100-те най-влиятелни жени: Юлия Кръстева
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

100-те най-влиятелни жени: Юлия Кръстева

100-те най-влиятелни жени: Юлия Кръстева

54-то място в класацията

4691 прочитания

През 2004 г. норвежкото правителство я отличи с наградата "Холберг" (равна на "Нобел" в хуманитаристиката) за новаторската й работа в пресечната точка между език, култура и литература.

В началото на 90-те едно предавано от ръка на ръка есе смути софийските академични изследователи. Става дума за "Българийо, страдание мое" от Юлия Кръстева – изповед на вече прочутата френска авторка, в която тя се връщаше към корените си, за да предложи лечение за победилия български нихилизъм. Срещу пораженията от комунизма родената през 1941 г. в Сливен и емигрирала през 1966 г. Кръстева предлагаше да се погрижим за личната си автономия, да обновим смисъла на ценностите си, да открием себе си и ближния дори в уловките на православието… Всъщност безмилостната България и горестният културен опит по нашите земи неведнъж са били тайният двигател в позициите на една от най-влиятелните фигури на световната интелектуална сцена днес.

Винаги в центъра на всяка разгорещена дискусия от 70-те години насам, винаги чужденка, проф. Кръстева завладяващо смеси в стилистиката на мисълта си езикознанието, семиологията, психоанализата, философията, феминистката теория, постструктуралната литературна критика. Критичният й ум принуди всяка от изброените области да цитира останалите в изтънчен театър на "междутекстовостта". В началото на кариерата на Юлия Кръстева могъщи фигури като Роман Якобсон и Ролан Барт поздравиха нейния женски гений да поставя под съмнение всяка академична аксиома, да унищожава и последните предубеждения. Академичните визии и гражданските инициативи на Кръстева, дори и оспорвани, винаги будят жив интерес.

Травмираният български език още е страдание за Юлия Кръстева: тя продължава да пише своите изследвания и романи на виртуозен френски – езикът, който рязко отвори границите на нейния свят за един триумфален път през човешкия разум. 

През 2004 г. норвежкото правителство я отличи с наградата "Холберг" (равна на "Нобел" в хуманитаристиката) за новаторската й работа в пресечната точка между език, култура и литература.

В началото на 90-те едно предавано от ръка на ръка есе смути софийските академични изследователи. Става дума за "Българийо, страдание мое" от Юлия Кръстева – изповед на вече прочутата френска авторка, в която тя се връщаше към корените си, за да предложи лечение за победилия български нихилизъм. Срещу пораженията от комунизма родената през 1941 г. в Сливен и емигрирала през 1966 г. Кръстева предлагаше да се погрижим за личната си автономия, да обновим смисъла на ценностите си, да открием себе си и ближния дори в уловките на православието… Всъщност безмилостната България и горестният културен опит по нашите земи неведнъж са били тайният двигател в позициите на една от най-влиятелните фигури на световната интелектуална сцена днес.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK