С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 15 юли 2013, 9:30, 20614 прочитания

K100: Миниатюрна победа

Приходите на големите компании в България растат с малко над инфлацията

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
И големият бизнес пъпли с приблизително същата скорост като цялата икономика. Това е основният извод от прегледа на събраните от "Капитал" резултати на най-големите 100 компании в България през 2012 г. Данните показват миниатюрен ръст на приходите от малко над 7%, който обаче е измамно оптимистичен. Първо, защото се дължи на малко на брой фирми. Почти всяка трета компания от стотицата отчита спаднал оборот. Половината от останалите дружества в класацията са производители и търговци на ток и горива, които отчитат механичен ръст заради увеличените цени на електричеството и международните котировки на горивата. Поскъпването на ресурсите обаче е радост за едни, но нещастие за десетките индустриални предприятия. Все пак за една трета от компаниите в "Капитал100" годината е била по-добра и те отчитат двуцифрено увеличение на приходите. Но при пълната картина ръстът може да се окаже и още по-скромен, тъй като традиционно някой компании, които са имали по-слаби резултати, решават да не участват. За правилен прочит на данните трябва да се отбележи, че официалната инфлация през 2012 г. - 4.2%, изяжда над половината от номиналния ръст на оборотите на стоте местни гиганта.

Вторият ешелон, в който са дружествата от 100 до 200, показва още по-нагледно трудната година. Приходите в тази група, където са концентрирани повече представители на производствения сектор, са сe увеличили със символичните 0.13%.


Все пак това не е най-тежката година от десетилетието за големите фирми. Най-кризисно изглеждаше класацията за 2009 г., когато приходите на дружествата от топ 100 се свиха с почти 17%, а 60% от компаниите отчетоха спад в бизнеса си.

Колко трудна е била годината се чете и в данните за служителите. Оптимизациите продължават, след като 41 от компаниите в "Капитал 100" свиват персонал.

Ако обобщим картината - в класацията има размествания, но не и много нови лица. Липсата на големи инвестиционни проекти през последните кризисни години се четат и в списъка. Така 2012 г. се оказва поредна година на оцеляване, а не на развитие на големите компании в България.



Общият изглед

Приходите на стоте лидера са малко почти 62 млрд. лв., което е над 80% от брутния вътрешен продукт за миналата година. Амплитудата между първата и втората стотица е голяма - заелите места от 101 до 200 имат оборот от малко под 10 млрд. лв.

Половината от стоте най-големи дружества имат български собственици, а останалите - чужди, като най-голяма е групата на инвеститорите от Западна Европа. Във втория ешелон (от 101 до 200) пропорцията е малко по-различна - почти 60% са с местен капитал, а по-малка част с чужд (42 компании).

Лидерската десетка има огромните за българските разбирания приходи от 28 млрд. лв., като осем от шампионите са от енергетиката и горивата с равен брой представители.

Растящи минуси

Картината при печалбите също е смесена. От далите данни за финансов резултат (90) 20% са на загуба. Същата група дружества са имали по-успешна 2011 г., защото работещите на загуба са били с две по-малко. Сравнението с "Капитал 100" за предходната година също показва устойчиво влошаване на групата на печелившите - тогава също 20% от фирмите са били на загуба. Година по-рано пък този показател е бил видимо по-нисък - 13 от дружествата в топ 100 са били на червено. Така излиза, че въпреки възстановяването на оборотите печалбите на гигантите продължават да се топят. Тук изниква и въпросът защо някои компании не дават данни за финансовите си резултати. Обясненията са шарени - повечето са с чужди собственици, които не разрешават на българските си дружества пълна прозрачност, други смятат тази информация за прекалено чувствителна и не искат да я разкриват пред конкуренти или потребители.

Във втората половина на тазгодишната класация (с позиции от 101 до 200) минусите са по-малко - само 13, което показва, че средните по големина компании са преструктурирали бизнеса си по-ефективно. И при тях има влошаване - през 2011 г. губещите са били 10.

Общо 39 компании имат по-висока печалба или от загуба успяват да заработят на плюс. Все пак половината от тях имат двуцифрена норма на печалба. Класацията на най-рентабилните компании също показва влошаване на бизнеса - през 2012 г. последното, 50-о, дружество в подреждането е с марж под 7%, докато преди година летвата е била 8.3%. За сравнение - границата за влизане в клуба на най-печелившите в последната година преди кризата - 2007 г. е била 22.6%.

По сектори картината е шарена и трудно може да се изведе тенденция в кой сектор се печели, тъй като във всеки има поне по няколко дружества на загуба. Все повече държавни компании обаче са на минус, като извън традиционните жп поделения, пощите и ВМЗ в групата влизат и все повече енергийни фирми.

Тримата лидери

Лидерската тройка вече става класическа. След като от години рафинерията на "Лукойл" в Бургас е несменяем шампион, втората позиция вече две години поред се заема от медодобивния комбинат "Аурубис". Германският металургичен завод измести доскоро трайния вицешампион "Лукойл България", който е търговецът на едро и дребно на руската компания.

Доминацията на бизнеса с енергия е почти пълна в топ 10. Осем от компаниите се занимават с горива или електричество. Толкова силна концентрация на един сектор сред десетте най-големи компании не е имало досега в класацията. През годините в лидерската десетка е имало по-осезаемо присъствие на металургията - освен завода в Пирдоп сред гигантите с приходи от над милиард са присъствали "Кремиковци" (който фалира и изчезна трайно от корпоративния живот) и "Стомана", която беше модернизирана от гръцкия си собственик, но през последните години страда от свитите пазари и вече споменатото поскъпване на електричеството, което направи продукцията по-неконкурентна.

Ключово разместване в класацията е, че в лидерската десетка вече не присъства телеком. През годините там с приходи от над 1 млрд. лв. са пребивавали и БТК, и "Мобилтел". Свалянето на цените от регулатора, засилената конкуренция и спадналото вътрешно потребление вече няколко години поред топят приходите на операторите. Това измести трите телекома във втората десетка.

Мястото е заето от най-голямата търговска верига в страната - германската Kaufland. На шестата година от дебюта си в България местното дружество вече докосва границата от 1 млрд. лв. приходи. Летвата вероятно ще бъде надскочена още тази година, защото веригата продължава да отваря нови обекти, макар и с по-бавно темпо. Преди няколко години близо до "клуба на милиардерите" беше и "Метро", която първа влезе в България преди 15 години, но конкуренцията на другите вериги иззе от бизнеса й и германската верига се насочи към нишата на професионалните клиенти.

Господарите на класацията - монополите

Всяка пета от стоте най-големи фирми в класацията има доминиращо положение в сектора си. Тези дружества правят продажби за над 26 млрд. лв., което е около 43% от приходите на стоте лидера. Сред тези 21 компании най-силно е присъствието на държавно контролираните монополи - те са точно половината, ако не броим общинската "Топлофикация - София". Преобладават енергийните (като НЕК, "Булгаргаз", ЕСО), следват транспортните от системата на жп превозите (дружествата на БДЖ, НКЖИ, РВД), но присъства и тотализаторът.

Сред частните монополи най-голяма е групата на електроразпределенията - общо шест. Всъщност другите частни монополи в стотицата са само четири - двете дружества на "Лукойл" (рафинерията и търговецът), "Овергаз", които имат регионална доминация в градското газоснабдяване, и частният хазартен оператор "Еврофутбол".

В извадката на монополите гранично е положението на "Белла България", която не е включена в сметката, но в отделни сегменти като корите за баница притежава господстващо положение с дял от 75%. Същото е положението и при "Чипита", която държи над 90% от пазара на кроасани, но все пак те имат алтернатива сред всички други сладки продукти.

Във втората стотица присъствието на монополите е по-неосезаемо - само седем дружества, като приходите им са направо скромни - под 800 млн. лв. Отново групата на държавно-общинските дружества е най-многобройна - двете транспортни дружества на столицата за електро- и автобусен транспорт, както и летище София и "Български пощи". Частните дружества с доминиращи пазарни позиции са "Софийска вода", "БТВ медия груп" и операторът на морските летища "Фрапорт". В групата биха влезли и частните топлофикации на големите градове, но те не подадоха данни за класацията.

Разрези на присъствието

Публичните дружества в лидерската група са 17, като броят им расте. Но не защото компаниите избират борсата за набиране на капитал, а защото държавата избра БФБ, за да продаде миноритарните си дялове от електроразпределителните дружество на CEZ и Energо-pro.

Броят на държавните компании остава непроменен, тъй като през миналата година приватизация просто нямаше. Опитите за продажба на "БДЖ - Товарни превози" и ВМЗ - Сопот, претърпяха неуспех. По всяка вероятност новото правителство, доминирано от лява партия, няма да има апетит за приватизация и концесиониране, така че държавното присъствие ще остане константно и през 2013 г.

Ако стотицата се разбие по сектори, отново най-многобройни ще са компаниите от енергетиката и горивата - 34. Следват търговците, които освен веригите са от различни сектори - фармация, автомобили, метали, зърно. Заводите, които произвеждат, за радост също са стабилна група - 31. Те са разнообразни - металургични, химически, за електроника и авточасти, за храни, напитки и цигари и т.н. По-голямата част - 20, са чужда собственост и почти всички са изградени на зелено.

Производствените предприятия са най-многобройната група във втората стотица - там фабриките са 37. Най-осезаемо сред тях е присъствието на фабрики за машини и оборудване, с ясно изразено присъствие на кампаниите за авточасти. В клуба на производителите най-успешна година отчитат "АББ България", "Монтюпе", "Либхер", които неотдавна разшириха мощностите си.

Следващият сектор с най-много представители е търговията. Там всъщност има няколко представителя със значителен ръст на приходите -  сред тях най-видима е групата на веригите, които са във фаза развитие или залагат на стоки с ниски цени, като "Карфур", "Кауфланд" и "Лидл".

Дефицитни сделки

Очаквано слаба беше годината и откъм сделки. С нов собственик е само едно голямо дружество - БТК. Заради глобални продажби промяна имаше и при "Каменица" и при "Актавис" (която не подаде данни за класацията). Германската Е.ON приключи и започната през предходната година сделка за продажба на електроразпределителния бизнес в Североизточна България на чешката Energо-pro. В подреждането от 101 до 200 собствеността си смени великотърноската фабрика за сладки изделия "Престиж 96".

Тази година се очертава по-активна, като отсега е ясно, че нови чужди акционери ще влязат в "Глобул" и "Каолин". Едно дружество пък ще порасне чрез сделка - пловдивският търговец и производител на метални изделия "Хъс" купи от германския собственик "Металснаб Кльокнер".

Разместванията

Скок от втората половина към първата стотица правят няколко дружества - сред тях са производителите на електроапаратура, шведско-швейцарската "АББ България" и френската "Шнайдер Електрик", българската "Биовет" (която изгради нов завод в Разград). За пръв път в групата на местните гиганти влиза и пловдивската транспортна фирма ПИМК.

В топ 100 се завръщат и някои доскорошни членове - като ботевградския завод за електроника ИМЕБ (доскоро позната като ЕПИК), строителната "Трейс холд груп", "Загорка", чиито приходи бяха пострадали покрай кризата, но сега се възстановяват.

Няма изцяло непознати лица в лидерската стотица - новите представители или са израсли до групата на най-големите, или през предходни години не са огласявали финансовите си данни и затова са отсъствали от подреждането. Дебют в класацията скоро биха могли да направят някой нов голям завод като южноафриканската ALC (отвори фабрика за кожени тапицерии за седалките на BMW в Мусачево) или българският автопроизводител "Литекс моторс", или пък голям търговец като IKEA.

Затова пък класацията твърдо се раздели с два свои члена - ОЦК - Кърджали (която беше разпродадена на части заради огромни дългове), и "Кодак график комюникейшънс" (заради оптимизации чуждият собственик затвори българската си фабрика).

Оптимистично напред

Сложната 2012 г. вече е отминала. Редовната анкета сред най-големите компании за плановете за тази година звучи оптимистично. От 40 дружества, дали прогноза за приходите си, финансовия резултат и броя на служителите си, само шест очакват по-ниски продажби. Макар че сходен оптимизъм преобладаваше и в миналогодишното допитване. Най-екстремно повишаване на приходите очакват в агросектора ("Севан" с 35% и "Пионер семена България" с 24%), някои производствени предприятия ("Монтюпе" с 24% и "СКФ берингс България" с 23%).

Малко по-голяма е групата на негативно настроените по отношение на печалбата - там 9 от 40 дружества планират свиване на резултата. При броя служители основната група, която планира намаляване на персонала, е на държавните дружества, което си е добра новина на фона на ниската им ефективност.

Методология
Данните в "Капитал 100" са събрани от публични източници на информация, регулаторните органи и по доброволно предоставени данни от самите фирми. Част от отчетите са взети и от Търговския регистър.

Финансовата информация за публичните дружества е от Българската фондова борса, Комисията за финансов надзор и други. Събраните по този начин данни правят класацията представителна за над 80% от големите български дружества с годишни приходи над 100 млн. лева. Това изчисление е направено на базата на справка за най-големите 300 компании по общо приходи от продажби за 2011 г.

Класацията обхваща нефинансови дружества, регистрирани в България, и не включва банки, застрахователи, лизингови компании, инвестиционни посредници и дружества със специална инвестиционна цел (АДСИЦ).

Основен критерий в "Капитал 100" е общият размер на приходите от дейността за 2012 г. В таблиците е включен и втори показател за дейността на фирмата през годината - нетен финансов резултат (т.е. след данъчно облагане). На базата на тази информация е изработена класацията на най-печелившите компании.

Някои от отчетите на дружествата са неодитирани заради все още неизтеклия законов срок за заверка. В основните класации на "Капитал 100" влизат само неконсолидирани данни поради доста по-късния срок на изготвяне и публикуване на консолидираните финансови отчети за непубличните дружества. Въпреки това сме опитали да съставим и отделна класация с консолидирани данни за групите, които съставят такива отчети и успяха да ги предоставят.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

"Дневник": Съдебните заседания вече няма да се засекретяват заради СРС-та "Дневник": Съдебните заседания вече няма да се засекретяват заради СРС-та

Тълкувателно решение на ВКС прекрати дългогодишната порочна практика

4 дек 2014, 1 прочитания

Фармацевтична индустрия К100: Абонирани за ръст 10 Фармацевтична индустрия К100: Абонирани за ръст

Продажбите на лекарства нарастват, въпреки че цените им намаляват

7 сеп 2014, 19622 прочитания

24 часа 7 дни

19 юли 2019, 2772 прочитания

19 юли 2019, 2423 прочитания

19 юли 2019, 2224 прочитания

19 юли 2019, 1863 прочитания

19 юли 2019, 1772 прочитания

Всички новини
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Капитал Топ 100" Затваряне
К100 Фармация: Краят на двуцифрения ръст

За пръв път от осем години продажбите на лекарства се увеличават толкова малко