Всичката икономическа власт на жените
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Всичката икономическа власт на жените

Всичката икономическа власт на жените

През 2010 г. за първи път броят на работещите жени в Америка ще надвишава този на мъжете. Какво означава това за обществото и икономиката

Ваня Ефтимова
11806 прочитания

© Grivina


Десет тюлени роклички трябва да бъдат сменени, десет панделки презавързани, десет чифта изящни крачета в палци - преобути. Точно в шест и две минути облак от пачки, букли и възбуден смях изпълва чакалнята на балетното студио в Колумбия, Южна Каролина.

Гордите майки изслушват запъхтените, накъсани от възторг разкази на дъщерите си и задават остроумни въпроси. Гордите татковци просто слушат. Гордите майки обсъждат набързо на вратата една с друга идеи за обяди и кафета. Тримата горди татковци, макар и явно да познават останалите родители от класа по балет, не разменят подобни любезности. Може би защото още не са сигурни в ролята си.

Двама са тук, защото техният работен ден свършва по-рано от този на съпругите им. Един е защото жена му работи до късно, а той още "търси, но в тази икономика никой не назначава". Дори в един много консервативен щат като Южна Каролина традиционният модел на американското семейство от средната класа, където бащата работи от 9 до 5 ч., а майката е домакиня, поемаща изцяло задълженията около семейството и сервираща вечерята точно в 6:30 ч., явно е обърнат. Нищо, че представителят на новата тенденция не иска да си го признае, а махва с ръка и казва пред "Капитал", че ситуацията, когато жена му изкарва парите, а той се грижи за семейството, е само временна, докато мине кризата.    

Това е Америка в навечерието на най-голямата социална трансформация на нашето време, както определя случващото се главният икономист на Центърa за американски прогрес Хедър Буши. В края на 2009 г. работещите жени според федералното Бюро за трудова статистика наброяваха 49.89% от всички заети в най-голямата икономика в света - число, което лесно ще бъде надхвърлено в първите месеци на новата година. Тази своеобразна революция дойде неочаквано и е много по-различна от всичко, което си представяха феминистки и икономисти.  

Причината за доминирането на жените на работния пазар е, че Голямата рецесия засегна традиционно "мъжки" работни места като тези в строителството, автомобилостроенето и индустриалното производство. Почти три четвърти от всички съкратени са мъже.  

През 2009 г. само 21% от американските семейства още имат традиционнната структура на работещ съпруг и съпруга домакиня. Въпреки че САЩ е най-развитата индустриална страна, тя няма държавно организирана система от детски градини и в 70% от семействата с деца майките работят, а в 4 от 10 семейства

Жената е основният източник на доходи

Новата тенденция има малко общо с борбите на феминистките за равноправие и повече с икономическата ситуация, при която жените са заети в по-малко чувствителни към кризата сфери като здравеопазване, образование и услуги. В повечето случаи това са работни места, които могат да се съвместяват с безкрайните задължения около дома и децата. Обратната страна на медала е, че в повечето случаи става въпрос за по-лошо платен труд, често без осигуряване, защото е почасов, на смени или на половин работен ден.

"Като се има предвид колко големи и концентрирани са загубите на работни места сред мъжете и че жените представляваха голяма част от заетите в началото на кризата, слабият пол сега носи бремето - или пък бихме казали възможностите - да бъде основният печелещ парите в семейството", твърди в анализа си на ситуацията икономистът Хедър Буши. Въпреки че жените получават само 77 цента от всеки долар, печелен от мъжете в САЩ, новата статистика на заетите дава надежда на феминистки и обикновените жени, че кризата ще промени трайно трудовия, социалния и семейния модел. 

Според изказване на експерта по женски труд Ан О’Лиъри от Центъра за здраве, икономика и семейна сигурност на университета "Бъркли" пред комисия в Конгреса твърде много от държавните политики - от основните стандарти за труд до социалноосигурителната система - са основани на традиционния семеен модел. В него един е печелещият парите на семейството и винаги има някой друг, който да поеме грижата за невръстните, остаряващите и болните, докато този на заплата работи.

О’Лиъри е една от представителките на новата група сред феминистките, която твърди, че старият модел на насърчаване на жените за работа в абсолютно същите условия и професии като мъжете (познат в България от социалистическо време като "другарката кранистка" и "другарката миньорка") вече не работи и по принцип е погрешен. "Твърде много заети - особено жените и работниците в нископлатените сектори - днес просто не могат да се трудят по начина, по който единственият печелещ имаше постоянна работа и брак за цял живот със съпруга домакиня", твърди експертът по женски труд.    

С доминирането на нежния пол на работния пазар икономистите разпознават две големи тенденции за бъдещето. Едната е натискът за повече гъвкавост на работното място, другата са жените, които изцяло напускат традиционните бизнеси и създават свои собствени.

"Дискусията вече не е дали жените ще работят, а как бизнесът се отнася към заетите жени и фактът, че повечето работещи споделят някакви домашни и семейни отговорности", твърдят икономистите Брад Харингтън и Джейми Дж. Ладж в изследването си за жените на работното място по поръчка на Центъра за американски прогрес. Според тях буквално

От чистачката до мениджърката 

всички заети имат един голям проблем - липсата на гъвкаво работно време. Наетите почасово, които по правило имат малко влияние върху разпределението на работните смени, могат да изгубят работата си, когато тя е в конфликт със семейните задължения. За висококвалифицираните жени конфликтът между семейството, работа и културата да се ценят прекараните часове на бюрото, а не свършеното там, може да е причината те никога да да не стигнат до висшия мениджмънт на фирмата. Феноменът е толкова разпространен, че даже на английски има цял термин за него - opting out, или жени, които сами са се отказали от кариерата, защото не са издържали на напрежението в офиса и "втората смяна" у дома.

Харингтън и Ладж дават като пример за новата тенденция фирми като IBM, където 40% от служителите са "виртуални" и могат да работят от вкъщи, или Deloitte Touche Tohmatsu, където изработеният професионален план за развитие на всеки служител взима под внимание и домашните задължения. Проблемът според заключението на експертите е, че в повечето случаи тези работни условия са ограничени до жените и мъжете от средното и висшето мениджърско ниво. "Промяната би ни струвала толкова малко. Като изоставянето на остарял мисловен модел, че има само едно място, където работата може да бъде свършена, че има само една структура на работния ден, един модел за идеална кариера и един лидерски стил, който работи на днешното работно място", пишат Харингтън и Ладж.

Настървени предприемачи с нежни имена

Според статистиката жените в САЩ създават собствен бизнес два и половина пъти повече от средното национално ниво. През 2009 г. малките и средните фирми, създадени от жени, са наброявали над 10 млн. с общ оборот 1.1 трлн. долара. Джинджър Доути е част от новия модел жена предприемач, който политици и икономисти хвалят толкова много в последните години. 45-годишната самотна майка с двама тийнейджъри у дома и няколко неуспешни брака зад себе си е инструктор по йога, който непрекъснато търси нови клиенти. Те варират от съпругата на губернатора на щата Южна Каролина до войниците, страдащи след бойна мисия от посттравматичен стрес в съседния Форт Джаксън.

"Много, много отдавна работех в офис и просто го мразех", обяснява Джинджър пред "Капитал", моят случай не е, че се сблъсках с шовинисти, мачисти или неприятни хора. Просто самата организация на работа бе ужасна за мен." Преди години, след поредната здравословна криза с нейния по-голям син, която изисква времето, силите и концентрацията й, Джинджър напуска завинаги традиционния трудов модел. "Аз работя нещо, което обичам. Работя, когато мога да работя, по-независима съм и виждам себе си като предприемач. Да, аз съм един креативен предприемач", гордо казва тя.

Джинджър Доути се вписва в констатацията на Управлението за малкия бизнес на САЩ, че броят на жените предприемачи расте постоянно, но 80% от фирмите им имат доход, по-малък от 50 хил. долара годишно. Самата Джинджър твърди, че не рискът сама да отговаря за бизнеса си е това, което я притеснява, а неадекватната осигурителна система. "Моята здравна застраховка, която купувам на свободния пазар, е 400 долара на месец и всъщност би трябвало да се смятам за късметлийка, защото бащата на синовете ми ги осигурява", казва тя. И с това също се вписва в анализите на икономистите, че е нужна радикална здравна и пенсионна реформа, която да отговаря на новите условия с все повече самонаети и работещи на непълен работен ден.     

А натискът за това става по-осезателен. Според Бюрото за трудова статистика професиите с очакван най-голям ръст на заплатите в САЩ в следващите десет години са мениджърите, инженерите, компютърните специалисти и учените, а веднага след тях - тези на грижещите са възрастните, домашните медицински сестри и детегледачки - все "женски" занимания. Пакетът за стимулиране на икономиката на Барак Обама също предвижда 5 млрд. долара за детски градини и ранно образование - пак традиционни приоритети на нежния пол. С толкова много работещи майки, търговията и услугите ще трябва да се приспособят към още по-гъвкаво работно време. Което означава и още повече заети в икономиката жени, защото работите на смени типично са заети пак от тях.  

А къде са мъжете в това уравнение?

Както показват данните от Всеобщото социално изследване (General Social Survey), провеждано в САЩ от 1972 г., мъжете всъщност значително са по-щастливият пол в последните години. Може би защото както татковците, прибиращи дъщерите си от балет в Колумбия, са освободени от задължението еднолично да отговарят за финансовото благоденствие у дома. По време на Голямата депресия през 30-те, щом съпругът губел работата си, това почти автоматично означавало, че семейството ще се окаже на опашката за безплатна супа. Сега в Голямата рецесия мъжете просто се осланят на заплатата на жените си. И малко неловко поемат повече от домашните задължения.

България остава патриархална

Мъжете запазват доминиращото си положение на пазара на труда в кризата

България е далече от матриархата. Кризата удари по-силно работещите мъже отколкото техните половинки, въпреки това те запазиха доминиращото си положение на пазара на труда.

Икономическата стагнация настигна най-напред типично мъжки сектори като добивната индустрия, останалата тежка промишленост и строителството. Първите масови съкращения в края на миналата година оставиха на улицата предимно представители на силния пол. От октомври 2008 г. до октомври 2009 г. броят на регистрираните безработни мъже скочи с близо 54 хил.

Намалелите доходи на домакинствата обаче скоро отключиха ефекта на доминото - свитото потребление повали и чисто женски браншове като търговия и производство на потребителски стоки (например шивашкия отрасъл). Макар и по-бавно, женската безработица също тръгна нагоре. Най-силно пострадаха българките, заети в услугите - там 58% от съкратените са жени. На второ място е секторът "Индустрия", където 23.2% от закритите работни места са били заемани от представителки на нежния пол.

Кризата не можа да промени тенденцията на българския трудов пазар, която остава стабилна през всички години от 1990-а насам - безработните жени продължават да са повече от безработните мъже. През октомври 2009 г. разликата между двата пола е почти 41 хил. човека. Експертите от Агенцията по заетостта (АЗ) обясняват този факт с обективни показатели като структурата на населението като цяло и в частност на това в трудоспособна възраст.

Данните са еднозначни - и преди, и сега в кризата жените в България по-трудно намират нова работа отколкото мъжете. Дамите престояват в бюрата по труда средно 6.1 месеца, докато представителите на сълния пол започват на ново място средно 4.6 месеца, след като са загубили предишното. Групата на безработните, които безуспешно търсят нов работодател по-дълго от една година, е предимно женска - там дамите са почти два пъти повече от мъжете.

Най-трудно се борят с конкуренцията на пазара жените над 50-годишна възраст без образование или само със завършен осми клас. Тази картина едва ли ще се промени значително в следващите месеци, независимо дали рецесията в България ще се задълбочи или пък обратно - пазарът ще започне да се съживява.

Как е в Европа

През 2010 г. 60% от жените в ЕС трябва да са заети и за 90% от децата трябва да има места в детските градини. Такава цел си бе поставил преди десет години евросъюзът в Лисабонската  стратегия за повече конкурентоспособност и икономически растеж.

Според статистиката през 2008 г. средно 59.1% от европейките са били заети, но дали с продължаването на световната криза десетгодишната цел ще бъде постигната никой не се наема да прогнозира. Едно е ясно обаче - във време на свити бюджети масовото изграждане на детски градини от Лондон до Атина няма да се се случи.

Според публикувания през 2009 г. доклад на ЕК за равноправието процентът на заетите жени на средноевропейско ниво спада с 12%, когато имат деца. Много по-голям процент от този на мъжете са заети на половин работен ден - 31.2% срещу само 7.7%. Главно благодарение на "сегрегацията" на работния пазар на "мъжки" и "женски" професии съществува средно за ЕС 17% разлика в заплащането между двата пола.

В Световния индекс за 2009 г. за различията между половете България е класирана на 38 позиция от 134 държави (по-предната позиция означава повече равнопоставеност). На първите места без изненади са скандинавските страни. Докладът, изработен по поръчка на Световния икономически форум, отчита четири параметъра: икономическо участие и възможности; достъп до образование; политическа власт; здраве. България е в компанията на Молдова (36), Естония (37) и Ботсвана (39). Според авторите на доклада съществува очевидна връзка между нивото на развитието на държавата, размера на БВП и участието на жените в икономиката. Намаляването на неравнопоставеността на половете увеличава производителността и икономическия растеж, констатират още те.

Чрез равноправие към прогрес

"Ако винаги сте се чудели дали можете да промените света, прочетете тази книга", твърди Фарийд Закария, зам. главен редактор на сп. Newsweek. Рецензията му се отнася за бестселъра "Половината небе" (Half the Sky) на колумниста на NYTimes Никълъс Кристоф и съпругата му, инвестиционния консултант Шерил У Дън. Книгата излезе през есента на 2009 г. и се превърна в един от най-обсъжданите анализи за това как трябва да бъде преструктурирана помощта за третия свят. Очаква се и да е претендент за наградата "Пулицър".

Според Кристоф и У Дън борбата за равноправие е неотменима част от развитието на изостаналите държави, a освобождаването на енергията на жените - ключът към икономическия прогрес. Те анализират досегашната помощ за развиващите се страни и стигат до извода, че тя твърде често стига в неправилните ръце или не в най-необходимите области. Двамата автори предлагат по-прагматичен вариант – те се опитват да запалят читателите си да подкрепят каузи за повече равноправие по света като начин за борба с бедността и екстремизма. "Даването на власт на жените води до по-бърз икономически растеж, който от своя страна подкопава екстремизма и редуцира конфликтите", пишат Кристоф и У Дън.

Най-яркият пример според тях са Пакистан и отделилият се от него през 1971 г. Бангладеш. И двете страни тогава са безнадеждно бедни, но Бангладеш инвестира усилено в образованието на момичетата, които пък от своя страна стават основата на процъфтяващата текстилна индустрия. Икономическият напредък в крайна сметка прави страната по-стабилна и по-неподатлива на тероризъм от Пакистан.

Книгата впоследствие прерасна в движението "Половината небе" (www.halftheskymovement.org), което се стреми да популяризира проекти, даващи повече бизнес и образователни възможности за жените от третия свят. Фарийд Закария заедно с Анджелина Джоли, Брад Пит, Джордж Клуни, Опра Уинфри, Калед Хoсейни и Мелинда Гейтс част от известните сподвижници на Кристоф и У Дън. 

Десет тюлени роклички трябва да бъдат сменени, десет панделки презавързани, десет чифта изящни крачета в палци - преобути. Точно в шест и две минути облак от пачки, букли и възбуден смях изпълва чакалнята на балетното студио в Колумбия, Южна Каролина.

Гордите майки изслушват запъхтените, накъсани от възторг разкази на дъщерите си и задават остроумни въпроси. Гордите татковци просто слушат. Гордите майки обсъждат набързо на вратата една с друга идеи за обяди и кафета. Тримата горди татковци, макар и явно да познават останалите родители от класа по балет, не разменят подобни любезности. Може би защото още не са сигурни в ролята си.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

38 коментара
  • 1
    Avatar :-|
    Тео

    Виждал съм досттъчно работещи жени за да съм убеден че това "слабият пол", "нежният пол" си е мръсна пропаганда. Особено пък ако гореспоменатите жени са шефове, искам авторите на статията да ми обяснят какво нежно или слабо виждат в тях.

  • 2
    Avatar :-P
    Киро

    При разводът на дъщеря ми, живееща в САЩ, й присъдиха 60% издръжка на детенцето, а на ех-ът само 40%. Така че много ми са чудни някои жени тук, които под влияние на холивудските сериали, си мислят, че ще си живеят живота след като се разведат и че мъжете са длъжни да ИМ /не само на децата, но и на тях/ осигуряват издръжка во веки веков. Няма такива работи- може и да има, ама за разводи в мултимилионерски фамилии. Така че, български жени, поговорката, че мъжът трябва да издържа семейството, а вие да сготвите една манджа /понякога готова/ и да ви се осигурява повече свободно време, за да се "поглезите", вече много не е в сила...С една дума искам да кажа, че претенциите към мъжете, от страна на жените, непрекъснато растат, но те самите не стават по-работливи. Стягайте се, че да не дойдат тук талибаните!

  • 3
    Avatar :-|
    Кристи

    Жените са силният пол. Те са в основата на оцеляването на вида днес и в бъдеще. Благодарение на индустриализацията и автоматизацията на труда, физическата сила на мъжете вече не е толкова важна. Има достатъчно машини и инструменти, които могат да бъдат оперирани от жени.
    Мъжете са носител на вариацията в гените на вида - има както изключително умни, така и изключително глупави мъже. Жените нямат толкова голяма вариация. Средно ниво, но с учение и упоритост много повече жени продължават образованието си, за разлика от мъжете, където има по-висок процент на отпадащи от училище, а, ако нямаше квоти за мъже в университетите, едва ли и 40% от завършващите университет, щяха да бъдат мъже.

  • 4
    Avatar :-|
    Лабораторна Мишка

    Науката напредна достатъчно дотолкова, че вече могат да се раждат момиченца с 2 генетични майки и без баща.
    При опитите с мишки, поколението с 2 генетични майки живее средно с 30% по-дълго.
    Ако това се докаже и при човека, мъжете няма да имат предимство да бъдат избирани за възпроизводство.

  • 5
    capitalist avatar :-|
    capitalist

    До коментар [#3] от "Кристи":

    стига говори глупости ........вече няма квоти за жени и мъже за университетите ...в някои специалности може ......

  • 6
    timur_commandos avatar :-|
    Timur&commandos

    "Мъжете са носител на вариацията в гените на вида - има както изключително умни, така и изключително глупави мъже. Жените нямат толкова голяма вариация."

    Само че "Кристи" е пропуснала да отбележи, около кое ниво жените нямат толкова голяма вариация -средното или малко по-надолу...:)))
    Мъжете (в бизнеса, понеже това не е сайт за фитнес) доминирали благодарение на физическата си сила....но жените можели да управляват машини( локомотиви? тирове? или само трамваи?) - значи, равностойни са.
    ...Абе той и Бай Мангал може да кара Москвич, но не мисля, че това го прави равностоен на мен на пазара на труда.
    С подобно ограничено ( и силно пристрастно) мислене жените нищо добро не ги очаква.
    И после тази "Кристи" ще се чуди защо я "дискриминират"...Ами понеже е очевидно колко й е акъла.

  • 7
    timur_commandos avatar :-|
    Timur&commandos

    Лабораторна Мишка:

    А има и костенурки, които живеят по 200 години, тоест - три пъти повече от хората. Значи човечеството няма бъдеще? И изобщо - продължителността на живота ли е определяща или коефициента на интелигентност?
    ...Макар че, като гледам, някои опонентки тук май ще живеят доста дълго.:)))



  • 8
    Avatar :-|
    Foxy

    Хайде да не започваме пак напълно безсмисления спор кой има повече акъл - жените или мъжете. Отдавна е доказано, че няма по-умен и по-глупав пол - всеки пол си има своите силни и слаби страни. Това, че жените и мъжете са различни, не значи, че едните са по-добри, а другите по-лоши. Мисля си, че е крайно време огромната енергия и таланти на жените да се използват, а не да умират край печката и децата - светът само би спечелил от това.

  • 9
    Avatar :-|
    Камен

    Не ми се вярва с една статия да може да се "разчепкат" проблемите,но лично за мен тенденцията да се представя само едната страна на проблема е плашеща.
    Равни възможности за жените?Чудесно,но дали наистина го искат?Или много от тях само си говорят,докато дойде време да предприемат действия.Моята професия е такава,че в 90% от времето не се изисква никакви големи физически усилия.Имаше 5-6 жени,работещи същото(на около 200 мъже).Всичките се преместиха на друга работа.Защото в останалите 10% им се налагаше да "помолят" някой мъж да свърши тяхната работа.Не че се изискваше някакви "феноменални" мускули.А защото не искаха да се цапат.В същото време опит за заемане на "женска" длъжност от мъж се приемаше за смешно от същите тези феминистки.Те смятат тези длъжности за техни по рождение.
    Семейството като умален модел-в къщи се случва аз да сготвя(е,жена ми го прави по-добре),знам как се ползва прахусмукачката,мия чинии и гледам детето.Не го правя само аз,разбира се.Помагам.Обаче жена ми напълно отказва да се занимава с колата или да цепи дърва.Или да направи някои дребни ремонти.Или други неща.За които не се изисква физическа сила или специални умения.Добре,че поне не се впуска във феминистки приказки.
    И двамата работим,но никога не сме смятали кой допринася повече за семейния бюджет(аз печеля повече,но и работата ми е по-натоварваща).Не само в моето семейство е така.
    Е,дали наистина жените искат равноправие?Готово,според мен си го заслужават.Наистина си го заслужават.:)9

  • 10
    Avatar :-|
    Aussie

    Аз пък мисля че статията е доста слаба и няма какво да се коментира. Общо взето не казва нищо интересно. Жените били такива а мъжете онакива - глупости на търкалета.
    Разликата според мен е мързел и работа. Другите разделения са относителни и се използват в повечето случаи за оправдание на собствената некадърност :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

София носи Prada

София носи Prada

Дълбоки истории

Дълбоки истории

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.