Най-големите холдинги - да имаш и да искаш
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Най-големите холдинги - да имаш и да искаш

Най-големите холдинги - да имаш и да искаш

Николай Стоянов
5948 прочитания

© Елена Дочева


Проблемите на големите холдингови групи могат да се сведат до два основни типа. Единият е свързан с бизнеси, които нямат, но искат. А другият – с бизнеси, които имат, но не искат.

През годините преди кризата на малко от техните мениджъри се налагаше сериозно да се замислят за това. Относително евтиният и достъпен кредит правеше придобивките дори и на големи компании възможни. Често това изкушаваше индустриални групи да навлизат в сектори, които не разбират и не могат да впишат в настоящето си портфолио. Същевременно липсата на синергия и лошото управление на хаотичните структури не си проличаваше заради растящите пазари. Така никой не искаше да се отървава дори и от най-несвойствените за групата си дейности.

Методология

В класацията са включени всички холдингови групи, които съставят консолидиран отчет, и отговориха на поканата на "Капитал" да предоставят данни от него. Взети са данни и от отчетите на търгуваните на фондовата борса холдинги. Някои отчети са неодитирани поради ранната дата на публикуването на класацията. Консолидираните данни не са включени в основната класация "Капитал 100", за да няма дублиране с данните от индивидуалните отчети на свързаните фирми.

През последните години обаче кризата болезнено изпили маржовете в много сектори. Това не само изкара управленските проблеми на повърхността, но и започна да отсява по-добре структурираните групи. И ако през 2009 г. сред повсеместния спад трудно можеше да се нарисува ясна картина, през 2010 г. различните темпове на възстановяване вече по-отчетливо показват къде резултатите (положителни или отрицателни) са били заради сектора и къде  заради мениджмънта.

През класацията на "Капитал 100" на холдинговите структури, които изготвят консолидирани отчети, прозира как различните стратегии (от диверсифицирани портфейли до затворени вериги от взаимосвързани фирми) сработиха. А също и как мениджърските реакции в компаниите майки успяха да помогнат или попречат на дъщерните дружества да се справят със свитите пазари.

На двата полюса

Всичко това може би най-ясно личи при строителните компании в класацията. Ако приходите на първите 25 са се покачили общо с 8.5%, в този сектор са както най-големите ръстове, така и най-големите спадове. Отличникът с 64% повече приходи е "Трейс груп холд", която през годината продължи да печели поръчки, включително и отсечка от магистрала "Тракия". Стратегията на групата да концентрира ресурсите си в може би единствения жив подсектор – инфраструрното строителство, се отплаща.

Същевременно най-многото и най-големите спадове също са в сектора – приходите на "Главболгарстрой" и "Сиенит холдинг" спадат с по около 17%. Докато първата донякъде компенсира спада в сградното строителство с пренасочване към пътно, втората (фокусирна в жилищните и индустриалните площи) има сериозни проблеми със задлъжнялостта и дори на няколко пъти се забавяше с обслужването на облигационната си емисия.

Лидер в класацията за втора поредна година е "Химимпорт". Основната причина за големите му приходи е, че той е единственият холдинг в страната, консолидиращ банка. Другите кредитни институции в страната или са собственост на чужди банки, или на местни физически лица. В рамките на "Химимпорт" всъщност попада цяла финансова група, огромната част от приходите и разходите идват от валутни разлики, а печалбата често се разкрасява от сделки с финансови инструменти със свързани лица. Това прави резултатите трудно съпоставими с останалите участници.

Финансови сделки обясняват в голяма степен и по-добрия резултат на "Петрол", което излиза на печалба. Въпреки това пред дистрибутора на горива предстоят сериозни изпитания. Компанията е разкъсвана от война между основните й акционери, което, макар засега да не блокира ежедневното й управление, определено пречи на по-стратегически решения – структурата от дъщерни компании е по-скоро подчинена на стълкновенията между двата лагера, отколкото на някаква бизнес логика.

Кризисно почистване

Сред големите холдинги не липсват и такива с малко по-ясна визия, които въпреки кризата успяват да се преструктурират и дори да планират нови инвестиции. "Еврохолд България" успя през годината да се отърве от несвойствените си бизнеси – няколко химически предприятия, малка ВЕЦ и имоти.

Сделката вкара около 40 млн. лв. в холдинга, което заедно с увеличението на капитала от началото на 2011 г. (46 млн. лв.), осигурява на компанията ресурс за приоритетните й направления – продажба на автомобили, лизинг и застраховане. След две години прекъсване мениджърите на "Еврохолд" дори изказват намерения да възобновят експанзията зад граница с нови придобивки.

Другата активно преструктурираща се група е "Софарма". През миналата година приключи консолидирането на дистрибуторските компании в "Софарма трейдинг", а и предстои вливане на "Унифарм" във фармацевтичния производител. Плановете на ръководството са по този път да минат и други придобити през годините компании като "Медика" и "Българска роза – Севтополис". А междувременно "Софарма" започна и една от най-амбициозните си инвестиции – завод за таблетки, който ще удвои капацитета й.

Приятна изненада тази година предоставят държавните холдинги. Преди очакваната приватизация тази година "Булгартабак" успя да пресече тенденцията да губи пазарен дял, откакто секторът беше либерализиран. Нещо повече, цигареният холдинг показва завиден ръст на износа и на печалбата, което може и да покачи цената му в лицето на потенциалните купувачи. Другият далеч не толкова либерализиран и демонополизиран гигант – БДЖ, чувствително намалява загубата си. За съжаление миналогодишният номер 2 в класацията - Българският енергиен холдинг, нямаше готов консолидиран отчет и тази година не участва.

С едно наум

Като цяло класацията чертае оптимистична картина на леко оттласкване. Освен това сред 25-те големи попадат 15 публични компании, което говори добре за борсовата представеност на едрия бизнес. Тези изводи обаче не бива да се абсолютизират, тъй като със сигурност има още доста големи непублични холдинги, които по различни причини не влизат.

Картината за едрите групи определено не е пълна без гиганти като "Лукойл", което обаче не изготвя консолидирани отчети в никое от българските си дружества, а в компанията майка. Това традиционно го изважда от класацията.

Поради невъзможност да се впишат в сроковете или поради нежелание да участват не са включени още поне няколко компании, които със сигурност биха влезли в топ 25. Такива са например "Овергаз" и "Приста ойл". Освен това положителните резултати леко се изкривяват от факта, че компаниите с големи спадове и загуби понякога предпочитат да не дават данни или просто изпадат от класацията. От миналогодишната класация отпадат компании като "Енергоремонт холдинг", където приходите се сриват със 75% до близо 37 млн. лв., и "Холсим България" (-39% до 92 млн. лв.).

Класацията тази година обаче има и едно голямо достойнство. Тъй като практически нямаше големи сливания и придобивания, за пръв път тя показва донякъде изчистено органичния растеж на холдингите. А през следващите години той ще бъде особено важен за бъдещата експанзия. Първо, защото може да осигури доверието на инвеститори и кредитори за финансиране на нови придобивки. И, второ, защото, докато се интегрира в структурата, почти всеки новопридобит бизнес (особено ако говорим за закъсала компания) иска време, в което да се издържа.

Затова през следващите години, когато растежът отново ще се дължи все повече на покупки и инвестиции, в центъра на събитията ще са компании, които могат да стъпят стабилно на подредения си двор и на паричния си поток.

Най-големите холдинги
 КомпанияПриходи (в хил. лв.)Печалба (в хил. лв.)РентабилностИзменение
  200920102009201020092010на приходитена печалбата
 Общо за топ 2512,335,99013,388,224275,397320,4982.23%2.39%8.53%16.38%
1Химимпорт5,763,4886,005,836129,531133,8692.25%2.23%4.20%3.35%
2Петрол1,028,1781,233,547-15,4892,107-1.51%0.17%19.97%-113.60%
3Е.ОН България727,000759,00026,3001,4003.62%0.18%4.40%-94.68%
4Софарма507,673610,74836,61241,9587.21%6.87%20.30%14.60%
5Еврохолд България406,186425,6341,2932,5080.32%0.59%4.79%93.97%
6БДЖ442,103424,670-68,799-46,835-15.56%-11.03%-3.94%-31.92%
7Трейс груп холд207,237340,66610,36515,0285.00%4.41%64.38%44.99%
8Булгартабак холдинг297,977336,4383,17416,1001.07%4.79%12.91%407.25%
9Солвей Соди242,419327,8472,53725,5661.05%7.80%35.24%907.73%
10Фантастико292,000305,38023,73122,2808.13%7.30%4.58%-6.11%
11Главболгарстрой холдинг346,915286,98936,23018,02310.44%6.28%-17.27%-50.25%
12Синергон холдинг208,706258,933-4,361-3,339-2.09%-1.29%24.07%-23.43%
13Хювефарма202,000250,00022,00038,00010.89%15.20%23.76%72.73%
14Енемона190,359194,74114,8164,8437.78%2.49%2.30%-67.31%
15Е.Миролио157,161177,6979,8134,8976.24%2.76%13.07%-50.10%
16Доверие обединен холдинг189,757173,905-1,998-8,171-1.05%-4.70%-8.35%308.96%
17Монбат115,957162,28714,66813,32412.65%8.21%39.95%-9.16%
18Каолин139,935159,2695,0137,5453.58%4.74%13.82%50.51%
19Фикосота Синтез123,633158,74710,89711,4978.81%7.24%28.40%5.51%
20Сиенит холдинг182,161150,0227,28612,3084.00%8.20%-17.64%68.93%
21Холдинг Пътища144,193141,9284,1158832.85%0.62%-1.57%-78.54%
22Индустриален капитал холдинг82,129135,006392,0610.05%1.53%64.38%5184.62%
23БГ Агро79,779124,1085,7845,8587.25%4.72%55.56%1.28%
24Мост компютърс129,592122,9032,0328511.57%0.69%-5.16%-58.12%
25ЦБА Асет Мениджънт129,452121,923-192-2,063-0.15%-1.69%-5.82%974.48%

Проблемите на големите холдингови групи могат да се сведат до два основни типа. Единият е свързан с бизнеси, които нямат, но искат. А другият – с бизнеси, които имат, но не искат.

През годините преди кризата на малко от техните мениджъри се налагаше сериозно да се замислят за това. Относително евтиният и достъпен кредит правеше придобивките дори и на големи компании възможни. Често това изкушаваше индустриални групи да навлизат в сектори, които не разбират и не могат да впишат в настоящето си портфолио. Същевременно липсата на синергия и лошото управление на хаотичните структури не си проличаваше заради растящите пазари. Така никой не искаше да се отървава дори и от най-несвойствените за групата си дейности.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK