А 23 от фирмите или са фалирали, или са се влели, или пък са прекратили дейността си, а четири имат символична дейност с приходи под 1 млн. лв. Фалиралите фирми са шест – най-новите сред тях са "Кремиковци" и "Ален мак", но през последните десет години индустриалния живот напуснаха "Химко", "Авиокомпания Балкан", "Елисейна".

Ако от общата група се приспаднат тези 27 фирми без дейност, средно приходите на компаниите са се увеличили с не толкова впечатляващите на фона на инфлацията 80%. При 25% от компаниите обаче ръстът е трицифрен. Най-голяма е промяната при "Аурубис" - Пирдоп, където оборотът е скочил с над седем пъти. Част от фирмите отчитат рекордни резултати заради ръста в цените на горивата и енергоносителите. Други обаче стигат до резултата чрез инвестиции като заводите "Идеал стандарт" и "Видима" в Севлиево, "Крафт фуудс", "Софарма" и т.н.

По-слабо в сравнение с преди десет години работят 23 компании. Някои от тях губят пазарни позиции, защото са преместили основната си дейност в други фирми. Други обаче просто са загубили пазарни позиции, защото са били отрязани например от дистрибуция – такъв е случаят с "Месер Химко газ" (снабдявал врачанския торов завод с газ) или "Карина" (предишния дистрибутор на "Кока-Кола").

Така се стига до факта, че само 44 компании от топ 100 за 2010 г. ги има в класацията за 2000 г.

Днес съзвездието на големите фирми е различно и като структура - сега има нови заводи, а не само приватизирани комбинати. Десет години по-късно в групата на големите са компании като "Либхер" (за хладилници), ЕПИК (електроника), "Тракия глас" (стъкло), "Язаки" (авточасти), "СЕ Борднетце" (за автокабели). Има и много нови вериги: за храни (като през 2000 г. в класацията е единствено "Метро"), за техника, бензиностанции.

Ако се погледне класацията отпреди пет години обаче, картината не е толкова различна. Две от всеки три фирми от "Капитал 100" за 2010 г. присъстват и в класацията от 2005 г.

Няма ги посредници-търговци като "Кремиковци трейд" и "Литаско", безмитните магазини на Фуат Гювен и "Братя Василеви". Електроразпределителните дружества пък все още не са преструктурирани по сегашния начин от наскоро влезлите частни собственици.

Оборотите на компаниите от тогавашния топ 100 са пораснали средно с почти 30% за тези пет години. Това изчисление е без седемте дружества, които са преобразувани, заличени или фалирали, както и без трите дружества със символичен оборот под 5 млн. лв. Увеличението не изглежда внушително на фона на ръста на потребителските с 43% за този петгодишен период. Това е, защото 33% са намалили бизнеса си за периода. Сред най-бързо порасналите за тези пет години са търговците с лекарства "Стинг" и "Либра", на природен газ - "Овергаз", на горива - "ОМВ България". Сред фирмите с топящ се през тези години бизнес пък са "Кремиковци", производителят на маргарин "Калиакра" (след като международната Unilever премести производството от Добрич в Румъния). Макар и неочаквано, но за циментовите заводи 2005 г. е била по-успешна в сравнение с 2010 - приходите на "Девня цимент" и "Златна Панега" са с 20% по-ниски.

Или ако трябва да обобщим: групата на най-големите компании в България се мени бавно. Неуспешно приватизираните предприятия фалират, но по-голямата част от бившите соцфабрики се развиват. Появяват се и нови заводи и търговци. И за десет години промяната е осезателна, докато за пет е по-скоро козметична - има лек естествен подбор на фирмите със здрав бизнес модел.