С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
3 29 юни 2018, 12:29, 4772 прочитания

Пет парадокса на дигиталната демокрация

Икономически ефекти

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Евгений Кънев е доктор по икономика, управляващ съдружник на инвестиционно-финансова компания "Маконис"

Още по темата

Три варианта и едно решение за ЧЕЗ

На практика единственото добро решение е регулаторите да откажат сделката.

9 мар 2018

Експортните бизнеси са предпочитани за сделки

Пазарът на сливания и придобивания в България - един макроикономически прочит

5 яну 2018
Dromos е древногръцка дума за "надбягване", която френският философ Пол Вирильо използва да дефинира науката за скоростта "дромология". Според него скоростта, с която едно нещо се случва, може да промени неговата природа и така по-бързите неща започват да доминират над по-бавните. Притежанието на една територия, казва той, не зависи толкова от закони и договори, а преди всичко е въпрос на движение и циркулация.

Днес тази теза се потвърждава от свръхскоростното навлизане на дигиталните технологии в нашия живот. Чрез тях по-бързите и по-предприемчивите се възползват на ръба на закона или дори отвъд него за сметка на тези, които търсят законови или морални рамки на своите действия. Така например видяхме как чрез социалните медии и микротаргетирането се налага предпочитан наратив за отделни събития и се поднася определена интерпретация на фактите. Тази нова форма на дигитална демокрация може да доведе до непредсказуеми последици в отворените общества. Както видяхме във Великобритания и САЩ, манипулирането на общественото мнение може да обърне избори и да разтърси драматично цели държави.


Ставаме свидетели на следния парадокс с върховенството на правото в дигиталната демокрация:

Парадокс 1: Губиш, ако си бавен, защото спазваш законите, и печелиш, ако си достатъчно бърз да използваш тяхното несъвършенство.
Очаквано се задълбочава разделението бедни-богати, но не съвсем очаквано рязко се свива средната класа.


Ефектите от новите технологии винаги имат икономическо измерение. В почти целия свят - с малки изключения в Западна Европа - се задълбочава пропастта между бедни и богати, средната класа се свива, а богатството се концентрира във все по-малко ръце. Всичко това несъмнено подкопава демократичния процес. Дори в страни – емблеми на социална Европа, където популистите са все още далеч от властта, традиционните партии са под огромен натиск да намерят решения на социални проблеми, породени от дигиталните технологии. Все по-големият брой губещи от промените търсят закрила от националната държава и щит срещу глобализацията. А за нейни агенти са обявени чуждият капитал - в Източна Европа, и евтината чужда работна ръка - в Западна Европа. Расте подкрепата за нелибералните и националистичните партии, обещаващи битка с отворената икономика и общество, посочени като виновни за обедняването. И така възниква втори парадокс:



Парадокс 2: От една страна, икономиките имат нужда от чуждестранни инвестиции и технологии, за да растат доходите, т.е. да се отворят, за да решат проблемите на социалното разделение. От друга страна, губещите от глобализацията подкрепят политици и политики срещу чуждия капитал (на Изток) и чуждата работна сила (на Запад).

Съвременната демокрация еволюира до правилото "един човек, един глас", за да позволи чрез политиката да се компенсират негативните ефекти от асиметричната акумулация на икономическата мощ при капитализма. Това е квинтесенцията, осигуряваща нейната виталност, тъй като в сравнение с труда капиталът е винаги по-мобилен и адаптивен към промените. В близкото минало винаги когато работниците са се чувствали ощетени от технологичния напредък, са предизвиквали по-социално ориентирана държавна политика чрез изборния механизъм. Но това, изглежда, е на път да се промени при дигиталната демокрация. През последното десетилетие на световна икономическа криза почти навсякъде левите партии на труда са в упадък. Ярък пример са Германия и Франция - самият мотор на Европейския съюз. С други думи, наблюдаваме трети парадокс:

Парадокс 3: Избирателите не разчитат повече на левите партии за защита срещу капитала въобще, а предимно на популистките партии за защита срещу чуждия капитал (на Изток) и чуждата работна сила (на Запад).

И затова расте подкрепата за националистични партии. Това обяснява и трансформирането на традиционния национален конфликт ляво-дясно в избор между пролиберално отворено или консервативно затворено общество.

Дигиталните технологии водят до бърз икономически растеж, но неговите ползи не се разпределят равномерно. Предполагаше се, че те ще подобряват демократичния процес в полза на обществото – отвореност, прозрачност, отчетност. Вместо това от техните предимства се възползват най-добре бързите, организираните и богатите. Очаквано се задълбочава разделението бедни-богати, но не съвсем очаквано рязко се свива средната класа. Това е още един, четвърти парадокс на дигиталната демокрация:

Парадокс 4: Много хора с високо образование и експертни умения, иначе гръбнак на либералните партии и отвореното общество, също се оказват губещи от бързия процес на дигитализация на дейностите.

Бързо растящият брой технологично засегнати увеличават зависимостта си от държавата и донякъде губят своя статут на независими граждани. Исторически обаче само страни със силна средна класа и критична маса от независими граждани са имали работещи институции и устойчива демокрация. Икономическата теория твърди, че това са страните, преодолели в своето развитие т.нар. капан на средните доходи (middle-income trap) с минимален БВП на глава средно над 12 хил. долара годишно и близко до нормално (гаусово) разпределение на тези доход (т.нар. камбановидна крива). Колкото по-голяма е опашката на бедните в единия край на кривата, толкова повече расте зависимостта им от държавата, която пък постепенно попада в плен на формиращата се олигархия в другия край на кривата. И тук наблюдаваме пети парадокс на дигиталната демокрация:

Парадокс 5: Колкото повече едно малцинство концентрира власт, толкова повече "народът" измества "гражданина" в публичното пространство, а дигиталната демокрация се превръща в олигархия или автокрация.

Контролът върху популярните медии тушира критиката към управлението, а концентрацията на разделените власти постепенно подчинява автономните части на гражданското общество - граждани, неправителствени организации и частни бизнеси. В такива условия хората все по-трудно се ориентират в океана от информация и на помощ идват подходящи говорители - експерти с достъп до популярните медии.
Демокрацията се трансформира в олигархия - с номинална власт на мнозинството, но реална на малцинството.


Общественото мнение се управлява дигитално чрез най-въздействащия емоционално медиен разказ. Резултатите на управляващия елит са почти константни в социологическите проучвания, които служат вече като доказателство за "правата линия". Така дигиталните технологии всъщност не само не носят повече демокрация, а качествено я трансформират в олигархия с номинална власт на мнозинството, но реална власт на малцинството.

Вероятно решение срещу олигархизация на отворените общества и тяхното постепенно затваряне е пак в дигиталните технологии – да се използват за създаване на граждански алианси за каузи, които да възпират вредни или оказват силен натиск за полезни управленски действия. Както и Пол Вирильо вероятно би потвърдил, бързината, която дават тези технологии, позволява на организираните и радикални малцинства да наложат своя дневен ред. Свидетели сме на доста такива примери и у нас. Това в бъдеще може да се окаже дори по-важно от усилията за леко по-добра настройка на демократичните институции.

Другата опция е да разчитаме, че неумолимата логика на политическия процес ще наложи ценностите, а с тях и правилата на тези глобализиращи се общности, които предпочитат демокрацията пред тиранията.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Уверено вървим към автокрация 6 Уверено вървим към автокрация

Като магистрати трябва да се борим без страх и без да мълчим за върховенството на правото и неговия колапс

16 ное 2018, 3304 прочитания

Държавата на КПКОНПИ: Преследвай само неприятелите 2 Държавата на КПКОНПИ: Преследвай само неприятелите

Дали не следва да си припомним, че не толкова отдавна ГЕРБ предлагаха търговските сделки да се разрешават от главния прокурор

16 ное 2018, 1090 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily - Мигрантите изместиха политическия мейнстрийм надясно

И още: Цивилизациите загиват от собствените си апокалиптични визии; И селските кмет знаят, че в политиката водещо е доверието

Марик Стринг: Европейците трябва да модернизират армиите си

Зам. помощник държавният секретар на САЩ пред "Капитал"

Заем с равни или намаляващи вноски

Макар и рядко, този въпрос изниква и всеки трябва да е наясно какво да има предвид

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

Всичко е игра

Изложба изследва сложното взаимодействие между видеоигрите и реалността

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Топ 5 от "Капитал": Темите, които можете да прочетете само тук

Емисия

СЕДМИЧНИКЪТ // 17.11.2018 Прочетете