К50: Апетит за придобивания

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Растеж чрез придобивания. С тези три думи може да се опише случилото се във финансовия сектор в България през последната година. А основните играчи на дъската за поглъщания бяха именно неговите представители от фондовия пазар.

Най-гладният

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

за нови активи, с които да расте, бе "Евроинс" и групата, към която компанията принадлежи - "Евроинс иншурънс груп". В края на миналото лято тя се договори с холандската Achmea да придобие застрахователния й бизнес в България - "Интерамерикан". Така няколко месеца по-късно портфейлът на "Евроинс" вече е увеличен с общозастрахователния портфейл на "Интерамерикан България", а групата си има и животозастрахователното дружество на едноименната компания. Малко по-късно от "Евроинс" съобщиха, че ще придобият и бизнеса на QBE в България и Румъния. Донякъде това обуславя силните резултати на компанията през годината. Трябва да се отчете обаче, че растежът чрез придобивания има своя еднократен ефект. В тази връзка резултатите от 2013 г. ще могат най-меродавно да се сравняват с пълните резултати за 2014 г., когато "Евроинс" ще е имал възможност да реализира синергиите от осъществените сделки и съответно ползите от растежа чрез тях.

Своята доза растеж чрез поглъщания направи и Първа инвестиционна банка (ПИБ). През 2013 г. тя придоби сравнително малкия си конкурент на местния пазар - МКБ Юнионбанк. Вливането на Юнионбанк бе финализирано през март 2014 г., но консолидираните резултати на ПИБ за 2013 г. вече отразяват и резултатите на новото попълнение. Вследствие на бизнес комбинацията ПИБ отчете печалба от над 180 млн. лв. заради разликата между оценката на нетните активи на Юнионбанк и платената за нея цена. Ако се изчисти този еднократен ефект, на практика печалбата на банката за миналата година леко се понижава. Това се вижда и от финансовите резултати по отчетния метод на Българската народна банка (виж таблицата). Според тях като цяло банката отчита около 10% свиване на печалбата за 2013 г. вследствие на лек спад в приходите от лихви и значителен такъв в другите й оперативни приходи. Тя е успяла да ограничи понижението в крайния резултат с повече събрани такси и комисиони през годината.

и най-иновативният

Комисионите подкрепят резултатите и на останалите публични банки. Това перо расте при всички. Но то не е единствената причина в подкрепа на крайния финансов резултат на институциите. Така например миналата година сериозна опора на нетната си печалба даде Корпоративна търговска банка (КТБ) по един сравнително иновативен начин - продажбата на сградата, в която се помещава централата на банката, на свързано с основния собственик лице малко преди края на 2013 г.
Ефектът от сделката, ако се съди по последно наличната публична информация за балансовата стойност на сградата в отчета на КТБ и информацията за цената на продажбата от Имотния регистър, е печалба в размер на около 16 млн. лв. Това на практика е повече от отчетения ръст в печалбата на КТБ за 2013 г. Ако ефектът на сделката се изчисти, излиза, че вместо печалба от 71 млн. лв. и ръст от 25% банката е щяла да отчете печалба от около 54 млн. лв. и спад от около 3%.
Иначе КТБ продължава да отчита главозамайващи резултати на фона на труден пазар за останалите участници на него. Приходите й през 2013 г. растат с над 30% при спад за останалите публични банки. Нормата на печалба обаче започва да намалява за най-голямата банка по пазарна капитализация, което показва, че годините на лесен растеж и лесни печалби може би започват да се отдалечават. През 2013 г. маржът на печалба на КТБ е около 14% при 24% година по-рано и 5% средно за другите две по-големи публични банки - ПИБ и ЦКБ. Трябва да се отбележи и фактът, че на фона на трудния пазар и свиващи се приходи Българо-американска кредитна банка свива загубата си за втора поредна година, като от 35 млн. лв. през 2011 г. в края на 2013 г. тя вече е 15 млн. лв.