Крайният финансов резултат на една компания по презумция може най-лесно да бъде "оформен" от мениджърските нагласи. В една динамична икономическа обстановка обаче за всеки бизнес е трудно да отговори на засиленото търсене с минимално увеличение на разходите. Затова дори и компанията да расте изключително бързо, реалните й печалби се увеличават едва постфактум, когато търсенето се нормализира на някакви устойчиви нива.

Точно тази картина важи за българския корпоративен сектор през 2010 г. През този период бизнесът все още е на фаза силно възстановяване на търсенето на неговите продукти и услуги. За да му отговори, той трябваше да мобилизира значителен ресурс, което естествено му коства нормата на печалба. Така вместо 20-22 ст. за всеки лев печалба, колкото постигаха в пика на икономическия растеж през 2007-2008 г., компаниите носят на собствениците си едва 15 ст. печалба през 2010 г. Или казано на финансов език, 50-те най-рентабилни големи български фирми в "Капитал 100" имат среден марж на крайната си печалба от 15%. А това е дори малко под резултата от най-кризисната година - 2009.

Ако надникнем в детайлите на класацията, след кратка пауза на лидерската позиция отново застава "Химимпорт", който като холдинг печели най-вече от дивиденти от дъщерните си компании и сделки с дяловете им. Плътно зад него остава "Българският енергиен холдинг", който преди година успя да се добере до първото място. Отново освен източник на приходи за енергийния холдинг са дивидентите от дъщерните му дружества и таксите за управление, които те му заплащат.

Изненада в тазгодишната класация обаче е третото място на голямата строителна компания от Пловдив "Сиенит холдинг". Силният ръст на печалбата и при над 40% спад в приходите идва обаче заради повечето получени дивиденти и силното свиване на разходите за основни материали. През 2010 г. реално холдингът е получил два пъти по-високи дивиденти спрямо предходните две години, докато заради замразената си директна строителна дейност реално е свил разходите си за материали и така е успял да постигне подобна висока рентабилност за сектора.

През тази година за първи път в класацията се включва представител на хазартния бизнес, и то най-големият на българския пазар - "Еврофутбол". На всеки лев приходите от залози компанията печели по около 13%, което е малко под средното за петдесетицата, но пък я нарежда в топ 25-те дружества.

Друг отличник в класацията е производителят на хидравлични системи "М + С хидравлик", чиито финансови резултати отчетоха съществено подобрение през 2010 г. благодарение на силните й пазарни позиции извън България. Така компанията отново започва да печели в рамките на 11-12 ст. за всеки лев реализирана продукция.

Силен дебют прави и компанията, управляваща метрото в София - "Метрополитен". Завършването на първата цяла линия по него и пускането й в експлоатация в средата на 2009 г. съотвенно вече има значително по-голям белег върху оперативните резултати на "Метрополитен". Така освен два пъти повече постъпления тя има и над четири пъти по-добра норма на печалба. Тук обаче трябва да се отбележи, че дълговото финансиране за изграждането на метрото не се обслужва директно от компанията, т.е. това не тежи на оперативната й работа, а основните й разходи са по-скоро за по-поддръжката и експлоатацията на съоръженията.

Добро представяне отчитат и мобилните оператори, като най-осезаемо е то при Българската телекомуникационна компанията. Благодарение на по-добрите си резултати именно от мобилна телефония компанията успява да компенсира свиването на бизнеса от фиксирана такава. Допълнително за по-високата й норма на печалба помага и продажбата на НУРТС, като срещу 57 млн. евро компанията се раздели 50% от бизнеса по разпръскване на радио- и телевизионен сигнал. Все още обаче телекомът не е решил въпроса със значителните си задължения, които за момента, вместо да мултиплицират печалбите, имат обратния ефект - да тежат на рентабилността.

Най-големият мобилен оператор "Мобилтел", който преди години работеше при норма на печалба от порядъка на 35-40%, плавно започна да свива рентабилността си, но все още остава сред най-печелившите дружества. Същото се наблюдава и при заводите за цимент, чийто бизнес беше леко подкрепен от инфраструктурното строителство в страната.

На другия полюс със силен спад в рентабилността си е единственият туристически представител в класацията - "Албена". Това обаче е по-скоро връщане към нормалните маржове на печалба за дружеството, отколкото резултат от влошаване на представянето на курорта. Причината за три пъти по-високата рентабилност през 2009 г. бе еднократен ефект от вътрешногрупово преструктуриране, при което "Албена" продаде участието си в "Албена инвест холдинг" с печалба от 17 мнл. лв. Година по-късно печалбата на дружеството вече се формира само от нормални за компанията дейности, което я поставя в златната среда по рентабилност.

Фармацевтичният сектор пък запазва стабилните си позиции, след като до голяма степен приключи процеса по модернизация. Представителят му в класацията "Софарма" за поредна година постига стабилен ръст както на приходите си, така и на нормата на печалба от тях, с което затвърждава дефанзивния си характер на сектора спрямо спад в икономическата активност.

Останалата част от корпоративния сектор обаче все още има да наваксва загубената от кризата инерция въпреки продължаващия двуцифрен ръст в продадените стоки и услуги. Това, разбира се, ще зависи както от по-умелото му управление към устойчиво развитие, така и от подобряване на ефективността и капацитета му.