Колелото се върти

След кошмарната 2009 г., когато спадът на поръчките доведе дори до спиране на производства, машиностроителната индустрия се съживи с възстановяването на експортните пазари. "Първи усетихме кризата и първи излязохме от нея", твърди Марин Джеджоров, финансов директор на "Сензор-Найт", компания за производство на температурни сензори, която изнася цялата си продукция. Точно експортно ориентираните фирми (виж профила на "Сензор-Найт") движеха индустрията нагоре през 2010 г. и отчетоха най-сериозен растеж на продажбите си.

Общите приходи на първите десет компании от сектора са нараснали с над 22% през 2010 г. спрямо предишната година, когато пък те отчетоха среден годишен спад от 6.6%. В Топ 20 растежът на оборотите е още по-голям: почти 28%.

Най-сериозно присъствие в Топ 10 на машиностроителните компании имат производителите на компоненти за автомобилния сектор като EПИК, "Сензор-Найт", "Язаки" "Борднетце" и "Мелексис". Те имат дългогодишни договори с гиганти като Volkswagen и Renault и изнасят цялата си продукция. Със съживяването на автосектора очакванията им са растежът да продължи и през следващите няколко години.

За дома, но навън

През изминалата година на върха на класацията се завръща многогодишният лидер. Водачът от 2009 г. - "Либхер Хаусгерете Марица", отстъпва първото място на "Идеал Стандарт-Видима". Общото между двете фирми е, че имат мултинационални собственици, произвеждат стоки за дома, а пазарите им са основно в чужбина.

Новият номер едно в сектора вероятно ще е още по-голям през тази година, защото в  края на януари 2011 г. двете дружества от групата ("Идеал Стандарт – България" и "Идеал Стандарт – Видима") се обединиха в обща компания. И въпреки растежа на приходите през миналата година от над 30 млн. лв. оборотът и производството на групата от Севлиево все още е под предкризисните нива, които според компанията трябва да бъдат достигнати до 2-3 години.

От своя страна от "Либхер Хаусгерете Марица" заявиха, че са успели да увеличат производството си от 620 000 на 662 000 хладилници и фризери. Въпреки това приходите на компанията са намалели. "Нашият план предвижда да запазим сегашните нива на производство и в сравнение с миналата година дори леко да го увеличим", казва Христо Георгиев, икономически директор на "Либхер Хаусгерете Марица".

Колко много кабели

Продължава растежът на японския производител на автомобилни кабели "Язаки", чиито приходи са скочили с 36% до 175 млн. лв. През последната година групата получи нови поръчки от Renault и подобри ефективността на производството си, заради което съкрати персонала си с 30%. Само допреди три години оборотът на компанията беше 33 млн. лв.

Същата е тенденцията и при друг производител на автокабели - "Борднетце-България", който сериозно увеличи както приходите, така и служителите си заради по-големитe поръчки от групата Volkswagen.

Във втората половина на класацията има още два производителя от същия сектор - "Елкабел" и "Гамакабел". Разликата е, че това не са изградени на зелено фабрики от чужди инвеститори, а приватизирани стари предприятия. Техните приходи също растат, но в случая с "Елкабел" все още не са достигнати предкризисните продажби.

Най-порасналата компания в сектора - заводът на Montupet в Русе, е и най-скоро изградената фабрика от класацията. Като другите бързоразвиващи се и тя работи като поддоставчик за автомобилната индустрия, но произвежда алуминиеви части.

Авточастите са най-растящият сегмент в сектора

Фотограф: Капитал

Машината на бъдещето

Не толкова оптимистично настроени са компаниите от сектора, които работят за вътрешния пазар, на който кризата настъпи по-късно, а изгледите за съживяване на потреблението не са хич добри. Голяма част от по-малките фирми затънаха заради кредитите за оборудване, които продължават да изплащат. Междуфирмената задлъжнялост е сериозна пречка пред стабилизирането на много от компаниите в сектора. Със спада на производството през 2009 г. бяха направени и големи съкращения. И въпреки лекото възстановяване на заетостта през миналата година в момента в индустрията работят около 115 000 души спрямо над 140 000 само три години по-рано. Като най-голям проблем от бранша отново посочват липсата на достатъчно квалифицирана работна ръка. "Системата за средното образование бълва млади хора, които, освен да продължат да учат във висше учебно заведение, нямат друга алтернатива. Те са тотално неподготвени за реалните условия на работния пазар", смята Христо Георгиев от "Либхер Хаусгерете Марица". Според него бизнесът среща най-голям проблем с намирането на квалифицирани кадри за производството, развойната дейност и други инженерни специалности като производствено планиране. По тази причина и все повече западни компании предпочитат да "внасят" специалисти за високите мениджърски позиции. Според Румен Атанасов, председател на Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ), нежеланието на младите за "учат за инженер" е не само българско, а се наблюдава в цяла Европа. Според него едно решение е европейската програма "Електра", която предвижда половината от завършващите средно образование млади хора да бъдат приемани директно в университет, а 50% от тях - в инженерни специалности.

През тази година трудности идват и от продължаващия скок на суровините и материалите, заради който фирмите може да намалят и маржовете си. Не една и две фирми посочват и нарастващата конкуренция на азиатски компании, най-вече от Китай, като едно от основните предизвикателства през следващите години. Не само по тази причина от бранша настояват държавата да подпомогне усвояването на средствата по програмите на ЕС за конкурентоспособност на българската икономика. Разбира се, сред проблемните теми винаги присъстват и лошите пътища. "Липсата на добра пътна и железопътна инфраструктура също е голям проблем, свързан с транспортирането на нашата продукция", казва Христо Георгиев от "Либхер Хаусгерете Марица". Според друг представител на бранша около 30% от разходите на компанията му отиват за структурни харчове.

Въпреки вечните трудности машиностроителният сектор очаква 2011 г. да е по-добра от изминалата 2010 г. Каква ще е точно зависи много от темповете на възстановяване на вътрешния пазар, както и от експортните поръчки. Ако тези два показателя се стабилизират, индустрията най-накрая ще има основание и за по-дългосрочен оптимизъм.