Този сайт използва бисквитки (cookies). Ако желаете можете да научите повече тук. Разбрах
Регистрация
17 юли 2016, 15:37, 2107 прочитания

Мнения Daily : Превратите не са това, което бяха

И още: Главната жертва на пуча ще бъде демокрацията в Турция; След Brexit: Дуел между две европейски носталгии; Зомби проектът АЕЦ "Белене" - интересът е към разходната част

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Нови икономически проблеми за Турция

Сривът на турската лира само допълва досегашните страхове на страната

17 юли 2016

Хронологията на неуспешния преврат

Какво се случи в Турция от петък до неделя според информацията на Reuters, BBC и Al Jazeera

17 юли 2016

Превратът, от който Ердоган ще спечели, а Турция ще загуби

Ако президентът тръгне по пътя на отмъщението, страната ще стане още по-мрачно и опасно място

17 юли 2016

Неуспешният пуч в Турция: българските реакции

Драматичните събития в югоизточната ни съседка свариха неподготвени мнозинството от политиците, повечето коментари касаят риска от бежанска вълна

17 юли 2016

Как България се "сниши" в НАТО

Въпреки че затъва в истерично политическо говорене срещу милитаризацията на Черно море, страната ни подкрепи всички стратегически мерки по време на лидерската среща във Варшава

15 юли 2016

Имаме тука един реактор за продажба

Пазарлъкът за АЕЦ "Белене" ще бъде труден и мъчителен

15 юли 2016

Завива ли Борисов на изток?

Призивът на премиера за демилитаризация на Черно море

15 юли 2016

Европа: все по-наша и все по-чужда

Как стана така, че Европейският съюз стана едновременно по-ефективен и по-малко прозрачен

8 юли 2016
От текст на Даниел Смилов от портал "Култура"

Светът вече не може да бъде разказан, камо ли да бъде анализиран – просто се променя твърде много и твърде бързо. Тази седмица събития от ключова важност се случиха във Великобритания, Франция и Турция. Общото между трите е в тревожното усещане за загуба на управляемост. Тя има своите степени. Едно е да нямаш идея какво да правиш, след като си дошъл на власт поради референдум, с който само си блъфирал. Друго е да знаеш, че каквото и да направиш, не можеш да предотвратиш всеки терористичен акт. И съвсем трето е страната ти да е на ръба на гражданска война след провален преврат.

В този смисъл първото място по загуба на управляемост за седмицата безспорно отива в Турция. Това е и най-лошата възможна новина за България, защото Турция е единственото, което ни дели от ужасите на Близкия изток.
Дали от хаоса ще се роди някакъв космос и какъв ще бъде той може само да се спекулира, но все пак:

1) Турската армия традиционно е била смятана за гарант на секуларната държава и последна пречка пред ислямизма. Вече тя очевидно не може да изпълнява успешно тази роля и да се очаква демократично избрани правителства да бъдат сваляни, когато започнат да се разминават със заветите на Ататюрк.
Тази промяна не е лоша сама по себе си – турската политика все по-безвъзвратно излиза от ерата на своята военна опека, еманципира се от нея. По принцип истинската демокрация е възможна там, където армията не играе решаващата роля в обществените дела. Но намалялата роля на армията не е достатъчно условие за налагането на демократичен режим – във вакуума на управляемост може да се установи и репресивна диктатура. В момента Турция е на точно този кръстопът.

2) Изобщо не е ясно дали превратът беше отчаян опит на секуларни военни да спрат възхода на политическия ислям. Картината изглежда по-нюансирана и поне Ердоган обвини директно Гюлен и неговите привърженици за събитията. Гоненията на гюленистите могат да се интерпретират в общата рамка на конфликта на режима на Ердоган с части от гражданското общество и интелигенцията. Те могат да се интерпретират и като конкуренция вътре в самото ислямистко движение, като различни стратегии за окончателно отхвърляне на секуларната държава и кемализма. Тази амбивалентност прави и самият опит за преврат нееднозначен.

3) Дали пък превратът не беше режисиран от самия Ердоган? Събитията бяха твърде мащабни, за да са симулация, но и твърде сюрреалистични, за да са класически преврат. Тепърва ще научаваме истината, но жертвите, количеството войски на улиците, продължителността на преврата и прибягването до социалните мрежи от страна на Ердоган говорят, че по-скоро събитията бяха автентични.



4) Започналите чистки и в армията, и в съдебната власт ще дадат възможност на Ердоган да смени турската конституция дори без формална поправка. Сигурно такава поправка ще последва в бъдеще, но това, което се вижда, е де факто овладяване на институции, които са били някакви стожери на секуларизма.

5) Превратът – успешен или не – не е добра новина за демокрацията в Турция. Шансовете за срив на демокрацията са много големи. Тя и преди преврата не беше в добра форма и репресиите срещу журналисти, интелектуалци и малцинства (кюрдите) бяха станали всекидневие. Тези репресии, изглежда, ще се засилят сега официално и срещу част от интелигенцията, а и срещу самото ислямистко движение.

6) Превратът е кошмарна новина за НАТО, който разчита на Турция като ключов стратегически партньор. Той официално е в тежка криза на управляемост и става все по-малко предвидим. Една консолидация на страната около "султан Ердоган" може да изглежда като решение, но подкрепата за репресивен негов режим сред обществеността на Европа и САЩ ще е нулева. В такава ситуация отношенията на Запада с Турция ще са изключително крехки и деликатни.

7) Бъдещето на споразуменията с ЕС за бежанците започва да изглежда още по-неясно. Ердоган ще има нужда от подкрепа и затова едва ли ще тръгне на спешна конфронтация със Запада. Но защитниците на споразумението с Турция – и най-вече Ангела Меркел – ще бъдат в изключително трудно положение да обяснят на собствения си електорат договорки с проблематичен режим. Все пак стабилността на Турция е ключов стратегически приоритет за ЕС – и особено за нас, но каквато и политика да предприеме ЕС, винаги ще има недоволни и аргументи в обратната посока.

8) Руски източници характеризираха преврата като "проамерикански", а пък в Турция набедиха гюленистите за свалянето на руския самолет. Това е най-вероятно хибридна плява, но е симптоматично за не напълно ясната идентификация на Ердоган в геополитическия пъзел. Той се опитва да налага Турция като самостоятелен играч, но жонглирането с едновременни лоялности към Запада, Русия, сунитския ислямизъм и военния турски национализъм става все по-трудно.

9) ДПС получи незаслужен бонус в конкуренцията с ДОСТ. Грозният опит за съдебна разправа с Местан ще бъде засенчен от ставащото в Турция. Патриотите ще получат също шанс да се развихрят по теми от задължителната казарма до телената мрежа. Страната ще трябва да отделя по-сериозен ресурс за отбрана в близко бъдеще. Идеята на Борисов за демилитаризация на региона ще си остане в графата "мечти и PR".

10) Неизвестният кандидат на ГЕРБ за президент получи допълнителен бонус. Нуждата от консолидация на нацията ще работи в полза на статуквото и на най-голямата партия и оставя на заден план въпроси като борбата с корупцията и съдебната реформа. Конникът може да е без глава, но важното е да изглежда силен, мъжествен и да може да стреля. Нацията ще покаже зрялост, ако се вгледа не само в сигурността, но и в проблемите на доброто управление. Човек има право да бъде дълбоко скептичен по този въпрос обаче.


Позиция
Главната жертва ще бъде демокрацията в Турция


От коментар на Марк Пиерини, бивш посланик на ЕС в Турция (2006 - 2011), за Politico
Западът ясно подкрепи Ердоган в нощта на опита за преврат и това има много прости обяснения. САЩ имат свои сили във военновъздушната база "Инджирлик", а коалицията срещу ДАЕШ използва базата за операциите си в северна Сирия. В момент, когато ДАЕШ отбранява Рака и Манбидж, изобщо не е време за прекъсване на военните операции, а тъкмо САЩ и Русия установиха някаква координация.

Още по-важна е очакваната решителна намеса на Анкара срещу джихадистите въпреки риска от отмъщение. Самопровъзгласилата се терористична групировка разчита само и единствено на ивицата от границата между Турция и Сирия, която се простира между река Ефрат и най-западния кюрдски район Африн. Джихадисти, въоръжение и контрабанден петрол все още могат да преминават границата, въпреки че потокът вече е ограничен.

На фона на издръжливостта на ДАЕШ и нападенията в Белгия и Франция западните сили нямат друг избор, освен да натиснат докрай педала срещу джихадистите. Турция е в същата позиция въпреки опитите за някакви отношения с ДАЕШ. Дали проваленият преврат ще се отрази на този решителен ход на Анкара?

По подобен начин операциите срещу Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) в югоизточната част на страната носят огромни човешки и военни загуби и оставиха цели градове разрушени. Всички анализатори се съгласяват, че започнатият преди години мирен процес трябва да бъде възстановен. Дали управляващите в Турция ще искат и ще могат да превключат на режим "мирно разрешаване" след опита за преврат? Това е поредният въпрос.

И накрая – къде отива либералната демокрация в Турция след този опит за преврат. Неизбежно този дестабилизиращ епизод – дори и кратък – ще тласне президента на Турция към мощен опит да придобие изпълнителната власт. Западните призиви за демокрация и върховенство на закона ще имат малък ефект и насаденият от превратаджиите страх ще играе в полза на по-силното управление на върха на държавата.

Главната жертва на преврата ще бъде демокрацията в Турция.


След Brexit
Дуел между две европейски носталгии


От текст на Иван Кръстев в портала "Култура"

Последиците от победата на Брекзит са неясни както за Великобритания, така и за ЕС. Дори не е ясно кога и как това ще се случи. Човек започва да си тананика известната песен на "Ийгълс": "Можеш да се отпишеш по всяко време, но никога не можеш да си тръгнеш".

Фактът, че най-старата демокрация в Европа гласува за напускане на съюза, е показател колко опасно е лишеният от доверие политически елит да настоява за федералистко решение

Фотограф: Toby Melville


Британците се отписаха, но не бързат да си отидат. Трайното чувство след гласуването прилича повече на угризение, отколкото на решителност. Евроскептичните лидери на континента побързаха да обявят, че историята е променила своя ход, но последните социологически проучвания и резултатите от парламентарните избори в Испания показват, че Brexit повече плаши, отколкото вдъхновява, и че от днешния водовъртеж печели повече водещата проевропейска линия.

Но в Европа в известен смисъл дебатът представлява спор между две носталгии, между два лагера, които искат, ако могат, просто да скочат в машина на времето. Суверенистите, представлявани от популистките партии на Запад и няколко правителства на Изток, копнеят за епохата от края на ХІХ и началото на ХХ век, за златната ера на националната държава (ако такава въобще е съществувала за малките държави), когато правителствата са пазили границите, управлявали са икономиките и са налагали социалното единство.

Федералистите, концентрирани в растящите европейски институции, мечтаят за Съединени европейски щати и за завръщане към 90-те години, времето отпреди еврото и разширяването на Изток, когато ЕС беше по-малък, по-умен, по-благоденстващ и решително западен и когато трудно се намираше някой да постави под съмнение визията за "все по-тесен съюз".

Но ако машините на времето са основа за добра литература, обикновено те произвеждат лоша политика. Brexit едва ли ще върне Великобритания към времето на класическата национална държава; по-скоро той крие опасност от дезинтеграция на самата национална държава. Ако Шотландия реши да излезе от Великобритания, кампанията за напускане ще може да се гордее, че не само е разбъркала Европа, но е и разпаднала Великобритания.

С рухването на британската партийна система, след като и двете основни партии изживяват криза на лидерство и идентичност под натиска на десни популистки бунтове, човек си задава въпроса дали същото не би се случило и на Стария континент: ако съюзът се разпадне, много скоро същата съдба може да последва и самата либерална демокрация.

Наистина проучванията на общественото мнение загатват за възраждане на проевропейските чувства на континента, но мнението, че Brexit ще донесе нов "федералистки импулс", е илюзорно. На практика този импулс означава да бъде консолидирана силата на Запада, докато Изтокът и Югът останат политически изолирани и спокойни, както и че нелибералният завой в страни като Полша и Унгария може да бъде сдържан.

Подобно мнение не само е измамно – възходът на популизма не е феномен, ограничен до Централна Европа. Всъщност мечтата за "две Европи" може да доведе до никаква Европа. При широкоразпространеното недоволство срещу разширяването на правомощията на ЕС връщането към федералистката мечта от края на 80-те години е много вероятно да предизвика ответна реакция, която да унищожи целия съюз. Не трябва да се забравя, че елитите губят влияние почти навсякъде из Стария континент. Девет от десет икономисти и девет от десет знаменитости подкрепиха кампанията за оставане на Великобритания в Европейския съюз, но по-голямата част от избирателите гласуваха за напускане.

Повече Европа може да означава само по-малко Брюксел. Фактът, че най-старата демокрация в Европа гласува за напускане на съюза, за да си гарантира самоуправление, е показател колко опасно е лишеният от доверие политически елит да настоява за федералистко решение. Положението се усложнява от факта, че популистките партии са част от управляващите коалиции в една трета от страните - членки на ЕС. Популистките партии не са просто протестни партии, които ще изчезнат при следващия електорален цикъл. Те не отразяват настроение, те са изразители на тенденция, така че надеждата, че ЕС може да бъде спасен чрез връщане към стари идеи, мечтани от Брюксел, е опасна илюзия.

Европейските лидери трябва да изоставят както надеждите за национална и суверенна държава от вида от ХІХ век, така и от фантазията за федерализация в стила на 80-те. Бъдещето на Европа не е в миналото, те трябва да започнат да го чертаят днес.


Зомби проектът АЕЦ "Белене"
Интересът е към разходната част


Васко Начев, енергиен експерт, пред телевизия BIT
Едни и същи хора поднасят една и съща информация периодически. Усещането за посланието е, че това е най-малкото некоректно отношение към българския данъкоплатец.
Интересът на ангажираните с темата депутати е да бъде стартирана разходната част на проекта, а не дали той ще бъде завършен и какъв ще бъде икономическият ефект от него. За харченето на милиарди те говорят от името на България, но визират себе си.
Учудващо е защо отново се заговаря за реабилитация на АЕЦ "Белене", след като на референдума за него мнозинството от гласувалите казаха, че не го желаят.
Причината е, че сумата, която трябва да бъде похарчена, е свръх възможностите на държавата и не се знае какъв ще е икономическият ефект след построяването. Не е нужно човек да е специалист, за да съзре ненужността на този проект.

Идеите проектът за АЕЦ "Белене" да бъде приватизиран и поет от частна компания също са несъстоятелни и кризисен пиар, тъй като няма застраховател, който би поел застраховката на подобен хиперпроект.
Акцентира се само върху разходите от 350 хил. лв. дневно по покриване на лихвите по кредита, но не сме чули някой да каже: "Дайте да платим, за да отпаднат тези разходи, а после да търсим вариант".

Колкото до новия газов маршрут от Иран до Европа, който да минава през България, става дума за компресиран, а не за втечнен природен газ, което е против съвременните тенденции на газовия пазар. Идеята за този маршрут е поне на 7-8 години и на практика е морално остаряла.

Иран има огромни запази от нефт и газ, но са му нужни около 100 млрд., за да стартира и възроди тази индустрия, а през последните 15 години нещата там се ръководят изключително лошо и не са направени почти никакви инвестиции.




  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Какво казаха и какво разбрахме за АЕЦ "Белене" 5 Какво казаха и какво разбрахме за АЕЦ "Белене"

БАН залага голямо количество "ако"-та пред заключението за жизнеспособността на ядрения проект

18 ное 2017, 9400 прочитания

Мнения Daily: Обединението център-ляво в Европа продължава да се разпада Мнения Daily: Обединението център-ляво в Европа продължава да се разпада

И още: Ердоган не е жертва, а извършител; И нито един прокурор при Лаура Кьовеши; "Лидерът на свободния свят среща Тръмп"

19 мар 2017, 1590 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Мнения" Затваряне
Мнения Daily: Загърбва ли България Европа

И още: Пожарът на столичната "конспирация"

Как Делян Пеевски уби "Булгартабак" за шест години

Холдингът, който беше приватизиран през 2011 г., днес е с продадени марки, софийският завод не работи, този в Плевен е почти без служители, а в Благоевград 60% са напуснали

Витоша: Затворената планина

Ако Столична община наистина иска да защити интересите на гражданите, пътят е лесен

Миролио продаде дела си в "Булгартабак" за 26.6 млн. лв.

През фондовата борса бяха прехвърлени 7.22% от капитала, които отговарят точно на дела на италианския бизнесмен

Волна програма

За това колко е важно да намираш удовлетворение и извън работата

Селекция: Smoothie Operator

Ударна доза витамини, минерали, фитонютриенти и ензими, нужните ни вещества за цял ден, могат да се поберат в една чаша

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 2

Капитал

Брой 2 // 13.01.2018 Прочетете
Капитал PRO, Заемите за корпоративния сектор ще стават още по-евтини

Емисия

DAILY @7AM // 17.01.2018 Прочетете