С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
2 15 юли 2013, 9:30, 20762 прочитания

K100: Миниатюрна победа

Приходите на големите компании в България растат с малко над инфлацията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
И големият бизнес пъпли с приблизително същата скорост като цялата икономика. Това е основният извод от прегледа на събраните от "Капитал" резултати на най-големите 100 компании в България през 2012 г. Данните показват миниатюрен ръст на приходите от малко над 7%, който обаче е измамно оптимистичен. Първо, защото се дължи на малко на брой фирми. Почти всяка трета компания от стотицата отчита спаднал оборот. Половината от останалите дружества в класацията са производители и търговци на ток и горива, които отчитат механичен ръст заради увеличените цени на електричеството и международните котировки на горивата. Поскъпването на ресурсите обаче е радост за едни, но нещастие за десетките индустриални предприятия. Все пак за една трета от компаниите в "Капитал100" годината е била по-добра и те отчитат двуцифрено увеличение на приходите. Но при пълната картина ръстът може да се окаже и още по-скромен, тъй като традиционно някой компании, които са имали по-слаби резултати, решават да не участват. За правилен прочит на данните трябва да се отбележи, че официалната инфлация през 2012 г. - 4.2%, изяжда над половината от номиналния ръст на оборотите на стоте местни гиганта.

Вторият ешелон, в който са дружествата от 100 до 200, показва още по-нагледно трудната година. Приходите в тази група, където са концентрирани повече представители на производствения сектор, са сe увеличили със символичните 0.13%.


Все пак това не е най-тежката година от десетилетието за големите фирми. Най-кризисно изглеждаше класацията за 2009 г., когато приходите на дружествата от топ 100 се свиха с почти 17%, а 60% от компаниите отчетоха спад в бизнеса си.

Колко трудна е била годината се чете и в данните за служителите. Оптимизациите продължават, след като 41 от компаниите в "Капитал 100" свиват персонал.

Ако обобщим картината - в класацията има размествания, но не и много нови лица. Липсата на големи инвестиционни проекти през последните кризисни години се четат и в списъка. Така 2012 г. се оказва поредна година на оцеляване, а не на развитие на големите компании в България.



Общият изглед

Приходите на стоте лидера са малко почти 62 млрд. лв., което е над 80% от брутния вътрешен продукт за миналата година. Амплитудата между първата и втората стотица е голяма - заелите места от 101 до 200 имат оборот от малко под 10 млрд. лв.

Половината от стоте най-големи дружества имат български собственици, а останалите - чужди, като най-голяма е групата на инвеститорите от Западна Европа. Във втория ешелон (от 101 до 200) пропорцията е малко по-различна - почти 60% са с местен капитал, а по-малка част с чужд (42 компании).

Лидерската десетка има огромните за българските разбирания приходи от 28 млрд. лв., като осем от шампионите са от енергетиката и горивата с равен брой представители.

Растящи минуси

Картината при печалбите също е смесена. От далите данни за финансов резултат (90) 20% са на загуба. Същата група дружества са имали по-успешна 2011 г., защото работещите на загуба са били с две по-малко. Сравнението с "Капитал 100" за предходната година също показва устойчиво влошаване на групата на печелившите - тогава също 20% от фирмите са били на загуба. Година по-рано пък този показател е бил видимо по-нисък - 13 от дружествата в топ 100 са били на червено. Така излиза, че въпреки възстановяването на оборотите печалбите на гигантите продължават да се топят. Тук изниква и въпросът защо някои компании не дават данни за финансовите си резултати. Обясненията са шарени - повечето са с чужди собственици, които не разрешават на българските си дружества пълна прозрачност, други смятат тази информация за прекалено чувствителна и не искат да я разкриват пред конкуренти или потребители.

Във втората половина на тазгодишната класация (с позиции от 101 до 200) минусите са по-малко - само 13, което показва, че средните по големина компании са преструктурирали бизнеса си по-ефективно. И при тях има влошаване - през 2011 г. губещите са били 10.

Общо 39 компании имат по-висока печалба или от загуба успяват да заработят на плюс. Все пак половината от тях имат двуцифрена норма на печалба. Класацията на най-рентабилните компании също показва влошаване на бизнеса - през 2012 г. последното, 50-о, дружество в подреждането е с марж под 7%, докато преди година летвата е била 8.3%. За сравнение - границата за влизане в клуба на най-печелившите в последната година преди кризата - 2007 г. е била 22.6%.

По сектори картината е шарена и трудно може да се изведе тенденция в кой сектор се печели, тъй като във всеки има поне по няколко дружества на загуба. Все повече държавни компании обаче са на минус, като извън традиционните жп поделения, пощите и ВМЗ в групата влизат и все повече енергийни фирми.

Тримата лидери

Лидерската тройка вече става класическа. След като от години рафинерията на "Лукойл" в Бургас е несменяем шампион, втората позиция вече две години поред се заема от медодобивния комбинат "Аурубис". Германският металургичен завод измести доскоро трайния вицешампион "Лукойл България", който е търговецът на едро и дребно на руската компания.

Доминацията на бизнеса с енергия е почти пълна в топ 10. Осем от компаниите се занимават с горива или електричество. Толкова силна концентрация на един сектор сред десетте най-големи компании не е имало досега в класацията. През годините в лидерската десетка е имало по-осезаемо присъствие на металургията - освен завода в Пирдоп сред гигантите с приходи от над милиард са присъствали "Кремиковци" (който фалира и изчезна трайно от корпоративния живот) и "Стомана", която беше модернизирана от гръцкия си собственик, но през последните години страда от свитите пазари и вече споменатото поскъпване на електричеството, което направи продукцията по-неконкурентна.

Ключово разместване в класацията е, че в лидерската десетка вече не присъства телеком. През годините там с приходи от над 1 млрд. лв. са пребивавали и БТК, и "Мобилтел". Свалянето на цените от регулатора, засилената конкуренция и спадналото вътрешно потребление вече няколко години поред топят приходите на операторите. Това измести трите телекома във втората десетка.

Мястото е заето от най-голямата търговска верига в страната - германската Kaufland. На шестата година от дебюта си в България местното дружество вече докосва границата от 1 млрд. лв. приходи. Летвата вероятно ще бъде надскочена още тази година, защото веригата продължава да отваря нови обекти, макар и с по-бавно темпо. Преди няколко години близо до "клуба на милиардерите" беше и "Метро", която първа влезе в България преди 15 години, но конкуренцията на другите вериги иззе от бизнеса й и германската верига се насочи към нишата на професионалните клиенти.

Господарите на класацията - монополите

Всяка пета от стоте най-големи фирми в класацията има доминиращо положение в сектора си. Тези дружества правят продажби за над 26 млрд. лв., което е около 43% от приходите на стоте лидера. Сред тези 21 компании най-силно е присъствието на държавно контролираните монополи - те са точно половината, ако не броим общинската "Топлофикация - София". Преобладават енергийните (като НЕК, "Булгаргаз", ЕСО), следват транспортните от системата на жп превозите (дружествата на БДЖ, НКЖИ, РВД), но присъства и тотализаторът.

Сред частните монополи най-голяма е групата на електроразпределенията - общо шест. Всъщност другите частни монополи в стотицата са само четири - двете дружества на "Лукойл" (рафинерията и търговецът), "Овергаз", които имат регионална доминация в градското газоснабдяване, и частният хазартен оператор "Еврофутбол".

В извадката на монополите гранично е положението на "Белла България", която не е включена в сметката, но в отделни сегменти като корите за баница притежава господстващо положение с дял от 75%. Същото е положението и при "Чипита", която държи над 90% от пазара на кроасани, но все пак те имат алтернатива сред всички други сладки продукти.

Във втората стотица присъствието на монополите е по-неосезаемо - само седем дружества, като приходите им са направо скромни - под 800 млн. лв. Отново групата на държавно-общинските дружества е най-многобройна - двете транспортни дружества на столицата за електро- и автобусен транспорт, както и летище София и "Български пощи". Частните дружества с доминиращи пазарни позиции са "Софийска вода", "БТВ медия груп" и операторът на морските летища "Фрапорт". В групата биха влезли и частните топлофикации на големите градове, но те не подадоха данни за класацията.

Разрези на присъствието

Публичните дружества в лидерската група са 17, като броят им расте. Но не защото компаниите избират борсата за набиране на капитал, а защото държавата избра БФБ, за да продаде миноритарните си дялове от електроразпределителните дружество на CEZ и Energо-pro.

Броят на държавните компании остава непроменен, тъй като през миналата година приватизация просто нямаше. Опитите за продажба на "БДЖ - Товарни превози" и ВМЗ - Сопот, претърпяха неуспех. По всяка вероятност новото правителство, доминирано от лява партия, няма да има апетит за приватизация и концесиониране, така че държавното присъствие ще остане константно и през 2013 г.

Ако стотицата се разбие по сектори, отново най-многобройни ще са компаниите от енергетиката и горивата - 34. Следват търговците, които освен веригите са от различни сектори - фармация, автомобили, метали, зърно. Заводите, които произвеждат, за радост също са стабилна група - 31. Те са разнообразни - металургични, химически, за електроника и авточасти, за храни, напитки и цигари и т.н. По-голямата част - 20, са чужда собственост и почти всички са изградени на зелено.

Производствените предприятия са най-многобройната група във втората стотица - там фабриките са 37. Най-осезаемо сред тях е присъствието на фабрики за машини и оборудване, с ясно изразено присъствие на кампаниите за авточасти. В клуба на производителите най-успешна година отчитат "АББ България", "Монтюпе", "Либхер", които неотдавна разшириха мощностите си.

Следващият сектор с най-много представители е търговията. Там всъщност има няколко представителя със значителен ръст на приходите -  сред тях най-видима е групата на веригите, които са във фаза развитие или залагат на стоки с ниски цени, като "Карфур", "Кауфланд" и "Лидл".

Дефицитни сделки

Очаквано слаба беше годината и откъм сделки. С нов собственик е само едно голямо дружество - БТК. Заради глобални продажби промяна имаше и при "Каменица" и при "Актавис" (която не подаде данни за класацията). Германската Е.ON приключи и започната през предходната година сделка за продажба на електроразпределителния бизнес в Североизточна България на чешката Energо-pro. В подреждането от 101 до 200 собствеността си смени великотърноската фабрика за сладки изделия "Престиж 96".

Тази година се очертава по-активна, като отсега е ясно, че нови чужди акционери ще влязат в "Глобул" и "Каолин". Едно дружество пък ще порасне чрез сделка - пловдивският търговец и производител на метални изделия "Хъс" купи от германския собственик "Металснаб Кльокнер".

Разместванията

Скок от втората половина към първата стотица правят няколко дружества - сред тях са производителите на електроапаратура, шведско-швейцарската "АББ България" и френската "Шнайдер Електрик", българската "Биовет" (която изгради нов завод в Разград). За пръв път в групата на местните гиганти влиза и пловдивската транспортна фирма ПИМК.

В топ 100 се завръщат и някои доскорошни членове - като ботевградския завод за електроника ИМЕБ (доскоро позната като ЕПИК), строителната "Трейс холд груп", "Загорка", чиито приходи бяха пострадали покрай кризата, но сега се възстановяват.

Няма изцяло непознати лица в лидерската стотица - новите представители или са израсли до групата на най-големите, или през предходни години не са огласявали финансовите си данни и затова са отсъствали от подреждането. Дебют в класацията скоро биха могли да направят някой нов голям завод като южноафриканската ALC (отвори фабрика за кожени тапицерии за седалките на BMW в Мусачево) или българският автопроизводител "Литекс моторс", или пък голям търговец като IKEA.

Затова пък класацията твърдо се раздели с два свои члена - ОЦК - Кърджали (която беше разпродадена на части заради огромни дългове), и "Кодак график комюникейшънс" (заради оптимизации чуждият собственик затвори българската си фабрика).

Оптимистично напред

Сложната 2012 г. вече е отминала. Редовната анкета сред най-големите компании за плановете за тази година звучи оптимистично. От 40 дружества, дали прогноза за приходите си, финансовия резултат и броя на служителите си, само шест очакват по-ниски продажби. Макар че сходен оптимизъм преобладаваше и в миналогодишното допитване. Най-екстремно повишаване на приходите очакват в агросектора ("Севан" с 35% и "Пионер семена България" с 24%), някои производствени предприятия ("Монтюпе" с 24% и "СКФ берингс България" с 23%).

Малко по-голяма е групата на негативно настроените по отношение на печалбата - там 9 от 40 дружества планират свиване на резултата. При броя служители основната група, която планира намаляване на персонала, е на държавните дружества, което си е добра новина на фона на ниската им ефективност.

Методология
Данните в "Капитал 100" са събрани от публични източници на информация, регулаторните органи и по доброволно предоставени данни от самите фирми. Част от отчетите са взети и от Търговския регистър.

Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други. Събраните по този начин данни правят класацията представителна за над 80% от големите български дружества с годишни приходи над 100 млн. лева. Това изчисление е направено на базата на справка за най-големите 300 компании по общо приходи от продажби за 2011 г.

Класацията обхваща нефинансови дружества, регистрирани в България, и не включва банки, застрахователи, лизингови компании, инвестиционни посредници и дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ).

Основен критерий в "Капитал 100" е общият размер на приходите от дейността за 2012 г. В таблиците е включен и втори показател за дейността на фирмата през годината - нетен финансов резултат (т.е. след данъчно облагане). На базата на тази информация е изработена класацията на най-печелившите компании.

Някои от отчетите на дружествата са неодитирани заради все още неизтеклия законов срок за заверка. В основните класации на "Капитал 100" влизат само неконсолидирани данни поради доста по-късния срок на изготвяне и публикуване на консолидираните финансови отчети за непубличните дружества. Въпреки това сме опитали да съставим и отделна класация с консолидирани данни за групите, които съставят такива отчети и успяха да ги предоставят.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Дневник": Съдебните заседания вече няма да се засекретяват заради СРС-та "Дневник": Съдебните заседания вече няма да се засекретяват заради СРС-та

Тълкувателно решение на ВКС прекрати дългогодишната порочна практика

4 дек 2014, 1 прочитания

Фармацевтична индустрия К100: Абонирани за ръст 10 Фармацевтична индустрия К100: Абонирани за ръст

Продажбите на лекарства нарастват, въпреки че цените им намаляват

7 сеп 2014, 19814 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал Топ 100" Затваряне
К100 Фармация: Краят на двуцифрения ръст

За пръв път от осем години продажбите на лекарства се увеличават толкова малко

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10