100-те най-влиятелни жени: Мариана Коцева
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

100-те най-влиятелни жени: Мариана Коцева

100-те най-влиятелни жени: Мариана Коцева

9-то място в класацията

5542 прочитания

В началото на януари тази година Мариана Коцева (45) е избрана за специален съветник с ранг на заместник генерален директор на статистическата служба на Европейската комисия (ЕК) - Евростат, базирана в Люксембург. През април встъпва официално в длъжността си и така става българката с най-висока длъжност в администрацията на Европейския съюз.

Преди това тя е председател на Националния статистически институт (НСИ) в България и е позната на широката общественост със стегнатите си официални изявления по конкретни поводи, свързани със съобщаване и анализ на съответните данни. За да сме точни с числата, отбелязваме, че Мариана Коцева отговаря точно на 84-ата секунда след писмената ни покана за интервю. Споделя, че се е предпазила от жълтия медиен шум, защото по принцип не обича светската суета и да е "обект на медийни изяви". "Вече съм развила способност да преценявам по въпросите какво ще излезе накрая, казва тя и продължава:  Планирам да ви отговоря в сряда, 9 май, деня на Европа. Не само защото тогава ще имам вдъхновението на една българка, която дава своя скромен принос за обединена Европа, но и защото тогава е почивен ден за служителите на ЕК и ще имам повече време." Работният ден по думите й минава "бързо и разнообразно". Това включва работни заседания, срещи, подготовка на писмени материали, служебна кореспонденция, командировки в страни членки и други международни статистически организации, четене и одобряване на публикации и прессъобщения на Евростат.

По въпроса със свободното време на новото работно място Коцева е категорична, че има. Ясното разделение между служебното и личното е едно от нещата, които й правят добро впечатление в организацията на Европейската комисия: "Не е като у нас, допълва тя, където, как беше... на маса говорим за работа, а по време на работа сме на масата..." По принцип тя се разтоварва, като пътува със семейството и приятелите си, чете книги и от дете харесва да кара колело, а в Люксембург открива много приятни веломаршрути.

Финалната права от пътя й към престижния пост като председател на статистическата служба минава през конкурс, който продължава шест месеца. За начало от кандидатите се изискват 20 години професионален опит в областта на статистиката и поне пет на висока ръководна позиция, владеене на английски и френски език. Следват шест изпитни кръга с писмен тест, интервю по статистическата част, още еднодневни тестове и интервюта по управление, интервю от комитет, воден от главния секретар на ЕК, интервю с комисар Шемета, който отговаря за статистиката в ЕК, интервю с вицепрезидента на ЕК и комисар Шевчович и накрая гласуване на заседание на 27-те комисари и председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу. Високата оценка сега е факт, както и че професионалният устрем на Коцева включва и академична кариера. Тя е доцент по икономика и преподавател, който държи студентите й "да обичат професията си, да не се страхуват да бъдат себе си и да работят усърдно и непрекъснато за повишаване на квалификацията си".

Списъкът на собствената й квалификация е достатъчно дълъг и включва икономически и дипломи по статистика от София, Ню Йорк, Прага. Най-голямата школа според нея обаче се получава, когато всички знания се комбинират. Твърди, че навсякъде е научила много и най-високото си постижение досега е постигнала на "Преброяване 2011": "Не само поради въвеждането на електронното преброяване и огромния му успех - 42% се преброиха по интернет, което е един от най-високите резултати в света, а поради превръщането на преброяването в национална кауза."

Извън България Мариана Коцева също се адаптира бързо, тъй като през последните пет години като председател на НСИ участва в работата на европейската статистика, в разработването на стратегически документи и ръководни групи. Числата също не са нови за нея заради общите елементи с ръководството на българската статистика, за която напомня: "Не забравяйте, че българската статистика работеше и работи напълно по европейски стандарти и модел." Не може да свикне единствено с времето в Люксембург: "Непрекъснато вали. Липсва ми българското слънце. Моите колеги се шегуват, че лятото ще дойде, но въпросът е през кои два дни ще стане това." Докато го чакат, тя следва съвета на неин приятел социолог, чиято надеждност е проверила през годините: "Ако искате да почувствате културата и традициите, отидете в местен ресторант, в който има много хора. Попитайте местните къде, не се задоволявайте само с туристически пътеводители и реклами."

Другите любими места, които отбелязваме, са Лондон заради музеите, които "приютяват богатството на световното културно наследство", Ню Йорк, където "пулсира ритъмът на дигиталното общество", и Южна Африка - "човек се разтваря в необятността на океана и природата". Мястото, където Коцева винаги обича да се връща без колебание, остава "у дома", което всъщност означава две места – у дома при родителите й в Русе и "в София, където е домът, който сме изградили със семейството ми".

Родителите на Мариана Коцева са математици и самата тя също е завършила математическата гимназия в Русе, но смята, че това не е повлияло на избора й на работа: "Статистиката се свързва с числа и математика, разсъждава нататък, само че аз винаги съм обичала литературата и историята. Явявала съм се на олимпиади по литература. Удаваше ми се и да напише някое и друго стихче." Хуманитарната посока е актуална и днес, тъй като настоящата й стихия е "умението за работа с хора и управлението".

В генералната дирекция на Евростат, т.е. екипа, с който тя работи, има десет души. Те представят девет различни националности - Германия, Чехия, Холандия, Дания, Белгия, Франция, Португалия, Испания и България. Дали вече са имали културни сблъсъци? "Не, напротив, отговаря тя. Културните различия и многообразието са богатството на ЕС. В този смисъл за нас като българи е повод за гордост, че сме носители, засега единствени, на една от трите азбуки в ЕС - кирилицата." Звучи доволна и от наследството, което получава под формата на имидж от българските еврослужители: "Авторитетът на българите, работещи в ЕК, е много висок, започвайки списъка с българските комисари г-жа Кунева и г-жа Георгиева. Аз лично бях приятно изненадана, че в Евростат работят около 30 българи, което представлява доста добър относителен дял, като се има предвид големината на държавата ни като население и факта, че сме се присъединили скоро към ЕС. Това ме кара често да си мисля как тази огромна съзидателна енергия, знания и умения, която носи всеки от нас в себе си, може да бъде "впрегната" за социално-икономическото развитие на страната ни, за доброто на родителите и децата ни."

Мариана Коцева е майка на две деца. Пестелива е в изказванията си за тях, но споделя, че ги учи на това, на което са я научили и нейните родители - "да са добри и почтени хора, да се усмихват и търсят доброто, да не се отказват от мечтите си." Собствените й мечти са свързани с най-близките й - "да са живи и здрави" и с останалите й близки - "тук в ЕК, повярвайте ми, си мечтая все повече за едно достойно място в Европа и по-добро бъдеще за България, каквото народът ни заслужава".

Ако трябваше да промени три неща, свързани с демографията на България, не би предложила най-близките до ума решения - "да увеличим раждаемостта, да намалим смъртността и да върнем българите от чужбина". Причината по думите й: "Демографията има естествени биологични закони, които не можете да промените изведнъж. Например не можете да намалите общата смъртност, когато голям дял от населението ви се състои от възрастни хора, които напускат този свят по естествени причини. Бих направила по-задълбочен прочит на числата. И бих предложила да се вземат мерки там, където има потенциал за резултати. Например да се намали ранната смъртност на мъжете (между 50 и 60 години), да се осигурят комплексни условия за отглеждане на деца – гъвкаво работно време, детски градини, облекчения при семейни посещения на театри, музеи и др."

Иначе ключова роля в решенията на Мариана Коцева играе информацията, макар да признава, че по природа е емоционална: "Винаги си налагам да разсъждавам разумно, продължава тя, да претеглям за и против различните алтернативи, опитвам се да гледам стратегически, а не само непосредствените ефекти. Не мога да скрия, че имам интуиция - женска или присъща на зодията ми Риби, но тя ми служи за първоначален ориентир. След нея подлагам информацията на дисекция и анализ." Добре, какъв е статистическият шанс българка да стане генерален директор на Евростат? "Това е класическа задача от теорията на вероятностите, отговаря Коцева. Шансът е равен на този на останалите 27 страни членки, т.е. е 1/27."

В началото на януари тази година Мариана Коцева (45) е избрана за специален съветник с ранг на заместник генерален директор на статистическата служба на Европейската комисия (ЕК) - Евростат, базирана в Люксембург. През април встъпва официално в длъжността си и така става българката с най-висока длъжност в администрацията на Европейския съюз.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK