Строителство: На държавно дишане
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Строителство: На държавно дишане

Софийското метро (на снимката), магистрала "Тракия" и ремонтите на жп линии бяха сред ключовите проекти

Строителство: На държавно дишане

Обществените поръчки за поредна година бяха и остават двигателят на строителния сектор в България

Радостина Маркова
5045 прочитания

Софийското метро (на снимката), магистрала "Тракия" и ремонтите на жп линии бяха сред ключовите проекти

© Надежда Чипева


През последните години едва ли има сектор на икономиката, по-зависим от обществените поръчки, от строителството. За хилядите фирми в бранша инфраструктурните търгове на държавата и общините станаха спасителен пояс след отлива на частни инвестиции. И почти единствена надежда спадът в сектора най-после да бъде овладян.

Такава беше картината на българския строителен пазар през 2011 г. Такава остава и сега, когато очакванията на повечето компании пак са в публичната сфера – инфраструктурни поръчки, проекти в областта на екологията, рехабилитация на сгради, поддръжка на пътища... Показателно е, че първите десет строителни компании в класацията Топ 100 на "Капитал" са основно дружества, формирали оборотите си от обществени поръчки. А сборният обем от дейността им през 2011 г. е нараснал до 950 млн. лв. при малко над 800 млн. лв. година по-рано. Ключовите проекти са няколко – софийското метро, магистрала "Тракия", ремонти на жп линии... Но също така и стотици по-малки общински проекти, превърнали местните власти в най-големия възложител в строителния сектор през годината.

Що се отнася до частните инвеститори: "те са в Червената книга". Коментарът е на мениджър в една от малкото успешни дружества в сферата на високото строителство и ясно показва какви са очакванията в сектора. При това за години напред.

В спиралата на спада

За три години криза и икономическа несигурност строителният сектор сви оборотите си наполовина спрямо добрите години, а над 3000 компании спряха да развиват дейност. Данните на Камарата на строителите в България (КСБ) показват, че през 2011 г. обемът на изпълненото строителство е паднал под 10 млрд. лв. при 21.5 млрд. лв. през пиковата за сектора 2008 г.

И ако цифрите на Националния статистически институт показват леко разведряване от началото на годината, то е заради инфраструктурата. След драстичното свиване на строителните обеми през 2010-2011 г., когато при сградните проекти имаше месеци и с 40% спад спрямо предходната година, сега браншът като че ли влиза в дългооочакваната стабилизация. Този април статистиката отчете дори ръст от 4% спрямо същия месец година назад. При инженерното строителство (инфраструктурата) увеличението е с 9.2%, докато при високото строителство има по-скоро задържане на оборотите.

Перспективите пред сградния сектор обаче остават не особено добри, като в най-благоприятния вариант прогнозата е за застой. Данните за новите разрешения за строеж показват продължаващ спад и в началото на 2012 г., а големите проекти се броят на пръсти. Предимно нови молове в София, Бургас и Стара Загора, които отварят врати тази и следващата година, както и big-box обекти на търговските вериги, които продължават експанзията си.

Малко надежда и много опасения

В подобна ситуация много мениджъри в сектора остават предпазливи в очакванията си.

"Спадът в строителството ще продължи и тази година. Секторът е движен основно от обществени поръчки, а държавата и общините почти не залагат капиталови разходи в бюджетите си", коментира изпълнителният директор на КСБ Иван Бойков. Отделно от това общините страдат от хронична задлъжнялост към строителния бранш, като дъловете им се оценяват на около 200 млн. лв. Междуфирмената задлъжнялост също остава висока, като по този показател секторът е на трето място след туризма и недвижимите имоти.

Резултатът е, че като обем на продукцията строителството е на историческия си минимум за последните 10 години. "Добрата новина е, че спадът вече е със значително по-слаби темпове спрямо предходни години", коментира Иван Бойков.

Има обаче и по-ведър поглед към пазара, главно от водещите компании в инфраструктурното строителство. Дружеството на челно място в строителната класация на в. "Капитал" за 2011 г. - "Трейс груп холд", постигна оборота си от 162.56 млн. лв. именно с инфраструктурни проекти. Най-значимите бяха разширението на софийското метро, строителството на магистрала "Тракия" между Стара Загора и Нова Загора, както и редица по-малки проекти за рехабилитация на пътища. В рамките на консорциума "Джи Си Еф – СК 13 – Трейс рейлинфра" компанията рехабилитира и жп линията Пловдив - Бургас. В консорциума влиза и една от най-динамичните строителни компании за 2011 г. в класацията на "Капитал" - "СК 13-Пътстрой", която увеличи приходите си близо три пъти до 93.5 млн. лв. Изпълнителният директор Любомир Качамаков поясни, че в основата е именно работата по софийското метро и жп линията.

Според главния изпълнителен директор на "Трейс груп холд" Цветан Цонев при инфраструктурните проекти не може да се говори за спад, защото го нямаше и бумът, който преживя високото строителство. Рискът обаче е, че инвестициите в инфраструктура са зависими от нуждите и финансовите ресурси на обществото и при криза това повишава несигурността им.

Главният изпълнителен директор на "Главболгарстрой" Калин Пешов също смята, че спадът в строителството е минало, но за нов растеж е рано да се говори. В портфолиото на компанията през 2011 г. обаче също преобладаваха проектите от обществени поръчки - ремонта на южната дъга на Софийския околовръстен път, спечелената процедура за магистрала "Струма" между Долна Диканя и Дупница, спортната зала "Арена Армеец" в София.

Председателят на Българска браншова камара "Пътища" Стефан Чайков вижда добри перспективи за пътното строителство, най-вече заради високата усвояемост на европейските фондове през последните години. Делът на договорените средства по оперативна програма "Транспорт", по която се изпълнява голямата инфраструктура – магистрали, метро, жп участъци, например вече е 92%, или малко над 1.84 млрд. евро. По оперативна програма "Регионално развитие" също се наливат средства в рехабилитация на инфраструктура, като последната поръчка бе за седем пътни отсечки за общо над 60 млн. лв.

"Амбицията на правителството е да подготви сериозен обем от проекти, които да бъдат включени в референтата рамка и да получат финансиране за следващия програмен период – 2014 - 2020 г.", коментира Стефан Чайков. На тази база смята, че пътното строителство ще запази сегашните си обеми и в близките години.

В подобна посока са изводите и от доклад на консултантската компания PMR за България. Експертите прогнозират, че и следващите години строителството в страната ще бъде движено основно от пътни проекти. Изпълнената инфраструктура (не само пътища) през 2011 г. се оценява на 5.7 млрд. лв., т.е. тези поръчки са формирали над половината от обема на строителния пазар. В същото време общата стойност на планираните пътни проекти през новия програмен период 2014 - 2020 г. надхвърля 4 млрд. евро.

Алтернативите

Инвестициите в пътната мрежа очевидно ще останат важен фактор в строителството. Въпросът обаче е дали са достатъчни за дългосрочен растеж. Магистралите например осигуряват заетост основно на големите строители и на техните подизпълнители – общо 50 - 60 фирми от близо 4700. Останалите големи пътни проекти също са ограничен брой. А расте и конкуренцията от чужди компании с опит и ресурс за печелене на обществени поръчки. Всичко това поражда нужда от алтернативи и мениджърите ги виждат – външни пазари, екологична инфраструктура, жп проекти, промишлено строителство...

"Клишето с пътното строителство вече се изтърка, а и не излизат чак толкова нови проекти", смята Калин Пешов. Според него големите компании трябва да търсят по-скоро диверсификация на дейността с излизането на външни пазари и с поръчки в други сфери, например изграждане на производствени мощности. "Главболгарстрой" вече напредва с един от ключовите си проекти в чужбина – строежа на съдебната палата в Прищина, която ще е готова в средата на 2013 г.

От "Трейс груп холд" също виждат бъдеще в чуждите пазари – Балканите, Русия, Близкия и Далечния изток. Последният проект, за който компанията кандидатства, е магистрален участък в Сърбия. Другата сфера с потенциал според нея е водната и екологичната инфраструктура – пречиствателни станции, ВиК мрежи, заводи за отпадъци, сметища... С уговорката за все още ниската усвояемост по програма "Околна среда", по която към края на миналата година бяха договорени само 11% от средствата.

"Нещата не са перфектни, но, от друга страна, България има много да наваксва, за да поправи всичко пропуснато в пречистването на въздуха и водата през годините. Така че трябва да намерим административен и строителен капацитет, защото ЕС няма да ни остави да продължим така", коментира Цветан Цонев.

Към визията на българските мениджъри от PMR добавят и потенциала на проекти като "Южен поток" и "Набуко", но отчитайки доза несигурност, доколкото бъдещето на двете тръби зависи от политически решения. Докато втората атомна централа при Белене, на която секторът също много разчиташе, очевидно отпада от играта.

Така за строителния сектор в България се очертава поредна година на ниски обороти, формирани основно от поръчките на държава и общини и финансирани с европейски средства.

През последните години едва ли има сектор на икономиката, по-зависим от обществените поръчки, от строителството. За хилядите фирми в бранша инфраструктурните търгове на държавата и общините станаха спасителен пояс след отлива на частни инвестиции. И почти единствена надежда спадът в сектора най-после да бъде овладян.

Такава беше картината на българския строителен пазар през 2011 г. Такава остава и сега, когато очакванията на повечето компании пак са в публичната сфера – инфраструктурни поръчки, проекти в областта на екологията, рехабилитация на сгради, поддръжка на пътища... Показателно е, че първите десет строителни компании в класацията Топ 100 на "Капитал" са основно дружества, формирали оборотите си от обществени поръчки. А сборният обем от дейността им през 2011 г. е нараснал до 950 млн. лв. при малко над 800 млн. лв. година по-рано. Ключовите проекти са няколко – софийското метро, магистрала "Тракия", ремонти на жп линии... Но също така и стотици по-малки общински проекти, превърнали местните власти в най-големия възложител в строителния сектор през годината.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    dimi avatar :-?
    mitiozo

    ЩРАБАГ разцепват. Явно покрай боклуците доста се печели. 26млн приходи - 9млн печалба. Ей тва е истината.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK