С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
30 май 2012, 15:21, 5141 прочитания

Как се възпитава феминист

Светът според едно малко момче, което понякога ходи в командировки или рисува на масата в офиса на майка си

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Тази история тръгна от един постинг на стената ми във фейсбук, който предизвика радостно оживление сред различните ми познати, множество коментари там и разговори "на живо".

Оказа се, че много хора са били провокирани от краткото ми наблюдение как едно 5-годишно момченце расте като феминист:


"Как се възпитава феминист?

Като мама ходи на работа повече със самолет, отколкото с автобус, и като те води със себе си в командировки. Като гледаш, че прави нещо (надяваме се, важно), заради което другите хора я уважават.

Това е четвъртата "мисия" (командировка) на Никола Станичич с работещата мама: след Търново, Страсбург, Варна последно си прекара част от уикенда в Пловдив, където правихме една кръгла маса... Според мен той смята живеенето по хотели за много вълнуващо и гламурозно..."



Това беше първата част на разказа във фейсбук, която все пак не влизаше в детайли: че край гламурозното живеене в хотели му се е налагало да преглътне и много други неприятни неща: ставане в 4 часа сутринта, за да хванем самолета. Лашкане и смяна на няколко влака от Франкфурт до Страсбург (или от София до Горна Оряховица и пр.), дисциплинирано стягане и разопаковане на багаж, спане на непознати (и не непременно приятни) места, търчане на работа с "работническия автобус" (navette до сградата на Европейския парламент в Страсбург), оставянето в дневната детска градина, която се отваря там по време на сесия за децата на майките, които ги водят с тях.

Детската градина в Страсбург е в съседната ни сграда и вероятно също е вълнуващо преживяване за него извън факта, че трябва да оцелее при пълната липса на общ език и комуникация с френско говорещи лели, впрочем без видими драми и травми.

Ако трябва да бъдем откровени, в повечето случаи имам на кого да оставя Никола.

Зад всеки преуспял мъж стои една силна жена, нали? А зад всяка успяваща жена има поне една баба.

Аз работя дълги часове, а поне по един уикенд имам публично събитие, както и поне по две командировки месечно в чужбина и в страната. Да поясня: баща му работи в друга държава и това е казус, по който нямаме особен избор, ако и двамата искаме професионална реализация.

Така че без детска градина и баба съм загубена, но дори и при желязна логистика пак се появяват моменти, в които нямаш друг избор, освен да вземеш детето със себе си. Понякога, защото така налага сложният семеен график, друг път, защото това е единственият начин да прекарате важно време заедно.

Аз не бягам от тези естествени или принудителни командировки "с дете". Смятам ги за някои от естествените уроци при формирането на 5-годишния мъж.

Най-големият ми (и оживял) кошмар беше, когато той на 3 години започна да излиза сутрин от къщи с баща си, който го оставяше пътьом в детската градина. И двамата добре облечени, красиви, с един делови вид - а аз все още в междинното пространство между предишната си кариера на журналист и всички предстоящи варианти ги изпращах облечена в домашни дрехи до вратата и наблюдавах как се отправят към своя интересен и различен ден. Представях си как Никола расте с мисълта, че мъжете са тези, които излизат сутрин и отиват да управляват, променят и движат света, а жените остават вкъщи да се занимават със своите си женски неща.

Почувствах тези 4 месеца по анцуг на прага като едно от големите предателства към мен, женския род и самия Никола дори.

Смятам успеха си на конкурсите за работа, последвалото предложение за позиция и ужасяващия ритъм, който дойде с него, за най-големия ми принос към човешкия и в частност мъжкия род.

Аз не мога да променя всички, но мога да започна от едно момче, което понякога ходи с мен в командировки, а когато се налага - пише и рисува на масата в офиса ми в събота и неделя, когато имам да довършвам нещо там.

Този малък мъж също така обича да готви с баща си, да избира ресторанти заедно с нас и да има мнение по прекалено много въпроси. Аз и той рутинно се разделяме за индивидуални забавления, когато той играе тенис с детска група, а аз с майките се отдавам на фитнес. Понякога ме придружава дори при козметичката и маникюристката (в резултат на което вече редовно забелязва кога имам нов или по-екстравагантен маникюр) и се надявам, че единственият извод, който ще си извади от тези посещения, е, че има дребни неща, които правят жените "поддържани" и ги карат да се чувстват добре.

Нямам намерение да казвам изрично на 5-годишния Никола, че всички ние сме равни, родени сме такива и трябва да живеем по този начин. Той просто живее точно такъв живот и май няма да има никакви други представи или очаквания от него.

Което не значи, че няма мнение коя роля на кого е и кой какъв се пада в света и семейството.

В неговия свят жените не карат коли или ако го правят, е изключение. Mea culpa. Поради което смятам да направя една малка стъпка за човечеството, но огромна за нас и най-накрая го убедя с личен пример, че и жените могат да паркират добре успоредно...

Понякога същият този малък философ се опитва да ме рекетира емоционално, като ме пита осъдително дали излизам, или пак отивам в командировка. (Вечерните часове обикновено са наши, поради което приема на нож, ако се стегна в официални дрехи и видимо ще излизам.) В един такъв случай грозно ме "изпита" къде и защо - и след като получи обяснението, че публичните събития са част от работата ми, също като тази на татко, даде вид, че приема.

Отмъщението дойде 10 минути по-късно. След като скептично наблюдава как си слагам "служебния" костюм с панталон и бяла риза, той заключи критично: "Ама ти се обличаш като татко."

Оттогава наблягам на хубавите рокли и поли.

Хубаво ли е да срещнеш мъж феминист?

Вероятно да, ако искаш той по презумпция да смята, че сте равни, и очаква, че ти имаш същите права, но и отговорности като него.

Не, ако разчиташ, че идентифицирането на някого, който ще се погрижи за теб, е най-важната мисия в живота ти.

Надявам се, че много приятелки на Никола ще ме благославят.

*Виолета Станичич е ръководител на Информационното бюро на Европейския парламент в България
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

100-те най-влиятелни жени: Нели Огнянова 100-те най-влиятелни жени: Нели Огнянова

48-мо място в класацията

1 май 2012, 9541 прочитания

100-те най-влиятелни жени: Зорница Христова 100-те най-влиятелни жени: Зорница Христова

82-ро място в класацията

1 май 2012, 6740 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "100-те най-влиятелни жени" Затваряне
Как класирахме 100-те най-влиятелни жени

Още от Капитал
Местните избори отвъд резултатите

В София и други градове проличаха възможности за по-широк фронт срещу наложения от ГЕРБ модел на управление

Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

Мавродиев, който назначи Мавродиев, който вдигна заплатата на Мавродиев

В явен конфликт на интереси директорът на ББР се е избрал да управлява дъщерни дружества и е увеличил възнаграждението си

Книга: "Истории от 90-те"

Сборникът "Истории от 90-те" дава поглед към размирното десетилетие без излишна сантименталност

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10