar :-|
    ножица

    Стига с тази солидарност,един цял живот,язди социалната система и после се прехвърля на пенсионната.Всеки които работи и внася трябва да зане какво става с парите му,сега 1-път солидарен(стълб),после 2-път солидарен с фонда,а те си нарушават закона и държавата се прави на щраус и не я интересува какво става с втория стълб.Те под друго име и фирма играят на борсата и с пенсиония фонд си оправят закъсващите предприятия(нищо,че е забранено).ПОсле фонда на загуба а ти даже и пръст няма да имаш кво да лапнеш.

  • 8
    primus avatar :-|
    primus

    Нашата пенсионна систена е супер несправедлива.
    Раждането на деца и пенсионната система са две сварзани неща.
    А днешните пенсии се плащат от днешните работещи, даже и да бутилираме тези пари след 20 години те ще са толкова обезценени че няма да стигнат и за пенсиите за една година.
    Извода обвързване на пенсията със броя деца които е създал човк,които работят във България плус годините за пенсиониране плус това което е внесъл работещия през готините обаче като индекс от средната работна заплата.
    Един пример за да онагледя:
    Циганин със 5 деца колко трябва да получава:

    Внасял малко пари средно се получават примерно по 1 лев на месец.
    Тъй като има 5 деца и те работят за него се пенсирва рано на 55 години.
    Децата са неефициентни и те не внасят почти нищо.
    След една дълга формула пенсията му на месец става 1,20 лева

    Българин внасял повече, по 1200 лева на месец средно със едно дете:

    Пенсионна взъраст 67 години.
    Детето е много образовано и плаща яко.
    След изчисления средно да кажим по 1600 лв на месец.

    Ако би имал 3 деца ще се пенсионира на 55 плюс голяма ненсия тъй като ще дои от 3 добре образовани деца, според формулата 3600лв на месец.

    Ето на това се казва пенсионна реформа а не на тази псевдооо система при която всеки дърпа без да дава.

    Разбира се че ако и трите му деца на този умник са във Америка ще му се наложи да живей със скромна пенсия кято ще е изцяло напасната на пазарните механизми към тези които нямат деца. Примерно по 200 лева или нещо подобно.

    Извода какъв е, с две думи ако посеиш ще жънеш.
    Тука не става въпрос дали си циганин или кавто и да си, всички са равни и получават само това което са посадили.
    На това бих му казъл реформа.

    А парите от тия фондове да се инвестират веднага във деца, това е застраховката че нещата ще се променят.

    Циганите например да се субсидират целево със едно дете.
    По този начин можем да ги вкараме във обществото и да са полезни както е в Китай, ако имат повече деца да действат по твъди пазарни механизми.

    С едно изречение и завършвам.
    Римско право!
    Просто трябва да има справедливост а не равенство.
    Това е и същноста на демокрацията според мен.
    Благодаря на тези кото са имали търпение да прочетат размислите ми!

  • 9
    Avatar :-|
    Здравомислещ

    Аз съм на 33 год. и ако чакам пенсия след време да ме издръжа ... по добре отсега да се уча да гладувам ! хаха :-)

  • 10
    Avatar :-(
    Анонимен

    http://yphalachev1.blogspot.com/2010/01/blog-post_717.html
    Засега е ясно едно - пенсионната възраст ще се вдига най-малкото заради застрашително застаряващото население в света. Според разчетите след 15-20 години у нас картинката ще е страшна - 100 работещи ще хранят 115 пенсионери. Сега съотношението е 100:78 и все още е в полза на работещите. На хората трябва да бъде позволено да се трудят и след достигането на определена възраст, а работното време да е по-гъвкаво. Това предлага в свой доклад британската Комисия по равноправие и човешки права. Според комисията пенсионната възраст в Обединеното кралство, която в момента е 65 години за мъжете и 60 години за жените, трябва да бъде отменена, тъй като е "остаряла" и изоставянето й би вляло в икономиката на Острова около 15 млрд. паунда.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK