Балтийските държави: Затопляне след икономическия студ
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Балтийските държави: Затопляне след икономическия студ

Латвия прибегна до кредит от МВФ и ЕС в размер на 7.5 млрд. евро

Балтийските държави: Затопляне след икономическия студ

Маргарита Насева
3795 прочитания

Латвия прибегна до кредит от МВФ и ЕС в размер на 7.5 млрд. евро


Трите балтийски републики показаха завидна жилавост в борбата с рецесията. И трите изживяха най-тежките рецесии в ЕС през миналата година, а през август т.г. МВФ официално обяви, че най-лошото е отминало и перспективите пред района са добри, макар пътят да е труден.

В зоната на оптимизма

Суровите антикризисни мерки на консервативното дясно правителство на Естония дадоха бърз резултат. След като през миналата година икономиката отчете спад от 14.1% от БВП, централната банка очаква тази година да бъде реализиран растеж от 1%. "В Естония вярваме в консервативната фискална политика", обяви неотдавна премиерът Андрус Ансип.

Публичният дълг на Естония е един от най-ниските в ЕС – едва 7.2% от БВП, а очакваният бюджетен дефицит за 2010 г. е 2.4% - размер, за който много европейски държави само могат да мечтаят. Основният проблем на страната бе да овладее високата инфлация, която постигна в стремежа си да покрие възможно по-бързо критериите за членство в еврозоната.

На 1.1.2011 г. страната с население едва 1.3 млн. души и БВП от 23 млрд. долара ще приеме еврото. Това ще бъде петата държава от новите членки, която ще се присъедини към еврозоната след Словения, Кипър, Малта и Словакия.

Управляващите са убедени, че приемането на еврото ще се отрази положително върху икономиката на страната и ще помогне за намаляване на безработицата, достигнала 19.8% през първото тримесечие на 2010 г. В момента 70% от преките чуждестранни инвестиции в Естония се правят в евро, а 70% от износа на страната са за страни от ЕС.

По-бързото от очакваното възстановяване на външното търсене и успешното приспособяване на естонските компании по време на кризата доведоха до значително нарастване на износа от индустриалния сектор.

В новата класация на Deloitte броят на естонските компании е три пъти по-висок, отколкото в миналогодишната. Освен традиционните две естонски представителки – Tallink и Eesti Energia, в нея вече са включени и местните Baltic International Trading OÜ, частна компания за продажба и дистрибуция на горива и компанията за търговия на дребно Tallinna Kaubamaja, както и две поделения на чуждестранни фирми.

Търговията е в центъра

Литва е най-голямата балтийска страна с население приблизително 3.6 милиона души. Страната влезе в кризата в края на 2008 г. с по-висока скорост, отколкото Латвия и Естония, но и с малко по-висок темп излиза от нея – МВФ очаква икономическият растеж през 2010 г. да бъде 2% от БВП. Основните предизвикателства пред нейната икономика са високите дефицити, проблемните банкови заеми и безработицата, достигаща 18% спрямо предкризисното ниво от 4%.

Въпреки високата безработица продажбите на компаниите за търговия на дребно в Литва са намалели по-малко, отколкото на енергийните фирми. В класацията на Deloitte присъстват три представителки на сектора. Vilniaus prekyba е местен гигант в търговията на дребно, който се разраства извън пределите на родината си и е стъпил в България и Румъния. Той е собственик на друга литовска фирма в топ 500 – Maxima. Самата Maxima има магазини във всички балтийски държави и 30 магазина под бранда "Т-таркет" на българския пазар (нейна собственост са само седем). През юли Maxima обяви, че ще придобие седем от 11-те магазина на конкурентната българска верига "Калея". Продажбите на Maxima в родината й се понижиха през 2009 г. с 12.2% спрямо 2008 г., докато в България те нараснаха с почти 11%. В края на 2009 г. обаче на българския пазар започна спад на оборота, който продължава през 2010 г. Третият литовски представител на сектора за търговия на дребно е Palink. Това е втората най-голяма компания за търговия на дребно в Литва. Тя притежава магазини и в Латвия. Компанията отчете най-скромен спад на оборота си през миналата година в сравнение с останалите литовски фирми в топ 500 – едва 7%.

Девет са литовските компании в новата класация на Deloitte, с една по-малко, отколкото в предишната. Лидер продължава да е Orlen Lietuva (бивша Mažeikių Nafta, която бе купена от полския нефтохимически гигант PKN Orlen), макар че през миналата година оборотът й се срина с близо 39% заради спада на потреблението на основните й пазари – Литва, Латвия и Естония.

Изнесени надежди

С една по-малко са и латвийските компании в сравнение с предишната класация на Deloitte CE 500. Някои от останалите в нея се придвижиха напред, като например Latvenergo, Rimi и Maxima Latvija. Продажбите на някогашния лидер, технологичната компания Elko, продължиха да се понижават и тя да отстъпва в класацията на Deloitte.

През миналата година БВП на страната намаля с 18% главно заради спада в търговията на дребно, преработвателния сектор и свитите правителствени разходи. Правителството очаква ръстът да започне от третото тримесечие на 2010 г. благодарение на увеличаването на експорта.

На страната се наложи да прибегне до кредит от МВФ и ЕС в размер на 7.5 млрд. евро и според условията на заема ще трябва да сведе бюджетния си дефицит до 3% от БВП до 2012 г. главно чрез нови съкращения. През настоящата година Европейската комисия очаква латвийският дефицит да достигне 8.5% от БВП.

През октомври т.г. в страната има избори и според Reuters изходът от тях е несигурен.

ТОП 6 НА ЕСТОНСКИТЕ, ЛАТВИЙСКИТЕ И ЛИТОВСКИТЕ КОМПАНИИ (МЛН. ЕВРО)
ПозицияКомпанияСекторПриходи от продажбиПромяна в %Печалба/ ЗагубаПромяна в %Приходи от продажбиПромяна в %
в странатав топ 500  20092009 - 200820092009 - 2008Q1 2010Q1 2010 - Q1 2009
ЕСТОНИЯ         
1194TallinkПотребителски стоки и услуги791,90,8%-8,2-142,1%181,3-6,4%
2244Eesti EnergiaЕнергия и ресурси678,02,0%115,065,5%169,020,7%
3290Baltic International Trading OÜЕнергия и ресурси599,4-16,7%-0,6-138,5%N/AN/A
4312TranstradeПотребителски стоки и услуги556,050,7%0,4-73,5%N/AN/A
5440Tallinna KaubamajaПотребителски стоки и услуги408,3-2,2%-12,6N/A91,5-6,1%
6497Rimi Eesti FoodПотребителски стоки и услуги358,4-8,4%-3,9N/AN/AN/A
          
ЛАТВИЯ         
1227LatvenergoЕнергия и ресурси712,25,2%27,8166,9%N/AN/A
2303RimiПотребителски стоки и услуги575,4-13,0%-3,0-115,8%N/AN/A
3307Maxima LatvijaПотребителски стоки и услуги565,3-6,9%20,8-5,7%N/AN/A
4378Latvijas GāzeЕнергия и ресурси469,1-6,1%27,30,6%180,0-18,4%
5390ElkoПотребителски стоки и услуги461,7-35,8%-19,2N/A115,83,2%
6480Statoil LatviaЕнергия и ресурси370,6-23,9%1,7-44,4%N/AN/A
ЛИТВА         
124Orlen LietuvaЕнергия и ресурси3 115,6-38,8%-24,7N/A774,119,1%
236Vilniaus prekybaПотребителски стоки и услуги2 596,0-10,8%N/AN/AN/AN/A
344MaximaПотребителски стоки и услуги2 251,6-12,2%N/AN/AN/AN/A
4169Achemos grupėПроизводство888,0-39,3%N/AN/AN/AN/A
5296PalinkПотребителски стоки и услуги586,9-6,9%N/AN/AN/AN/A
6395Lietuvos energijaЕнергия и ресурси454,32,5%6,0-52,4%125,83,4%

Трите балтийски републики показаха завидна жилавост в борбата с рецесията. И трите изживяха най-тежките рецесии в ЕС през миналата година, а през август т.г. МВФ официално обяви, че най-лошото е отминало и перспективите пред района са добри, макар пътят да е труден.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

Очаквано слаба година

Очаквано слаба година

В окото на бурята

В окото на бурята

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK