100-те най-влиятелни жени: Меглена Кунева
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

100-те най-влиятелни жени: Меглена Кунева

100-те най-влиятелни жени: Меглена Кунева

2-ро място в класацията

Ива Рудникова
16088 прочитания

Когато била на осем години, Меглена Кунева влязла в кухнята, където седели родителите й, с въпроса: "Може ли да чета Лора Байрон?" Помолили я да повтори името – Лора Байрон, след което се засмели весело. "Тогава усетих – няма да го забравя никога, била съм втори или трети клас – колко е ужасно да бъдеш осмян, защото не знаеш. Толкова преживях своята неграмотност, че все още си спомням чувството: как може аз да не знам, да направя такава грешка и да се изложа пред нашите."

Четиридесет и седем години след тази случка Кунева има най-високите отличия на пет европейски държави. Тя е първият български еврокомисар и първият комисар с ресор "Защита правата на потребителите" в Европейската комисия. Комисар на годината на ЕС за 2008, европеец на годината според European Voice и един от 30-те най-влиятелни политици в Европа в класацията на брюкселския офис на в. Financial Times. И въпреки всичко най-големият комплимент за нея си остава репликата на колега от комисията: "Кунева си знае файловете много добре". "Стига ми тая награда – усмихва се тя, за мен суетата е да знам." Същото това отношение към работата и света (нали начинът, по който вършим едно нещо, е показателен за това как правим всичко) отдавна е пришило към образа й недотам милото "отличничка".

Седим в офиса на "България на гражданите" на софийската улица "Бенковски". Този път не сме в приемната, а в нейния кабинет, където Меглена Кунева (за приятелите Меги), в джинси и маратонки, работи на много топло, защото е настинала.

Наоколо звънят телефони, трафикът от стъпки не секва и по всичко личи, че в централата на бъдещата партия с пълна сила се изпълнява осмата от десетте управленски заповеди, формулирани от самата Кунева: "Работи. Непрекъснато. 24 часа, седем дни в седмицата." (Ето още няколко от тях: 1. Чети повече. 2. Питай, има експерти. 10. Не убивай. С некадърност, с неподготвеност, с думи.)

Днес ще говорим за нейното семейство. Аз току-що съм препрочела Малкълм Гладуел, великият компилатор, известен с това, че взима непопулярните трудове на други хора в различни области, опакова ги добре и ги издава като свои авторски книги. Outliers ("Изключителните", изд. "Жанет 45", 2010) разглежда под микроскоп успеха. Освен изключителен човек outlier в статистиката означава величина, различна значително по стойност от другите в извадката.

Успехът идва след устойчиво натрупване на предимства: кога и къде си роден, какво са работили родителите ти, при какви обстоятелства си израснал – от това зависи до голяма степен как се справяш в живота, пише Гладуел.

Изясняването на тези факти евентуално би ми помогнало да намеря ключ към личността на Меглена Кунева. Неин стар познат вече ме е притеснил с описанието: "свръхинтелигентна и софистицирана, амбициозна, непроницаема... може да говори с часове и да не каже нищо конкретно".

Преди да започне интервюто, Кунева любезно пита как съм прекарала Великден. Самата тя, потомствена католичка, е празнувала седмица по-рано.

Дядо й по майчина линия е завършил Сорбоната, адвокат. "Крайно свободолюбив човек. Прекарал е много години във Франция и е бил много близък със свещениците от католическата църква тук. Майка ми е учила в католически колеж. Името й е Мария-Антоанета, но е трябвало да остане само едното и дядо ми избира Антоанета - много силен знак за привързаността, която е имал към френската култура."

Антоанета Кунева става лекар като своята майка. Името й до ден днешен стои на уеб страницата на инфекциозното отделение на университетската болница "Света Анна" като "самоотвержен, непознаващ умората лекар". Георги Кунев, починалият млад брат на Меглена Кунева, също е бил талантлив лекар. Другият й брат, Николай, е филолог.

Бащата Щилян Кунев е завършил право, но е име, познато в артистичните среди – буфосинхронист, актьор, работил дълги години в Младежкия театър. "Почти съсипан от комунистите... И въпреки всички гадости Щилиян Кунев бе бликащ от жизнерадост комик", пише авторката на блога http://semkiibonbonki.blogspot.com/ в постинг от октомври 2011 г., с който аргументира решението си да гласува за Меглена Кунева на президентските избори.

"Татко не е лежал в Белене. Завършил е Военното училище – последният випуск на Борис III - и се е отървал само с профилактиране, както са му казвали. Пак лагер, ама по-лек. Чомаковци. Бил е съвсем млад, 17-18-годишен. Неговият баща е царски офицер. Не го пращат в Белене, но го изхвърлят от армията и също е профилактиран. Умира скоро след това. Другият ми дядо - на мама баща й, е лежал в Белене." Меглена Кунева си спомня, че нейната майка винаги избягвала да минава по ул. "6-ти септември", защото там, на един ъгъл, на който и досега има някакво гише, е било мястото, където семействата на лагерниците се нареждали през нощта с надеждата да им кажат къде са близките им.

"Моето семейство е било засегнато, но и двамата ми родители не бяха озлобени. Може би защото тяхното страдание е било много истинско и жертвите им са били реални, затова за тях най-важното е било не да получат персонално възмездие, а това никога повече да не се случва. Истински хуманисти. Бяха широко скроени хора и биха защитили всеки, абсолютно всеки. От агресивна идеология, от човеконенавистничество..."

Щилян Кунев не доживява 1989 г. и това е едно от най-големите съжаления на неговата дъщеря. "Има много голямо значение колко дълго си бил с родителите си. През много важни житейски ситуации минах, без баща ми да е до мен. Без да го чуя вече като голяма, по-скоро като приятел, отколкото като дете... Много силна връзка имахме, всички твърдят, че аз приличам повече на него като натюрел." Според тези, които са го познавали, Щилян Кунев е бил аристократ на духа, чувствителен, предразполагащ. "Татко вкъщи беше човекът, който изслушваше и казваше много дълбоки неща."

В хода на нашите разговори Меглена Кунева демонстрира нещо, от което по правило интервюираните са освободени – интерес. Тя също задава въпроси, следи реакцията ми, и, разбирам с известно закъснение, знае достатъчно за мен, за да се свърже на чисто човешко ниво.

Йордан Жечев от рекламна агенция DDB – творчески директор на кандидатпрезидентската кампания на Кунева, има подобни наблюдения: "Пътувахме заедно 22 дни. Това, което ми харесва у Меглена, е, че е ужасяващо искрена, изслушва всеки, много вътрешно приема нещата, което, ако трябва да съм честен, за мен е малко и проблем. Не знам как си даваш сърцето на абсолютно всичко, което чуеш, scary shit... После сме се виждали няколко пъти и сме си говорили за моето дете, за нейното дете, лични неща."

Меглена Кунева има син – Александър, докторант по икономическа статистика в Германия. "Много логичен е. Според мен има преподавателски талант – може да ми обясни и най-сложната икономическа теория, така че да я разбера бързо и с много конкретни примери. Хубаво ми е, че мога да избера кого да питам – дали мъжа ми, който също е икономист, или сина ми."

Мъжът до Меглена Кунева е почти двуметровият на ръст финансов консултант Андрей Пръмов (р. 1960 г.) Двамата са женени от 1984 г.

"Той винаги е бил скала до мен. Достатъчно е само да спомена, че на два пъти го оставих сам със сина ни, за да уча в чужбина, което малко мъже биха приели с такава готовност, без никакви уговорки, без мрънкане."

Жълтите издания биха умрели от скука (риболовът не е най-атрактивното хоби), ако не беше една важна биографична подробност – до 1978 г. неговият баща Иван Пръмов е бил секретар на ЦК на Българската комунистическа партия.

Родът Пръмови е червен, а Куневи са "врагове на народа". "Да, съзнавам, че има голямо различие в историята на двете семейства. В моето семейство няма нито един партиен член. Дядото на моя съпруг е основавал комунистическа партия в селото. Бил е учител, тоест тази лява интелигенция, която е вярвала, че това ще донесе някаква нова справедливост, някакъв баланс в обществото между богати и бедни. За мен завинаги дълбоко погрешна теза, невъзможна и изключително кърваво изпълнена в България. С Андрей никога не сме имали драматични различия в оценката си на събитията... Но за мен е повече от естествено човек да не хвърля камък срещу родителите си."

Ако прегледате форумите, вероятно ще ви направи впечатление, че когато става дума за Меглена Кунева, редовно се коментират две неща, които, може би като дразнител, представляват едно и също нещо – бракът й с Пръмов и свръхдозата амбициозност. За съпруга си тя казва: "Ако трябва пак да избирам, пак ще направя същия избор, и то с повече аргументи от онова "влюбихме се", което ни събра."

Колкото до "кариеризма", изразяващ се в работливост и действане по същество, това, като се замисли човек, е най-хубавото, на което един избирател може да се надява.

Отново в "Изключителните" Гладуел обяснява правилото на десетте хиляди часа - "магическото число на истинското експертно познание". Всички сме чували, че успехът е комбинация от дарба и подготовка. Да, но, казва Гладуел, колкото по-задълбочено психолозите изследват кариерата на надарените, толкова по-незначителна им се струва ролята на дарбата по рождение за сметка на подготовката. Хората на върха работят много, много повече от другите. Това е и една от

Тайните на Меги

"Необходими са 10 000 часа практика, за да се достигне майсторство на световно ниво в която и да било област - пише неврологът Даниъл Левитин. Това число се появява отново и отново при изучаване на композитори, баскетболисти, писатели, кънкьори, пианисти, шахматисти, виртуозни престъпници и каквото друго ви хрумне..."

Политици? Меглена Кунева е посветила своите първи 10 000 часа на правото. "Професията ми ме е белязала. В мисленето си минавам всичко първо през закона, това ми е нещо като втора природа." Кунева влиза в политиката "много странно и много трудно", пак по линия на правото. През 2001 г. тя е съветник в отдел "Правен" на Министерския съвет, когато нейният колега от университета Огнян Герджиков (и двамата са били асистенти на проф. Таджер) й се обажда, за да каже, че трима души от листата на НДСВ са отпаднали заради принадлежност към службите. "Беше въпрос на часове, малко чувството ми за отговорност се задвижи." Така Кунева става народен представител от НДСВ, после главен преговарящ на България по присъединяването към Европейския съюз и заместник-министър на външните работи, първият български министър по европейските въпроси и първият български еврокомисар с ресор защита на потребителите.

"Това, че тя попадна в Европейската комисия, в някакъв смисъл е пълна случайност, но това, че там се вписа добре, не е никаква", казва адвокат Йонко Грозев, един от учредителите на "България на гражданите". И добавя: "Тя е западен човек като манталитет и като отношение към света: изпълняваш си задълженията, правиш едно, второ трето, нямаш втори и трети план, който при нас винаги съществува."

Още при първата ни среща в една софийска сладкарница попитах Меглена Кунева кой стои зад нея. Просто повторих въпроса на всички онези, за които тя е неразбираема без кукловод. Можеше да се направи, че не ме е чула, заради гърмящата латино музика. Тя обаче отпи от фреша си и отговори, че всички конспиратори ще бъдат страшно разочаровани, когато разберат, че зад нея стои единствено големият й инат.

В едно свое старо интервю като еврокомисар Кунева казва, че нещото, което най-много я стресира в България, е това, че ние не знаем причината за успеха или неуспеха. Защо някой успява в професията, в работата, в живота си, а друг – не? "...И, когато не виждаме причина за този успех, тогава ставаме цинични."

В структурирана и предсказуема среда причините за успеха са ясни. "Аз съм бил за три месеца в Щатите на студентска бригада – разказва трийсетгодишният Йордан Жечев. Там знаеш, че ако работиш достатъчно часове, ще изкараш достатъчно, за да се чувстваш комфортно. Или в моя случай - да върна някакви пари за образованието си. Тук просто нямаш вярата, че ако си правиш нещата задълбочено и правилно и смислено и с желание, ще се получи. Затова кампанията целеше, дори тя [Меглена Кунева] да не спечели, да започнем да мислим по тези въпроси и да си върнем вярата, че ако работим, ако даваме всичко от себе си, някакви неща ще започнат да стават."

Кунева нарича добрите практики, нещата, които карат обществото да работи заедно, "гледки, които искам да споделя". "Когато пътувате и видите нещо много красиво, ако сте сам/а, си казвате: О!, колко много искам да го види... и в това многоточие слагате най-близките си, най-любимите си хора. Затова ми се отвори апетитът за такава работа. Защото го видях, защото го пипнах, живях го през управление в Европейската комисия. Искам хората да видят, че може и тук."

Меглена Кунева често казва, че гледа на политиката като на работа ("Политиката е и полезност за държавата. Професионализмът е да можеш да вземеш най-доброто решение от всички и за всички.")

Към работата тя подхожда винаги по един и същ начин – отговорно, с желание, зачитане на сроковете и прекомерно концентриране върху резултатите и отчетността ("да, знам, че съм малко obsessed с тази мисъл, но тя много помага да можеш да кажеш накрая: постигнах това, което ми възложихте"). Тя мисли в точки, дедлайни и benchmarks. Признава, че нищоправенето не й се удава. Ако реши да го постигне – да не прави нищо за известно време – трябва да го превърне в проект и да мери ефективното му изпълнение.

Отговаря на имейли при първа възможност, делово. В същото време, позволява на неформалното отношение да превземе клавиатурата и да се визуализира в "!" или ":)))". Запасена е с двете гурме подправки на успеха - кауза и емоция.

Другото е работа. И вероятно, както пише Айрис Мърдок, "да бъде полезна е нейната съдба".

"Ние сме нечовешки тъпаци"

Това заключили Йордан Жечев и колегите му от DDB, ангажирани с предизборната кампания на Кунева, след като прекарали известно време с нея на път.

"В началото искахме да имаме един кадър, който със сигурност да влезе в двеминутния клип: в някаква много голяма зала или много голямо фоайе на хотел, абсолютно всичко спи, само Меглена седи и работи нещо – обяснява Жечев. Тя е работохолик и, смятахме, това е хубав художествен начин да покажем нещата. Веднъж като тръгнахме, разбрахме, че нямаме никакво право да я дирижираме, по-скоро, ако се справим добре със задачата си, ще използваме от нещата, които са се случили. И, както виждаш, този кадър го няма никъде, ние не го и заснехме. Видяхме, че тук всичко е такова, каквото е. Няма измишльотини. Тя просто е такава, изчита документите до последната буква, подготвя се, мисли ги и това си личи, личи си дори в походката, ако щеш. Това е до типаж, тя просто е такава."

Меглена Кунева e от хората, пристрастени към печатен текст, които четат всичко – книги, списания, документи, инструкциите за безопасност в самолета, некролози, етикети... "Четенето е начин за оцеляване при мен. Все едно какво, но трябва да чета. Дори да са документи – за мен е успокоително, защото това все пак са думи. Има някаква история и в документа. Нищо не ценя повече от добре разказана история."

Речта й е посипана с фрази на латински, английски, руски, френски, много цитати и литературни препратки. Това е и превключване между различни култури, в които се чувства уютно. Just Do It, Yes We can – много показателно, че подобни зареждащи изречения идват директно от американския английски", казва тя и отбелязва, че не случайно на български няма добър превод на меритокрация.

В някакъв смисъл самата Кунева е чуждица в българската политическа действителност.

Когато я притискат да се самоопредели идеологически, тя обяснява, че за нея е важно от двете страни на пътеката в парламента да има хора като Марко Ганчев и Валери Петров. "Бих искала да бъда разпозната като добър човек от Валери Петров. За мен той е абсолютен кумир – с писането си, с поведението си. Имам с него много повече общо, отколкото с някой, който си слага един голям етикет на челото "Десен" и това нищо не ми говори. Но за Валери Петров знам. Знам, че неговите оценки са правилни, защото той е хуманист."

Финалът на нашия едномесечен разговор е електронен. "България на гражданите" е вече почти партия, Меглена чете Ивлин Уо, а писмата sent from my iPad пристигат ту от Русе, ту от Благоевград, ту от Брюксел. Има киндъл вкъщи, но той е на мъжа й – подарък от нея за рождения му ден. Кунева носи в чантата си айпад, нокиа и блекбъри. (Взети заедно, трите устройства едва ли тежат повече от ролките на обемистия записващ магнетофон "Ухер", който мъкнела със себе си като репортер в правното предаване "Добър ден" по БНР.)

Отново говорим за книги. Тя си спомня колко силно искала да се научи да чете като малка. Била някъде на пет, когато прочела сама първата си книга по трудния начин - отбелязвала с червен молив до коя сричка е стигнала.

Това много прилича на маниера, по който прави нещата до ден днешен. Буква по буква, сричка по сричка, с постоянство и понякога смущаваща целеустременост. "Меглена като слоган? - изненадва се креативният мениджър и глас на нейната предизборна кампания Йордан Жечев. Хм, може би Guiness-овото Good Things Come To Those Who Wait - не толкова, защото я описва, а защото й го пожелавам."

Въпреки че е човек на думите, сега Меглена Кунева е решена да действа. Както го вижда журналистът Антони Георгиев: "Един мислещ и интелигентен човек влезе с трясък в чалга клуба и стреля в полилея."

Кунева е наясно, че тукашната среда традиционно изхвърля нормалните, етично функциониращи хора. "Ситуацията никак не е вегетарианска", сама цитира тя описанието на Йосиф Бродски. И въпреки всичко е готова да опита ("Това съм аз, друга не мога да бъда.").

Коментарът, че Меглена Кунева е перфектен изпълнител, но слаб стратег, журналистката Албена Шкодрова посреща със "слава Богу!": "Ако политиките са нейното нещо, а политиката - не съвсем, това е добре. Нагледали сме се на политика, превърнала се в платформа, на която всякакви неосъществени типове драпат да стоят само за да се виждат отдалече. Тя възприема политиката като платформа, чрез която първо да свърши работа."

Какво още има в живота на Меглена Кунева освен работа?

В едно от писмата си тя цитира по памет Сароян - само неспособността на хората да спят следобед ги кара да ходят по света и да вършат куп глупости. "Знам, че е прав, ама ей на..."

Тя е от хората, които заспиват трудно, защото трудно изключват главата си. Понякога сънува думи, които са я впечатлили. Обича да пътува за удоволствие и да обикаля галерии.

"Колкото и да си живея паралелно в няколко времена и състояния (нали знаете, Оскар Уайлд: Не е страшно, че човек остарява, страшно е, че остава млад) - все пак аз съм над 50 години. Не съм пропуснала възможност да уча, отгледала съм детето си, загубих родителите си, за които иначе човек се грижи на моята възраст, след близо 30 години брак с мъжа ми се разбираме сякаш сме едно... остава работата. Не единствено, но имам истинско време да й се посветя. Има семейство, има приятели, има книги, но аз им се наслаждавам повече на фона на заетост. Тя изостря сетивата ми. Винаги имам някакъв проект. И срок."

"Има натрупване. Има отговорност." А това са последните изречения от романа на Джулиан Барнс "Предчувствие за край", който Меглена Кунева харесва толкова много. "Мммм-м-м! Великолепна, великолепна, великолепна! Една книга трябва да е малко тъжна и тази е такава. Мно-о-ого елегантна тъга има в нея, както когато се спуска завеса. Винаги когато се спуска завеса, има тъга, дори при хепиенд."

"Смятам, че думите имат огромно значение в живота на хората. Около думите можеш да построиш реалност, затова в началото е словото. Словото това е идеята, нещото, в което се вричаш. ...Затова се тревожа, че изгубихме думите. Просто няма стабилност на смисъла и това е специфична страшност на нашия политически живот. От време на време ми се струва, че хората губят глас, губят дар слово, занемяват. А демокрацията е глас. Погледнете само: да дадеш гласа си, да издигнеш глас, да не продаваш гласа си... всичко е свързано с желанието да говориш и с това, че знаеш, че зад всяка дума се крие определено нещо. Аз мисля, че изхабяването на думите е много страшно нещо."

Когато била на осем години, Меглена Кунева влязла в кухнята, където седели родителите й, с въпроса: "Може ли да чета Лора Байрон?" Помолили я да повтори името – Лора Байрон, след което се засмели весело. "Тогава усетих – няма да го забравя никога, била съм втори или трети клас – колко е ужасно да бъдеш осмян, защото не знаеш. Толкова преживях своята неграмотност, че все още си спомням чувството: как може аз да не знам, да направя такава грешка и да се изложа пред нашите."

Четиридесет и седем години след тази случка Кунева има най-високите отличия на пет европейски държави. Тя е първият български еврокомисар и първият комисар с ресор "Защита правата на потребителите" в Европейската комисия. Комисар на годината на ЕС за 2008, европеец на годината според European Voice и един от 30-те най-влиятелни политици в Европа в класацията на брюкселския офис на в. Financial Times. И въпреки всичко най-големият комплимент за нея си остава репликата на колега от комисията: "Кунева си знае файловете много добре". "Стига ми тая награда – усмихва се тя, за мен суетата е да знам." Същото това отношение към работата и света (нали начинът, по който вършим едно нещо, е показателен за това как правим всичко) отдавна е пришило към образа й недотам милото "отличничка".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK