С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
1 1 авг 2012, 11:14, 11037 прочитания

Годината на индустрията

Приходите растат, но печалбите са все по-малки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Годината, в която кризата се завърна. Така с едно изречение може да се опише 2011 г. в бизнеса. И ако това не си личи от данните в тазгодишната класацията на най-големите компании в България "Капитал 100", то е само заради еднократни ефекти от навлизане на няколко нови дружества, по-високи цени на суровините и изпълняване на поръчки от преди месеци.

Това са причините на пръв поглед годината да е прекрасна - приходите на топ 100 компаниите в страната са пораснали с 18%. При положение че икономиката има ръст от eдва 1.7%, а инфлацията остана сравнително ниска, резултатът е впечатляващ. Още повече че и при втората стотица (от 101 до 200) показателят е аналогичен - почти 16% ръст.


Оттук обаче започват условностите. Първото "но" е, че 19 от дружествата са търговци на петролни продукти или природен газ, чиито цени пораснаха. Ако през 2010 г. котировките на суровия петрол на международните пазари бяха на нива около 70-80 долара за барел, през 2011 г. котировките скочиха над 100 долара за барел. Други десет пък са компаниите от сектора на металите, които също поскъпнаха рязко през 2011 г. Така, ако се извадят дружествата за горива и метали (които са над една четвърт и приходите им се движат успоредно с повишаването на международните цени), ръстът спада до 11%. А ако групата на изключенията се разшири и с 16-те енергийни фирми (токът също поскъпна през годината),  увеличението на приходите се топи с още 1.5 процентни пункта.

Освен това дружествата със спаднал бизнес просто са отпаднали от челното подреждане и са отстъпили място на някои по-бързо растящи. Например без новоразвилите своя бизнес - дискаунтърската верига "Лидл", топлоцентралата "Ей И Ес Марица-изток 1" и търговецът на лекарства "Фармнет", стоте гиганта губят още над 1 процентен пункт от ръста си.

Не бива да се пренебрегва и изкривяването нагоре от самото нежелание на някои от компаниите, чиито резултати се влошават, да участват в класацията. Като се изключат държавните и публичните компании, за останалите данните се събират от Търговския регистър (където обаче срокът за предоставяне на отчетите изтича след редакционното приключване на класацията) или с покана да предоставят информация. При това положение нормално повечето непълноти са именно там, където има спадове и загуби - неща, които много мениджъри предпочитат да не афишират, вместо да обяснят причините за влошените резултати.



Лидерско разместване

Всяка класация е интересна и заради лидерите си. И докато през първите пет години от издаването на "Капитал" първото и второто място бяха гарантирани за рафинерията "Лукойл Нефтохим Бургас" и търговецът от руската група "Лукойл България", за пръв път има пробив: медодобивният комбинат в Пирдоп "Аурубис" вече се вклинява между двете компании и за пръв път втората позиция е на друго дружество.
Приходи от над милиард си остават класическата летва за влизане в челната десетка. В състава има едно разместване - в групата на гигантите влиза "Овергаз", но пък за пръв път в топ 10 не присъства БТК, която пада под нужния праг от милиард. Причината е, че докато цените на природния газ вървят само нагоре, при телефонните услуги посоката е трайно надолу. Този фактор сваля и "Мобилтел" с две позиции надолу, а "Космо България мобайл" ("Глобул") с три места.
Двата най-бързо растящи конкурента за влизане в десетката са "Стомана индъстри" и "Кауфланд", които, ако запазят темпа на ръст на приходите си, в близките години могат да променят лидерския клуб.

Новите в стотицата

"Лидл България" прави най-голям скок в подреждането, влизайки от 127-а позиция през миналата година директно на 42-ро място. Обяснението е лесно - дискаунт веригата разработи новите си обекти и продължи агресивно да отваря още магазини.
Преструктуриране и обединение с друга голяма компания - "Хигия", пък е причината в групата на 100-те големи да влезе "Фармнет" на Веселин Марешки, която за година се качва със сто позиции нагоре до 56-о място.
Появата на "Ей И Ес 3С Марица-изток I" е очаквана - топлоцентралата заработи през миналата година, като изкачването още нагоре в класацията е неизбежно, защото беше открита в средата на годината. А 2012 ще е първата цяла календарна година за дружеството, откъдето прогнозират удвояване на приходите. Американската AES инвестира 1.2 млрд. евро в централата.
Класацията вече има и първото високотехнологично дружество от сектора на услугите в редиците си - "Хюлет-Пакард глоубъл деливъри България сентър", което само за 2011 г. нае още 1200 души и се превърна в топ работодател със своя персонал от над 4000 души.
Увеличеният износ е причината "София Булгартабак" за пръв път да дебютира сред големите сто. Ръстът в цените на горивата пък за пръв път изстрелва "Булмаркет ДМ" в лидерската група. Висок скок в класацията правят и текстилната фабрика "Булсафил" и търговецът на метални отпадъци "Норд фероиндъстри".

Кой липсва

Описаните дружества логично изместват стари членове на класацията. Повечето от тях са все още големи компании, макар и във втората стотица. При някои изпадащи причината е свитото вътрешно потребление, при други като строителните компании - липсата на поръчки за нови сгради.
Но има и изпадащи от групата с рязък спад в бизнеса. Пример за такава компания е ОЦК - Кърджали, където пътят много наподобява съдбата на "Кремиковци". Оловно-цинковият завод не работи вече над половин година и е затънал в дългове.
Липсата на чужди инвестиции се чете и в класацията - няма новоизграден чужд или местен индустриален завод, който да дебютира сред големите. Такъв вероятно ще се появи догодина - българско-китайският автозавод до Ловеч, който заработи в началото на годината. Друг потенциален нов член на клуба е южноафриканският производител на седалки за BMW - ALC, който планира да има оборот от 60 млн. лева още през първата си година. Затова пък един друг производител ще изчезне - тази пролет "Кодак график" затвори българската си фабрика (изнасяща продукция за над 100 млн. лв.) заради преструктуриране на групата.

С нови собственици

2011 г. имаше и друга негативна тенденция - през сделки по-скоро излизаха големи чужди инвеститори и много по-малко нови влизаха. В енергетиката имаше две големи промени:  италианската Enel излезе от ТЕЦ "Марица-изток 3", като продаде централата на американски инвеститор. Германската E.ON пък взе решение за скорострелната продажба в последните дни на годината на електроразпределителното си дружество, но до юни сделката с чешкия купувач Energo-pro все още не е приключила.
Предприятията на белгийската Elex "Епик електроник асембли" и "Сензор найт" също намериха нов чужд собственик, същото се случи и със сръбската Delta maxi, като магазините "Пикадили" минаха към белгийската група Delhaize. Промяна има и в акционерите на "Булгартабак" и цигарените му фабрики, но зад официално обявения купувач VTB Capital прозират местни интереси.
При по-малките сделки чужди купувачи почти липсваха и дружествата ставаха собственост на големи български финансови групи.

Представителите по сектори

Както всяка година клубът на големите е доминиран от търговия, енергетика, горива и метали. Индустриалните представители се множат, като повечето (особено производителите на авточасти) са чужди инвеститори. Голяма е и групата на фармацевтичните производители и търговци, които отчитат поредна силна година. Множат се и представителите на транспортния сектор.
Новото е, че сред 200-те вече трайно се настаняват търговци на зърно. Все още обаче липсват големи представители на туризма и IT сектора, малко са и текстилните дружества. А строителството напуска лидерската стотица.

2012 - повече продажби, по-малка печалба

И тази година представителите на бизнеса изглеждат оптимисти. От 43-те компании, които дадоха прогноза за движението на приходите си само осем очакват спад. Останалите над 80% от отговорилите обаче не залагат бум, а по-скоро ръст от порядъка на до 5-10%. Ако сравним с прогнозите от преди година, когато само две компании виждаха по-нисък оборот, изглежда, предпазливостта сред мениджърите е нараснала, което е логично на фона на проблемите в европейските икономики.
Песимизмът при очакваните печалби е още по-видим: 14 от дружествата очакват спад във финансовия резултат. Което е значителен ръст спрямо предходната година, когато едва четири компании прогнозираха по-ниски печалби.

Петте тенденции на 2011 година

- Силно производство

Сред първите 50 дружества има само 10 производствени предприятия (ако не броим производителите на ток), но колкото по-надолу слизаме в класацията, индустриалната група се сгъстява. Сред топ 100 фабриките вече са 29, естествено всички от тях частни, в огромната си част на чужди собственици. В индустриалната група са основните износители, на които се крепи българската икономика. Затова най-добрата новина е, че приходите на тези 29 фирми за година са се увеличили с 26%, а само 4 фирми отчитат спад на оборота, но той е с малък процент. Представителите на леката и тежката индустрия дори се увеличават във втората стотица, като в листата от 101 до 200 почти всеки трети участник е производствено предприятие.

- Повече загуби

2011 изглежда най-тежка от гледна точка на печалбите, защото всяка пета компания, за която има данни, е с негативен финансов резултат. За сравнение, преди година 13 от топ 100 са работили на загуба. Ако се разгледа втората стотица, където има повече производствени предприятия, там картината е малко по добра - 11% от компаниите, но това отново е почти двойно по-зле в сравнение с 2010 г.
Последната финансова година изглежда най-тежка за фирмите на пазара на горива, защото почти всички отчитат повече разходи, отколкото постъпления. И докато единствената рафинерия от години рапортува минуси, за търговски компании като "Лукойл България" и "Шел" това е ново явление. Работата на загуба е нетрадиционно събитие и за други дружества  като износителя "Идеал стандарт - Видима" и производителя на сладки изделия "Нестле", но заради предходните им здрави години това едва ли ще натежи много на бизнеса им.
Класическите губещи пак са си тук - БДЖ, държавните пощи, търговците от типа "Направи си сам", които страдат от падналото строителство и високата конкуренция.
Все пак данните имат и позитивен прочит: печалбата си увеличават почти половината от топ 100 компаниите, основно от фармацевтичния сектор, земеделието, енергетиката.

- Който зависи от вътрешно потребление, продължава да пада

Компаниите с фокус върху местния пазар продължават да падат. Това е най-видимо в отчетите на вече установените вериги, които макар че отварят нови обекти, отчитат спад в оборотите. Същото е валидно и за сектора на храните и напитките, както и на дистрибуторските компании като "Кавен Орбико".
Ограниченото потребление се чете и в отчетите на телекомите - вече трета поредна година постъпленията от основната им дейност се свиват, което частично се дължи на регулираното сваляне на цените в сектора, но и на свиването на потребителските бюджети.

- Износителите растат, но по-бавно

Близо 30% от най-големите сто компании работят за външни пазари. Бизнесът на повечето от тях е пораснал през миналата година, но има и лека тенденция на забавяне на ръста заради влошаването на икономиките в Европа.
Макар и малко неочаквано, но сред десетте най-големи компании в страната само две работят за износ - медодобивния комбинат в Пирдоп "Аурубис" (който е и топ износителят на България) и рафинерията в Бургас (където само част от горивата са за външни пазари).
Силна година имат металургичните заводи, химията и машиностроенето. Продължава и ръстът на фирмите, които предлагат услуги на външни пазари. Такива са спедиторската компания СОМАТ и доставчикът на IT и други услуги "Хюлет Пакард ГДЦ".

- Държавните - на загуба

Броят на държавните гиганти бавно се топи - от миналата година в списъка вече не са двете цигарени фабрики в София и Благоевград на "Булгартабак холдинг", които бяха приватизирани през есента. Затова пък в топ 200 се появява нов представител - Държавната консолидационна компания, в която влизат приходи от продажба на държавни участия (в случая миноритарните дялове в българските дружества на EVN).
На загуба традиционно са дружествата от групата на БДЖ и "Български пощи", но 2011 г. е слаба и за "Булгаргаз" и НЕК. Приходите на енергийните дружества растат, но това е и отражение на поскъпналите енергоносители. Затова пък печалбите и тук се заменят със загуби.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Дневник": Съдебните заседания вече няма да се засекретяват заради СРС-та "Дневник": Съдебните заседания вече няма да се засекретяват заради СРС-та

Тълкувателно решение на ВКС прекрати дългогодишната порочна практика

4 дек 2014, 1 прочитания

Фармацевтична индустрия К100: Абонирани за ръст 10 Фармацевтична индустрия К100: Абонирани за ръст

Продажбите на лекарства нарастват, въпреки че цените им намаляват

7 сеп 2014, 19623 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал Топ 100" Затваряне
Машиностроене: Машинистите на икономиката

Индустрията има своите отличници въпреки забавянето в еврозоната