Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
5 18 ное 2017, 12:14, 12286 прочитания

Какво казаха и какво разбрахме за АЕЦ "Белене"

БАН залага голямо количество "ако"-та пред заключението за жизнеспособността на ядрения проект

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
След представеното вчера резюме на Окончателен доклад относно възможността за реализация на активите на АЕЦ "Белене" новината беше, че проектът е жизнеспособен, а фокусът беше при каква цена на електроенергията това е възможно. Това обаче са и най-маловажните въпроси, тъй като те зависят от направените допускания и доколко реалистични са те.

Така например, ако допуснем, че в следващите години българската икономика расте номинално със 17%, датската – с 4%, а швейцарската с 2% и няма кризи, то България ще изпревари Дания по БВП след 15 години, а Швейцария – след 41 години. В действителност обаче средният номинален ръст на българската икономика в периода 2008-2016 г., който включва икономическа криза през 2009 г., е около 4,6%, този на Дания е около 2%, а на Швейцария е 6,4%, което прави горните допускания по-близки до халюцинация, отколкото до част от икономически модел.


На първо място прави впечатление прогнозата за неоспорим ръст на потреблението на електроенергия от електропреносната мрежа, който е изчислен на база на прогнозите са ръст на икономиката. Не става ясно как е направена връзката между двете на фона, тъй като с все по-ниско потребление на електроенергия се създава все по-висок брутен вътрешен продукт. Така например с 1 ГВтч електроенергия се създава 1,8 млн. лв. БВП (БВП е представен по постоянни цени, за да се сравни обемът на създадената продукция) през 2003 г., 2,4 млн. лв. през 2009 г. и 3 млн. лв. през 2015 г. Т.е. в рамките на 12 години икономиката и обществото подобряват електроенергийната си ефективност над 1,5 пъти, което може да се очаква да се запази и в бъдеще. В резюмето са споменати фактори, които единствено могат да увеличат потреблението на електроенергия, но не е обърнато внимание на възможностите за енергийна ефективност, навлизането на сгради с нулево потребление на енергия, собственото производство и т.н.

Нещо повече – самата прогноза за потреблението на електроенергия почива на грешни исторически данни, което се вижда на долната графиката.
Според резюмето потреблението на електроенергия постоянно нараства в периода 2000-2015 г. Отчетените данни от Електроенергийния системен оператор обаче показват, че се наблюдава увеличение в периода 2004-2011 г., а след това се наблюдава намаление. Така потреблението на електроенергия през 2015 г. е с 9% по-ниско в сравнение с 2003 г.

Следва отговорът на въпроса "Възможно ли е проектът АЕЦ "Белене" да бъде реализиран на пазарен принцип и разработване на вариант за отделяне на активите и пасивите на НЕК, свързани с Проекта АЕЦ "Белене", в отделно търговско дружество и провеждане на последваща процедура по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол". Според резюмето проектът е жизнеспособен при условие, че инвестиционния разход е под 10,5 млрд. евро., те се финансират със средства в съотношение привлечен/собствен капитал по-голямо или равно на 70/30 и лихвата за привлечените средства (кредит) е под 4,5%.



Това обаче не означава, че проектът е жизнеспособен и че БАН препоръчва да се изгради, а означава, че ако влезе в тези параметри, може да работи. Това ни връща на проблема с примера след колко години България ще е по-богата от Дания – колко реалистични са тези прогнози. Първоначалната инвестиция е оценена на под 6,9 млрд. лв., а през 2012 г. вече достига 10,3 млрд. евро. От тогава са изминали пет години и е нормално цената да е още по-висока. Нещо повече – опитът от поръчките за ремонти на пътища, сгради, строителство на магистрали и т.н. знаем, че първоначалната цена винаги е по-ниска от реалната. С други думи инвестиция от 10,5 млрд. евро изглежда силно нереалистично.

Следва капиталовата структура – 70/30 привлечен спрямо собствен капитал. Такова съотношение наистина е възможно и постижимо, но то по-скоро е оптимистичната граница за кредиторите, които биха предпочели да участват с по-малко от 70% от средствата. Това се вижда и от анализа на HSBC за строителството проекта, който предвижда 60% привлечени средства и 40% собствен капитал. Т.е. това също изглежда по-скоро като пожелание, отколкото като реалност.

Накрая е лихвата от 4,5%, която също изглежда твърде оптимистична за проект, който в момента е на в 36-тата си година и за втори път купува оборудване за дълъг цикъл на производство (реакторите, за които осъдиха НЕК в средата на 2016 г.). Проектът е пускан и спиран няколко пъти и едва ли вдъхва достатъчно доверие в бъдещите кредитори, които не само да вложат над 70% от необходимите средства, но и да го направят при сравнително ниска лихва. За сравнение наскоро одобреният от Европейската комисия проект за нов АЕЦ "Пакш-2" предвижда средна лихва за периода от 32 години от около 4,5%, но пък кредитният рейтинг на Унгария е с едно ниво над този на България, което означава, че лихвите за инвестиции тук ще бъдат по-високи, а и проектът не се реализира на пазарен принцип.

В крайна сметка въпросът, на който БАН трябва да даде отговор е крайно хипотетичен – "възможно ли е проектът АЕЦ "Белене" да бъде реализиран на пазарен принцип", и те дават хипотетичен отговор – "да, възможно е при определени условия". Това, което липсва обаче е колко вероятността тези условия едновременно да бъдат изпълнени. Реално това е пазарният тест – готови ли са частни инвеститори и кредитори да "паркират" значителни средства в подобен проект и, ако да, то при какви условия, на каква цена, за колко време и т.н.

С други думи на теория проектът може и да е жизнеспособен при определени условия, по същия начин, по който аз мога да надиграя Григор Димитров, ако е с вързана дясна ръка, тежести на краката и превръзка на едното око. На практика обаче ситуацията е малко по-различна.

* Калоян Стайков е икономист в Института за пазарна икономика
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мнения Daily: Обединението център-ляво в Европа продължава да се разпада Мнения Daily: Обединението център-ляво в Европа продължава да се разпада

И още: Ердоган не е жертва, а извършител; И нито един прокурор при Лаура Кьовеши; "Лидерът на свободния свят среща Тръмп"

19 мар 2017, 2560 прочитания

Мнения Daily: Скритите проблеми на бюджетния излишък Мнения Daily: Скритите проблеми на бюджетния излишък

И още: България трябва да се научи да балансира между Тръмп и Путин; Смог туризъм или новите брошури за гостите на София

5 фев 2017, 2893 прочитания

24 часа 7 дни
 
Още от Капитал
Пат в туризма

Хиляди туроператори трябва да върнат на клиенти си суми за провалени почивки, които обаче са предплатени към партньори

Може ли България да надбяга вируса

България използва времето, спечелено от социалната изолация, за минимални подобрения в здравната система и планира да въведе софтуер за следене на заразени и нарушители на карантини. Засиленото тестване все още не се случва

Коронабюджет 1.0: Оптимистичната версия

Правителството поиска спешна ревизия на бюджет 2020, която да му даде по-голяма гъвкавост за маневри

Глобалната рецесия изглежда неизбежна

Коронавирусът инфектира както търсенето, така и предлагането по света

Новият живот на електронната книга

Извънредното положение срина традиционния модел на разпространение и книгоиздаването търси нови решения

Всички в кухнята

Как да пазаруваме, какво да готвим и откъде да черпим кулинарно вдъхновение

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10