Социалната отговорност вече не е terra incognita* за бизнеса
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Социалната отговорност вече не е terra incognita* за бизнеса

Марина Стефанова

Социалната отговорност вече не е terra incognita* за бизнеса

1371 прочитания

Марина Стефанова

© Марина Ангелова


Няма устойчив бизнес, без той да е нещо повече от чисто печелене на пари. Вече мина времето, когато корпоративната социална отговорност беше просто модерна тенденция. Сега е времето, когато пред компаниите, особено в тази криза, няма друг избор, казва изпълнителният директор на сдружение "Българска мрежа на Глобалния договор на ООН" Марина Стефанова. Част от световната инициатива на генералния секретар на ООН вече е и Българската минно-геоложка камара (БМГК).

Добавена стойност

Едва ли има компании днес, които да не изпитват финансови затруднения, най-малко заради огромната междуфирмена задлъжнялост и дълговете на правителството към бизнеса. Това ги принуждава да разчитат все повече на разбирателството с всички страни - с клиента отдолу, със служителя вътре и с доставчика отгоре. Именно това разбирателство е социална отговорност, това е елементът, който добавя стойност, смята Стефанова. Според нея изцяло се променя мисленето, тъй като, мислейки за себе си, собствениците на компаниите не може да не мислят и за служителите и работниците си. Тези хора носят добавената стойност и всъщност именно те са компаниите.

Хората са различни

Ако преди години служителите не са имали право на избор, а собствениците и мениджърите са действали от позицията на силния, днес нещата са коренно различни, защото хората са различни. Нещо повече, именно бизнесът има интерес служителите да бъдат по-образовани и съответно по-свободни, да са мислещи хора, с които може да се спори градивно. Затова и инвестират в човешкия капитал. "Питала съм Сашо Дончев (изпълнителен директор на "Овергаз Инк." - б.р.) защо компанията има толкова силна професионална програма, след като вече на пазара няма толкова голяма нужда от газови техници, това е загуба на пари. Той казва, че ако в един момент се появи нужда, ние трябва да имаме качествени и грамотни хора. Защото не може некачествени хора да бъдат качествени газови техници", обяснява Стефанова. Понеже държавата явно е абдикирала от тези си задължения, бизнесът е поел юздите в свои ръце, ясно осъзнава нуждата от инвестиции в човешкия капитал и ги прави. За него механизмът работи по-бързо, тъй като той няма време да чака. "Преминахме модната фаза, вече е полезната. Преди гледахме, че е модно да се ядат фибри, сега вече знаем, че е полезно и просто трябва да видим къде са фибрите", прави сравнение Стефанова.

Глобален договор

За първи път през 1999 г. по инициатива на тогавашния генерален секретар на ООН Кофи Анан се декларира, че държавите не успяват да се справят с предизвикателството на глобалните проблеми в чисто социален план. Генералният секретар приканва компаниите да се включат в разрешаването на проблемите с ясното съзнание, че днес бизнесът е този, който движи света, а не политиците. През 2000 г. в Давос официално се обявяват деветте принципа на Глобалния договор, по-късно към тях се добавя и антикорупцията.През 2003 г., под егидата на президента Георги Първанов, инициативата се анонсира и в България. До края на миналата година тя се управлява от Програмата на ООН за развитие (ПРООН), което включва привличане на нови членове, разпространение на концепцията за Глобалния договор, организиране на годишна среща и участие в проекти. След като България става член на Европейския съюз тя се причислява към развитите страни и в края на 2009 г. става ясно, че България няма да поднови споразуменията си с ООН от гледна точка на представителни офиси, защото ПРООН изисква държавите да са в период на развитие.

Мрежата в България

По това време България има около 130 члена на глобалната мрежа. Сред тях са не само компании, но и неправителствени организации и академични институции. Тези членове започват да търсят начин да осигурят устойчивост на мрежата и се взима решение това да стане под формата на локално сдружение с нестопанска цел, което да поддържа връзката с глобалната мрежа и да изпълнява ангажиментите, поети към генералния секретар. Съдебното решение излиза в края на 2010 г. и през май сдружение "Българска мрежа на Глобалния договор на ООН" официално подписва меморандум за разбирателство с генералния секретар на ООН Бан Ки Мун.Освен да управлява ангажимента си към Глобалния договор, българската мрежа има капацитет да предприема различни инициативи за популяризиране на корпоративната социална отговорност, да налага отговорно бизнес поведение, да стартира партньорски проекти, които са важни за членовете й. "В рамките на българското обществено пространство това сдружение се оформя като коректив на държавата в областта на корпоративната социална отговорност", казва Стефанова. В момента българската мрежа има около 26 локални членове.

Предимства

Глобалният договор е платформа за обмяна на знания и диалог. Членовете имат правото да ползват цялото ноу-хау на мрежата, информацията за всички добри практики, включително и една част от знака на ООН с надпис The Global Contract We Support (Подкрепяме Глобалния договор - б. р.), който е изключително реномиран, световно разпознаваем и идентифицира една компания като социално отговорна. Срещу това те имат задължение ежегодно да представят комюнике за напредъка, какво са направили в рамките на годината по четирите направления - човешки права, трудови норми, околна среда и антикорупция.

Добри практики

"Има изключително много добри практики на нашите членове", казва Стефанова. "Асарел-Медет" и "Каолин" например имат много добри социални и екологични програми. Силно впечатление й е направила инициативата на "Холсим България", която спечели наградата на БМГК за социалноотговорна компания. Тя предвижда възстановяване на биоразнообразието в две от кариерите на дружеството и включва сериозни по мащаб научни изследвания. "Да правиш такива огромни усилия, включително и финансови, да изследваш кои видове са живели там и да помислиш как да ги върнеш след като приключи дейността, е нещо, което човек най-малко би очаквал от циментов производител. Това е нещо изключително напредничаво", смята Стефанова.Чудесен пример в областта на човешките ресурси е и "Овергаз Инк.", която има мащабна образователна програма за деца, които се насърчават да участват в различни лингвистични, математически, логически и други конкурси, финансирани от компанията. "Децата трябва да са грамотни, да имат някаква логика и да в крайна сметка да бъдат мислещи и свободни граждани. Това е далновидно, значи е устойчиво", коментира Стефанова. Макар че лошите примери в България вероятно са повече от добрите, членовете на мрежата си дават кураж един на друг. "Считам, че ако те изработят правилните механизми, до 2020 г. за отговорен бизнес ще се говори изключително структурирано и задълбочено, всички ще знаят за какво става дума и какво могат да направят те", убедена е Стефанова.

Нова фаза

При всички положения обаче бизнесът вече е в нова фаза, която става все по-различна от първата - запознавателната, комуникиращата и определящата. Днес бизнесът е наясно, че трябва да бъде социално отговорен, да търси добрите варианти за собствения си бранш, за собствената си сфера на действие и влияние. Все повече компании знаят и как да го направят по най-добрия начин за всички.

 

Как се става член на Глобалния договор

 

Принципи на Глобалния договор

Марина Стефанова
Фотограф: Марина Ангелова

Няма устойчив бизнес, без той да е нещо повече от чисто печелене на пари. Вече мина времето, когато корпоративната социална отговорност беше просто модерна тенденция. Сега е времето, когато пред компаниите, особено в тази криза, няма друг избор, казва изпълнителният директор на сдружение "Българска мрежа на Глобалния договор на ООН" Марина Стефанова. Част от световната инициатива на генералния секретар на ООН вече е и Българската минно-геоложка камара (БМГК).


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

Още от Капитал

Как се възпитава феминист

Как се възпитава феминист

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK