Данните на НСИ за структурата на разходите на българските домакинства показват, че:

- 44.3% от общите разходи на най-бедните 10% през 2015 г. са за храна и безалкохолни напитки (51.3% през 2008 г., което говори за известно подобряване на благосъстоянието в тази група), докато при най-богатите 10% този тип разходи формират едва 25.2% от общите;

- Най-бедните домакинства харчат повече и за комунални услуги, алкохол и тютюневи изделия, а най-богатите българи харчат повече за облекло и обувки, транспорт и свободно време, култура и образование.

- При най-бедните 10% най-голям ръст на разходите през 2015 г. спрямо 2008 г. се наблюдава в комуналните услуги (от 13.2% на 17%), а при най-богатите 10% - при данъците и осигуровките (от 9.4% на 16.1%).

Данните сочат, че докато през 2008 г. няма нито една децилна група, която да отделя повече от 10% от домакинските си разходи за данъци и осигуровки, през 2015 г. това важи за последните 4 децилни групи с най-високи доходи - т.е. за около 40% от населението на страната. Средно за страната през 2008 г. за данъци и осигуровки отиват 6.8% от общия разход на домакинствата, а през 2015 г. този дял вече е над 11%. Става дума за разходите на цялото домакинство, и то без да се имат предвид непреките данъци (като ДДС и акцизи), както и осигурителните плащания за сметка на работодателя. Дори при този крайно ограничен индикатор на данъчна тежест обаче ръстът е ясно видим. При домакинствата на най-бедните 10% от населението за данъци и осигуровки през 2015 г. отиват едва 4% от общите разходи, докато при най-богатите 10% делът е цели 16.1%.

От една страна, тези разлики отразяват по-високия дял на заетите лица в по-високодоходните групи (плащащите данъци и осигуровки в домакинствата от по-високите децили са повече на брой от тези в по-бедните домакинства). Самото покачване пък може да се отдаде на повишаването на осигурителната тежест заради покачването на минималните и максималните осигурителни доходи, особено в началото на периода, а може би и на известно изсветляване на икономиката – повече хора се осигуряват по-близо до реалното си заплащане.

Данните на НСИ за доходите на домакинствата подсказват, че огромната част от спестяванията в икономиката се генерират от горните 60% на доходното разпределение. Относителният дял на разходите на домакинствата, предназначени за влогове, показва най-високи стойности в периода 2008-2009 г., последван от спад между 2010 и 2013 г. и ново възстановяване през 2014 и 2015 г.

Това, разбира се, далеч не означава, че по-нискодоходните домакинства в страната нямат собствени спестявания. Разликите между техните доходи и разходи в периода 2008 - 2015 г. подсказват, че те или имат необявени пред статистиката доходи, или разчитат на спестявания и кредити в много по-голяма степен от която и да е друга доходна група. Зависимостта от изтеглени спестявания, заеми и кредити обаче говори и за намаляване на тяхното нетно финансово богатство през разглеждания период.

Добрата новина тук е, че през целия период се наблюдава ясна тенденция на спад – доходите от изтеглени спестявания при най-бедните 10% спадат от 13.9% през 2008 г. до 7.5% през 2015 г., а при заемите и кредитите спадът е от 4.5% на 1.9%. Наред с други индикатори (като намаляващия относителен дял на разходите за храна) това говори за известно подобряване на цялостното финансовото състояние и структурата на разходите на домакинствата. Разликите обаче остават значителни - с особен фокус, разбира се, върху образованието.

Общата тенденция за повишаване на относителния дял на разходите за данъци и осигуровки води до по-бавен от възможния растеж на разполагаемия доход на домакинствата. Така промяната на структурата на потреблението става по-труднa, особено в по-ниските децили на доходното разпределение, където разходите за стоки и услуги от първа необходимост продължават да играят значителна роля.

----

Фотограф: Надежда Чипева

Ляво

Националистите в кабинета

Честито, България

От интервю на Мария Илчева с Даниел Кадик от фондация "Фридрих Науман" за Deutsche Welle

По повод влизането на националистите в правителството на Бойко Борисов Европейската народна партия (ЕНП), в която членува и ГЕРБ, би трябвало да се запита дали този български кабинет е правителство, с което може да се работи - особено в контекста на предстоящото българско председателство на ЕС, което започва на 1 януари 2018.

Ако помните, през 2014 година, когато Бойко Борисов искаше да стане премиер, от ЕНП отправиха апел към ГЕРБ да не се коалират с "Атака". Този път обаче оттам не се чу отчетлива критика. А това е много опасно. Защото двамата националистически вицепремиери не само ще седят на масата за преговори от януари 2018 нататък, когато страната поеме председателството на ЕС, но и ще водят тези преговори и дискусии.

Силно притеснителен е фактът, че хора, които са известни по-скоро с прояви на ксенофобия, с националистически възгледи и близост до Москва, ще се занимават с въпроси от сферите на икономиката, отбраната и демографията.

Да не забравяме, че Красимир Каракачанов ще отговаря не само за отбраната, а и за вътрешната сигурност. А ние видяхме много добре какво разбира той под вътрешна сигурност - когато дни преди изборите привърженици на неговата партия се опитваха да спрат пристигащи от Турция хора и дори отчасти използваха насилие.

Впрочем хората на Каракачанов са и сред организаторите на Луков марш. И такива хора сега са във властта? Честито, България...

----

Коментар+

Кабинетът няма дълъг хоризонт

От анализ на Петър Чолаков за "Дневник"

Навсякъде в Европа системните партии изграждат санитарен кордон срещу представителите на популистката радикална десница (например срещу le Front National, Alternative für Deutschland, Vlaams Belang и др.). От самото начало обаче ЕНП даде ясно да се разбере, че ще направи изключение за нашите "Обединени патриоти". ЕНП се интересува от това да има властови позиции в дадена страна, да има министър-председатели и т.н. Какво ще стане в "задния двор" на Европа, на Балканите, ако представителите на ОП решат "да му отпуснат края", не засяга особено функционерите на ЕНП.

България ще бъде председател на Съвета на ЕС за 6 месеца от 1 януари 2018 г. Гръмките, политически некоректни лозунги на политици като Симеонов могат да бъдат използвани от зложелателите на България, каквито в Европа не липсват, за да накърнят и без това недобрия образ на страната. Г-н Борисов обаче се е застраховал. Сидеров, който не крие симпатиите си към режима на Путин, явно е поставен под контрол. На Валери Симеонов, лидерът на НФСБ, е даден ветровит пост, който позволява да бъде освободен сравнително безболезнено. Ако това се случи, Борисов може да посегне към "златния резерв", който му предлагат "Воля" и Веселин Марешки. А може и да си тръгне обиден. Отново.

И все пак в момента, в който "Обединените патриоти" започнат да се задушават в страстната прегръдка с Борисов и подкрепата за тях започне да ерозира, те ще се обърнат срещу него. Ето защо, още преди да се е родил, можем да кажем, че хоризонтът на новия кабинет няма да бъде дълъг.

Преглед на оригинала