Мнения Daily - Домакинствата отделят все повече за данъци

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Смаляване

Над нещата "Следих донякъде този случай. Не мисля, че има пречка главният прокурор или председателите на съдилища да се виждат с хората. Но трябва да има регламентация на срещите и би било добре те да се случват в прокуратурата." Вицепремиерът, отговарящ за съдебната реформа, Екатерина Захариева по повод скандалната среща между Цацаров и бизнесмена Сашо Дончев, организирана от Георги Гергов

Анализ

Домакинствата отделят все повече за данъци

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

От текст на Явор Алексиев в седмичния бюлетин на ИПИ

Данните на НСИ за структурата на разходите на българските домакинства показват, че:

- 44.3% от общите разходи на най-бедните 10% през 2015 г. са за храна и безалкохолни напитки (51.3% през 2008 г., което говори за известно подобряване на благосъстоянието в тази група), докато при най-богатите 10% този тип разходи формират едва 25.2% от общите;



- Най-бедните домакинства харчат повече и за комунални услуги, алкохол и тютюневи изделия, а най-богатите българи харчат повече за облекло и обувки, транспорт и свободно време, култура и образование.

- При най-бедните 10% най-голям ръст на разходите през 2015 г. спрямо 2008 г. се наблюдава в комуналните услуги (от 13.2% на 17%), а при най-богатите 10% - при данъците и осигуровките (от 9.4% на 16.1%).

Данните сочат, че докато през 2008 г. няма нито една децилна група, която да отделя повече от 10% от домакинските си разходи за данъци и осигуровки, през 2015 г. това важи за последните 4 децилни групи с най-високи доходи - т.е. за около 40% от населението на страната. Средно за страната през 2008 г. за данъци и осигуровки отиват 6.8% от общия разход на домакинствата, а през 2015 г. този дял вече е над 11%. Става дума за разходите на цялото домакинство, и то без да се имат предвид непреките данъци (като ДДС и акцизи), както и осигурителните плащания за сметка на работодателя. Дори при този крайно ограничен индикатор на данъчна тежест обаче ръстът е ясно видим. При домакинствата на най-бедните 10% от населението за данъци и осигуровки през 2015 г. отиват едва 4% от общите разходи, докато при най-богатите 10% делът е цели 16.1%.

От една страна, тези разлики отразяват по-високия дял на заетите лица в по-високодоходните групи (плащащите данъци и осигуровки в домакинствата от по-високите децили са повече на брой от тези в по-бедните домакинства). Самото покачване пък може да се отдаде на повишаването на осигурителната тежест заради покачването на минималните и максималните осигурителни доходи, особено в началото на периода, а може би и на известно изсветляване на икономиката – повече хора се осигуряват по-близо до реалното си заплащане.

Данните на НСИ за доходите на домакинствата подсказват, че огромната част от спестяванията в икономиката се генерират от горните 60% на доходното разпределение. Относителният дял на разходите на домакинствата, предназначени за влогове, показва най-високи стойности в периода 2008-2009 г., последван от спад между 2010 и 2013 г. и ново възстановяване през 2014 и 2015 г.
Това, разбира се, далеч не означава, че по-нискодоходните домакинства в страната нямат собствени спестявания. Разликите между техните доходи и разходи в периода 2008 - 2015 г. подсказват, че те или имат необявени пред статистиката доходи, или разчитат на спестявания и кредити в много по-голяма степен от която и да е друга доходна група. Зависимостта от изтеглени спестявания, заеми и кредити обаче говори и за намаляване на тяхното нетно финансово богатство през разглеждания период.

Добрата новина тук е, че през целия период се наблюдава ясна тенденция на спад – доходите от изтеглени спестявания при най-бедните 10% спадат от 13.9% през 2008 г. до 7.5% през 2015 г., а при заемите и кредитите спадът е от 4.5% на 1.9%. Наред с други индикатори (като намаляващия относителен дял на разходите за храна) това говори за известно подобряване на цялостното финансовото състояние и структурата на разходите на домакинствата. Разликите обаче остават значителни - с особен фокус, разбира се, върху образованието.

Общата тенденция за повишаване на относителния дял на разходите за данъци и осигуровки води до по-бавен от възможния растеж на разполагаемия доход на домакинствата. Така промяната на структурата на потреблението става по-труднa, особено в по-ниските децили на доходното разпределение, където разходите за стоки и услуги от първа необходимост продължават да играят значителна роля.

----

Фотограф: Надежда Чипева

Ляво

Националистите в кабинета
Честито, България

От интервю на Мария Илчева с Даниел Кадик от фондация "Фридрих Науман" за Deutsche Welle

По повод влизането на националистите в правителството на Бойко Борисов Европейската народна партия (ЕНП), в която членува и ГЕРБ, би трябвало да се запита дали този български кабинет е правителство, с което може да се работи - особено в контекста на предстоящото българско председателство на ЕС, което започва на 1 януари 2018.

Ако помните, през 2014 година, когато Бойко Борисов искаше да стане премиер, от ЕНП отправиха апел към ГЕРБ да не се коалират с "Атака". Този път обаче оттам не се чу отчетлива критика. А това е много опасно. Защото двамата националистически вицепремиери не само ще седят на масата за преговори от януари 2018 нататък, когато страната поеме председателството на ЕС, но и ще водят тези преговори и дискусии.

Силно притеснителен е фактът, че хора, които са известни по-скоро с прояви на ксенофобия, с националистически възгледи и близост до Москва, ще се занимават с въпроси от сферите на икономиката, отбраната и демографията.

Да не забравяме, че Красимир Каракачанов ще отговаря не само за отбраната, а и за вътрешната сигурност. А ние видяхме много добре какво разбира той под вътрешна сигурност - когато дни преди изборите привърженици на неговата партия се опитваха да спрат пристигащи от Турция хора и дори отчасти използваха насилие.

Впрочем хората на Каракачанов са и сред организаторите на Луков марш. И такива хора сега са във властта? Честито, България...

----
Коментар+

Кабинетът няма дълъг хоризонт

От анализ на Петър Чолаков за "Дневник"

Навсякъде в Европа системните партии изграждат санитарен кордон срещу представителите на популистката радикална десница (например срещу le Front National, Alternative für Deutschland, Vlaams Belang и др.). От самото начало обаче ЕНП даде ясно да се разбере, че ще направи изключение за нашите "Обединени патриоти". ЕНП се интересува от това да има властови позиции в дадена страна, да има министър-председатели и т.н. Какво ще стане в "задния двор" на Европа, на Балканите, ако представителите на ОП решат "да му отпуснат края", не засяга особено функционерите на ЕНП.

България ще бъде председател на Съвета на ЕС за 6 месеца от 1 януари 2018 г. Гръмките, политически некоректни лозунги на политици като Симеонов могат да бъдат използвани от зложелателите на България, каквито в Европа не липсват, за да накърнят и без това недобрия образ на страната. Г-н Борисов обаче се е застраховал. Сидеров, който не крие симпатиите си към режима на Путин, явно е поставен под контрол. На Валери Симеонов, лидерът на НФСБ, е даден ветровит пост, който позволява да бъде освободен сравнително безболезнено. Ако това се случи, Борисов може да посегне към "златния резерв", който му предлагат "Воля" и Веселин Марешки. А може и да си тръгне обиден. Отново.

И все пак в момента, в който "Обединените патриоти" започнат да се задушават в страстната прегръдка с Борисов и подкрепата за тях започне да ерозира, те ще се обърнат срещу него. Ето защо, още преди да се е родил, можем да кажем, че хоризонтът на новия кабинет няма да бъде дълъг.