K100 Най-големите холдинги: С променлив пулс

Най-големият холдинг по размер на приходите за миналата е година е БЕХ (Български енергиен холдинг), който управлява енергийните компании на държавата.

K100 Най-големите холдинги: С променлив пулс

Повечето холдинги повишават приходите си, но не и печалбите. При някои загубата се превръща в норма

15590 прочитания

Най-големият холдинг по размер на приходите за миналата е година е БЕХ (Български енергиен холдинг), който управлява енергийните компании на държавата.

© Капитал


Кой отпадна и кой не попадна в класацията

В класацията не попаднаха някои големи холдингови компании, тъй като не пожелаха да предоставят свои отчети. Сред тях са "Приста ойл", "Бони холдинг", "Овергаз", "Сиенит холдинг", "Фикосота синтез". Заради спад на приходите от миналогодишното подреждане отпаднаха "Индустриален холдинг България" и "ЦБА асет мениджмънт".
Десет холдинга са на загуба през миналата година.
Едва три компании повишават и приходите, и печалбите си.
Доста холдинги се търгуват на борсата, но това не означава, че дейността им е станала по-прозрачна.

Ако искате бърза справка за случващото се в корпоративния сектор, резултатите на големите холдинги са добър ориентир. Контролирайки компании от почти всички реални сектори (без банки и финанси с малки изключения), отчетите им са важен сигнал за пулса на бизнеса в България. Картината за 2012 г. е разнообразна - при повечето групи има ръст на приходите, но не всички успяват да повишат печалбите си. Има и такива, които свиват дейността си, а оттам и финансовия си резултат. Като цяло ситуацията не се различава от година по-рано. Акциите на повечето от холдингите пък се търгуват на фондовата борса, което обаче не означава, че дейността им е станала с годините по-прозрачна и ефективна.

Голям не значи ефективен

Най-големият холдинг по размер на приходите за миналата е година е БЕХ (Български енергиен холдинг), който управлява енергийните компании на държавата. Те работят в най-силно регулирания сектор от икономиката - там са най-печелившите фирми, но и най-губещите. Очевидно последните натежават, след като БЕХ отчита консолидирана загуба от над 10 млн. лв. за 2012 г. при печалба от над 260 млн. лв. за 2011 г. Резултатите в сектора през миналата година бяха повлияни от спадналото потребление, но и от повишените цени на тока от 1 юли с над 10%, след като заради кризата и социални съображения няколко години бяха изкуствено задържани.

В структурата си холдингът обединява "Мини Марица-изток", ТЕЦ "Марица-изток 2", АЕЦ "Козлодуй", НЕК, ЕСО, "Булгаргаз", "Булгартрансгаз" и "Булгартел". БЕХ беше създаден през 2008 г. от правителството на Сергей Станишев с основна задача да отпимизира дейността на големите енергийни дружества. Ефективността му обаче остана спорна. В поръчания от служебното правителство независим одит на Световната банка и Европейската комисия (ЕК), оповестен през май, беше препоръчано закриване на БЕХ, тъй като създаването му е понижило прозрачността.

Примерите за това не са малко. През пролетта например стана ясно, че ръководството на холдигна е сключвало сложни суапови сделки за застраховка на лихвения риск, от които в крайна сметка е реализирало десетки милиони левове загуби за няколко години. Очевидно, че и основната функция на холдинга се свежда до прибиране на дивиденти от дъщерните дружества, а често и до гасене на пожари в някои от тях - като заема за 250 млн. евро, взет за рефинансиране на задълженията на НЕК по проекта "Белене".

За 2012 г. БЕХ например пък е получил над два пъти по-голям дивидент - 539 млн. лв. при 213 млн. лв. за предходната (това е отразено в индивидуалния отчет) - там компанията е на печалба от 286 млн. лв. Тя обаче не расте с толкова голям темп, колкото приходите. Причината - над 300 млн. загуби от обезценки, за които от ръководството не дават обяснения. Най-вероятно обаче те се дължат на отписани несъбираеми вземания на холдинга - като тези от "Топлофикация - София", които вече не фигурират в отчета.

Резултатите на дъщерните дружества на БЕХ и на самия холдинг са показателни как силните регулации (сложно ценообразуване, кроссубсидиране и забавена либерализация в енергетиката) изкривяват резултатите в сектора - често едни компании печелят за сметка на другите по веригата. Освен това секторът е заложник и на социални, политически и икономически интереси.

От което пък страдат и частните електроразпределителни дружества и централите на ВЕИ. Освен БЕХ в подреждането влиза само още един държавен холдинг - БДЖ. Ситуацията при него остава критична - спадащи приходи въпреки държавната субсидия. Все пак заради оптимизацията на разходите и продажбите на активи групата успява да свие загубата наполовина.

Приходи и печалби нагоре

Малко са холдингите, които повишават както приходите си, така и печалбите. Тези, които успяват да го направят, работят основно за износ. В случая са едва четир компании - "Булгартабак холдинг", "Хювефарма", "КЦМ 2000 груп" и "Бони Холдинг". За "Булгартабак холдинг" 2012 г. беше първата изцяло в частни ръце, след като беше приватизиран в края на 2011 г. от инвестиционното поделение на държавната руска банка ВТБ. Зад сделката обаче застана скритото партньорство на собствениците на "Винпром Пещера" и банкера Цветан Василев, който контролира Корпоративна търговска банка.

Бившият държавен холдинг расте с приличните 33% през 2012 г., а ръстът на печалбата му е впечатляващ - от скромните 440 хил. лв. през 2011 г. до почти 89 млн. лв. Основната причина за растежа е износът, докато на вътрешния пазар компанията расте слабо. Причина за това ръководството видя в чуждите компании и вносители, които продавали под себестойност, заради което то подаде и жалба в КЗК. Конкуренти на "Булгартабак" и търговци на дребно обаче също недоволстват от някои практики на производителя.

Холдингът предлага на кметове на общини да отдадат на компанията за 10 години петна на най-атрактивните търговски места, на които тя да постави свои павилиони за цигари, вестници и захарни изделия. Предложеният наем е символичен, но пък офертата е общината да го получи накуп за следващите 10 години заедно със спонсорство за местен спортен клуб, обект или нещо подобно. Там, където компанията е успяла, вече има оплакване от други търговци, че тя им иска солидна входна такса за продажба на техни марки в павилионите й.

Добре се представя и "Хювефарма" на братята Кирил и Георги Домусчиеви (в публичното пространство първият е по-популярен с управлението футболния клуб "Лудогорец", който последните две години стана шампион на България). Компанията е собственик на производителя на лекарства за ветеринарната медицина "Биовет", а основна част на приходите от продажби идват от чужбина. Голяма акционер в "Хювефарма" е фонд на Citigroup - през 2010 г. той придоби дял от 38%.

Освен че расте, собственикът на металургичния комбинат край Пловдив - "КЦМ 2000 груп", продължава да инвестира сериозно чрез дъщерните си дружества. Предприятието е в процес на изпълнение на мегаинвестиционната си програма ТОРП за 190 млн. лв., която трябва да приключи през тази година. Проектът предвижда изграждането на изцяло нов оловен завод и модернизация на цинковото производство край Пловдив. Това ще намали енергийните разходи наполовина, като в същото време произвежданата продукция ще се увеличи. В групата на "КЦМ 2000 груп" освен пловдивския комбинат и няколко търговски и консултантски компании са и находището "Върба-Батанци" (в партньорство с "Минстрой холдинг) и "Лъки инвест". И тук доброто представяне на компанията се дължи предимно на износа, откъдето идват и по-голяма част от приходите й.


Растеж за сметка на печалбите

Има и холдинги, които повишават приходите си, но не и печалбите. Група, която расте стабилно и продава значителна част от продукцията си зад граница, е "Софарма". Местният пазар остава ключов за холдинга, но чуждите растат с по-голям темп. Въпреки покачването на продажбите обаче компанията свива печалбата си заради по-високите разходи. Стабилният растеж през последните години обаче поставя "Софарма" сред най-големите български холдинги. През юни 2013 г. компанията откри и новия си завод край София, в който са вложени 75 млн. лв. и има 400 работни места.

В групата на растящите приходи, но падащи печалби са "Е. Миролио" и "Амета холдинг", които работят в сферата на леката и хранително-вкусовата промишленост. Именно това е и секторът, в който маржовете силно се свиват през последните години. От една страна, има поскъпване на суровините, но от друга, натискът върху потреблението не позволява крайните цени да растат със същото темпо. Подобна е ситуацията и с търговеца на метали "Хъс" и "Дружба стъкларски заводи".

Заради поредното забавяне на световната икономика се влошиха и резултатите на машиностроителния "Стара планина холд". Предходната 2011 г. беше много успешна за него, но не и 2012 г. - общите приходи на групата се понижават, същото се случва и с печалбата. Негативната тенденция се запази и в началото на тази година, но ръководството на холдинга очаква по-добро второ полугодие. Основните дружества в структурата му са машиностроителните "М+С хидравлик" и "Хидравлични елементи и системи", както и производителят на акумулатори "Елхим - Искра". Конкурент на последното дружество също е в тази група - "Монбат". За 2012 г. приходите му надхвърлиха 200 млн. лв, но печалбата леко се понижи.

През тази година обаче ръководството му прогнозира сериозно повишение както на приходите, така и на крайния финансов резултат. Това се дължи на факта, че в групата вече се консолидира не само рециклиращото му предприятие "Монбат рисайклинг", а всичките седем дружества в икономическата група. С по-високи приходи, но по-ниска печалба е "Фикосота синтес". Холдингът работи в сектора с бързооборотни стоки, който е силно конкурентен и чувствителен на потребителското поведение. Маржовете през последните години в него също чувствително се свиха.

В зоната на загубите

Има една група холдинги, за които е трудно да се намери конкретна причина, която движи резултатите им. Това са бившите приватизационни фондове. Например контролираният от Бедо Доганян "Синергон холдинг" увеличава стабилно приходите си последните години, но така и не излиза от зоната на загубата.

Компанията често е давана като пример за спорно корпоративно управление и прозрачност, още повече че тя е публична и има голям брой дребни акционери. Нейният основен актив е търговецът на горива и строителни материали "Топливо", чиито резултати също са в аналогични посоки - растящи приходи, но постоянно на загуба. "Доверие обединен холдинг" също повишава продажбите, но остава на сериозен минус, подобно е положението и при "Индустриален холдинг България", който обаче остана извън класацията заради по-ниски приходи.

Проблеми при тези компании до голяма степен са и високата секторна раздробеност на портфейлите, ниската синергия и слабата оптимизация. В тази група спокойно може да се добави и дистрибуторът на горива "Петрол". Раздираната от корпоративни скандали и борби за власт между основните си алционери Митко Събев и Денис Ершов компания отново е на сериозна загуба. Дружеството продължава да работи оперативно, но стратегически е блокирано заради споровете между двамата и залога на ключовите им активи в полза на КТБ и ЦКБ - банките, които през есента на 2011 г. отпуснаха 86 млн. долара заем на дружеството, за да успее да разсрочи глобалните си облигации за 100 млн. евро (а после и изкупи част от тях) и да се спаси от фалита.

Ако има компании, които са ударени най-силно от кризата и високата конкуренция, това са строителните. "Главболгарстрой" и "Трейс груп холд" успяват да печелят нови поръчки, което си личи от приходите им, но това не се отразява върху печалбите положително - напротив, понижават се. Високата конкуренция, особено в пътното строителство, свива много маржовете в сектора. Въпреки че е повишил приходите си, "Холдинг Пътища" силно повишава загубата си. Заради финансовите си проблеми пътностроителният бизнес на холдинга беше прехвърлен към "ПСТ холдинг", който пък вече не е под контрола на Васил Божков, а на компания, свързана с Първа инвестиционна банка.

Бъдещето на българската и европейската икономика засега не изглежда много светло. Все пак доста от мениджърите са оптимисти, че през втората половина на годината нещата ще започнат да се подобряват. Средата обаче така или иначе ще остане нестабилна - със слабо потребление, ниски доходи и свити външни пазари. В подобна ситуация очевидно ще оцелее и спечели този, който успее да диверсифицира и оптимизира дейността и пазарите си.

Кой отпадна и кой не попадна в класацията

В класацията не попаднаха някои големи холдингови компании, тъй като не пожелаха да предоставят свои отчети. Сред тях са "Приста ойл", "Бони холдинг", "Овергаз", "Сиенит холдинг", "Фикосота синтез". Заради спад на приходите от миналогодишното подреждане отпаднаха "Индустриален холдинг България" и "ЦБА асет мениджмънт".
Десет холдинга са на загуба през миналата година.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
mb-3
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.


0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал