Мнения Daily: Скритите проблеми на бюджетния излишък
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Мнения Daily: Скритите проблеми на бюджетния излишък

Мнения Daily: Скритите проблеми на бюджетния излишък

И още: България трябва да се научи да балансира между Тръмп и Путин; Смог туризъм или новите брошури за гостите на София

3059 прочитания

От текст на Калоян Стайков за бюлетина на ИПИ

Излишъкът за 2016 г. се дължи изцяло на разликата между приходите и разходите по евросредства, докато националният бюджет бележи дефицит.

От няколко години бюджетните данни приличат все повече на айсберг – на повърхността се четат добри новини, съпътствани от редица подводни проблеми, които остават незабелязани. Така през 2016 г. консолидираният бюджет приключва годината с излишък от близо 1.5 млрд. лв., като превишение на приходите над разходите се наблюдава за първи път от 2008 г.

Още тук обаче се появява и първият невидим момент – излишъкът се дължи изцяло на разликата между приходите и разходите по евросредства, докато националният бюджет бележи дефицит. Ако се извади пре- и съфинансирането по европрограми от националния бюджет, то последният щеше да е на излишък. Това за пореден път показва силното влияние, което евросредстватa имат върху касовото бюджетно изпълнение не само на консолидирания бюджет, но и на националния.

Следващият проблем идва от отговора на въпроса как натрупан излишък от около 3.5 млрд. лв. към ноември се топи до 1.5 млрд. лв. Отговорът се крие в разходите през декември, които са вторите най-високи като дял от годишните разходи от 2008 г. насам. През 2015 г. този дял е близо 15.4% на фона на ударно усвояване на евросредства предвид края на програмния период. През декември 2016 г. липсва такова ударно усвояване, има и огромно неизпълнение на консолидираните разходи за цялата година и въпреки това делът е над 15%.

Подобно бюджетно поведение, изглежда, се е превърнало в тенденция, тъй като през 2012-2013 г. делът на декемврийските разходи от годишните е около 11.7%, през 2014 достига 12.6%, а през 2015-2016 г. надхвърля 15%. През последните две години икономическата обстановка в страната е спокойна, даже изненадва с по-висок от очаквания растеж. Това предполага и по-равномерна разходна политика, а не ударно харчене в последния месец, което по традиция е свързано с непрозрачност, нарушаване на нормите за управление на бюджета и съмнения за злоупотреби. Допълнително утежняващо вината обстоятелство е, че тези разходи се правят от правителство в оставка.

Проблем има и в структурата на разходите. Консолидираните разходи през 2016 г. са с близо 2.2 млрд. лв. по-ниски в сравнение с бюджетната прогноза, което се дължи изцяло на по-ниски капиталови разходи, които са с над 2.2 млрд. лв. по-малко от планираното. Причината е слабо усвояване на евросредства, което само частично е компенсирано с по-високи капиталови разходи по националния бюджет - над 2.9 млрд. лв., 1.5-1.7 млрд. лв. в периода 2011-2015 г. Това отново показва голямата зависимост на бюджета от еврофинансирането.

В същото време, замаскирани зад големия спад на капиталовите разходи, други разходни пера растат: например за заплати се увеличават с около 55 млн. лв. в сравнение с плана, тези за субсидии - с над 100 млн. лв., а при социалните разходи – около 200 млн. лв. Ако се абстрахираме от огромното неизпълнение на капиталовите разходи, то спадът на консолидираните бюджетни разходи би бил едва около 5 млн. лв. С други думи, ефектът от декларираната политика за бюджетна консолидация на правителството през 2016 г. е намалението на разходите с около 5 млн. лв., или 0.02%, на фона на консолидирани разходи от над 31 млрд. лв.

На последно място, през 2016 г. станахме свидетели на няколко еднократни и непланирани ефекта: рекордно високите публични разходи през декември 2015 г. доведоха до рекордно високи приходи от ДДС през януари т.г.; изплащането на стари задължения на НЕК в размер на 1.1 млрд. лв. през април, по които дружествата по веригата внесоха ДДС; възстановяване на евросредства за вече приключили проекти и др.

Всичко това обрисува съвсем различна картина от представяната с лозунга за бюджетен излишък. Тя допълнително се влошава, предвид че за настоящата година се планира дефицит от над 1.3 млрд. лв. Това означава, че воля за реформи липсва, а оправданията звучат кухо на фона на сравнително висок икономически растеж пред последните две години.

Медийно огледало

България трябва да се научи да балансира между Тръмп и Путин

От коментар на Рик Лиман в NYTimes

С един крак на Запад и другия на Изток България отдавна спазва деликатно равновесие. Сега обаче страната и новият й президент Румен Радев ще трябва да се научат как да балансират между Доналд Тръмп и един все по-енергичен Владимир Путин. Страни като България от десетилетия балансират между Изтока и Запада, но перспективата на сближаване на Тръмп с Путин обърква тази стратегия, както и противоречивите послания от новата администрация на САЩ. "Имаме ясна пътна карта. Оставане в ЕС и НАТО. В същото време обаче имаме дълбоки исторически отношения с Русия", казва Радев.

България е ентусиазиран член на ЕС, но подобно на други страни и тук набиращият сила национализъм понижава подкрепата за евросъюза. На пръв поглед протегнатата ръка на Тръмп към Москва, ако е искрено, би била нещо хубаво за България. България обаче е преживяла толкова много предателства и окупации, че тази рязка промяна поражда колкото радост, толкова и безпокойство, включително опасения, че Тръмп и Путин ще се договорят помежду си в интерес на своите две държави, но това споразумение може да раздели региона на сфери на влияние, както постъпиха великите сили след Втората световна война.

Не е ясно дали досегашното балансиране на България ще работи в нововъзникващия световен ред. Подобни сметки впрочем се правят из цяла Централна и Източна Европа, чиито лидери чакат да видят какви са намеренията на Тръмп. Унгарският политически анализатор Петер Креко смята, че обсъждането на по-приятелски отношения между Вашингтон и Москва вече се отразява на европейските националисти. "Това определено се приема като зелена светлина за националистичните и популистките лидери из цяла Европа да ускорят сближаването си с Русия", заявява той.

Според него обаче тези лидери се лъжат, ако си мислят, че ще спечелят от някакво голямо споразумение между Тръмп и Путин. То според него би довело по-скоро до намаляване на американското присъствие в региона и засилване на руското.

Смог туризъм

Новите брошури за гостите на София

Фотограф: Виктор Стоянов, Фейсбук

Високите нива на замърсяване на въздуха в София през последните седмици освен повод за недоволство сред жителите на града е и тема за различни шеговити коментари и творчество в социалните мрежи. Това е предложението на Виктор Стоянов как да изглеждат новите рекламно-информационни брошури на Министерството на туризма.

От текст на Калоян Стайков за бюлетина на ИПИ

Излишъкът за 2016 г. се дължи изцяло на разликата между приходите и разходите по евросредства, докато националният бюджет бележи дефицит.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK