Повече горе, по-малко долу

Годината със сигурност изглежда по-добра от предходната - 83 от топ 100 имат повече приходи. А 17-те, които се свиват, са свързани основно с пониженото вътрешно потребление – на храни и напитки, на техника, автомобили, електрическа eнергия, строителство. За сравнение, през 2009 г. 60% от компаниите в топ 100 имаха по-свит бизнес. Годината беше дори по-лоша за компаниите от 100 до 200, където седем от всеки десет фирми отчетоха спад на оборота. Сега при подгласниците на стоте гиганта ситуацията също е по-приятна, всъщност е точно обратната: седем от десет имат повече приходи.

Летвата за влизане в клуба на големите сто фирми е по-висока дори от най-силната 2008 г. Сега тя е 141 млн. лв., докато през 2009 г. беше паднала от 138 на 114 млн. лв.

Придобилият вече известност термин за "възстановяване на две скорости" за икономиките на евросъюза с пълна сила важи и за компаниите от "Капитал 100". Вече стана въпрос за индустриалните шампиони, които скоростно се съживиха благодарение на външните си пазари. Почти една трета са представителите на леката и тежката индустрия - 31, като само няколко предприятия от сектора на храни и напитки работят за местния пазар и имат по-слаба година.

Причината е в спадналото вътрешно потребление - много хора загубиха работата и доходите си през последните две кризисни години, а останалите пък имат по-консервативно харчене и предпочитат да пестят. От тази ситуация най-губещи са търговците и производителите с фокус върху българския пазар. По тази причина падат оборотите на вериги за храни и техника, търговци на автомобили и строителни компании. Втора поред по-слаба година имат и мобилните оператори, като тук освен спадналото потребление влияние оказват и леко намалените цени (под натиск на регулатора и конкуренцията).

Пак с цените може да се обясни и рязкото движение нагоре в приходите на търговците на скрап, зърно и горива. В първите два случая освен по-високите международни котировки говорим и за растеж в количества. Нещо, с което няма как да се похвалят търговците на горива, които отчитат спад във вътрешната консумация.

Ново трио

Традиционният лидер "Лукойл Нефтохим" и вече класическият му подгласник - търговецът от руската група "Лукойл България", естествено порастват заедно със скокът на международните котировки на петрола. Увеличението при приходите на рафинерията е сходно на ръста на цените за разлика от търговеца на едро и дребно, чийто оборот расте само с 5%. Затова пък преработвателят продължава да отчита загуба, макар и малко по-малка от предходната година. Докато търговецът работи на малка печалба - според отчета печели по под 0.2 стотинки на всеки лев приходи.

Новият гигант се казва "Аурубис" – това е медодобивният комбинат в Пирдоп. Преди 10 години дружеството имаше почти 10 пъти по-ниски приходи. Тази година, не без помощта и на скока на борсовите цени на медта, за пръв път компанията се изкачва до трето място, като детронира оттам държавната НЕК, а и почти докосва втория в класирането - "Лукойл България".

Другото по-едро разместване е отпадането на един соцмастодонт от класацията. "Кремиковци", което с милиардния си оборот беше неотлъчно сред най-големите 10 фирми в страната, вече никога няма да присъства, защото фалира. През пролетта на тази година активите на комбината бяха купени от фирми от групата на "Надин" и според засега обявените планове бъдещето на завода е в нарязване на скрап. Затова пък дружество на купувача - "Надин комерс", намира за пръв път място сред стоте големи, след като високите цени на металните отпадъци изстрелват приходите му от 76 млн. лв. на 172 млн.

Добре дошли сред големите

В стотицата се завръщат някои пострадали, а сега възстановили се, от кризата предприятия като производителя на акумулатори "Монбат", на торове "Неохим", за цветни метали ОЦК, германското предприятие за автомобилни кабели "СЕ Борднетце" - Бургас, транспортната компания СОМАТ и др.

Останалите нови членове на клуба на големите са относително нови инвестиции, разширили бизнеса си през 2010 г. Такива са ритейл веригата Carrefour, японският производител на кабели за автомобили "Язаки" - Ямбол, търговецът на медни отпадъци "Копервалиус" (част от гръцката индустриална група Viohalco). Заради многото спечелени държавни инфраструктурни поръчки в "Капитал 100" влиза и строителната компания "Трейс груп холд".

Още отсега може да се прогнозира, че две фирми, които сега са много близо до влизане в стотицата, догодина ще присъстват в класацията. Това са дискаунт веригата "Лидл", която агресивно се разраства през тази година, и "Хюлет-Пакард глоубъл деливъри център". Заради изнасянето на все повече услуги към българското дружество от компанията планират през 2011 г. приходите да достигнат 220 млн. лв., а персоналът да се увеличи с още 1000 човека и да стане 3200.

Преди пробуждането на пазара

Само една от фирмите от "Капитал 100" смени собственика си през миналата година - "Софийска вода". Тя беше купена от френската Veolia на цена от около 150-160 млн. лв. за дела от 57.8% в българското дружество. Друга корпоративна сделка, свързана с компания от топ 100, беше покупката от страна на "Мобилтел" на интернет доставчиците "Спектър нет" и "Мегалан" за общо 72 млн. евро.

В топ 200 пък влиза "Фармнет", към която се преля бизнесът на "Хигия". Дистрибуторът на лекарства излезе от исландската група на Actavis и беше купена от местния представител на аптечния сектор Веселин Марешки през миналата година. Френският собственик на "Витогаз" също излезе от българската си инвестиция и тя беше придобита от свързана с "Топливо" компания.

2011 г. се очертава като още по-активна откъм сделки. Вече беше обявено, че сръбският собственик на "Пикадили" продава на белгийската Delhaize, а италианската Enel се разделя с българската си топлоцентрала. Американският фонд Contour купува ТЕЦ "Енел Марица-изток 3" за 230 млн. евро. Нови собственици чакат и БТК, "К енд К електроникс", "Петрол".

И тази година повечето представители на големите фирми са с чужди собственици - 54. Държавните компании са точно колкото предходната година - 14. И това не е странно, след като вече четири години няма приватизация. В групата отново са основно енергийни и транспортни фирми. Ако приватизацията на "Булгартабак холдинг" приключи със сделка, догодина участниците на държавата в топ 200 ще са с две по-малко - софийската и благоевградската цигарена фабрика. Има и миниатюрен шанс да се случи и концесия на "Летище София", но е по-вероятно дружеството да има нов стопанин чак през 2012 г.

Борсата продължава да не е представителна за големия бизнес в страната - едва 14 са публичните компании в топ 100, като повечето от тях са в долната половина. През последните две години нито едно голямо дружество не е избрало пътя към капиталовия пазар. Предстои обаче държавата да предложи дяловете си в електроразпределителните дружества на борсата, което означава, че дъщерните компании на EON, CEZ, EVN ще увеличат броя на публичните компании с шест.

На загуба завършват 13 от компаниите в топ 100, но за още 6 няма данни. Годината изглежда доста по-силна от предишната, когато 20 от стоте са на минус. Средна печалба на фирмите от стотицата е 17.7млн. лв., което е направо постижение, защото през 2009 г. заради огромни загуби на няколко компании средният резултат беше минус 2 млн.

Почти половината фирми имат по-добър резултат през 2010 г. - в това число влизат както излезлите от зоната на загубите фирми, така и тези с увеличена печалба. Но радостта е умерена, защото темпът на ръст при финансовия резултат е по-бавен в сравнение с увеличението на приходите. Губещи са най-вече държавните компании от системата на железниците, но пък енергийните й фирми са по-здрави финансово. Някои частни дружества също завършват на загуба, но там причините са резките промени на валутните курсове (при КЦМ) или обезценка на инвестиция ("Челопеч майнинг").

При персонала картината е смесена: точно половината фирми наемат и толкова - съкращават служители. Това означава, че компаниите още са предпазливи и несигурни в растежа си. Затова пък отговорилите на анкетата близо 30 предприемачи планират ръст на приходите. Негативно са настроени мениджърите само на две компании. През първата половина на 2011 г. статистиката продължава да отчита ръст на износа, което е сигнал, че мениджърският оптимизъм може и да е оправдан. Особено ако през втората половина на годината видим и съживяване на потреблението.

Методология

Данните в "Капитал 100" са събрани от публични източници на информация, регулаторните органи и по доброволно предоставени данни от самите фирми. Част от отчетите са взети и от Търговския регистър. За първа година ексклузивни данни са подадени и от международната компания за застраховане и управление на риска Coface. Източник на информация е и анализаторската фирма ИКАП.

Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други.  Събраните по този начин данни правят класацията представителна за над 80% от големите български дружества с годишни приходи над 100 млн. лева. Това изчисление е направено на базата на справка за най-големите 200 компании по общо приходи от продажби за 2009 г.

Класацията обхваща нефинансови дружества, регистрирани в България, и не включва банки, застрахователи, лизингови компании, инвестиционни посредници и дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ).

Основен критерий в "Капитал 100" е общият размер на приходите от дейността за 2010 г. В таблиците е включен и втори показател за дейността на фирмата през годината - нетен финансов резултат (т.е. след данъчно облагане). На базата на тази информация е изработена класацията на най-печелившите компании.

Някои от отчетите на дружествата са неодитирани заради все още неизтеклия законов срок за заверка. В основните класации на "Капитал 100" влизат само неконсолидирани данни поради доста по-късния срок на изготвяне и публикуване на консолидираните финансови отчети за непубличните дружества. Въпреки това сме опитали да съставим и отделна класация с консолидирани данни за групите, които съставят такива отчети и успяха да ги предоставят.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала