100-те най-влиятелни жени: Станка Златева
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

100-те най-влиятелни жени: Станка Златева

100-те най-влиятелни жени: Станка Златева

62-ро място в класацията

4073 прочитания

© Георги Кожухаров


Петкратната световна шампионка по борба Станка Златева се опитва да се отърси от тежестта на публичността и това какво ще кажат другите. И в това успява, но само малко

На входа на залата по борба е залепен разпечатан лист с надпис "С дъвките дотук!". Станка Златева идва за срещата ни с дъвка в уста. С напредването на разговора и с наближаването на тренировката дъвченето й става по-интензивно. Когато я питам често ли дъвча и защо дъвките са заслужили единствения предупредителен надпис на входа, тя ми отговаря: "Успокоява ме."

Следобедната тренировка започва точно в пет. Седмица преди олимпийските квалификации в София залата в квартал "Дианабад" е пълна с борци от всякакви възрасти и категории, и няколко националности. Тренировката води Симеон Щерев, начело на тълпа от поне 80 спортисти, следващи всяко негово действие – ходене, тичане, подскоци, салта, премятания, челни стойки, шпагати и всякакви движения, чиито названия едва ли фигурират в тълковния речник.

Няколко дни преди това петкратната световна шампионка по борба Станка Златева се опитва да ме убеди по телефона, че няма смисъл да се виждаме и да пишем за нея. Гуанджоу, Баку, Токио, Москва, Истанбул – това са първенствата, на които печели световни титли, а годините са съответно 2006, 2007, 2008, 2010 и 2011. Пет пъти става и европейска шампионка, а с това медалите й не се изчерпват.

Станка Златева , борба
Фотограф: Цветелина Белутова

"Е, колко влиятелна съм аз?!" Обяснявам й, че според нас успехите и известността й са оказали такъв положителен ефект върху хората, че ако реши, тя може да влияе върху техните решения. "Сега съм в Банско, какво толкова ще си говорим, какво повече да ти кажа, толкова интервюта вече ми правиха, всичко съм казала, какво ли не писаха, виж в интернет" – не това бяха точните й думи, но репликите са в този дух. Естествено видяла съм в интернет и там измежду новините за световните й титли се мяркат всякакви гадни клюки. Уверявам я, че те не ме интересуват, няма да й се бъркам в най-лични и интимни неща, а просто искам да си поговоря със Станка Златева. След няколко обаждания успявам да спечеля половин час с нея преди тренировка, когато е в София.

Още от първия път по телефона става ясно, че Станка не се чувства комфортно, когато публичното внимание е върху нея. "На мен ми тежи това – да ходиш да говориш, хората да те коментират, да те гледат, като отидеш до магазина, да не можеш спокойно да си пазаруваш", казва тя към края на живия ни разговор. "Има хора, на които им харесва да ги забелязват. На мен това не ми харесва... Това мен ме сковава, притеснява ме."

"След малко ще дойде и фотограф", признавам в този момент аз и се подсмихвам. "Ееей... Щях да ти кажа, че има снимки в интернет, да си изтеглиш оттам", казва ми тя.

"Не може, незаконно е."

"Е, глупости", отговаря, след което се налага да я убеждавам, че не е шега. Припомням й, че за намерението да направим снимки по време на тренировка сме говорили още по телефона. "Мен ме е срам сега, какво ще ме снимат. Има чужденци, ще кажат "тая пък какво са я заснимали... То и нашите (българските спортисти - б.а.)."

Дни по-късно при среща със Симеон Щерев, който е и личен треньор на Станка, споделям впечатлението си, че тя страшно се смущава от публичността. "О, тя сега е добре, беше много зле в началото", коментира той и разказва как се е притеснявала, че хората се интересуват от личния й живот. "Как ще ми се бъркат", казваше. Щерев се опитва да й внуши, че това е нещо нормално и че така могат да запалят и други момичета за борбата. "Това е рекламата на борбата."

Станка израства в село Крушаре, между Сливен и Ямбол. Казва, че е имала щастливо детство, с много деца, но и много работа. "На село децата работят, затова са по-възпитани от градските – там са научени на всичко." След като си изпълниш задълженията, тогава идва времето за игра.

Станка започва да се занимава с борба по случайност. В ямболското спортно училище влиза с идеята да тренира гимнастика, но заради оскъдната и на практика неизползваема база и липсата на пари за ремонт преминава в борбата. Още в ранните си години печели златни и сребърни медали на европейски и световни първенства за кадетки и девойки, но големият й възход идва, след като започва да работи със Симеон Щерев.

Срещата с треньора

Двамата се запознават на световното първенство в Будапеща през есента на 2005 г. Тогава тя се класира 5-а. "Нямаше с кого да загрява и тръгнах да загрявам с нея. Видях, че има качества, има талант, но няма умения", разказва треньорът. По онова време Станка е хаотична, не знае какво прави, твърди Щерев. "И тогава й го казах: "Ако ти си ми състезателка, ще ме е срам да изляза на стола да те секондирам. Тя се обиди и каза: "Ти, като си толкова, що не ме научиш!" И така стана."

Борбата е страшно труден спорт, защото спортистът трябва да отработи много движения и да притежава много умения, за да бъде добър, обяснява националният треньор. "Много хора погрешно смятат, че трябва да имаш само сила, за да побеждаваш, а в борбата има тънкости – да използваш силата на противника, грешките му, да създаваш грешки у него..."

С годините двамата със Станка отработват много техники. Щерев обяснява, че тя изпреварва опонентите си, като към затвърдените стари движения и умения непрекъснато добавя нови. "Ако спре да се развива, започва да се връща назад, защото ще бъде разгадана от противника. Винаги трябва да търсим нови пътища и нови умения." Треньорът обяснява, че състезателят трябва да усети тези техники, за да ги схване, а "има движения, които се усещат години по-късно. Тези неща не се научават като стихотворение".

А какво е треньорът? "От всичко по малко – и приятел, и треньор, и началник, и човек. Зависи от мястото и ситуацията", казва Станка. Тя и Симеон Щерев са много добри приятели. Това се усеща и в начина, по който говорят един за друг, и в маниера на общуване помежду им. Станка казва, че цялото семейство на треньора я е приело и много й помага. Тя явно също има своите заслуги. "Хубаво е да имаш такъв приятел като нея. Като човек тя е много всеотдайна."

За Станка семейството е най-важното, а приятелите приобщава към него. Има много добри приятели и в Крушаре, където се опитва да се прибира при всеки удобен случай, и в София, и в Ямбол. "Познават ме такава, каквато съм, и са истински с мен."

Щерев казва, че Станка е недоверчива и не допуска лесно хората до себе си. "Не би трябвало да бъде така, трябва да бъде по-отворена към хората, към нещата." В нейните думите също личи мнителност към хората и разочарование. Тя не казва какво точно я кара да чувства това, но смята повечето хора в България за недобронамерени и завистливи. "По мои наблюдения, ако някой може да те прецака, ще те прецака... В другите държави, какъвто и да си, ще кажат "той е добър" и няма да му навредят."

Унисекс

Сега, почти петнайсет години след като започва да се занимава с борба и след толкова успехи, Станка продължава да се сблъсква с предразсъдъка, че това не е женски спорт. Дори родителите й първоначално са против. "Майка ми и баща ми в началото не ми даваха наистина, но после, като започнах да взимам медали, разбраха, че няма връщане назад."

Според Станка времето на разделението между мъже и жени е свършило. "Нещата се промениха. Жените почнаха да искат кариери, да се развиват – във всяка област, не само в спорта. И са доказали, че не са нещо по-малко от мъжете."

Питам в случаи на равнопоставеност трябва ли мъжете да помогнат на една жена с куфара й. "По принцип, ако един мъж е кавалер, би трябвало да го носи", отговаря ми Станка.

"Ако искаме да сме равностойни, не трябва ли сами да си ги носим", питам в аз в опит за провокация.

"Да, ако искаш да се докажеш, ти ще си балъкът да си носиш куфара", казва тя и се смее.

Адрес

"По лагери." Има и апартамент в София и когато е на лагер там, отсяда в него. Но най-добре се чувства в Крушаре. "Ако имам време, ще ходя всяка седмица. Но пътят си е много, 300 км, и си е тежко да отидеш и да се върнеш."

Денят й минава около тренировките. Сутрин става към 8.30-9 ч., пие "кафенце" и е в залата. Първата тренировка започва в 10 ч. и обикновено приключва към 14 ч. "Прибирам се набързо, даже не обядвам, няма време. Лягам за малко и пак трябва да дойда в залата (в 17 ч. – б.а.). Само в сряда тренират веднъж на ден, за да имат време да минат през масажиста и да направят възстановяване, "за да издържиш четвъртък и петък".

"Ако почивам 2-3 дни, предпочитам да пътувам, да се прибера, да разнообразя." Пътят е уморителен, но казва, че понякога е по-добре да пътува и да се разсее, отколкото да стои в София. Посоката обикновено е Крушаре, "защото там най-добре си почивам".

Целите, провалите и уроците

Неизбежно разделяме темите от разговора в две основни категории – в спорта и в живота, сякаш едното не е част от другото. "За момента целите ми са в спорта. Искам, докато съм в него и докато се трудя и троша, да имам успехи." Съсредоточена е върху подготовката си за предстоящата олимпиада в Лондон. На олимпийските игри в Пекин през 2008-а тя загуби на финала и остана втора.

"Извън спорта искам като всички нормални хора – да си имаш семейство, да си имаш деца, да си устроен по някакъв начин, да се чувстваш добре." Често използва израза "за да се чувстваш добре" и често, говорейки за себе си, преминава от първо във второ лице.

"А какво значи за Станка Златева да се чувства добре?"

"Колкото се може по-надалече от всички, спокойствие и да си правиш това, което на тебе ти харесва, и да не те затормозяват." Чудя се дали настойчивият стремеж към усамотение се дължи на непрестанния стрес в спорта и придвижването в големи групи хора. "Да ти кажа не е от т‘ва."

Питам я има ли нейно си местенце, където да се скрие, когато иска да бъде сама. "Имам." Казва ми и какво е, къде е, но ме моли да не го пиша. "Ако не искам да видя никой, отивам си там, заключвам се и мога три дена да не изляза. Само спя."

Смята провалите за нещо нормално. "Никой не може постоянно да е на някакъв висок връх и да поддържа такова ниво. Няма човек, в каквато и да е сфера, който да не е губил. Човек трябва да загуби понякога, за да се издигне пак." Казва, че всеки провал за нея е урок и стимул да продължи. Така е и със загубата на европейското в Белград през март, където беше туширана още на старта на първенството. "Урокът от Белград е, че наистина трябва да тренирам много повече и да съм спокойна, защото когато има напрежение, наистина няма как да станат нещата." А имаше ли упреци? "Упреци винаги ще има, недоволни също. И доволни. Интересуват ме упреците на треньора. Само неговите. Другите изобщо не ме вълнуват."

"В началото много се притеснявах от хората - какво ще кажат, ако загубя. Сега не ми пука, защото никой не знае колко труд съм хвърлила и колко нерви, и колко лишения, за да стигна дотук." Отнема й много време да преодолее тормоза от "какво ще кажат другите" и дори сега не успява да пренебрегне мисълта за чуждото мнение. "Доста книги прочетох – за самоусъвършенстване, за да се успокоявам по някакъв начин и да не ми пука от това, защото тези хора ме побъркваха постоянно и ти се депресираш."

Станка е най-успешният действащ спортист в България, но оставам с впечатлението, че на моменти й липсва самоувереност. Докато говорим, за тренировката идва и Симеон Щерев. Казваме му причината за нашата среща и аз приплъзвам факта, че Станка не смята себе си за влиятелна, но нашият екип преценяваме друго. Щерев се съгласява с мен и започва да ми разказва как навсякъде я разпознават, как хората й се радват, как й казват, че "на живо е по-хубава, отколкото по телевизията" и Станка бързичко, с леко смущение и нотка на отегчение, пресича хвалебствията с едно "айде, стига, стига, стига...".

"Мисля, че трябва да има повече самочувствие, а тя няма", казва треньорът й на втората ни среща, без Станка. "Това понякога й пречи, защото тя трябва да излиза със самочувствие (пред противника - б.а.), не трябва да се подценява. Работим по този въпрос. Когато се учим на тепиха, се учим и че в живота човек трябва да има самочувствие." Той твърди, че Станка има "още има какво да учи за живота. Млада е още, не й остава време от спорта".

Питам го кога е улавял страх у нея. "Все още има неща, за които не е сигурна (в спорта - б.а.). Това я кара да се страхува. И по принцип – страхува се после (след борбата – б.а.) как ще бъде, какво ще бъде."

Тя самата признава, че всеки противник я притеснява. Стресът се увеличава при голямо състезание. Очакванията на хората я товарят: "Постоянно си мислиш сега, ако загубя, какво ще стане?"

"А какво става?"

"Ами нищо не става, ама човек си го мисли."

Извън спорта не е състезател. "Няма за какво. Аз си върша работата тука и тука трябва да се състезавам. В живота трябва да си почивам и да се чувствам добре."

Казва, че не е от хората, които правят планове, но си поставя цели. Не мисли за времето, след като приключи спортната си кариера. Дори не знае кога ще спре да се състезава. "Сега мисля за сега – трябва да се подготвя, да се представя добре, пък после каквото - такова." Треньорът й обаче е убеден, че тя ще продължи да работи за спорта – като треньор или ръководител, и може да използва влиянието си за това.

Станка е чувствителна. "Не си личи, не дава вид на такава, но тя е наистина много чувствителна", казва Щерев. "Много неща могат да ме наранят", признава и тя. "Има един период така си ги държа, държа и после си казвам за к‘во се измъчвам."

Емоционална е и има силно развито чувство за справедливост. "Яд ме е, когато някой се опитва да прецака друг."

"А реагираш ли?"

"Ми да, показвам си го, защото не издържам някакъв мишок да няма ей толкова и да се опитва да прецака някой, който си е дал труда, дал си е всичко. Това е много гадно, а се получава постоянно."

"Какво правиш в такива моменти?"

"Ми нищо, дразня се и си го показвам. Ако трябва, ще ги и напсувам."

Казва, че лесно се ядосва, но обикновено след това й минава. "А как реагираш?", питам. Почва да се смее и ми казва: "Ми, не знам, ядосай ме!" После добавя, че е различно – понякога се разревава от яд, друг път я избива на ярост, трети пък крещи, дори е чупила.

Към края на разговора ни аз й казвам, че бих искала пак да се видим, да се опитаме да минем на следващо ниво. "Стига, бе, човек. Какво толкова, не мога да разбера?!" И започва да мляска с дъвката. Опитвам се да обясня, но тя не поддава и пак ме праща да си ровя в интернет.

"Откъде да знам, че е вярно", казвам й.

"К‘во ти пука... Свободни съчинения."

Тренировката започна. Фотографът е тук. Аз си мисля за втора среща, но съм разколебана, защото дискомфортът, който й причинявам, и мен не ме кара да се чувствам добре.

Въпреки нежеланието й обаче останахме на част от тренировката. Малко след загрявката двамата със Симеон Щерев започват да разучават някакви движения. Повтарят и повтарят, но нещо не се получава. Аз и фотографката сме далече, на скамейката – тя снима, аз наблюдавам. Не мога да чуя репликите, но треньорът все повече се кара и повишава тон, а Станка все повече се ядосва. Изглежда разконцентрирана, нямам идея дали нашето присъствие не помага за това. По едно време изхвърчава от залата. Не се връща известно време и ние решаваме, че е дошло време да си ходим. Излизаме, а тя седи на фотьойл във фоайето, фиксирала поглед и и дишаща тежко. Благодарим й, казваме й чао и аз й казвам, че ще й се обадя, за да се видим. "Няма нужда", отговаря.

Говорихме, но така и не се видяхме пак.

Тя е една от малкото жени, която не крие килограмите си – от години влиза в категория до 72 кг, рядко слага грим, не носи бижута и се качва на висок ток само по специални поводи, като награждавания например. "Достатъчно операции имам, за да ходя на високи токчета."

Няма конкретни цветови предпочитания, казва, че не е суетна, но и няма време да прекарва в разкрасителни процедури. Дамската й чанта обикновено е с дълга дръжка през рамо. "Ходя спортно и гледам да ми е удобно."

Не обича да харчи много за себе си, но й харесва да го прави за другите. Обича да се събира със семейството и приятелите си и да прекарват времето си заедно. Пие бира, вино, "в компания може и ракийка".

Кара "Опел Инсигния" – същите, който тя и Симеон Щерев получиха през декември от министерството на спорта като съответно спортист и треньор №1 на България за 2011 г. Казва, че няма значение каква ще е марката на колата, "за мене е важно да си върши работата".

Не спазва специален хранителен режим, освен ако преди състезание не й се налага да си влезе в категорията. Яде всичко, каквото й се прииска, и не си пада по сладкото, рядко й се прияжда.

Смята, че човек, за да се чувства добре, трябва да яде хубава храна. В тоя ред на мисли смята увеличаващата се популярност на билогичните храни за нещо добро. Тя самата всеки път си носи храна от село – зеленчуци, месо, мляко, яйца. Правят си и вино.

Много обича да язди, правила го е често като дете. "Вече на 2-3 години ако ми се случи веднъж, ще се радвам цял месец."

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK