Балтийските държави: Затопляне след икономическия студ

Трите балтийски републики показаха завидна жилавост в борбата с рецесията. И трите изживяха най-тежките рецесии в ЕС през миналата година, а през август т.г. МВФ официално обяви, че най-лошото е отминало и перспективите пред района са добри, макар пътят да е труден.

В зоната на оптимизма

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Суровите антикризисни мерки на консервативното дясно правителство на Естония дадоха бърз резултат. След като през миналата година икономиката отчете спад от 14.1% от БВП, централната банка очаква тази година да бъде реализиран растеж от 1%. "В Естония вярваме в консервативната фискална политика", обяви неотдавна премиерът Андрус Ансип.

Публичният дълг на Естония е един от най-ниските в ЕС – едва 7.2% от БВП, а очакваният бюджетен дефицит за 2010 г. е 2.4% - размер, за който много европейски държави само могат да мечтаят. Основният проблем на страната бе да овладее високата инфлация, която постигна в стремежа си да покрие възможно по-бързо критериите за членство в еврозоната.

На 1.1.2011 г. страната с население едва 1.3 млн. души и БВП от 23 млрд. долара ще приеме еврото. Това ще бъде петата държава от новите членки, която ще се присъедини към еврозоната след Словения, Кипър, Малта и Словакия.



Управляващите са убедени, че приемането на еврото ще се отрази положително върху икономиката на страната и ще помогне за намаляване на безработицата, достигнала 19.8% през първото тримесечие на 2010 г. В момента 70% от преките чуждестранни инвестиции в Естония се правят в евро, а 70% от износа на страната са за страни от ЕС.

По-бързото от очакваното възстановяване на външното търсене и успешното приспособяване на естонските компании по време на кризата доведоха до значително нарастване на износа от индустриалния сектор.

В новата класация на Deloitte броят на естонските компании е три пъти по-висок, отколкото в миналогодишната. Освен традиционните две естонски представителки – Tallink и Eesti Energia, в нея вече са включени и местните Baltic International Trading OÜ, частна компания за продажба и дистрибуция на горива и компанията за търговия на дребно Tallinna Kaubamaja, както и две поделения на чуждестранни фирми.

Търговията е в центъра

Литва е най-голямата балтийска страна с население приблизително 3.6 милиона души. Страната влезе в кризата в края на 2008 г. с по-висока скорост, отколкото Латвия и Естония, но и с малко по-висок темп излиза от нея – МВФ очаква икономическият растеж през 2010 г. да бъде 2% от БВП. Основните предизвикателства пред нейната икономика са високите дефицити, проблемните банкови заеми и безработицата, достигаща 18% спрямо предкризисното ниво от 4%.

Въпреки високата безработица продажбите на компаниите за търговия на дребно в Литва са намалели по-малко, отколкото на енергийните фирми. В класацията на Deloitte присъстват три представителки на сектора. Vilniaus prekyba е местен гигант в търговията на дребно, който се разраства извън пределите на родината си и е стъпил в България и Румъния. Той е собственик на друга литовска фирма в топ 500 – Maxima. Самата Maxima има магазини във всички балтийски държави и 30 магазина под бранда "Т-таркет" на българския пазар (нейна собственост са само седем). През юли Maxima обяви, че ще придобие седем от 11-те магазина на конкурентната българска верига "Калея". Продажбите на Maxima в родината й се понижиха през 2009 г. с 12.2% спрямо 2008 г., докато в България те нараснаха с почти 11%. В края на 2009 г. обаче на българския пазар започна спад на оборота, който продължава през 2010 г. Третият литовски представител на сектора за търговия на дребно е Palink. Това е втората най-голяма компания за търговия на дребно в Литва. Тя притежава магазини и в Латвия. Компанията отчете най-скромен спад на оборота си през миналата година в сравнение с останалите литовски фирми в топ 500 – едва 7%.

Девет са литовските компании в новата класация на Deloitte, с една по-малко, отколкото в предишната. Лидер продължава да е Orlen Lietuva (бивша Mažeikių Nafta, която бе купена от полския нефтохимически гигант PKN Orlen), макар че през миналата година оборотът й се срина с близо 39% заради спада на потреблението на основните й пазари – Литва, Латвия и Естония.

Изнесени надежди

С една по-малко са и латвийските компании в сравнение с предишната класация на Deloitte CE 500. Някои от останалите в нея се придвижиха напред, като например Latvenergo, Rimi и Maxima Latvija. Продажбите на някогашния лидер, технологичната компания Elko, продължиха да се понижават и тя да отстъпва в класацията на Deloitte.

През миналата година БВП на страната намаля с 18% главно заради спада в търговията на дребно, преработвателния сектор и свитите правителствени разходи. Правителството очаква ръстът да започне от третото тримесечие на 2010 г. благодарение на увеличаването на експорта.

На страната се наложи да прибегне до кредит от МВФ и ЕС в размер на 7.5 млрд. евро и според условията на заема ще трябва да сведе бюджетния си дефицит до 3% от БВП до 2012 г. главно чрез нови съкращения. През настоящата година Европейската комисия очаква латвийският дефицит да достигне 8.5% от БВП.

През октомври т.г. в страната има избори и според Reuters изходът от тях е несигурен.

ТОП 6 НА ЕСТОНСКИТЕ, ЛАТВИЙСКИТЕ И ЛИТОВСКИТЕ КОМПАНИИ (МЛН. ЕВРО)

Позиция		Компания	Сектор	Приходи от продажби	Промяна в %	Печалба/ Загуба	Промяна в %	Приходи от продажби	Промяна в %
в страната	в топ 500			2009	2009 - 2008	2009	2009 - 2008	Q1 2010	Q1 2010 - Q1 2009
ЕСТОНИЯ
1	194	Tallink	Потребителски стоки и услуги	791,9	0,8%	-8,2	-142,1%	181,3	-6,4%
2	244	Eesti Energia	Енергия и ресурси	678,0	2,0%	115,0	65,5%	169,0	20,7%
3	290	Baltic International Trading OÜ	Енергия и ресурси	599,4	-16,7%	-0,6	-138,5%	N/A	N/A
4	312	Transtrade	Потребителски стоки и услуги	556,0	50,7%	0,4	-73,5%	N/A	N/A
5	440	Tallinna Kaubamaja	Потребителски стоки и услуги	408,3	-2,2%	-12,6	N/A	91,5	-6,1%
6	497	Rimi Eesti Food	Потребителски стоки и услуги	358,4	-8,4%	-3,9	N/A	N/A	N/A
ЛАТВИЯ
1	227	Latvenergo	Енергия и ресурси	712,2	5,2%	27,8	166,9%	N/A	N/A
2	303	Rimi	Потребителски стоки и услуги	575,4	-13,0%	-3,0	-115,8%	N/A	N/A
3	307	Maxima Latvija	Потребителски стоки и услуги	565,3	-6,9%	20,8	-5,7%	N/A	N/A
4	378	Latvijas Gāze	Енергия и ресурси	469,1	-6,1%	27,3	0,6%	180,0	-18,4%
5	390	Elko	Потребителски стоки и услуги	461,7	-35,8%	-19,2	N/A	115,8	3,2%
6	480	Statoil Latvia	Енергия и ресурси	370,6	-23,9%	1,7	-44,4%	N/A	N/A
ЛИТВА
1	24	Orlen Lietuva	Енергия и ресурси	3 115,6	-38,8%	-24,7	N/A	774,1	19,1%
2	36	Vilniaus prekyba	Потребителски стоки и услуги	2 596,0	-10,8%	N/A	N/A	N/A	N/A
3	44	Maxima	Потребителски стоки и услуги	2 251,6	-12,2%	N/A	N/A	N/A	N/A
4	169	Achemos grupė	Производство	888,0	-39,3%	N/A	N/A	N/A	N/A
5	296	Palink	Потребителски стоки и услуги	586,9	-6,9%	N/A	N/A	N/A	N/A
6	395	Lietuvos energija	Енергия и ресурси	454,3	2,5%	6,0	-52,4%	125,8	3,4%