Какво икономистите трябва да научат

Shutterstock

Какво икономистите трябва да научат

Уроците от кризата

5314 прочитания

Shutterstock

© Shutterstock


Марк Клифе, главен икономист на ING Group, в анализ за "Проджект синдикейт"
Преобладаващите модели все още не успяват да се справят с факта, че неравенството има значение.

Повече от десетилетие след световната финансова криза макроикономистите не успяха да усвоят три основни урока. Техните модели все още не успяват да се справят с разрушителните промени и с факта, че неравенството има значение. Икономическите сривове, които преживяваме, отразяват нещо очевидно, но пренебрегвано в преобладаващите модели - че бъдещето е фундаментално несигурно и не всички рискове могат да бъдат измерими. Трябва да захвърлим възникналата след кризата идея, че светът ще навлезе в "нова нормалност". При дълбоките промени във финансите, технологиите, обществото и политиката е много по-полезно да мислим за "нова анормалност", в която икономиките се характеризират с реална или латентна структурна нестабилност.

Вторият урок от кризата е, че балансите имат значение. Финансирането на световната икономика оставя националните икономики уязвими към големи корекции в цените на активите, които могат да направят дълга неизползваем. Макроикономическите модели, които се фокусират върху потоците от приходи и разходи, не са в състояние да предвидят цените на активите, тъй като последните отразяват вярването на инвеститорите за бъдеща възвращаемост и рискове. С други думи, цените на активите са трудни за прогнозиране, защото самите те са прогнози.

Финансовото пререгулиране след кризата не е задължително да реши проблема с балансите. Вярно е, че отделни банки станаха по-устойчиви, увеличавайки значително капитала и ликвидните си буфери. Но безпрецедентните парични облекчения и мащабните покупки на активи от централните банки насърчиха поемането на риск в цялата икономическа и финансова система по начини, които са по-трудни за проследяване и прогнозиране.

Нараства съгласието, че проблемът не опира само до финансовите баланси. Въпроси като промяната на климата и опазването на околната среда влязоха в политическите програми и макроикономистите трябва да се научат по-добре за разбират взаимодействието между произведения капитал, човешкия капитал и природния капитал, включващ възобновяемите и невъзобновяемите ресурси.

И накрая, те трябва да признаят, че разпределението има значение. Опитът да се моделира икономическото поведение на домакинствата въз основа на един "представителен агент" (например типичен потребител или типична фирма - бел. ред.) заличава съществени разлики в поведението на хората от различните групи по доходи и богатство.

Фактът, че богатите непропорционално се възползват от глобализацията и новите технологии, да не говорим за приноса на централните банки за поскъпването на акциите и облигациите след 2009 г., може да се окаже спънка за растежа. Задълбочаващото се неравенство драстично намали подкрепата за традиционните политици в полза на популисти и националисти, а това от своя страна разяжда политическия консенсус, който поддържа фискалната порядъчност, независимата парична политика, свободната търговия и либералното движение на капитала и труда. Глобалната реакция срещу икономическото и политическото статукво е насочена към големия бизнес. Непосредствено след кризата гневът беше насочен към финансовите институции, но днес се е превърнал в общ скептицизъм по отношение на корпоративното поведение, а технологичните гиганти са подложени на особен контрол заради предполагаемите злоупотреби с потребителски данни и монополната власт.

Тези напрежения не бива да се разглеждат само като негодувание към първите 1% по богатство. Има съществени разделения в рамките на останалите 99% от гледна точка на победители и губещи от глобализацията. Разделенията между държавите също се засилиха, тъй като популистите и националистите обвиняват чужденците за вътрешните си икономически и социални проблеми. Промените в споразуменията за глобално управление могат да нарушат бизнес моделите, да трансформират институционалната рамка и да добавят нов слой на несигурност към икономическите перспективи.

Макроикономическата професия все още не се е сблъскала с най-важните уроци от последното десетилетие. А без нов консенсус за това как да се управлява несигурността светът ще е уязвим за нови икономически, социални и политически шокове. За съжаление може да се наложи друга криза да ги принуди да научат тези уроци.

Марк Клифе, главен икономист на ING Group, в анализ за "Проджект синдикейт"
Преобладаващите модели все още не успяват да се справят с факта, че неравенството има значение.

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Вечерни новини

Най-важното от деня. Всяка делнична вечер в 18 ч.



Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал