Дистрибуторските компании обаче изглеждат големи само като обороти. Заради острата конкуренция помежду им за клиенти, състезанието кой кои аптеки да зарежда, забавените с години плащания от държавните болници и понякога неразумните търговски операции и кредитиране на клиенти те работят с изключително ниска рентабилност (не повече от 2%) или са на загуба.

Такъв е бил случаят с "Хигия", която публикува годишния си отчет покрай сделката за продажбата й и се оказа, че две поредни години фирмата е била на загуба, и то голяма. За миналата година тя е губила по почти 9 лева на всеки 100 лв. продажби. Затова пък през 2009 г. "Стинг" от губеща се превръща в печеливша компания, тъй като успява да подобри доходността от търговските си операции и да разшири клиентската си мрежа.

Зад граница

Двете най-големи производствени фармацевтични компании в България са пуснали на пазара общо 20 нови лекарства – "Актавис" 11, а "Софарма" 9.

През миналата година заводите на двете фирми са работили с пълен капацитет, отчитат оттам. Предприятието на "Актавис" в Дупница може да произвежда 4.5 млрд таблети годишно, а в Троян - 23 млн. бутилки суспензии и сиропи и 36 млн. опаковки гелове и унгвенти, което е достатъчно да покрие потреблението в България годишно на този тип продукти.

Затова основно продукцията им се изнася в останалите европейски държави и в Украйна, Русия и бившите съветски републики.

Същото се случва и в "Софарма", където делът на местните продажби намалява от 37% на 35% от приходите за сметка на ръста на новите пазари – Турция и Сърбия, и увеличаването на износа за останалите експортни дестинации.

Разместване има и в пазарните дялове на производителите – в класацията на IMS Health по продажби на лекарствата им в стойност "Актавис" запазва първото си място, като продава произведени в България и внесени от останалите й заводи медикаменти. Втори вече са Novartis, които консолидират продажбите си със своето подразделение за продажба на непатентни лекарства – Sandoz.

Българската "Софарма" има отчетлив ръст, но приходите от продажбите нарастват предимно заради износа. Дружеството увеличава рентабилността си и през миналата година успява да печели по над 15 лева на всеки 100 лева приходи.

В началото на 2009 г. в сектора имаше само една сделка – работническо-мениджърското дружество на един от заводите на "Актавис" (собственост на изпадналия в затруднение исландски банкер Тор Бьорголфсон) купи предприятието от собственика "Антибиотик - Разград".

Договорът предвижда заводът да продължи да произвежда на ишлеме лекарствата на фармацевтичната компания и да разработва и свои собствени марки лекарства. През цялата година се говореше, че е възможна продажба на цялата исландска група, но такава не се случи. Затова пък в началото на тази година беше сключена сделка за дистрибутора на "Актавис" – "Хигия".

Компанията беше продадена в много лошо финансово състояние, две поредни години на загуба и с вземания от партньори – аптеки и болници, за над 110 млн. лв. Новият собственик е физическото лице Росица Великова, която е свързана с варненския собственик на вериги аптеки Веселин Марешки.

Месец след сделката Марешки, който е и най-големият клиент на "Хигия", поиска от Комисията за защита на конкуренцията да купи дистрибутора. За това време пазарният дял на търговеца на едро с лекарства се сви с 10 процентни пункта от 22 на 12%.

Изкривяванията на пазара

Цените на лекарствата в България на ниво производител са най-ниски в ЕС. Освен това през пролетта на миналата година бяха въведени ограничения за цената и изискванията за това всяка опаковка, която се продава в страната, да бъде с надпис на български.

Това направи неизгодни търговските операции на част от компаниите. Освен това около 400 медикамента престанаха да се продават в България, а десетки нови продукти с високи цени просто не бяха регистрирани за употреба.

Обществените фондове нямат достатъчно средства, за да покрият нуждите на пациентите от лечение, а по веригата производител - дистрибутор - аптека от години има напрежение. Производителите с много малки изключения не кредитират дистрибуторите и не им предоставят отложено плащане, а предпочитат да работят срещу предплащане.

От своя страна обаче търговците на едро изчакват аптеките и болниците с месеци, а понякога и с години, за да се разплатят. Търговските надценки на аптеките и таксите за обработка на рецепта (1 лв., плащан от здравната каса) са ниски. Освен това от миналата година аптеките са принудени да купуват авансово скъпите медикаменти, за които касата плаща.

Това доведе до отпадането от пазара на близо 800 обекта и в момента аптеките са 3100. Заради забраната за големи вериги аптеки в секторната класация на "Капитал 100" липсва техен представител.

И пак ръст

Въпреки всичко прогнозите на IMS Health са, че пазарът ще продължи да расте – бизнесът ще се концентрира и на пазара ще остават само най-финансовото стабилните и гъвкави фирми. А броят на пациентите в България с всеки изминал ден става по-голям. Дотолкова, че да продължи да формира ръст и в годините на криза. Прогнозата на  IMS Health е за растеж от 4-5%.

Представителите на сектора също са умерени оптимисти. Илия Пашов, който е директор на "Актавис", смята, че при криза правителствата трябва да търсят по-евтините генерични медикаменти, за да пестят средства.

И Димитър Димитров, директор на "Софарма трейдинг", също прогнозира ръст в продажбите на лекарства през тази година от около 5%, но очаква понижаване на печалбите или загуби заради забавените плащания от болниците, аптеките и здравната каса.