Най-големите български компании - година на смаляването

Данните показват по-черна година: осем от първите десет имат по-ниски приходи, а при водещите сто числото е малко по-добро - 60% от компаниите имат по-свит бизнес. Почти сходна е картината и при компаниите от 100 до 200 - седем от всеки десет фирми отчитат спад на оборота. Летвата за влизане в клуба на големите сто фирми също пада - сега е 114 млн. лв. при 138 млн. година по-рано.

Двадесет компании работят на загуба. Което е дори по-добър резултат от предходната година, когато 22 фирми са били на червено. Печалбите всъщност са по-високи в сравнение с 2008 г. - средно на компаниите от топ 100 се падат по 7.3 млн. лв., като показателят година по-рано е бил по 2 млн. лв. загуба на фирма.

Ако обаче се изключат данните за трите компании с най-големи минуси - "Кремиковци", "Лукойл Нефтохим" и БМФ, положителният финансов резултат скача на 16.5 млн. лв.

В групата на непечелившите дружества са най-вече държавните - една четвърт. Губещите по сектори не са изненада - металургия, търговци на автомобили, транспортни и строителни компании.

Спадналият бизнес доведе и до съкращения на персонал - средно с почти 5%, но всъщност, ако се изключат развиващите се търговски вериги и новите индустриални фабрики, които наемаха служители, и устойчивите компании за комунални услуги - освободените служители са значително по-голям процент.

Дори компаниите, които имат растящи приходи като "Белла", "Терна", "Пикадили", "Софарма", са оптимизирали персонала си.

Разместване

Всяка пета компания в класацията не присъстваше преди година. Причините са различни - бизнесът на някои дружества рязко е нараснал, на други пък е спаднал. Има и един по-технически детайл - през пролетта на 2009 г. някои фирми не предоставиха финансови данни заради масовите отвличания, тази пък други се въздържаха да покажат отчетите си вероятно заради силния ефект от кризата.

По-силният удар на кризата върху някои сектори изважда компании, които от години са традиционни членове на топ 100. Такива са строителната фирма "Балканстрой", торовият завод "Неохим", "Златна Панега цимент" и други. Затова пък влизат нови, като например доставчикът на авточасти "Язаки", която е и най-бързо растящата компания през 2009 г.

Произход

Да си голям в повечето случаи означава да си чужд - 60 от стоте най-големи дружества са собственост на чуждестранни инвеститори. Държавните компании са 14 и повечето са от енергийния сектор, има и няколко транспортни. Концентрирани са в първата 30-ица.

Много от най-големите сто фирми обаче имат връзка със старата държавна икономика - това са над 35 заводи или търговци, които са били приватизирани преди години и са станали гръбнака на сегашните корпоративни шампиони.

Има и една неприятна новина, която няма нищо общо с кризата. Приватизацията спря и нито една голяма държавна компания не беше продадена през миналата година, докато през 2008 г. собствеността стана частна в БМФ и ТЕЦ "Бобов дол".

Тази година единствената подготвяна приватизационна сделка е за "Булгартабак холдинг", но е много вероятно тя да приключи през 2011 г.

Промяна в собствеността на стоте най-големи нямаше вероятно защото пазарът на сливания и придобивания беше слаб на глобално ниво. Все пак сделки не липсваха и сред 200-те най-големи има три - за двата кабелни оператора "Евроком" и "Кейбълтел" и за "Девин".

Тази година може да се очакват няколко големи сделки - за "Софийска вода", за топлоцентралите на Enel в Гълъбово и на CEZ във Варна, за БТК. Всъщност една фирма от топ 100 вече смени собственика си - дистрибуторът на лекарства "Хигия" излезе от исландската група на Actavis и беше купена от местния представител на аптечния сектор Веселин Марешки.

Фондовата борса не е изкушила нито една нова компания от групата на големите. Спадът на интереса към капиталовия пазар логично отказва компаниите да търсят изгодно финансиране чрез продажба на акции.

Това, при положение че и банките почти спряха да кредитират бизнеса. Тази година в класацията има 15 публични компании, като заради ръст на приходите по-нагоре в класирането се изкачват "Биовет", "Енергоремонт холдинг" и "Химимпорт". Затова пък предишните участници в стотицата "Неохим" и "Оргахим" се преместват няколко места назад и попадат в подреждането между 100 и 200.

Милиардерите

Групата на компаниите с приходи над един милиард лева оредява с един представител и те остават девет. Всъщност падналите под престижната граница са две - "Овергаз" и "Стомана индъстри". Затова пък в отбора на корпоративните гиганти се завръща БТК.

Причината е, че в компанията се вля мобилното й звено "Вивател", което преди беше отделно дружество. Един от бившите големи, "Кремиковци", вече втора поредна година е извън подреждането и заради процедурата по фалит няма никакъв шанс да се появи отново в нея.

Приходите на топ 10 компаниите падат с повече от 5 млрд. лв., което е над 20%. Причината обаче е далеч извън българската икономика - най-голям спад имат фирмите, които се занимават с горива. Само ЧЕЗ и БТК имат по-добра година.

При печалбите ситуацията при гигантите е доста по-приятна: през 2008 г. точно половината от десетте фирми са работили на загуба, докато миналата година единствената компания "на червено" е "Лукойл Нефтохим Бургас".

Печалбите не са грандиозни (с изключение на "Аурубис" и "Мобилтел"), но пък поне ги има. Резултатът си има и обяснение - големите частни компании знаеха, че рецесията се задава, усетиха я още през 2008 г. и бързо започнаха да се реорганизират.

Пътят беше почти един и същ и минаваше през свиване на персонал и заплати, отрязване на губещи дейности, спиране на експанзията.

Върхът на класацията от години е окупиран от рафинерията на "Лукойл" - Бургас. Традиционно в комплект с нея върви и втората позиция - българското търговско дружество на руската компания. Тук размествания едва ли ще настъпят скоро, особено след като през април ръководството на "Лукойл" обави, че ще инвестира 1 млрд. долара в нов завод за котелно гориво в Бургас.

Рязка промяна

Компаниите, които имат най-голям спад на приходите, не са изненада, защото работят в най-силно засегнатите от кризата сектори: металургия, строителство, горива, транспорт, химия, цимент, машиностроене, търговия с автомобили.

Част от тях, които са свързани с експорт или с международни борсови цени на стоки, започват да се оттласкват от дъното и са умерени оптимисти за бъдещето. При други обаче няма признаци на съживяване. Пример за такъв сектор е строителството, където липсата на нови проекти за жилищни и търговски сгради е факт и през 2010 г.

Силен удар по сектора е неплащането по договори от страна на държавата. Трудностите на големите строителни компании се пренасят по веригата и към други големи, средни и малки фирми - например производители на мебели, цимент и т.н.

Групата на растящите компании тази година е различна. Първо, темповете на растеж са много по-умерени. И второ, сред 50-те най-динамични фирми тази година почти липсват шампионите по ръст от предходни години.

Най-многобройни в щастливата класация са фармацевтичните дружества - цели седем. Това е един от класическите антициклични сектори, който се представя добре в кризисни времена. Други подобни сектори, запазили стабилното си присъствие, са енергетиката, комуналните услуги, както и търговията.

Прогнозите

За втора поредна година поканихме мениджърите на най-големите фирми да прогнозират как ще се развива управляваният от тях бизнес. Резултатът изглежда сравнително оптимистичен, защото 2/3 от отговорилите планират приходите да нараснат през 2010 г.

Анкетата показва, че средно за 53-те компании с прогнозни данни очакваният ръст на оборота е 12.4%. Същата е и прогнозата за печалбата - две от всеки три запитани фирми смятат, че ще подобрят финансовия си резултат.

Ясно е, че дъното и измъкването от рецесията се прогнозират трудно. А и всеки случай е индивидуален. Но изглежда, че поне за фирмите износители 2010 г. ще е по-добра. Да си пожелаем всички да сме били черногледи и краят на годината да ни изненада приятно.

** Източник на данните е анализаторската компания ICAP