С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
13 19 фев 2010, 12:29, 3824 прочитания

Стъпка напред, скок назад

Отлагането на промените в пенсионната система увеличава фискалния риск

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Едно е да искаш, друго е да можеш, трето и четвърто е да го направиш. Такава е политиката на кабинета на Бойко Борисов по отношение на пенсионната реформа.

В самото начало на мандата си правителството на ГЕРБ демонстрираше воля наистина да усъвършенства осигурителната система. При първия по-сериозен отпор обаче срещу една от най-важните части на реформата - увеличаването на стажа или пенсионната възраст, премиерът даде заден и отложи дори дискусията по темата. Формалната причина е кризата на пазара на труда, справянето с която сега е по-важна задача. Най-вероятно обаче Борисов просто не пожела да поеме риска от евентуално социално напрежение заради непопулярните реформи. С което постави под основателно съмнение намерението си въобще някога да ги прокара.


Без алтернатива

Тезата, че увеличаването на изискваната възраст или стаж за пенсиониране няма алтернатива при огромния дефицит във фонд "Пенсии" и влошаващата се демографска ситуация в България, не е нова. Затова и не беше изненада, че консултативният съвет по пенсионната реформа (КСПР) към социалното министерство предложи варианти в този дух, един от които трябваше да влезе в сила след две години (виж карето).

По-малко от месец след официалното им представяне премиерът дръпна ушите на социалния министър Тотю Младенов и заяви, че усъвършенстването на пенсионния модел ще продължи с широк обществен дебат след съживяването на икономиката.



"Развитието на пенсионния модел е като предложението за брак - може да се отлага, но с това не бива да се прекалява, защото може въобще да не се случи." Така коментира новината Иван Нейков, председател на УС на Балканския институт по труда и социалната политика, бивш социален министър и член на КСПР. "Сега говорим за вдигане на пенсионната възраст до 65 години. Ако отлагаме, ще трябва да стигнем до 67 години или дори до повече", убеден е той.

"Отлагането е опасно. Сега е най-подходящият момент за тези мерки, защото политическата воля и кредитът на доверие към правителството са най-високи", категоричен е и председателят на Българската стопанска камара (БСК) Божидар Данев.

Експертите са единодушни, че поредното спиране на важни елементи от реформата ще увеличи натиска върху фиска, а необходимостта от финансиране на пенсионната система може да доведе до бюджетни дефицити и след края на икономическата криза.

При това положение отказът от увеличаване на пенсионната възраст или осигурителния стаж най-вероятно ще доведе до замразяване на пенсиите. "Ще вземем решение по този въпрос, след като видим ефекта от промените, влезли в сила от 1 януари т.г. - повишения осигурителен доход за самоосигуряващите се и земеделските производители и намаляването с 2 пункта на работодателските вноски", обясни зам. социалният министър Христина Митрева. Ако няма реформа, през следващите няколко години ще е много трудно да се увеличават пенсиите, а те и в момента са много ниски, каза пред "Капитал" друг правителствен източник. Причината е, че заради кризата не се очаква сериозен ръст на доходите, а оттам и на постъпленията под формата на данъци и осигуровки.

По-спешните промени

Все пак някои специалисти смятат, че отказът от увеличение на стажа или възрастта няма да има много сериозен негативен ефект, ако се предприемат други мерки за финансова стабилизация на обществения пенсионен фонд.

"Най-важният въпрос, който трябва да бъде решен, е не толкова увеличаването на възрастта или стажа, а как ще се тръгне към друга пропорция в системата - много по-голям дял на втория капиталов стълб спрямо разходопокривния първи. За мен единственият начин за постигане на стабилност в дългосрочен план е да се увеличи делът на парите, които отиват в личните пенсионни сметки. Намаляването или повишаването на вноските в първия стълб дава краткосрочен ефект. Стабилността се гарантира от дела на спестените пари. Рискът в капиталовите схеми не е съществен - когато се спестява 40 години., кризите от една-две или пет години не влияят на общата доходност", коментира бившият социален и икономически министър Лидия Шулева, също член на КСПР.

Петър Ганев от Института за пазарна икономика (ИПИ) дори предлага конкретна стъпка в посока към увеличаване на капиталовия стълб: вноската на работника да отива в частния пенсионен фонд, а вноската на работодателя - в държавния.

За изпълнителния директор на КРИБ Евгений Иванов самият подход на сегашния кабинет е бил погрешен в началото: "Цялото предложение за реформа се крепеше на продукцията на един консултативен съвет - хора, които са създавали сегашната система и никога няма да посегнат на нея. Отлагането е добро, защото работата на този съвет беше в погрешна посока." Той предлага за реформата да се предвиди по-дълъг времеви хоризонт - например да влязат в сила от 2020 г. А дотогава държавата да започне да плаща за своите служители суми, адекватни на отпусканите за тях пенсии и на периода, в който се получават, настоява Иванов. Според него могат да се оптимизират също разходите по управлението на обществената пенсионна система, крайно време е също да се направи така, че парите в Сребърния фонд да носят доходност.

БСК също излезе с цял списък от предложения за промени, които трябва да се предприемат по време и след кризата. Сред тях са преразглеждането на категоризацията на труда и правото за ранно пенсиониране, облагането с данък на всички доходи на работещите пенсионери, включително пенсиите, въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители и др.

Георги Прохаски, председател на Центъра за икономическо развитие, смята, че трябва да се върнем към оригиналната идея от 2000 г. - общественият фонд "Пенсии" да се самофинансира. "Ако се вземе такова решение, след това е въпрос на сметки да се види какви са дефицитите и към какво ниво на заместване на заплатата от пенсия се стремим. Тогава може да се види какви осигуровки са необходими и каква възраст", добави той. Други икономисти обаче са на противоположния полюс. "Според нас е необходима цялостна реформа на системата. Дори да се беше вдигнала пенсионната възраст, положението нямаше да се спаси", каза Петър Ганев.

Разногласията около реформата между самите специалисти всъщност се оказват почти толкова сериозна пречка пред нея, колкото и страховете на хората от увеличаването на пенсионната възраст. Дори вътре в КСПР не е постигнат консенсус по важни въпроси. А през седмицата известни макроикономисти създадоха алтернативен "Независим съвет за пенсионна реформа". Неговата цел е да изготви "варианти за реална пенсионна реформа" (виж карето).

Разногласия и в правителството


Отлагането на въпроса за пенсионната възраст и стажа върна и дебата за намаляването на осигуровките, и то в самото правителство. "Категоричен съм, че при тази ситуация по-нататъшното намаляване на осигуровките ще бъде пагубно за осигурителната система", каза министър Тотю Младенов пред "24 часа". Само ден преди това финансовият министър и вицепремиер Симеон Дянков обаче заяви пред същия вестник, че намаляването на осигуровките ще продължи, както са обещали от ГЕРБ.

Петър Ганев от ИПИ е категоричен, че това е вид антикризисна мярка, която ограничава безработицата. Колегата му Георги Ангелов от "Отворено общество" е още по-конкретен: "Едно намаление на осигуровките от 7-8 пункта сега би дало възможност да се създадат поне 200 хил работни места в българската икономика през следващите 12 месеца. В допълнение, това ще направи българските компании по-конкурентни и съответно ще ускори възстановяването - създавайки още работни места. Не на последно място, ще бъде облекчен държавният бюджет, тъй като много хора ще работят и няма да разчитат на помощи."

Други експерти като бившия управител на Националния осигурителен институт Йордан Христосков, Лидия Шулева и Георги Прохаски са категорично против по-нататъшното понижаване на осигуровките за пенсия, които според тях са основна причина за сегашния огромен дефицит в системата. "Изключително грешен подход е да продължават да се намаляват вноските на бизнеса. Ако това се случи, в следващите години ще се наложи да се увеличи ДДС, за да се гарантира стабилността на пенсионната система. Ако се намалят и осигуровките, и ДДС пък, ще отидем към огромен бюджетен дефицит", посочи Шулева. Идеята да се намали косвеният данък беше лансирана от Тотю Младенов с цел облекчаване на бизнеса.

В крайна сметка при сегашното състояние на пенсионния фонд съществените промени в осигурителната система са неизбежни. За да се случат те в рамките на това управление, важните решения трябва да бъдат взети още в началото на мандата. В противен случай целият шум около добрите намерения за стабилизация на системата ще си остане само прах в очите.

По темата работи и Вера Денизова

Какво предложиха експертите

Консултативният съвет по пенсионната реформа представи две идеи, свързани с осигурителния стаж и възрастта за пенсиониране. Според първата пенсионната възраст няма да се повишава. Тя остава 63 г. за мъжете и 60 г. за жените. От 2012 г. обаче скача изискването за трудов стаж. За да могат да се пенсионират, мъжете ще трябва да са се осигурявали 40 години, а жените - 37 години. Сега са достатъчни три години по-малко.

Изискването за осигурителен стаж на жените ще продължи да расте. От началото на 2015 г. границата ще започне да се вдига с още шест месеца на календарна година, докато се изравни с тази на мъжете - 40 г. Законът ще дава възможност на хората, навършили необходимата възраст, да се пенсионират с три години по-малък професионален опит, но при по-ниска пенсия. Намалението ще бъде с 2.5% за всяка недостигаща година стаж.

Според втория вариант от 2012 г. възрастта за пенсиониране на жените трябва да започне да се увеличава плавно с четири месеца на календарна година, докато стане 63 г. От 2021 г. по същия начин трябва да започне да расте и възрастта за мъжете, докато стане 65 г. и за двата пола. За всички ще важи изискването за най-малко 37 години осигурителен стаж.
Нов съвет за пенсионна реформа

Водещи икономисти създадоха "Независим съвет за пенсионна реформа" като алтернатива на консултативния съвет по пенсионната реформа към социалния министър. Новият съвет си поставя за цел да изработи истинска пенсионна реформа, която да осигурява стабилност и устойчивост, както и избор на осигурените кога и при какви условия да се пенсионират и какви осигурителни вноски да плащат.

В независимия съвет влизат Петър Ганев и Светла Костадинова от Института за пазарна икономика, общинският съветник Владимир Каролев, Георги Ангелов от "Отворено общество", Георги Ганев от Центъра за либерални стратегии, Лъчезар Богданов и Георги Стоев от Industry Watch. В съвета могат да бъдат поканени и други участници, както и представители на държавни институции. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

И чистачката, и шофьорът на видинската прокуратура подкрепят Иван Гешев И чистачката, и шофьорът на видинската прокуратура подкрепят Иван Гешев

Становище на БХК по предстоящия избор на главен прокурор: Създава се впечатление, че изборът е направен предварително

14 окт 2019, 175 прочитания

Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите Уикенд новини: Мощен тайфун опустоши Япония, Турция засилва офанзивата срещу кюрдите

И още: Гръцката църква първа призна автокефалността на украинската; Предстои важна седмица за Brexit и европейското бъдеще на Северна Македония и Албания; Полша избира парламент с предизвестена победа за управляващите националисти

13 окт 2019, 1640 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "България" Затваряне
Къде зимуват октоподите

Съседи на Трактора и Хамстера са Никола Филчев, бивш шеф на баретите и ректорът на УНСС

Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

Формулата на Манолова: кмет-омбудсман

Обещанието за допитване до хората по всички важни въпроси носи предизборни дивиденти, но и рискове от прекомерни очаквания и блокажи

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие