С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 юни 2014, 10:01, 8060 прочитания

К10. Стабилност и риск: Няколко важни бушона

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
На теория за клиентите колко е стабилна банката им би трябвало да е един от най-важните фактори за избор. Най-малкото, като поверяваш парите си на някого, е нормално да се интересуваш дали ще може да ти ги върне.

На практика обаче този здравословен механизъм, който възпира банките да поемат големи рискове, е в голямата си степен изключен. И то не само в България, а и на световно ниво. Първо, световната криза показа, че политиците не са готови да оставят големи банки да фалират и въпреки всичката си гневна реторика се съгласяват да ги спасяват с пари на данъкоплатците. И второ, самото наличие на държавна гаранция на депозитите до 100 хил. евро в ЕС отклонява вниманието на вложителите от риска и ги насочва единствено към търсене на най-изгодни условия.


Въпреки това стабилността обаче си остава ключова и в България, където за много хора все още е жив споменът от изгубените им спестявания през 1996 г., вложителите продължават да са чувствителни на тази тема. Въпреки всички защити е ясно, че при системна криза парите във фондовете за гарантиране няма да са достатъчни. И ако малките влогове са защитени, за големите фирми рискът си остава. Освен това стабилността е важна и за инвеститорите (акционери и облигационери), които при евентуален фалит могат да загубят практически целите суми, които са вложили. А това логично се отразява и в цента, на която може да се финансира банката. Затова в К10 даваме на тези показатели най-голяма тежест в общата класация - 45%.

На фона на колабиращата банкова система в Кипър и почти сигурната национализация на най-големите банки в Гърция някак естествено основната тема е рискът, а не толкова печалбата. Всъщност разликата не е толкова голяма, доколкото една хронично губеща банка трудно може да е стабилна. И все пак има институции, които залагат на по-консервативни стратегии. И в нашата класация ние решихме да възнаградим в по-голяма степен това, като дадем 45% тежест на показателите за стабилност.

Като най-важен сред тях и съответно с най-голямо тегло приехме цената на финансиране, измерена като разходите за лихви, които банките имат по привлечения от тях ресурс. Логиката е именно, че по-стабилните банки могат да се финансират по-евтино. Най-голямото достойнство на този измерител е, че е пазарен и отделна банка трудно може да му повлияе значително - ако предложи прекалено ниски лихви, съпоставени с риска, тя няма да може да набере нужния й ресурс, а ако заложи на прекалено високи - няма да може да печели достатъчно. Големият недостатък е, че на крайната цена влияят и много други фактори - например високите лихви може да са резултат от конкретни промоционални условия или стратегия за експанзия. Данните устойчиво показват, че банките с български собственици се финансират чувствително по-скъпо (отчасти и защото тези, които принадлежат към големи банкови групи, имат възможност при нужда да ползват ликвидност и подкрепа от централата си). Като цяло през последните години с плавния спад на лихвите по депозити пада и цената на финансиране, като само при отделни случаи като Корпоративна търговска банка тенденцията е обратна. В конкретния случай обаче това е по-скоро заради стратегията за експанзия на банката, като набраният от нея ресурс на свой ред се влага предимно в експанзията на бизнесите на мажоритарния й собственик. В последните години увеличава пазарния си дял, като расте в пъти по-бързо от средното за пазара.



Като цяло леко понижаваща се стабилност може да се отчете и по линия на кредитните рейтинги на банките. През 2013 г. Moody's понижи оценките си за всичките три следени от нея банки. S&P също свали перспективата по рейтинга на Уникредит Булбанк заедно с този на държавата, като в началото на 2014 г. агенцията понижи и оценката си за силата на цялата банкова система в България. Fitch, която оценява най-много институции, засега не предприема резки ходове, но през март понижи перспективата по рейтинг на ПИБ на негативна. Хубавата страна на рейтинга, като показател е, че в него са калкулирани и множество трудно измерими фактори, но лошите са, че самите методологии и скали на агенциите се различават, което прави съпоставката неточна. А също така и много банки просто не ползват такава услуга (рейтингът е допълнителен разход и е нужен основно когато банката се финансира от капиталовите пазари), което автоматично им дава ниска оценка в класацията.

Ценен показател за стабилност е и съотношението натрупани обезценки към отпуснати кредити, който обаче също може да има различно тълкуване. Тук много ясно се вижда разликата между банки с местни и чужди собственици, като при първите масово нивата са чувствително по-ниски. Това може и да се дължи на по-добър риск мениджмънт и познаване на пазара, но индикациите са, че по-скоро е въпрос на не толкова стриктна политика на провизиране, толерирана и от регулатора. В К10 приемаме, че в разгара на криза по-високото ниво на обезценки/кредити е показателно, че лошите заеми са признати в голяма степен и е по-малко вероятно да последват изненади. Освен това при подобряване на икономиката част от тези несъбрани вземания може да бъдат изплатени от клиенти или да бъдат продадени обезпеченията по заемите и това да донесе допълнителна печалба, която да подкрепи и капитала. От тази година банките ще трябва да започнат да преоформят и специфичните си провизии в обезценки, което може да доведе до сериозно покачване.

Класическият за българската банкова система рисков показател, който беше особено следен по време на кредитния бум, е съотношението кредити към депозити и то продължава да показва склонност към понижаване. Причината е, че банките все повече се финансират от местния пазар и постепенно изплащат кредитните линии към централите си. Всъщност в средата на миналата година чуждестранните активи на българските банки надвишиха чуждестранните им пасиви за пръв път от 2007 г. насам. Така вече дори и късно навлезлите по време на кредитния бум гръцки банки свиват показателя по-контролируеми, макар и все още завишени нива - при клона на Alpha Bank от над 200% той пада до под 150%, а при Пиреос банк България – от 170% на 130%. В същото време при някои от големите на пазара като ОББ и Пощенска банка показателят вече е далеч под 100%, което показва, че вече портфейлите им не просто са изцяло финансирани с местни депозити, но и че изнасят ликвидност навън.

С по-малка тежест включихме цена на кредита и съотношението капитал към активи. При първия, изчислен като прихода от лихви към отпуснатите заеми, проблемът е, че докато ниските му стойности са добри (защото показват възможност за гъвкаво покачване при нужда и говори за по-консервативен и нискорисков портфейл), високите му говорят за рентабилност и е трудно да се намери оптимална стойност. Това важи и за капитала, който също, ако е много, носи стабилност, но прекомерните нива показват неефективност. Той е регулаторно следен и съответно е обект на специално третиране и внимание от страна на банкерите. Нивото на капитала пряко зависи от нивото на провизиите и ако някоя банка не е била консервативна да отпише лошите си заеми с цената на загуби, тя дори на хартия ще изглежда по-стабилна и добре капитализирана.

Сметките показаха, че Уникредит Булбанк е най-стабилна банка за трета година, а размествания сред големите банки почти няма. Най-голям спад класацията регистрира Ти Би Ай банк, която изпада от 5-о на 16-о място, което се дължи на по-рисковата й стратегия към растеж.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "К10" Затваряне
К10. Ефективност и рентабилност: Банката невинаги печели

Още от Капитал
Фасулска работа

За 20 години Милко Младенов създаде една от най-разпознаваемите компании за варива в България "СуиКо"

Малките в голямата игра за София

Как ще се управлява столицата при новата конфигурация в общинския съвет и при районните кметове

Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Кино: "В кръг"

Социален гняв през директно кино в новия филм на Стефан Командарев

Филм след филм

Забравени класики и модерно авторско кино на "Киномания" 2019

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10