Ислямският хиджаб: тиха революция или шумна реституция?

   ©  Bloomberg

В последно време списъкът с термини в циркулация относно забулването на мюсюлманските жени расте почти толкова бързо колкото и количеството интерпретации, които съпътстват тази практика в ежедневието, медиите и академичната проза на страните от "Запада".  Можем да говорим за шал, було, кърпа, забрадка, никаб, екстремната бурка, джилбаб и т.н. Тук се спирам на абстрактното наименование според Корана – канонът, според който жените са длъжни да прикриват лицата и косите си е познат като "хиджаб". Как стана така, че един прост религиозен принцип се превърна в обект на обществено внимание и правни сблъсъци в страни като САЩ, Турция, Германия, Великобритания, Франция, Италия, и, да – дори България? Краткият анекдот на мароканската писателка Лайла Лалами умело въвежда в проблематиката:  "Бях на 13 години когато една от съученичките ми дойде на училище с бежов шал на главата си. Това беше Мароко през 80те. Изненадана от облеклото и, аз се присъединих към останалите момичета, които я наобиколиха и затрупаха с въпроси. Съученичката ни спокойно отговори, че беше решила да носи забрадка защото това се очаква от всяка "истинска" мюсюлманка. Това ни учуди. Все пак, всяка една от нас беше мюсюлманка, но никоя, независимо колко религиозна, не смяташе, че ислямът изисква от нас да крием главите си. Само пет години по-късно, когато станах студентка в Рабат, количеството момичета с хиджаб се беше умножил. Когато стана време да се дипломирам, постоянно ме питаха защо и аз не го нося. "Преоткриването на хиджаба в мюсюлманския свят, след десетилетия на ръба на изличаването му от публичното пространство, е темата на Лейла Ахмед, професор от Харвард, в новата и книга "Тихата революция: Възраждането на хиджаба от Близкия изток до Америка".  Това изследване добавя нов нюанс към дълга серия от академична и популярна литература разглеждаща феномена на хиджаба в съвременните западни общества. Тя акцентира върху историята на радикалните възгледи сред мюсюлманите в контекста на глобална миграция и добавя малко "най-нова американска история" към нашумелите закони ограничаващи забулването на обществени места в Западна Европа. Възраждането на консервативната традиция през миналия век е стряскащо, особено предвид това, че се случва първо сред по-образованите жени (същата група, която няколко поколения по-рано го беше низвергнала) и понеже е като цяло доброволно, в страни без закони, които да задължават жените да се забулват. Привидната загадка, твърди Ахмед, е резултат на комбинация от радикална идеология и огромно количество пари. Идеологическият компонент идва основно от Мюсюлманското Братство, което според Ахмед "утвърди хиджабът като основополагащ принцип на исляма" и го използва, за да сигнализира "своята опозиция на господстващите класи и посоката, в която те са повели обществото като цяло." Интересното е, че членове на Братството обикновено не са особено запознати с ислямските канони. В по-голямата си част те са инжинери, лекари, или друг вид специалисти, които настояват на тесни тълкувания, в хармония със специфичните си политически цели. В този смисъл, в Египет от 60те години, забулването на жената първоначално представлява знак на несъгласие с управляващия елит. Разпространението на практиката се случва не само посредством джамиите, а и чрез редица социални програми организирани от Братството: детски градини, училища, клиники и дори транспортни услуги. Що се касае до парите, пише Ахмед, те идват от Саудитска Арабия, като елемент от яростната й съпротива с Египет по времето на Насер, известна като "Арабската студена война". От средата на 60те, саудитското правителство спонсорира различни организации, смятани за устои на съпротивата срещу социализма и светското общество. Условие на голяма част от тази финансова помощ е стриктното придържане към разделението между половете, като основа на Уахаби доктрината, и в следствие на това разделение, подразбиращата се йерархия между половете. Заради почти неограничените си запаси от валута, Уахаби ислямът разпростира влиянието си из Мюсюлманския свят и води до хомогенизиране на начините на обличане из целия регион. Междувременно, мюсюлмани започват да емигрират към Европа и САЩ. Докато Европейските нации традиционно приемат имигранти от бившите си колонии, САЩ се превръща в дестинация за мюсюлмани от много различни страни, което довежда до етническо и културно разнообразие сравнимо единствено с това по време на поклонение в Мека. Многообразието и високообразованоста на мюсюлманите имигранти спомага за техния голям финансов успех. Въпреки това, твърди Ахмед, някои членове на мюсюлманското население са убедени ислямисти, целящи да разпространят идеите си по същия начин като в родните си страни. Според професор Ахмед, хиджабът трябва да се третира по различен начин в общества като САЩ, където жените могат да носят каквото пожелаят и в други, като Иран или Саудитска Арабия, където на жените им е наложено да се забулват. В САЩ, организациите основани от ислямистки настроени студенти страдащи от носталгия за дома си, сега са в ръцете на техните деца, родени в Щатите  и израстнали с различни представи за същноста на мюсюлманството.  Като примери за тази модернизация на ислямската идентичност в северна Америка, Ахмед привежда няколко непротиворечиви факта. Северноамериканската ислямска общност избра жена, Инрид Матсън, за свой президент. Също така, нов превод на Корана от Лале Бакхтиар, писател и учен от Чикаго, се  противопостави на класическите интерпретации на половата йерархия в исляма. Журналистът Асра Нормани и изследователят Амина Уадуд наскоро поведоха молитвени занимания за смесени групи от мъже и жени в Западна Вирджиния. Днес, жените които се забулват са еднакво склонни да изберат тази практика заради политически и религиозни причини, както и за да затвърдят идентичноста си или да се противопоставят на дискриминацията. Подобни развития, казва Ахмед, са "първите вълнения на една нова ера в историята на Исляма и Запада". Важно е да се има предвид, че трудът на Ахмед идва след десетилетия изследвания по темата от страна на (предимно, но не само) западни феминисти, социолози и културолози. Сблъсъците между практиката хиджаб и западните общества често се определят като диалог на несъвместимоста между идеология на исляма, като религиозна доктрина, която елиминира разликите между публични и частни сфера на живота, и секуларизма на "евро-атлантическите" общества, чийто либерализъм настоява тези две сфери да са строго обособени. Светските принципи на френската република (а и тези на турската) забраняват на ученици и студенти да носят отявлени религиозни символи (като хиджаб или никаб) в държавни училища. Реакцията на френските мюсюлмани на анти-хиджаб законите, обаче, заслужава внимание, контрастирана с тази на турците в Турция, или в Германия, твърди Кристиян Йопке, друг учен преследвал въпросите на хиджаба. Той изтъква, в книгата си "Було: огледало на идентичноста", че реакциите на трите най-устойчиви либерални демокрации на европейския запад (Великобритания, Франция и Германия) относно хиджаба и мястото му в публичното пространство представляват отражение на три различни начини за третиране на "другите" в едно либерално общество. "Другите", уви, е широка категория изпълнена с традиционно обезсилени малцинства, като мюсюлманските "гастарбайтери" и други емигранти, както и жените, като цяло. Отговор на въпроса какво се случва с другите в три от най-старите демокрации на Европа може да се намери, според Йопке, в начина по който те са се справили с хиджаба.

Пейзажът накратко:


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

Още от Капитал