Енергетика К100: Точка на замръзване
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Енергетика К100: Точка на замръзване

Производителите на електроенергия, частни и държавни, също бележат драматичен спад на приходите

Енергетика К100: Точка на замръзване

Електроенергийният сектор върви към колапс, в газовия има стабилизация на ниски нива

4902 прочитания

Производителите на електроенергия, частни и държавни, също бележат драматичен спад на приходите

© Надежда Чипева


Всяка година "Капитал" подрежда най-големите компании в страната по приходи, печалби, активи. В "Капитал 100" има и класации по сектори. В следващите броеве на "Капитал Daily" през август и септември ще публикуваме подрежданията по браншове с повече компании и по-подробни финансови данни.

Няма друг такъв сектор с 15% спад на продажбите и 9% свиване на печалбите през 2013 г. спрямо предходната година. Това са резултатите накратко за 30-те най-големи енергийни фирми в България (в "Капитал 100" е публикуван топ 20). В същото време през миналата година износът на електроенергия и производството на първични енергийни ресурси бележат спад, търсенето в страната намалява (според прогнозите на ДКЕВР с 15% за периода 2014-2015 г. спрямо 2013-2014 г.), а цените, на които големите централи продават на едро, стигат ново дъно. Годината бележи и нова негативна тенденция - за първи път от 2009 г. приходите в сектора спадат, понижава се и крайният финансов резултат на фирмите в топ 30. Рекордните 77% от дружествата имат по-слаби продажби на годишна база. Поради енергийния хаос, предизвикан от неразумната държавна политика, на минус са дори естествените монополи и възобновяемите енергийни източници, които имат гарантирани дългосрочни договори.

Единственият светъл лъч в цялата ситуация е, че минусовите температури все още не се предизвикали пълно замръзване, но моментът наближава.

Преглед на оригинала

Ледникова епоха за държавните мастодонти

Най-драматично е положението в държавната енергетика, която като обем на продажбите представлява почти половината от 30-те най-големи енергийни фирми. От консолидирания отчет на БЕХ се вижда, че приходите намаляват с 13%. Загубата на НЕК за миналата година нараства до 127 млн. лв., и то след като бяха коригирани разходите й за закупуване на енергия. В предварителния отчет отрицателният финансов резултат достигаше 334 млн. лв. Няма държавно дружество, което да не регистрира спад на продажбите и влошен финансов резултат с изключение на "Булгаргаз", който цяла година се радва на 20-процентното намаление на цените на газа, доставян от "Газпром" от 1 януари 2013. Държавният газов търговец излиза от 114-милионната си загуба за 2012 г. и реализира печалба от 62 млн. лв. за 2013 г.

На пръв поглед другото изключение е Електроенергийният системен оператор (ЕСО), който свива загубата си осем пъти. Подобрението обаче не се дължи на по-високите приходи, а основно на по-ниските разходи за разполагаемост, след като от началото на регулаторния период 2013-2014 г. цените за разполагаемост на почти всички производители бяха намалени. Задълженията обаче се увеличават с близо 65 млн. лв. и ако тази сума се добави към текущите разходи, представянето на ЕСО се оказва значително влошено, пише в коментар Калоян Стайков от Института за пазарна икономика.

Загубата е най-драматична, но и най-очаквана при НЕК, тъй като държавното дружество вече няколко години изпълнява ролята на кошче, в което се трупат проблемите от всяка глупава инвестиция (АЕЦ "Белене" и ВЕЦ "Цанков камък") или регулаторно недоразумение като задържане на цените на електроенергията въпреки нарастващите разходи.

През 2013 г. държавното дружество трябваше да поеме нарасналите разходи за зелена енергия - некомпенсираните му плащания към централите на възобновяема енергия (ВЕИ), присъединени към неговата мрежа, бяха 55 млн. лв. Отделно то е длъжно да преведе на трите ЕРП-та още 355 млн. лв. за присъединените към тях зелени централи (средства, които те по-късно в голяма степен си прихванаха, за което все още тече процедура, стартирана от ДКЕВР, за отнемане на лицензите им). Некомпенсирани бяха и 54 млн. лв. за преференциално изкупуване на електроенергия от заводски и топлофикационни централи, още 196 млн. към ТЕЦ "Контурглобал Марица-изток 3" и ТЕЦ "Ей И Ес - 3С Марица-изток 1", както и 55 млн. лв. за работата на ПАВЕЦ, с чиято помощ се балансира енергийната система. Към това трябва да се прибави и сумата, която НЕК не получи от продажбата на парникови квоти, с които през август 2013 г. правителството реши да заплаща част от зелената енергия. От отчета на дружеството става ясно, че за петте месеца на новата методика по това перо в НЕК са постъпили едва 100.3 млн. лв. При формирането на цените ДКЕВР беше предвидила приходите от въглеродни емисии да възлизат на 498.9 млн. лв. За капак очакванията, че при либерализацията на пазара клиентите няма да могат да си намерят търговец, при който да се прехвърлят, и ще останат към НЕК като доставчик от последна инстанция, не се сбъднаха. Така заедно с цялостното намаляване на продажбите миграцията на клиентите към свободния пазар допълнително сви пазарния дял на дружеството.

Общият дефицит е огромен и единствената причина компанията да не е фалирала е държавната й собственост (което й позволява да трупа задължения към други държавни фирми, без последните да поискат несъстоятелност) и трупащите се дългове - по 100 млн. в месец от юни до края на 2013 г. Към края на годината общите пасиви на НЕК стигат 2.7 млрд. лв., от които 1.6 млрд. към свързани лица (дружеството майка - Българският енергиен холдинг, и централи). Единственото подобрение, което се вижда при НЕК, е свиването на дълговете й към банки. Това се случи, след като през миналата година БЕХ издаде специални облигации, с които изплати дълга към BNP Paribas, който НЕК беше принудена да вземе през 2007 г., за да финансира първоначалния етап от изграждането на АЕЦ "Белене". БЕХ трябваше да поеме и голяма част от задълженията на НЕК към производителите на електроенергия, като финансира компанията с краткосрочни заеми. Холдингът се отказа от дивидента си от АЕЦ "Козлодуй", за да може пък ядрената централа да намали взиманията си от държавната електрическа компания.

На практика БЕХ се превърна в депозитар на необслужваеми задължения, които той изкупуваше от дъщерните си предприятия (НЕК и общинската Софийска топлофикация), като в същото време щедро ги кредитираше, за да могат да продължат да обслужват всекидневната си дейност. Към края на годината вземанията на холдинга от дъщерни дружества достигнаха 1.5 млрд. лв. И тъй като няма коренно подобрение в корпоративното управление на държавната енергетика, наливането на пари води до още по-голямо наливане.

Някой да иска малко ток?

Производителите на електроенергия, частни и държавни, също бележат драматичен спад на приходите (с изключение на "Ей И Ес - 3С Марица-изток 1") - от 5% при ТЕЦ "Марица-изток 2" до 12% при АЕЦ "Козлодуй". Основните причини бяха свитият износ през първата половина на година, трайно намалените цени в региона и продължаващият спад на потреблението в страната.

Въпреки истерията от началото на 2013 г., която обвиняваше за блокирането на експорта таксите върху преноса на енергия (34.26 лв. на мегаватчас - с тях се плащаха преференциалните тарифи за зелена и кафява енергия, както и по-дългосрочните договори на НЕК) и по-голямата работа на ВЕИ, основната причина, както се признава и от ЕСО, е била предходната влажна година. Поради това в България ВЕЦ имаха с 20% по-високо производство, което доведе до ограничение на конвенционалните централи, а използването на пълна мощност на хидроцентралите в Гърция пък беше фактор, водещ до намаляване на българския експорт. Според ЕСО това е довело до спад с 40% на износа през първата половина на годината, който е започнал да се възстановява през втората половина. За цялата година това е довело до свиване на износа с 25%. За преодоляването на спада помогна и премахването на таксите върху преноса на електроенергия от август 2013 г. - таксата задължение на обществото вече се плаща само при вътрешното потребление. Това от своя страна доведе до по-малко приходи за заплащане на електроенергията от зелените централи, когенерациите и за покриване на част от разходите на НЕК по дългосрочните й договори, което пък увеличи нейния дефицит още повече. Третият фактор беше увеличеното производство на зелена енергия спрямо 2012 г., основно от фотоволтаични централи - със 105% (т.е. от 800.6 хил. на 1641 хил. мегаватчаса), с което соларните централи изравниха производството от топлофикационните когенерации.

Всичко това доведе до ограничаване на диспечирането на централите, включително ВЕИ и АЕЦ "Козлодуй". След август 2013 г. с премахването на таксите върху преноса ситуацията се подобри, но не толкова значително, колкото се очакваше. Така в началото на 2014 г. износът е далеч от рекордните си нива през 2011 и началото на 2012 г. Допълнително негативно влияние върху приходите на енергийните предприятия оказа свалянето на цените основно за сметка на АЕЦ "Козлодуй". Ядрената централа се лиши във втората половина на година от около 50 млн. лв. заради по-ниската си цена за регулирания пазар (където тя продаваше около половината от електроенергията си). ТЕЦ "Марица-изток 2" пък трябваше да продава с 8% по-евтино за бита и малкия бизнес. Единствените централи, които могат да се похвалят с добри резултати, са "Контурглобал Марица-изток 3" (където все пак има слаб спад) и "Ей И Ес - 3С Марица-изток 1", които имат дългосрочни договори за изкупуване с фиксирани цени.

Непечелившите монополи

При естествените монополи - електроразпределителните и електроснабдителните дружества, положението също не е розово. Печалбите падат, след като през 2013 г. голяма част от близо 10-процентното намаление на електроенергията дойде за тяхна сметка. Единственият светъл лъч - "Енерго-про продажби" (това е електроснабдителното дружество на компанията), всъщност е измамен. Компанията регистрира неочаквано голяма печалба - цели 21 млн. лева за миналата година, след като в предходните години винаги е било на загуба. Това обаче се дължи на спешно прихванатите от "Енерго-про продажби" средства, които НЕК му дължи за зелена енергия (ЕРП-ата бяха длъжни да я изкупуват за своя сметка през 2012-2013 г., а след това да бъдат компенсирани - но това не се случи). Без тази сума електроснабдителното дружество всъщност би било на загуба от 17 млн. лв. При ЕВН загубата е за 12 млн. и ако компанията също не беше си прихванала дължимите й суми от НЕК, вероятно щеше да е на минус 170 млн. лв.

По принцип електроснабдителните дружества са принудени да работят в най-трудна регулаторна среда - купуват електроенергията от НЕК на неконкурентни цени, след това я продават с марж от 3%, след което продават на битовите клиенти на загуба (тъй като ДКЕВР ги задължава да продават на цени под себестойността на закупения ток) с идеята да спечелят само от бизнес абонатите си. ЕРП-та си "избиваха" загубата от печалбата от мрежовата дейност (въпреки че, формално погледнато, говорим за две отделни търговски дружества и няма как едното да работи за сметка на другото). От дейността по разпределение на електроенергията обаче трите компании също вече отиват към зоната на здрача. Например печалбата на "Енерго-про мрежи" за миналата година е 11 млн. лв., но тя е формирана основано в първото тримесечие на 2013 г., когато са и най-силните продажби на електроенергия. След това последваха три намаления на цените, където ЕРП-тата бяха основни потърпевши. Резултатът е, че за първото тримесечие на тази година "Енерго-про мрежи" вече е на загуба от 1.6 млн. лв. При "ЧЕЗ разпределение" печалбата за миналата година е почти три пъти по-малка спрямо тази от 2012 г., а за първото тримесечие на тази дружеството е вече на загуба от 182 хил. лв. (срещу 9 млн. печалба за първото тримесечие на 2012 г.)

Газовият сектор с по-малко драми

В газовия сектор най-забележителната новина е драстичният спад на продажбите на "Овергаз". Това обаче се дължи на отстраняването на компанията при вноса на газ от началото на 2013 г. - дотогава почти една трета от количествата, които идваха към "Булгаргаз" от "Газпром експорт", минаваха през руско-българската компания. Сега "Овергаз" отново внася газ, но само до обема на нейните договори с крайни клиенти. Това всъщност премества компанията в по-реалистичното 18-о място сред най-големите енергийни компании вместо предишното трето. Това обаче не се отразява много на печалбата й.

Най-добрата новина идва от "Булгаргаз", която най-накрая започва да излиза от дупката, в която дружеството беше вкарано от 2011 г. насам. Компанията трябваше да понесе постоянното повишение на цените на природния газ, без да увеличава своите цени към крайните клиенти - политика, която беше налагана от държавата. Така в началото на 2012 г. имаше период, в който газовият търговец взимаше по-малко пари за доставения от него газ, отколкото беше принуден да плаща на "Газпром". През втората половина на 2012 г. обаче беше договорена отстъпка от 11% при вноса, която беше обвързана със съгласието на България да вземем финално инвестиционно решение за "Южен поток". После, от началото на 2013 г., имаше още едно намаление на цените с 10%, свързано с новия дългосрочен договор за доставка на газ от "Газпром". През миналата година пък БЕХ изкупи част от дълговете на "Топлофикация - София" към "Булгаргаз", което сериозно намали търговските вземания на дружеството.

Като цяло картината в електроенергетиката е мрачна и вече няма компания, която да не може да се оплаче. В предишни години я ТЕЦ "Бобов дол" получаваше необяснимо висока цена за регулирания пазар, я загубите от използваните дериватни инструменти от ТЕЦ "Марица-изток 2" бяха признавани като загуба, водеща до повишение на регулаторно признатите приходи... Сега трудно може да бъде намерен доволен играч. При такава ситуация или е настанало време за сериозни реформи, или просто замръзването ще настъпи по-бързо.

Всяка година "Капитал" подрежда най-големите компании в страната по приходи, печалби, активи. В "Капитал 100" има и класации по сектори. В следващите броеве на "Капитал Daily" през август и септември ще публикуваме подрежданията по браншове с повече компании и по-подробни финансови данни.

Няма друг такъв сектор с 15% спад на продажбите и 9% свиване на печалбите през 2013 г. спрямо предходната година. Това са резултатите накратко за 30-те най-големи енергийни фирми в България (в "Капитал 100" е публикуван топ 20). В същото време през миналата година износът на електроенергия и производството на първични енергийни ресурси бележат спад, търсенето в страната намалява (според прогнозите на ДКЕВР с 15% за периода 2014-2015 г. спрямо 2013-2014 г.), а цените, на които големите централи продават на едро, стигат ново дъно. Годината бележи и нова негативна тенденция - за първи път от 2009 г. приходите в сектора спадат, понижава се и крайният финансов резултат на фирмите в топ 30. Рекордните 77% от дружествата имат по-слаби продажби на годишна база. Поради енергийния хаос, предизвикан от неразумната държавна политика, на минус са дори естествените монополи и възобновяемите енергийни източници, които имат гарантирани дългосрочни договори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK