Пет парадокса на дигиталната демокрация
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пет парадокса на дигиталната демокрация

Shutterstock

Пет парадокса на дигиталната демокрация

Икономически ефекти

Евгений Кънев
7075 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционно-финансова компания "Маконис"

Dromos е древногръцка дума за "надбягване", която френският философ Пол Вирильо използва да дефинира науката за скоростта "дромология". Според него скоростта, с която едно нещо се случва, може да промени неговата природа и така по-бързите неща започват да доминират над по-бавните. Притежанието на една територия, казва той, не зависи толкова от закони и договори, а преди всичко е въпрос на движение и циркулация.

Днес тази теза се потвърждава от свръхскоростното навлизане на дигиталните технологии в нашия живот. Чрез тях по-бързите и по-предприемчивите се възползват на ръба на закона или дори отвъд него за сметка на тези, които търсят законови или морални рамки на своите действия. Така например видяхме как чрез социалните медии и микротаргетирането се налага предпочитан наратив за отделни събития и се поднася определена интерпретация на фактите. Тази нова форма на дигитална демокрация може да доведе до непредсказуеми последици в отворените общества. Както видяхме във Великобритания и САЩ, манипулирането на общественото мнение може да обърне избори и да разтърси драматично цели държави.

Ставаме свидетели на следния парадокс с върховенството на правото в дигиталната демокрация:

Парадокс 1: Губиш, ако си бавен, защото спазваш законите, и печелиш, ако си достатъчно бърз да използваш тяхното несъвършенство.

Очаквано се задълбочава разделението бедни-богати, но не съвсем очаквано рязко се свива средната класа.

Ефектите от новите технологии винаги имат икономическо измерение. В почти целия свят - с малки изключения в Западна Европа - се задълбочава пропастта между бедни и богати, средната класа се свива, а богатството се концентрира във все по-малко ръце. Всичко това несъмнено подкопава демократичния процес. Дори в страни – емблеми на социална Европа, където популистите са все още далеч от властта, традиционните партии са под огромен натиск да намерят решения на социални проблеми, породени от дигиталните технологии. Все по-големият брой губещи от промените търсят закрила от националната държава и щит срещу глобализацията. А за нейни агенти са обявени чуждият капитал - в Източна Европа, и евтината чужда работна ръка - в Западна Европа. Расте подкрепата за нелибералните и националистичните партии, обещаващи битка с отворената икономика и общество, посочени като виновни за обедняването. И така възниква втори парадокс:

Парадокс 2: От една страна, икономиките имат нужда от чуждестранни инвестиции и технологии, за да растат доходите, т.е. да се отворят, за да решат проблемите на социалното разделение. От друга страна, губещите от глобализацията подкрепят политици и политики срещу чуждия капитал (на Изток) и чуждата работна сила (на Запад).

Съвременната демокрация еволюира до правилото "един човек, един глас", за да позволи чрез политиката да се компенсират негативните ефекти от асиметричната акумулация на икономическата мощ при капитализма. Това е квинтесенцията, осигуряваща нейната виталност, тъй като в сравнение с труда капиталът е винаги по-мобилен и адаптивен към промените. В близкото минало винаги когато работниците са се чувствали ощетени от технологичния напредък, са предизвиквали по-социално ориентирана държавна политика чрез изборния механизъм. Но това, изглежда, е на път да се промени при дигиталната демокрация. През последното десетилетие на световна икономическа криза почти навсякъде левите партии на труда са в упадък. Ярък пример са Германия и Франция - самият мотор на Европейския съюз. С други думи, наблюдаваме трети парадокс:

Парадокс 3: Избирателите не разчитат повече на левите партии за защита срещу капитала въобще, а предимно на популистките партии за защита срещу чуждия капитал (на Изток) и чуждата работна сила (на Запад).

И затова расте подкрепата за националистични партии. Това обяснява и трансформирането на традиционния национален конфликт ляво-дясно в избор между пролиберално отворено или консервативно затворено общество.

Дигиталните технологии водят до бърз икономически растеж, но неговите ползи не се разпределят равномерно. Предполагаше се, че те ще подобряват демократичния процес в полза на обществото – отвореност, прозрачност, отчетност. Вместо това от техните предимства се възползват най-добре бързите, организираните и богатите. Очаквано се задълбочава разделението бедни-богати, но не съвсем очаквано рязко се свива средната класа. Това е още един, четвърти парадокс на дигиталната демокрация:

Парадокс 4: Много хора с високо образование и експертни умения, иначе гръбнак на либералните партии и отвореното общество, също се оказват губещи от бързия процес на дигитализация на дейностите.

Бързо растящият брой технологично засегнати увеличават зависимостта си от държавата и донякъде губят своя статут на независими граждани. Исторически обаче само страни със силна средна класа и критична маса от независими граждани са имали работещи институции и устойчива демокрация. Икономическата теория твърди, че това са страните, преодолели в своето развитие т.нар. капан на средните доходи (middle-income trap) с минимален БВП на глава средно над 12 хил. долара годишно и близко до нормално (гаусово) разпределение на тези доход (т.нар. камбановидна крива). Колкото по-голяма е опашката на бедните в единия край на кривата, толкова повече расте зависимостта им от държавата, която пък постепенно попада в плен на формиращата се олигархия в другия край на кривата. И тук наблюдаваме пети парадокс на дигиталната демокрация:

Парадокс 5: Колкото повече едно малцинство концентрира власт, толкова повече "народът" измества "гражданина" в публичното пространство, а дигиталната демокрация се превръща в олигархия или автокрация.

Контролът върху популярните медии тушира критиката към управлението, а концентрацията на разделените власти постепенно подчинява автономните части на гражданското общество - граждани, неправителствени организации и частни бизнеси. В такива условия хората все по-трудно се ориентират в океана от информация и на помощ идват подходящи говорители - експерти с достъп до популярните медии.

Демокрацията се трансформира в олигархия - с номинална власт на мнозинството, но реална на малцинството.

Общественото мнение се управлява дигитално чрез най-въздействащия емоционално медиен разказ. Резултатите на управляващия елит са почти константни в социологическите проучвания, които служат вече като доказателство за "правата линия". Така дигиталните технологии всъщност не само не носят повече демокрация, а качествено я трансформират в олигархия с номинална власт на мнозинството, но реална власт на малцинството.

Вероятно решение срещу олигархизация на отворените общества и тяхното постепенно затваряне е пак в дигиталните технологии – да се използват за създаване на граждански алианси за каузи, които да възпират вредни или оказват силен натиск за полезни управленски действия. Както и Пол Вирильо вероятно би потвърдил, бързината, която дават тези технологии, позволява на организираните и радикални малцинства да наложат своя дневен ред. Свидетели сме на доста такива примери и у нас. Това в бъдеще може да се окаже дори по-важно от усилията за леко по-добра настройка на демократичните институции.

Другата опция е да разчитаме, че неумолимата логика на политическия процес ще наложи ценностите, а с тях и правилата на тези глобализиращи се общности, които предпочитат демокрацията пред тиранията.

Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционно-финансова компания "Маконис"

Dromos е древногръцка дума за "надбягване", която френският философ Пол Вирильо използва да дефинира науката за скоростта "дромология". Според него скоростта, с която едно нещо се случва, може да промени неговата природа и така по-бързите неща започват да доминират над по-бавните. Притежанието на една територия, казва той, не зависи толкова от закони и договори, а преди всичко е въпрос на движение и циркулация.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    k_ avatar :-|
    k_

    Файнешъл таймс щял да отваря офис в София и да назначава около 100 човека.
    И откъде ще ги намерят, като тука са или пещерни национал-комунисти, или по-отворените модерно леви троцкисти?

  • 2
    1954 avatar :-|
    Yuri Dobrev

    До коментар [#1] от "k_":

    Вие ,изглежда сте подходящ.Кандидатствайте!

  • 3
    fyb1439887506471923 avatar :-|

    До коментар [#1] от "k_":

    Е съберете ей такива "умни" кратуни като Вас и кандидатствайте. Явно смятате, че сте подходящ за работата.

  • 4
    pitashtia2 avatar :-|
    Борис Борисов

    Причините за нарастващото неравенство не е в технологиите защото се е случвало и и се случва в общества където те не се развиват Светът отива към една Глобална депресия .Подаяния под формата на базов доход не са решение . Историята от преди 100 години ще се повтори , да се надяваме като фарс и никога повече самота, но може и да е още по-гнусна и трагична .Завършекът на човешката история няма да е земен рай и космическа експанзия , а разделение на богат и почти безсмъртен елит, господари по наследство и гето на смъртните. Генетиката и регенеративната медицина +роботизацията и Изкуствен Интелект не могат да доведат до друго освен нарастващо разделение .Клониране , дизайнерски бебета , производство на органи , тотален контрол какъвто виждаме в Китай и концентрация на икономическата власт са най-вероятното развитие . Защо планетата трябва да е населена с опасни и безполезни тъпанари , ако роботите могат да вършат всичко . Едва 1/3 днес могат да се впишат успешно в настоящата технологична революция и процента ще намалява .

  • 5
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Според мен дискутираните следствия нямат нищо общо с базов доход, криви на разпределение или пък с дигитална демокрация. Държавата на мафията - България прави всичко възможно да замени пазарната икономика с командно-олигархична структура на разпределение. Малките фирми са подложени на тотално унищожение, а големите им заемат мястото и образуват частни монополни формирования, които си вдигат постоянно цените с административно решение, а не чрез нововъведения под натиска на дишащите им във врата конкуренти. Така естественото определяне в условията на пазарна конкуренция на лицата движещи максимално ефективно порите на държавата се замени с командно назначаване на играчите, които обикновено са посредствени, но пък са наши хора. Малките фирми са гъвкавите бързо променящи се структури и те трябва да се насърчават и подпомагат. Но явно за крадците те са мухи за убиване.
    Иначе чуждестранните инвестиции у нас донесоха малко ползи. Създадоха нископлотена заетост на множество нискоквалифицирани работници. Голяма част от чуждите инвестиции се случиха с парите предназначени за технологическо обновяване и наваксване на изоставането на малките български фирми. Те не донесоха нито високи заплати, нито технологии, а твърде много от тях замръсяват нашата околна среда.
    Липсата на работеща пазарна инфраструктура, като работещи тържища и борси намали възможността бързите да изядат бавните. Костов почти направи тези пазарни институции, но Правителството на негово нищожество ги унищожи и замени с монополи на ТИМ, които макар и не толкова явно съществуват и днес. Цените се увеличиха, а всички се компенсира с печатане на пари и скрита инфлация. Дигиталната демокрация няма нищо общо с тези процеси и т.нар парадокси.

  • 6
    cezar_cezar avatar :-|
    есе

    До коментар [#5] от "proizvoditel":

    Как не ти омръзна да пишеш едни и същи конспирации. Типично за некадърните хора - всички други са им виновни.

  • 7
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    До коментар [#6] от "есе":

    Не зная ти от какво се храниш човече, но аз вече 30 години съм в реалния бизнес и се храня от това, което произведа. Санирал съм затънали предприятия, работил съм по стокови борси, търгувал съм..... Днес притежавам и цех за производство за 89 човека. Никога не съм получавал държавна помощ, европроект, обществена поръчка или каквото и да е от държавата. Винаги съм плащал данък печалба. Затова имам право да опиша своите проблеми. Защото с парите от държавата давани на едни и същи некадърници се случват частните монополи във всички сфери на дейност,, които работят срещу конкуренцията и след като я унищожат вдигат цените. Това виждам от опита, който имам - това казвам.
    А ти човече от какво се храниш? Какво си направил в живота си? Колко данък печалба си платил, че да даваш оценки на другите?

  • 8
    proizvoditel avatar :-|
    proizvoditel

    Замисли се на кого и на какво слугуваш!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK