С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 6 юни 2014, 10:00, 17474 прочитания

К10. Най-добрите банки на 2013

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Последната спокойна година. Така с три думи може да се опише 2013 г. за българските банки. Консолидацията, която се очакваше да бъде движена от поетите от национализираните гръцки банки ангажименти да продадат поделенията си в региона, практически не се състоя. Всъщност единствената сделка за годината беше именно по тази линия, но включваше германската Bayern LB, която продаде МКБ Юнионбанк на Първа инвестиционна банка.

Политическите трусове също не успяха да разлюлеят финансовата стабилност и да потопят икономиката, което щеше да доведе нова вълна проблеми на банковия сектора по линия на влошаване на кредитните портфейли. Дори и заявените още преди изборите закани на новите управляващи за засилване на защитата на кредитополучателите чрез премахване на възможностите за едностранни промени в условията на договорите също се отложиха за 2014 г.

Резултатът



от тази сравнително застинала среда се вижда и в класацията на "Капитал" на най-добрите банки, която изготвяме за трета поредна година. Размествания, разбира се, има, но в топ 10 те обикновена са с по 1-2 места и няма големи печеливши или губещи. Лидерът – Банка ДСК, запазва позицията си, а също и подгласника му – Уникредит Булбанк. Те задържат и лидерските си позиции в двете основни подкатегории – съответно за ефективност и за стабилност. ДСК оглавява и класацията по устойчивост, като измества миналогодишния водач – Прокредит банк.

Повечето участници в първата десетка остават същите, като новите попълнения са на последните две места в престижната група – Ти Би Ай банк и СИБанк. Едното място за тях се освобождава от Юнионбанк, която тъй като вече не съществува не е включена в класацията. В предходната класация тя заемаше 10-о място, а в тази според данните й щеше да се класира на 8-о. Другият изпадащ е Пощенска банка.

Запазва се и голямата картина – първата половина остава доминирана от институциите част от големи международни групи, като с изключение на ОББ тези с гръцка собственост са по-назад. Докато във втората половина са концентрирани банките с местни акционери. Това до голяма степен се дължи на методологията, която дава по-голяма тежест на показателите за стабилност. Така стратегиите на местните играчи за по-рискова експанзия с цената на високи лихви по депозитите и свити лихвени маржове получават по-ниски оценки. А тези, залагащи на консервативно провизиране и високи капиталови буфери – по-високи.



Друга запазваща се зависимост е, че големите банки като цяло са класирани по-напред, въпреки че показателите за размер са с минимално тегло. Това е резултат предимно от икономии от мащаба и от самия факт, че пазарните лидери се приемат за по-стабилни от пазара и съответно могат да се финансират по-евтино.

Зад всички тези показатели освен картина на сектора към миналата година, прозира и стабилността и готовността на отделните банки за

Предстоящите мащабни промени


През 2014 г. има наслагване на редица законодателни и регулаторни промени, които вероятно ще повлияят сериозно на стратегиите на отделните банкери и може да доведат до сериозни размествания на пластовете.

От една страна, от тази година влизат в сила новите европейски разпоредби за капиталовите изисквания, които трябва да въведат новите по-строги стaндарти (известни като Basel III). За България те на пръв поглед изглеждат като облекчение, тъй като предвиждат по-ниски нива от исканите от БНБ 12% обща капиталова адекватност и (по предписание) 10% адекватност на капитала от първи ред. Реално обаче се затягат качествените критерии и на някои институции, залагащи на различни хибридни форми на капитал, може да им се наложи да го преформатират или да търсят нов. Освен това на националните регулатори е оставена възможност за допълнителни буфери и БНБ възнамерява да ги ползва в почти пълната им степен, като от изказванията на управителя Иван Искров в края на 2013 г. става ясно, че капиталовата адекватност от първи ред ще трябва да се повиши до 11.5% чрез прилагането на буфер за съхранение на капитала (2.5%) и за системен риск (3%) над нормативния минимум от 6%.

Друго следствие от европейската директива е премахването на специфичните провизии за кредитен риск, което ще принуди банките плавно през следващите четири години да ги отчетат като обезценки. За българската банкова система това се превежда в счетоводни загуби от около 2.3 млрд. лв.
Балансите на банките ще бъдат подложени на натиск и от чисто национални промени в законодателството. Приетите през април и влизащи в сила през юли промени в Закона за потребителския кредит предвиждат отпадането на редица такси, прекратяване на възможностите за едностранни промени в лихвените проценти от страната на банките и най-вече премахване на таксите за едностранно прекратяване на договорите, които бяха основна спирачка за рефинансиране на ипотечни заеми, сключени в пика на кредитния бум при доста по-високи от настоящите лихви. Тези промени неминуемо ще имат негативен ефект върху приходите на банките и ще дадат поле за кредитна война. Кой на какви действия и стратегии ще заложи и какъв ще е ефектът ще започне да се вижда в следващата класация, но със сигурност институциите, разполагащи с повече буфери от капитал и ликвидност, както и тези, които досега успяваха да се финансират относително евтино и да запазят лихвените са маржове високи, ще имат предимство.

При целият този сблъсък от различни показатели логичният въпрос за всеки потребител остава:

Коя банка е за мен


Той няма как да има еднозначен отговор в една класация. На първо място, всеки клиент е различен и има различни нужди. За вложителя най-важен фактор (а при наличието на държавна гаранция и почти единствен) е лихвата. Това се използваше досега активно от банките на част от големи местни групи, за да растат и да финансират собствените си бизнеси и експанзия чрез нови придобивки. От тази година обаче и те чувствително свалиха лихвите (вероятно отчасти поради достигането на капиталовите лимити). Кредитополучателите пък гледат от другия край и те освен ниски лихви търсят и предвидимост в отношенията. Така законовите промени там може да доведат до сериозни размествания, като конкретните посоки все още са непредвидими.

На второ място, извън чисто количествената класация остават всякакви други аспекти на банковата услуга като удобна клонова мрежа, електронно банкиране, качествено обслужване, прозрачно и коректно отношение и т.н.

Освен всичко това естествено и самата класация страда от логични недостатъци. Изходните данни идват от самите банки и винаги има опасност отчетът да е разкрасен с някаква цел – за пред публиката, акционерите и т.н. Освен това и конкретни банки, ползващи държавна подкрепа или регулаторно снизхождение, също изкривяват картината. Методологията е практически непроменена от предходната година и опитва да даде по-голяма тежест на показатели, които за банкерите или е по-трудно, или няма толкова стимули да манипулират, но които са важни за всички. Това обаче невинаги е възможно.

Класацията е изготвена, преди да бъдат достъпни одитираните отчети за всички институции, затова е базирана на по-ограничените данни от надзорното оповестяване в БНБ. Това е причината някои потенциално интересни показатели да не са включени. Така например вместо капиталова адекватност се ползва по-грубото съотношение капитал към активи. В пълните отчети има още и данни за големи експозиции, качеството на портфейлите, които също биха могли да са показател за стабилност.
Още по-сложна става оценката на риска, ако намесим и някои фактори, за които няма достатъчно официална информация, като например кредитирането на свързани лица. Макар формално да няма нарушения, при някои банки реално са финансирани бизнеси на собствениците им или техни близки лица далеч над законовите лимити. И така е поет риск, който трудно може да се измери.
Затова и класацията на най-добрите банки за 2013 г. е по-скоро отправна точка за по-правилен и информиран избор, отколкото финансов консултант, който директно да ви каже къде ще е най-изгодно за вас.

Методология:
Класацията на банките е по редица показатели, които са разделени в четири групи: стабилност и риск, ефективност и рентабилност, устойчивост и динамика и размер. На всеки показател след консултации с банкови експерти сме дали различно тегло, което да отразява както това доколко е значим, така и доколко в практиката е изкривен от еднократни ефекти или счетоводна политика. Опитали сме се да не даваме голяма тежест на показатели, които зависят от размера на банката (размер на активите, депозитите, кредитите), както и на такива, за които банките имат регулаторни или маркетингови стимули да разкрасяват (лоши кредити, нетна печалба).

От класацията е изключена държавната Българска банка за развитие, тъй като тя по същество не се конкурира с останалите институции (те са й по-скоро клиенти), а провежда правителствени политики. Освен това тя не оперира и чисто пазарно, доколкото се финансира с държавна гаранция. Изключена е и Юнионбанк, която през миналата година беше придобита от Първа инвестиционна банка и когато излиза К10, вече е влята в новия си собственик. Това прави включването й в класация, целяща да ориентира потребителите в пазара, безсмислено.
Избраните показатели са:

Стабилност и риск – общо тегло 45%:
Цена на финансиране (разходи за лихви към привлечени средства) – тегло 25%
Степен на провизиране (натрупани обезценки към кредити) – тегло 20%
Кредитен рейтинг - тегло 20%
Кредити към депозити – тегло 15%
Цена на кредита (приходи от лихви към отпуснати кредити) – 10%
Капитал/активи – тегло 10%.
 
Ефективност и рентабилност  – общо тегло 30%:
Нетен лихвен марж (нетен лихвен доход към кредити и вземания) – тегло 30%
Cost-to-income (административни разходи към приходи от лихви, такси и дивиденти) – тегло 30%
Печалба преди обезценки към активи - тегло 20%
Възвращаемост на активите, ROA (печалба към активи) – тегло 10%
Възвращаемост на капитала, ROE (печалба към собствен капитал) – тегло 10%.
 
Устойчивост и динамика. Показателите са класирани по тригодишната им средна геометрична стойност освен сумата на активите, съотношението капитал/активи и цената на финансиране, за които е взета просто промяната спрямо 2010 г. – общо тегло 20%:
Нетен лихвен марж – 25%
Промяна в цената на финансиране – 20%
Възвращаемост на капитала – 20%
Промяна на капитал/активи – 15%
Марж на нетния доход от такси и комисиони – 10%
Ръст на активите – 10%.
 
Размер – общо тегло 5%:
Сума на активите

За клоновете важи същата методология с тази разлика, че тъй като те нямат обособен капитал, част от показателите (а именно ROE, капиталова адекватност, капитал към активи) не са включени и съответно използваните тегла са малко различни.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Етикети: банки К10 класация

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К10" Затваряне
K10. Мисия: Клиент

Още от Капитал
Искам ново и по-хубаво жилище

Преориентирането на търсенето към по-качествени имоти в София води до лек ръст в средните цени

Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Новата дългова криза на здравната каса

Институцията плаща със здравни вноски наказателни лихви и адвокатски хонорари

20 въпроса: Силвия Великова

Казва, че не знае какво е рутина. И това личи от факта, че толкова години тя не е загубила хъса да задава въпроси

Канадска вълна

Писателят Дени Терио за работния си процес и защо Канада е страна на "две самотности"

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10