К50: В сянката на украинската криза
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

К50: В сянката на украинската криза

К50: В сянката на украинската криза

Секторът се развиваше добре през миналата година, но проблемите на ЕС с Русия може и да помогнат, и да попречат на продажбите

Весела Николаева
3366 прочитания

© STR


Химико-фармацевтичният сектор е сравнително добре представен на Българската фондова борса, но в класацията "Капитал 50" няма много такива дружества. Причината е, че доста от тях са сравнително малки. "Софарма" е най-голямата от този бранш с публичен статут, а в класирането на топ 50 попадат дъщерната й "Българска роза - Севтополис". Извън подредбата останаха "Унифарм" и "Медика", които са в същата икономическа група. Ветеринарната медицина е представена от "Биовет", а на 18-а позиция е производителят на целулоза "Свилиза". С "Неохим" се изчерпват действащите производители на торове на борсата.

Много от химическите компании, които са листвани на БФБ при масовата приватизация, вече са сменили предмета си на дейност или не са действащи. Най-известният пример е "Химко", за което едва ли някой здравомислещ човек има илюзии, че действително може отново да заработи. На БФБ има и няколко компании, които също могат да се прибавят към сектора – медицинските "Момина крепост" (в която "Софарма" е акционер), "Етропал" и производителят на заготовки "Формопласт".

Икономика в епруветка

Положението на този сектор на борсата отразява в голяма степен развитието като цяло в българската икономика. След силните години на социализма, когато химията беше един от водещите отрасли, по различни причини голяма част от предприятията затвориха в началото на 90-те години. При някои това просто беше заради пазарен натиск и оттеглянето на държавната подкрепа, при други неуспешна приватизация изпрати активите им на площадките за скрап. Положението на много компании беше усложнено заради слабото опазване на околната среда преди години и нуждата да направят големи инвестиции в тази част.

Торовите заводи като "Неохим"  и "Агрополихим" успяха да оцелеят след обновяване на мощности. Изглежда, че за "Неохим" се очертава нова перспектива след покупката на 20.3% от австрийския производител на торове Borealis и бахрейнската банка First Energy Bank чрез общото им дружество "Феборан". Дали от това ще могат да се възползват и дребните акционери, предстои да видим. "Химическата индустрия, а в частност и фармацията, през тази година зависят изключително много от ситуацията в Украйна. Положителните моменти са свързани с повишаването на цената на природния газ за Украйна, което ще спре дъмпинга при много производства, където суровината е основен разход", коментира Цветослав Цачев, ръководител "Анализи", в "Елана трейдинг". Той обясни, че най-осезаемо това ще се усети при производството на изкуствени торове, повишавайки цените на готова продукция и разширявайки пазар за българските компании.

И загуба, и печалба

Доста по-лоши са очакванията му за фармацията, за която Украйна не е конкурент, а пазар. Цачев отбеляза, че износът на българските компании растеше силно през миналата година, но вече се свива под влияние на икономическата криза там. Анализаторът добави, че в Украйна не се вземат адекватни и навременни мерки за срива и българските компании ще загубят приходи. От друга страна, те биха могли да спечелят позиции в Русия за сметка на западни компании, към които настроенията стават негативни, отбеляза още Цачев.

Българската фармация като цяло е сектор с успешна приватизация и добро развитие на създадените след промените дружества. "Медика" пък е сред примерите за различно развитие на дейността след приватизацията му. Допреди години то беше производител основно на санитарни материали, но в желанието на ръководството да увеличи маржовете на печалба се насочи повече към лекарствени продукти и добавки. За "Момина крепост" първите месеци на тази година се оказаха трудни заради събитията в Украйна и Русия и намаления износ. Директорът на компанията Румян Цонев очаква това да бъде преодоляно през второто тримесечие след предподписване на договорите с вносителите в тези държави.

Съвременна наука

Председателят на Браншовата камара на химическата промишленост инж. Йончо Пеловски също се притеснява, че евентуални санкции на ЕС срещу Русия могат сериозно да засегнат много български производители. Освен износа самото производство може да пострада, защото от Русия и Украйна се внасят и много суровини. Пеловски не смята, че спирането на руския износ може да се компенсира с такъв към други държави, например в ЕС и Източна Азия. "Това са неща, които не стават за ден", коментира той.

Друг проблем пред химическата индустрия е недоброто й разбиране от страна на хората извън нея, посочи Пеловски. Заради стари замърсявания и някогашното слабо опазване на околната среда много хора смятат, че една нова инвестиция ще доведе до същото, макар нещата коренно да са се променили. Дори и с готови проекти и намерение за откриване на нови работни места пак има пречки от страна на местната власт. "Тази реиндустриализация е само на приказки. Всичко, свързано с разрешителни, е трудно, кметовете работят партийно", смята Пеловски.

Липсата на квалифицирани служители е голям проблем и в химическата индустрия, каза още той. Председателят на браншовата камара обясни, че, от една страна, няма много желаещи да учат химия и инженерни науки, защото не е лесно, а от друга – нормално е завършилите да имат желание за работа в Германия например, където заплащането е по-високо. Добрата новина е, че в някои български компании заплатите са високи и поне една причина за напускане е частично преодоляна.

Химико-фармацевтичният сектор е сравнително добре представен на Българската фондова борса, но в класацията "Капитал 50" няма много такива дружества. Причината е, че доста от тях са сравнително малки. "Софарма" е най-голямата от този бранш с публичен статут, а в класирането на топ 50 попадат дъщерната й "Българска роза - Севтополис". Извън подредбата останаха "Унифарм" и "Медика", които са в същата икономическа група. Ветеринарната медицина е представена от "Биовет", а на 18-а позиция е производителят на целулоза "Свилиза". С "Неохим" се изчерпват действащите производители на торове на борсата.

Много от химическите компании, които са листвани на БФБ при масовата приватизация, вече са сменили предмета си на дейност или не са действащи. Най-известният пример е "Химко", за което едва ли някой здравомислещ човек има илюзии, че действително може отново да заработи. На БФБ има и няколко компании, които също могат да се прибавят към сектора – медицинските "Момина крепост" (в която "Софарма" е акционер), "Етропал" и производителят на заготовки "Формопласт".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK