Растеж чрез придобивания. С тези три думи може да се опише случилото се във финансовия сектор в България през последната година. А основните играчи на дъската за поглъщания бяха именно неговите представители от фондовия пазар.
Най-гладният
за нови активи, с които да расте, бе "Евроинс" и групата, към която компанията принадлежи - "Евроинс иншурънс груп". В края на миналото лято тя се договори с холандската Achmea да придобие застрахователния й бизнес в България - "Интерамерикан". Така няколко месеца по-късно портфейлът на "Евроинс" вече е увеличен с общозастрахователния портфейл на "Интерамерикан България", а групата си има и животозастрахователното дружество на едноименната компания. Малко по-късно от "Евроинс" съобщиха, че ще придобият и бизнеса на QBE в България и Румъния. Донякъде това обуславя силните резултати на компанията през годината. Трябва да се отчете обаче, че растежът чрез придобивания има своя еднократен ефект. В тази връзка резултатите от 2013 г. ще могат най-меродавно да се сравняват с пълните резултати за 2014 г., когато "Евроинс" ще е имал възможност да реализира синергиите от осъществените сделки и съответно ползите от растежа чрез тях.
Своята доза растеж чрез поглъщания направи и Първа инвестиционна банка (ПИБ). През 2013 г. тя придоби сравнително малкия си конкурент на местния пазар - МКБ Юнионбанк. Вливането на Юнионбанк бе финализирано през март 2014 г., но консолидираните резултати на ПИБ за 2013 г. вече отразяват и резултатите на новото попълнение. Вследствие на бизнес комбинацията ПИБ отчете печалба от над 180 млн. лв. заради разликата между оценката на нетните активи на Юнионбанк и платената за нея цена. Ако се изчисти този еднократен ефект, на практика печалбата на банката за миналата година леко се понижава. Това се вижда и от финансовите резултати по отчетния метод на Българската народна банка (виж таблицата). Според тях като цяло банката отчита около 10% свиване на печалбата за 2013 г. вследствие на лек спад в приходите от лихви и значителен такъв в другите й оперативни приходи. Тя е успяла да ограничи понижението в крайния резултат с повече събрани такси и комисиони през годината.
и най-иновативният
Комисионите подкрепят резултатите и на останалите публични банки. Това перо расте при всички. Но то не е единствената причина в подкрепа на крайния финансов резултат на институциите. Така например миналата година сериозна опора на нетната си печалба даде Корпоративна търговска банка (КТБ) по един сравнително иновативен начин - продажбата на сградата, в която се помещава централата на банката, на свързано с основния собственик лице малко преди края на 2013 г.
Ефектът от сделката, ако се съди по последно наличната публична информация за балансовата стойност на сградата в отчета на КТБ и информацията за цената на продажбата от Имотния регистър, е печалба в размер на около 16 млн. лв. Това на практика е повече от отчетения ръст в печалбата на КТБ за 2013 г. Ако ефектът на сделката се изчисти, излиза, че вместо печалба от 71 млн. лв. и ръст от 25% банката е щяла да отчете печалба от около 54 млн. лв. и спад от около 3%.Иначе КТБ продължава да отчита главозамайващи резултати на фона на труден пазар за останалите участници на него. Приходите й през 2013 г. растат с над 30% при спад за останалите публични банки. Нормата на печалба обаче започва да намалява за най-голямата банка по пазарна капитализация, което показва, че годините на лесен растеж и лесни печалби може би започват да се отдалечават. През 2013 г. маржът на печалба на КТБ е около 14% при 24% година по-рано и 5% средно за другите две по-големи публични банки - ПИБ и ЦКБ. Трябва да се отбележи и фактът, че на фона на трудния пазар и свиващи се приходи Българо-американска кредитна банка свива загубата си за втора поредна година, като от 35 млн. лв. през 2011 г. в края на 2013 г. тя вече е 15 млн. лв.
Растеж чрез придобивания. С тези три думи може да се опише случилото се във финансовия сектор в България през последната година. А основните играчи на дъската за поглъщания бяха именно неговите представители от фондовия пазар.
2 коментара
Подобни еквилибристики не са миродавни, за това до колко една финансова институция се развива добре може да се съди не толкова по ръста на печалбата й, колкото по рентабилността на собствения капитал. Обективно мерило за добрите икономически резултати е висока печалба на единица собствен капитал, ръст на активите, а не нетната такава. КТБ например и през 2013 година продължиха да увеличават активите си и да реинвестират печалбата си.
Нямаше как да не се усетят злобните подмятания към едни от водещи банки у нас. През 2013 г не е имало осезаем спад при публичните банки. Много чуждестранни финансисти се изказаха преди и сега също че българската банкова система е добре балансирана и една от стабилните в Европа. Да не говорим че ако не са ПИБ, КТБ, Химипорт и Софарма, търговията на БФБ отдавна щеше да е замряла.
Относно тази част: "Приходите й през 2013 г. (за ктб) растат с над 30% при спад за останалите публични банки." - От Moody’s бяха съобщили в доклад че състоянието на кредитния портфейл на банката е много добро, стеснения лихвен марж от 2012 г е компенсиран с успешно генерирани приходи от банкови услуги и през второто шестмесечие на 2013 лихвения марж обръща посоката и изцяло пристъпва към нарастване. От това, че БАКБ е свила печалбата си не следва че на целия банков пазар трябва да се сложи етикет "в затруднено положение" и "с намаляващи приходи". БАКБ имат нужда да си сменят политиката на предлагане на услуги. Но дори и това да стане трудно могат да наваксат преднината която имат ПИБ, КТБ, Райфайзенбанк, ДСК или Сосиете женерал.