С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 10 сеп 2010, 15:35, 3170 прочитания

Балтийските държави: Затопляне след икономическия студ

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Цената на еврото

Естония вече плати скъпо за влизането си еврозоната. По-скъпо би било само да остане извън нея

7 яну 2011

Мартен Рос: Еврото не решава всички проблеми

Заместник-управителят на Естонската централна банка пред "Капитал"

7 яну 2011

Колко е важно да бъдеш смел

Или един урок от Латвия как правенето на реформи печели избори

8 окт 2010

Прибалтика

Най-зле в кризата

11 сеп 2009
Трите балтийски републики показаха завидна жилавост в борбата с рецесията. И трите изживяха най-тежките рецесии в ЕС през миналата година, а през август т.г. МВФ официално обяви, че най-лошото е отминало и перспективите пред района са добри, макар пътят да е труден.

В зоната на оптимизма

Суровите антикризисни мерки на консервативното дясно правителство на Естония дадоха бърз резултат. След като през миналата година икономиката отчете спад от 14.1% от БВП, централната банка очаква тази година да бъде реализиран растеж от 1%. "В Естония вярваме в консервативната фискална политика", обяви неотдавна премиерът Андрус Ансип.

Публичният дълг на Естония е един от най-ниските в ЕС – едва 7.2% от БВП, а очакваният бюджетен дефицит за 2010 г. е 2.4% - размер, за който много европейски държави само могат да мечтаят. Основният проблем на страната бе да овладее високата инфлация, която постигна в стремежа си да покрие възможно по-бързо критериите за членство в еврозоната.

На 1.1.2011 г. страната с население едва 1.3 млн. души и БВП от 23 млрд. долара ще приеме еврото. Това ще бъде петата държава от новите членки, която ще се присъедини към еврозоната след Словения, Кипър, Малта и Словакия.



Управляващите са убедени, че приемането на еврото ще се отрази положително върху икономиката на страната и ще помогне за намаляване на безработицата, достигнала 19.8% през първото тримесечие на 2010 г. В момента 70% от преките чуждестранни инвестиции в Естония се правят в евро, а 70% от износа на страната са за страни от ЕС.

По-бързото от очакваното възстановяване на външното търсене и успешното приспособяване на естонските компании по време на кризата доведоха до значително нарастване на износа от индустриалния сектор.

В новата класация на Deloitte броят на естонските компании е три пъти по-висок, отколкото в миналогодишната. Освен традиционните две естонски представителки – Tallink и Eesti Energia, в нея вече са включени и местните Baltic International Trading OÜ, частна компания за продажба и дистрибуция на горива и компанията за търговия на дребно Tallinna Kaubamaja, както и две поделения на чуждестранни фирми.

Търговията е в центъра

Литва
е най-голямата балтийска страна с население приблизително 3.6 милиона души. Страната влезе в кризата в края на 2008 г. с по-висока скорост, отколкото Латвия и Естония, но и с малко по-висок темп излиза от нея – МВФ очаква икономическият растеж през 2010 г. да бъде 2% от БВП. Основните предизвикателства пред нейната икономика са високите дефицити, проблемните банкови заеми и безработицата, достигаща 18% спрямо предкризисното ниво от 4%.

Въпреки високата безработица продажбите на компаниите за търговия на дребно в Литва са намалели по-малко, отколкото на енергийните фирми. В класацията на Deloitte присъстват три представителки на сектора. Vilniaus prekyba е местен гигант в търговията на дребно, който се разраства извън пределите на родината си и е стъпил в България и Румъния. Той е собственик на друга литовска фирма в топ 500 – Maxima. Самата Maxima има магазини във всички балтийски държави и 30 магазина под бранда "Т-таркет" на българския пазар (нейна собственост са само седем). През юли Maxima обяви, че ще придобие седем от 11-те магазина на конкурентната българска верига "Калея". Продажбите на Maxima в родината й се понижиха през 2009 г. с 12.2% спрямо 2008 г., докато в България те нараснаха с почти 11%. В края на 2009 г. обаче на българския пазар започна спад на оборота, който продължава през 2010 г. Третият литовски представител на сектора за търговия на дребно е Palink. Това е втората най-голяма компания за търговия на дребно в Литва. Тя притежава магазини и в Латвия. Компанията отчете най-скромен спад на оборота си през миналата година в сравнение с останалите литовски фирми в топ 500 – едва 7%.

Девет са литовските компании в новата класация на Deloitte, с една по-малко, отколкото в предишната. Лидер продължава да е Orlen Lietuva (бивша Mažeikių Nafta, която бе купена от полския нефтохимически гигант PKN Orlen), макар че през миналата година оборотът й се срина с близо 39% заради спада на потреблението на основните й пазари – Литва, Латвия и Естония.

Изнесени надежди

С една по-малко са и латвийските компании в сравнение с предишната класация на Deloitte CE 500. Някои от останалите в нея се придвижиха напред, като например Latvenergo, Rimi и Maxima Latvija. Продажбите на някогашния лидер, технологичната компания Elko, продължиха да се понижават и тя да отстъпва в класацията на Deloitte.

През миналата година БВП на страната намаля с 18% главно заради спада в търговията на дребно, преработвателния сектор и свитите правителствени разходи. Правителството очаква ръстът да започне от третото тримесечие на 2010 г. благодарение на увеличаването на експорта.

На страната се наложи да прибегне до кредит от МВФ и ЕС в размер на 7.5 млрд. евро и според условията на заема ще трябва да сведе бюджетния си дефицит до 3% от БВП до 2012 г. главно чрез нови съкращения. През настоящата година Европейската комисия очаква латвийският дефицит да достигне 8.5% от БВП.

През октомври т.г. в страната има избори и според Reuters изходът от тях е несигурен.

ТОП 6 НА ЕСТОНСКИТЕ, ЛАТВИЙСКИТЕ И ЛИТОВСКИТЕ КОМПАНИИ (МЛН. ЕВРО)
Позиция Компания Сектор Приходи от продажби Промяна в % Печалба/ Загуба Промяна в % Приходи от продажби Промяна в %
в страната в топ 500     2009 2009 - 2008 2009 2009 - 2008 Q1 2010 Q1 2010 - Q1 2009
ЕСТОНИЯ                  
1 194 Tallink Потребителски стоки и услуги 791,9 0,8% -8,2 -142,1% 181,3 -6,4%
2 244 Eesti Energia Енергия и ресурси 678,0 2,0% 115,0 65,5% 169,0 20,7%
3 290 Baltic International Trading OÜ Енергия и ресурси 599,4 -16,7% -0,6 -138,5% N/A N/A
4 312 Transtrade Потребителски стоки и услуги 556,0 50,7% 0,4 -73,5% N/A N/A
5 440 Tallinna Kaubamaja Потребителски стоки и услуги 408,3 -2,2% -12,6 N/A 91,5 -6,1%
6 497 Rimi Eesti Food Потребителски стоки и услуги 358,4 -8,4% -3,9 N/A N/A N/A
                   
ЛАТВИЯ                  
1 227 Latvenergo Енергия и ресурси 712,2 5,2% 27,8 166,9% N/A N/A
2 303 Rimi Потребителски стоки и услуги 575,4 -13,0% -3,0 -115,8% N/A N/A
3 307 Maxima Latvija Потребителски стоки и услуги 565,3 -6,9% 20,8 -5,7% N/A N/A
4 378 Latvijas Gāze Енергия и ресурси 469,1 -6,1% 27,3 0,6% 180,0 -18,4%
5 390 Elko Потребителски стоки и услуги 461,7 -35,8% -19,2 N/A 115,8 3,2%
6 480 Statoil Latvia Енергия и ресурси 370,6 -23,9% 1,7 -44,4% N/A N/A
ЛИТВА                  
1 24 Orlen Lietuva Енергия и ресурси 3 115,6 -38,8% -24,7 N/A 774,1 19,1%
2 36 Vilniaus prekyba Потребителски стоки и услуги 2 596,0 -10,8% N/A N/A N/A N/A
3 44 Maxima Потребителски стоки и услуги 2 251,6 -12,2% N/A N/A N/A N/A
4 169 Achemos grupė Производство 888,0 -39,3% N/A N/A N/A N/A
5 296 Palink Потребителски стоки и услуги 586,9 -6,9% N/A N/A N/A N/A
6 395 Lietuvos energija Енергия и ресурси 454,3 2,5% 6,0 -52,4% 125,8 3,4%

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Очаквано слаба година Очаквано слаба година

Бизнесът на банките в Централна и Източна Европа се свива, показва класация на Deloitte

17 сеп 2010, 2953 прочитания

В окото на бурята В окото на бурята

Компаниите от енергийния сектор намаляват в полза на фирмите за потребителските стоки и услуги

10 сеп 2010, 2888 прочитания

24 часа 7 дни

20 юли 2018, 3768 прочитания

20 юли 2018, 3695 прочитания

20 юли 2018, 3406 прочитания

20 юли 2018, 2824 прочитания

20 юли 2018, 2435 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Deloitte CE Top 500" Затваряне
Украйна: Надолу и пак надолу

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 29

Капитал

Брой 29 // 21.07.2018 Прочетете
Капитал PRO, Тема на броя: Колко ще е дълъг пътят към еврото?

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 20.07.2018 Прочетете